Рано ли е да се ражда на 22 години?

  • 31 503
  • 572
# 480
nasito8988 - eдно е да се дразниш или да не харесваш чужди деца просто, друго е ако имаш репрудоктивни проблеми да осиновиш дете....тогава то пак си е твое, не чуждо....
Още по-различно е отношението към чужди непознати деца, на човек, който още не иска и не е родител.
Така че , аз лично не ти разбирам коментара...изобщо....
Виж целия пост
# 481
На 20 нещата изглеждат съвсем прости и розови, и на практика още не сме се сблъскали с проблемите, които неминуемо следват едно такова решение.

 Hug  bouquet Hug  bouquet Hug  bouquet Hug  bouquet

На 20, каквото и да сме преживели, поради времеви причини все още сме далеч от натрупването на доста опит в различни сфери на живота, защото същият този живот е многолик и съдържа далеч повече от алтернативата дискотеки до зори и ах, колко се обичаме, хайде да имаме детенце.

С времето човек открива много неща за самия себе си, които му дават възможност да си изясни кой е и кой иска да бъде като при това претърпява доста трансформации. Същото се случва и с партньора (важи и за двата пола). Спокойното взимане на решения  става тогава, когато имаме възможност да избираме. Учението с всичките му етапи включително различни университети, практики, държави, професионалният опит, развитието на знанията и уменията, смяната на работни места след 3 - 5 години на едно място, големите компании, различните държави, дори пълната смяна на поприще дават широта на светогледа. За децата е чудесно, когато родителите им имат жизнен опит, защото той съдържа зрялост на мисленето и реакциите и често пъти такива родители дават повече свобода на развитието на самото дете. Това се постига с време. Хобитата, пътуванията, общувянето с други култури се надграждат.

Жената е човек, личност и като такава има нужди, които за съжаление на 20 години често пъти пренебрегва. Това са осъзнавания, които се случват обикновено след 30. Моят опит с майки от двете декади показва две съвсем различни групи реактивност на поведението и в критични, и в обичайни ситуации. Да, индивидуалната психология е важна, но именно тя се доусъвършенства с времето. Както за да прочетеш една стена книги е нужно време, така е и с живота. Но е вярно и че за всеки влак си има пътници. Създаването на личност от себе си е приоритет за едни хора, а за други е извън потребностите им. И това са нормални нещо.
Виж целия пост
# 482
Ами зависи от гледната точка- ако смяташ, че си готова, няма нищо лошо в това. Но ако си от хората, които смятат,че все още не са се налудували и все още не са се "наживели" достатъчно, то тогава е по-добре да почакаш. Всичко зависи от теб и човека до теб Simple Smile
Виж целия пост
# 483
Angel_Dust , да така е както го пишеш ти , аз без да се замисля много много си го постнах въпроса такак да го кажем .
Виж целия пост
# 484
Ами зависи от гледната точка- ако смяташ, че си готова, няма нищо лошо в това. Но ако си от хората, които смятат,че все още не са се налудували и все още не са се "наживели" достатъчно, то тогава е по-добре да почакаш. Всичко зависи от теб и човека до теб Simple Smile

Хм...  то ако чакаш да се налудуваш и ако си като мен, т.е. ако бях аз... ми то трябваше да не раждам въобще.
Имаше един период, в който бях дълбоко депресирана, защото си мислех, че живота ми е свършен и никога няма да съм сред хора отново  Crazy

Сега поне един уикенд от месеца малкия е при баба си. И на него му е хубаво, защото трябва да признаем - има неща, които само една баба може да даде на детето...
В този уикенд с мъжО ходим по барове, танцуваме, забавляваме се...естествено проверявам по телефона как са нещата с малкия, ако има проблем веднага си го прибирам, но това се е случвало веднъж или два пъти.

Така, че не мисля, че едното пречи на другото стига да в разумни граници Wink
Виж целия пост
# 485
Ами зависи от гледната точка- ако смяташ, че си готова, няма нищо лошо в това. Но ако си от хората, които смятат,че все още не са се налудували и все още не са се "наживели" достатъчно, то тогава е по-добре да почакаш. Всичко зависи от теб и човека до теб Simple Smile

Хм...  то ако чакаш да се налудуваш и ако си като мен, т.е. ако бях аз... ми то трябваше да не раждам въобще.
Имаше един период, в който бях дълбоко депресирана, защото си мислех, че живота ми е свършен и никога няма да съм сред хора отново  Crazy

Сега поне един уикенд от месеца малкия е при баба си. И на него му е хубаво, защото трябва да признаем - има неща, които само една баба може да даде на детето...
В този уикенд с мъжО ходим по барове, танцуваме, забавляваме се...естествено проверявам по телефона как са нещата с малкия, ако има проблем веднага си го прибирам, но това се е случвало веднъж или два пъти.

Така, че не мисля, че едното пречи на другото стига да в разумни граници Wink


Е, ако имаш къде да командироваш детето, дори веднъж, е лесно. В нашето семейство няма такава възможност.
Виж целия пост
# 486
За някои - рано, за други - късно, за трети - баш таман.
За мен лично е било рано, но за много мои приятелки си беше  навреме. Някои после се разведоха, други пък не.
Дали е било рано, можеш да прецениш 20 години по-късно.
Едно е сигурно - никога не е късно.
Виж целия пост
# 487
За някои - рано, за други - късно, за трети - баш таман.
За мен лично е било рано, но за много мои приятелки си беше  навреме. Някои после се разведоха, други пък не.
Дали е било рано, можеш да прецениш 20 години по-късно.
Едно е сигурно - никога не е късно.

 newsm10

Сега като се замисля,предпочитам да го бях родила на 22...досега щях да съм забравила,че съм го отгледала Wink На "дърти" години ми дойде маааалко нанагоре Whistling
Виж целия пост
# 488
Зависи от ситуацията и от мъжа до теб. Сега съм в прясно започнала връзка с 24год. мъж, не се чувствам готова за такива подвизи. А и той не смята, че му е време сега. Предпочитам както авторката да завърша висшето( то тъкмо завършвам де), да намеря по - доходна работа, че сегашната мен едва избутва и да си оправя дома, че се преместих в нов, плачещ за ремонти. Много важно е двамата да го искат, а не просто на колко години си.
П.С. говоря от позицията на точно 22 годишна
Виж целия пост
# 489
Ами според мен не е рано , аз съм на 22 години ...  когато забременях , не беше случайно , а планирано и не съжелявам , а тъкмо обратното . Естесвено че има и фактори  като мъж , работа и така нататъка  де ... но според мен на мойте години е съвсем нормално една жена да стане майка . Определено много мой връстнички смятат че съм млада и те не искат дете и дори не мислят за това , но всеки е различен и разсъждава по свой начин , смятаха и че съм млада и малка като се омъжих на 20 години , но хич и не съжелявам . Радвам се и съм горда че имам семейство и че съм майка . По-хубаво от това няма Simple Smile
Виж целия пост
# 490
Petetoy, поста ти е страхотен, пожелавам ти от все сърце много любов и занапред с любимите ти хора Hug
Виж целия пост
# 491
Според мен а доста рано да се ражда на 22-25, по ред причини.  Това, разбира се е мое мнение и съм сигурна, че много хора не го споделят.  На 22 живота бе трябвало да е необвързващ и да се гради кариера и бъдеще. 

За мен беше рано даже когато родих на 28.  Но поне до тогава доста неща направих в личен и професионален план.
Виж целия пост
# 492
На 22 г. се омъжих, на 25 г. родих голямото моме. Не мисля,че е рано и не съжалявам и за миг даже.
Виж целия пост
# 493
*Шоколадче* много ти благодаря , да ти се връща тъпкано Simple Smile
Виж целия пост
# 494
Ееми, ще го преглътна някак си Laughing Иначе все повече хубави качества виждам в мъжа до мен и дай боже някой ден да ме погледне с по - сериозни помисли. Така или иначе бих искала да съм млада майка - около 25 да се разписвам из бебешките теми Flutter
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия