Пълноценен член на семейството ли е домакинята?

Познавам няколко семейства, в които и двамата работят, но жената върши почти всичко.Нагласата в повечето е, че домакинската работа е чисто женско задължение, така мислят и двамата.А иначе жените се оплакват, че им тежи това положение и едвам смогват да правят всичко, но така са и възпитани-те да вършат всичко.

п.п. и не живеят в къща 

Не знам и да ти кажа честно - изобщо не ме вълнува.
Не ми подскачай така неуравновесено с рогца, моят пост беше провокиран от Andariel, която пък се опита да направи квалификации за моя тип семейство. Уж се изкарваш спокойна домакиня, пък като гледам доста нервно го раздаваш.
Моето ходене на работа няма нищо общо с размера на дохода на мъжа ми. Което пък явно е определящо за теб.   Хубаво е когато има равновесие в природата - щеше да е много кофти, ако всички сме еднакви и разсъждаваме по един и същи начин.  

А? Не само, че мога, но си и купих. Проблем ли има?   И кое му е наивното?
Я по-ведро, мили домакини  

тонка, пак започваш по старому - да се покажеш колко си супер самостоятелна и успешна. Вече дълбоко се съмнявам дали изобщо си заслужава да отговарям на постоветее ти! Твоето е желание за демонстриране на надмощие и правилност. До момента на твоето демостриране, темата си вървеше мирно и кротко. С това ли се измерва успешността, да си купиш скъп телефон съвсем сама? А ти пък,  приемИ, че в някои семества по-скъпите покупки се обсъждат и планират. И не защото някой трябва да се отчита, а защото хората смятат, че така е по-разумно и ефективно за всички.

Andariel, съжалявам, че думите ми се приемат като вид демонстрация и ще си взема бележка.  Не смятам, че съм самостоятелна, а за супер успешна да не говорим. Просто имам известна свобода в действията си, което явно е леко дразнещ елемент за околните. Окей, ще се корегирам занапред - умея да приемам критика.  Телефонът беше прост пример. При това казах, че ако не работех и нямах собствени доходи, нещата щяха да са на съвсем различна плоскост.
За разлика от красива белла, не съм сипела ругатни. А тя взе, че изкара мъжът ми неспособен да издържа семейство. 

Свободата човек сам си я дава според своите разбирания. Като стана въпрос за телефони или някакви други неща, аз и сега мога да изляза и да си купя едни скъпи обувки, мъжът ми и той ще ми каже "честито", ама какво ще докажа с това? Аз и сега държа основна част от бюджета, защото се занимавам с цялото домакинство и ако кажа, че искам нови обувки, никой не може да ме спре да си купя. Или пък още довечера мога да изляза и да изхарча някакви пари  по кръчмите по чисто свое усмотрение, нито ще се отчитам, нито нищо. 

Аууу, ма то моя реплика това 

Въобще на мен не ми дреме кой как и защо. Обаче ми е смешно това да се ползва като оправдание за невъзможност от реализация.

Andariel, хубаво е, че можеш да си позволиш да си купиш нещо скъпо без да питаш, при положение, че не работиш. Аз не бих могла.   Затова работя. Така възприемам аз нещата. Никъде не виждам драма.  
Драма ще е, ако честно и откровено споделя мнението си за домакините. И тъй като не искам да обиждам никого, още повече хора, които не познавам, тактично си замълчавам.

Аааааа, почнА се.  
По темата - аз не бих се чувствала пълноценна и удовлетворена, ако бъда само домакиня. Едно, че нямам особен афинитет към домакинската работа и не я считам само за женска работа, второ, че няма да мога да си надвия на вътрешния подтик сама да си докарвам доходите и ще откача, ако не работя. Не че мъж ми няма да ме издържа, ако реша да не работя, ама друго си е. Но това си е мое разбиране, аз така усещам нещата и си се чувствам най-добре така.
Не мога да разбера обаче защо, ако една жена си е взела сама телефон или нещо друго (визирам поста на Тонкабонка), и го спомене просто като пример, то се счита, че тя непременно държи да се изтъкне колко е самостоятелна и независима. А ако един мъж си купи и се похвали на всеослушание, то се смята за нещо в реда на нещата - демек, неговите възможности не се поставят под съмнение.

La Sombra, забелязала съм, че не е добре да се изпада в конкретика. Просто трябваше да напиша, че съм си купила "нещо", вместо да уточнявам, че е телефон. Как за толкова време във форума главата ми не увря.  
Съгласна съм с всичко казано в поста ти. 

Решението да е една жена домакиня или не не минава задължително през високите доходи на мъжа:) Едната ми баба беше домакиня, мизерстваха на една заплата, но така разбираше тя живота - да си отгледа децата, да си поддържа градинката, къщата, съпруга. Той също така беше доста подкрепящ този стил и си живееха в мир и любов./ е, с цената на това тя да прави компромиси именно с парите и да заключи накрая, че е по-добре да работи 'една жена"/

Аз колкото и банално да е смятам, че въпросът е дали човек е щастлив и да прави нещата, които го правят щастлив. Нищо друго няма значение.
Хеле какво казали хората.
Имам приятелка, завърши топ специалност в топ университет в Щатите. Омъжи се, родиха им се няколко деца, гледа ги , радва им се, вълнува се с тяхното ежедневие и нейното МВА е засега настрана. Не драматизират ( те явно са такива хора там), че губи ценни години, че след Х време си 'аут', че е непълноценна и т.н -  изобщо няма такива неща. Обаче взе да не иска да се прибира в София и да не контактува с приятелки от едно време. Ами всичките им въпроси се въртяли около това защо е домакиня, след като 'едно време беше толкова амбициозна" и ' за какво учи", ' ама теб това задоволява ли те" ... Тъпа работа, аз това го отдавам на социализма. Нямат стигане хорските летви! Дойдоха ни на гости през лятото от София, тя потисната едва говори - ама те защо така, ама аз човек ли съм... и я попитах " Ти щастлива ли си", тя каза  "безкрайно щастлива'.
Ми като си щастлива, какво повече искаш и на кого дължиш обяснения .

Така че в заключение темата е глупава, защото хората ако са щастливи от избора си, няма никакво значение какъв е резултата от анкетата.

Да, наистина. И разбирам напълно какво искаш да кажеш - едно е да си позволиш това нещо със собствени средства, друго е с общи или негови. Не че ще те спре или ще ти търси сметка, или че се делят парите на твои и негови, но ти се чувстваш по-свободна така. При мен е същото, бих изпитвала неудобство.  

+1

Естествено, че всеки си решава, то във всички теми е така. Но това не дава повод за размисли и страсти, което се иска от темата. 

При пораснали деца не разбирам стоенето без работа.Нещо на мен явно не ми допада.Ако е временно, да, но не и завинаги. Дори и да може да си го позволи едно семейство, за мен жената трябва да е повече от домакиня, особено пък образованието и ако е добро.Мое мнение.Всеки се чувства щаслив и пълноценен обаче от различни неща,за това има и личен избор.

И на мен ми е някак странно ако една жена остане без работа, търси, не намира дълго време и остава вкъщи в крайна сметка, но след година започва да пее как сама е избрала това и как така вижда нещата - просто защото това е оправдание, което я издига явно в собствените й очи. Идеята не е само да може мъжа да храни семейството за мен.