Рано ли е да се ражда на 22 години?

  • 31 505
  • 572
# 360
 Ябълката на раздора. Минава известно време и някои решава да съживи тази тема. Както в повечето теми и тук всеки признава своята истина.
Виж целия пост
# 361
ех, това как прозвуча само.... айде сега всички родили на 20-22 да са самотни майки, само ти си изключение и великият късметлия и разбира се  родили на 25-30-35 и самотни майки никак не се срещат ooooh! Tired Stop

аз поне 2 пъти в своята публикация писах, че това е 'моето мнение', моето виждане' , и 'според мен/. и най-вече - моите наблюдения.
ти защо така, сякаш се засегна чак?
Виж целия пост
# 362
ми защото не е единствената срещнала вярният мъж на тази възраст Wink това май и по-назад си го писахме, аз познавам достатъчно щастливо женени , намерили се и родили рано, както и достатъчно родили по-късно и разделили се....гаранция никаква....има хора и с неколкократни грешни избори в различни възрасти, които така и не са намерили правилния, независимо на 19, 25 или 40

разбира се, че не съм единствената, далеч съм от тази мисъл и не съм писала такова нещо, защото не го мисля. единствената съм в своето обкръжение, сред своите познати, но на свеобщия фон не съм споменавала, че съм.  Crazy
Виж целия пост
# 363
Аз споделях моите разбирания, от които съм се водила в моя живот. Всеки е свободен да избира за себе си. Влияние естествено оказва и семейството, познаваното. Моите родители например са ме придобили, когато са били на 29 и 30 години преди повече от 35 години. Едната ми баба е била на 25, когато се е омъжила. Едната ми прабаба е била на 26, когато се е омъжила още в самото начало на ХХ-и век, а съпругът й на 42 години.

За мене най-вече въпросът произтича от идеята на съответния човек на всеки един етап от живота му и като цяло. За различните хора различни неща са водещи и за мене е много съществено това да бъде уважавано вместо да се дават крайни заключения. Всеки е прав за себе си. Може да има генерални наблюдения за тенденции, но е вярно, че има успешни партньорства и в по-ранните и в по-късните години. Същото е и с децата - за едни хора раждането в ранна възраст е желано и търсено, а за други е противоположното.
Виж целия пост
# 364
Бях си обещала да не чета повече в тази тема, но като ми се появява постоянно в Нови отговори Mr. Green

Някой по-назад кзваше, че на 22 нямаш достатъчно опит във връзките и не знаеш какво искаш. Не знам за вас, ама аз бях на 19, когато се запознах с мъжа ми и мога да кажа че си имах достатъчно опит Blush Mr. Green. Знаех какъв трябва да е, какъв не трябва да е, имах си опит и с моите грешки във връзките, и определено ми беше писнало от дискотеки, кръчми и гаджета Rolling Eyes На 22 (три години по-късно, егати случайността) забременях. Това лято правим 5 години заедно. Ама щом казвате, че няма да оцелеем защото сме заживяли заедно на 19 (аз) и 23 (той)... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 365
Ирето, няма нужда от "сръдни" тука Wink  Peace
На тебе лично не забелязах някой да ти казва, че няма да оцелеете - напротив, само така, дано всички са като теб Simple Smile ! Даже като си чела, виждаш, че някои дето го пишем също сме се обвързали - и с деца - от рано. И за сега сме оцелели - дай Боже все така да е.
Но и с и без фръцкания тук, без да е това хубаво, явно така сме забелязали просто - повече неоцелели ранни бракове, от оцелелите. От нашите познати и обкръжения. И става дума за наблюдения сега, след като вече са минали средно 12 - 15 или там някъде години от тогава Wink

И не, без да се обиждаш, но реално и практически няма как човек на 19 да има някакъв особено голям опит в.. нещо такова. А и на 19 да ти е писнало от дискотеки, кръчми? и гаджета чак... де да знам. Една сериозна връзка (от няколко години, с отговорности и т.н.) няма много общо с детинските гаджета за по месец, каквито сме имали всички сигурно.
Дискотеките и кръчмите принципно не са никакъв довод и проблем въобще, според мен - то може да си се ходи пак и после. Е, по гаджета не баш  Wink
Но то не става дума за това.
То не и че е опитът нужен на всяка цена, де - той, както се съгласихме вече, не е гаранция. Просто дава малко повече гледни точки.
Виж целия пост
# 366
Понякога опита пречи - предизвиква много мислене и анализиране.
Виж целия пост
# 367
Понякога опита пречи - предизвиква много мислене и анализиране.
Мда... и може "птиченцето" да отлети. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 368
Аз с моя мъж се запознах когато бях на почти 15 и в мига, в който го видях знаех, че той ще е бащата на децата ми (е, за сега имаме само 1, но има време Mr. Green ). Чаках го 5 години, през това време имах 3 годишна връзка. Обичам го, винаги съм го обичала - от мига , в който го видях. Искрено се надавам и за напред да го обичам! Сега ежедневието и други дребнавости ни изнервят, но въпреки това се обичаме! Дали ще оцелеем след 5 или 10 години - Божа работа.

Майка ми и баща ми са си били детската любов. Запознали са се когато тя е била 5ти клас, а баща ми 8ми. Майка ми ме е родила на 20. Разводоха се и всички сме щастливи Mr. Green .

Леля ми и свако ми са се запонали на един банкет, в 2ч през нощта и двамата доволно почерпени са казали на родителите си, че ще се женят. Били са на по 22г. Заедно са вече 27г. Дали ще са заедно "до края" - Божа работа.

На майка ми нейната леля се е запонала с мъжа си в един автобус. Като понаближили крайните си дестинации питали на кои родители първо ще кажат, че ще се женят. Заедно са вече около 40-45години. Те вече няма за кога да се развеждат Mr. Green

Абе, няма сигурно Peace
Виж целия пост
# 369
Уааа, hailie, във вашете семейство сте като по филмите бе  bouquet
Супер, на всеки може да се пожелят истории - и опит Wink - като вашите.. Много готино Simple Smile  Peace
Виж целия пост
# 370
Уааа, hailie, във вашете семейство сте като по филмите бе  bouquet
Супер, на всеки може да се пожелят истории - и опит Wink - като вашите.. Много готино Simple Smile  Peace

Ами тъй, ама е, нА, истории всякакви! Знаеш ли колко пъти съм ги карала да ми разказват наново и наново, щото не ми се вярваше Laughing .
Виж целия пост
# 371
Сова, много силно ми бъркат в душичката опитите да се изтъкне, че на 22 (аз вече 23, но пак тук се вписвам Mr. Green) сме деца неосъзнаващи ангажименти, недоразвити личности (цитирам една потребителка, чието име не помня, но тя ме запали да пиша тук Rolling Eyes) и че като родим ще се сетим, че ни се ходи по дискотеки Rolling Eyes.
За сравнение, аз на 19 мисля добре си разпределях заплатата, както и тази на мъжа ми, първо по сметки, после в хладилника, гардероба и т.н., до като мой приятел, мина 30, не знам с колко, едва сега разбра какво означават сметки и че хладилника не се пълни сам Whistling Та той би трябвало да е по-узрял за дете, нали мина 30.
Опитвам се да кажа, че възрастта не е фактор, тя е само обстоятелство, хората сме различни динамични, едни могат да поемат отговорност и на 10, други и на 50 не могат, на едни ще им дойде акъла късно, на други никога Mr. Green , а на някого ще му се наложи да порасне на 12, един с един не сме еднакви.
И със сигурност не приемам да съдят за мен по нещо толкова относително като възрастта ми. Чувствам се омаловажена като майка, а всъщност се издържаме двамата, на детенцето ми не му липсва нищо, гледам си го сама и се чувствам много щастлива от което.
Виж целия пост
# 372
....Опитвам се да кажа, че възрастта не е фактор, тя е само обстоятелство, хората сме различни динамични...

Още едно мнение, което подкрепям. както вече казах за мене решението кога да се случва нещо в живота на човек е силно обвързано с цялостното подреждане на приоритетите.
Виж целия пост
# 373
Темата по-скоро не опира до годините според мен. Разбира се, че за едни 22 е рано, за други и 32 е рано. По-скоро това, което ме притеснява е, че самата авторка не е сигурна дали е готова или не! Ако се случи да забременееш без да си го планирал, ок! Или приемаш или не. Но, ако съзнателно си решил да забременееш без да си сигурен дали го искаш, това вече е малко по-неправилно. И под готов нямам предвид финансово само, а по-скоро емоционално. Колкото хора, толкова примери и съдби. Няма едно решение, което да е еднакво добро за двама души. Но просто всеки трябва да е сигурен в избора си, поне в момента, в който го прави!
Виж целия пост
# 374
И със сигурност не приемам да съдят за мен по нещо толкова относително като възрастта ми. Чувствам се омаловажена като майка, а всъщност се издържаме двамата, на детенцето ми не му липсва нищо, гледам си го сама и се чувствам много щастлива от което.

Подкрепям това мнение - аз съм в същата ситуация и ако пак зачеркна темата за възрастта - брат ми е на 30 години, имаме разлика от 4 години и ако аз на 22 бях в абсолютното съзнание за отговорността, която ми предстои, то той все още не умее нито да разпределя бюджета, нито да направи каквото и да е без мама и татко да помогнат (не само финансово). А преди да кажете - ама нали говорим за майчинство, а пък той е мъж, ами неговата приятелка е на 32 и трябва да ви кажа - разликата между нас двете като мислене е от земята до небето. Ще повторя и аз това, което всички казват - всичко е до човек, няма еднакви хора. Обаче е хубаво, че има дискусия, защото авторката може да изгради си изгради добре информирано мнение Wink

хубав ден!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия