И аз съм от неплуващите риби. Никой не си е правил труда да ме учи, всъщност майка ми, но тя ме хвърли във водата като бях на 4-5 и очакваше да заплувам 
Не се случи и добре, разбира се.
Това лято малко се понаучих...като жабче.Но имам проблем с ушите и не се сетих за тапи, та ми беше много трудно с главата да ми е на едно определено ниво над главата.
Страх ме е, не мога да се отпускам във вода.Честно да ви кажа, това може би ми е най-големия страх-от наводнение, потоп и удавяне.Често сънувам кошмари. Не харесвам и морски градове, като отидем на море с моя мъж(той много обича) и почвам да мрънка...смърди, студено е, хваща ме нервата на плажа.Голямо мрънкало съм, обичам да разглеждам градове.Да се плацикам или да катеря чикарите не е моето...на мен ми дай музеи, забележителности, кухня.
И съм зиморничава, от малка мразя зимата и снега.Никога не съм се пързаляла със шейна, не съм правила снежни човеци, защото не можеха да ме изкарат навън.И до днес направо в истерия изпадам понякога през зимата.Като попадна насред лед, ни напред ни назад...снега ми навява в очите.Такъв рев рева...изпадам в паника, че ако мръдна ще падна.
Много страхове имам, ако започна да ги изреждам...надявам се някой ден детето ми да се метне на баща си, да не е толкива страхливо като мен, защото има толкова интересни неща, които ни предлага живота, а аз никога няма да ги направя, защото ме е страх.
Виж целия пост
Не се случи и добре, разбира се. Това лято малко се понаучих...като жабче.Но имам проблем с ушите и не се сетих за тапи, та ми беше много трудно с главата да ми е на едно определено ниво над главата.
Страх ме е, не мога да се отпускам във вода.Честно да ви кажа, това може би ми е най-големия страх-от наводнение, потоп и удавяне.Често сънувам кошмари. Не харесвам и морски градове, като отидем на море с моя мъж(той много обича) и почвам да мрънка...смърди, студено е, хваща ме нервата на плажа.Голямо мрънкало съм, обичам да разглеждам градове.Да се плацикам или да катеря чикарите не е моето...на мен ми дай музеи, забележителности, кухня.
И съм зиморничава, от малка мразя зимата и снега.Никога не съм се пързаляла със шейна, не съм правила снежни човеци, защото не можеха да ме изкарат навън.И до днес направо в истерия изпадам понякога през зимата.Като попадна насред лед, ни напред ни назад...снега ми навява в очите.Такъв рев рева...изпадам в паника, че ако мръдна ще падна.
Много страхове имам, ако започна да ги изреждам...надявам се някой ден детето ми да се метне на баща си, да не е толкива страхливо като мен, защото има толкова интересни неща, които ни предлага живота, а аз никога няма да ги направя, защото ме е страх.
