Сурогатното майчинство в България
- Публикувана: 27 окт. 2011, 17:58 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2016, 20:42 ч.
# 450
31 окт. 2011, 22:35 ч.
Треперенето дали всичко се развива както трябва с плода го наричаш майчино чувство.
По тази логика трябва да изпитваш майчинско чувство към яйцеклетката преди всяка овулация.
Уточних, че майка е жената по отношение на децата си - което ще рече, че децата поне трябва да са родени, а а не на ниво тест
И на мен ми е непонятно, как на 2-я ден като срещнеш един мъж и то като си на 19 години вече знаеш, че искаш дете, да не го нарека инфантилно, ама не го правя на въпрос
Виж целия пост
По тази логика трябва да изпитваш майчинско чувство към яйцеклетката преди всяка овулация.
Уточних, че майка е жената по отношение на децата си - което ще рече, че децата поне трябва да са родени, а а не на ниво тест
И на мен ми е непонятно, как на 2-я ден като срещнеш един мъж и то като си на 19 години вече знаеш, че искаш дете, да не го нарека инфантилно, ама не го правя на въпрос
# 451
31 окт. 2011, 22:39 ч.
Всеки човек заслужава тази емоция. А някои нямат никаква друга опция.
Защо си мислите, че тези важни решения (донорски АРТ процедури, сурогатно майчинство, осиновяване) се взимат за един ден и са толкова прости? В повечето случаи отнема години размисъл докато този човек е наясно със себе си какво може и какво не може да направи със живота си и е изчерпал общо взето всички други възможности. Понякога трябва човек да узрее за взимането на дадено решение, още повече става дума за решение на двама души - мъж и жена. Никога не можем да знаем какво чувства човек, ако не сме били на неговото място и в неговите обувки. Няма еднакви хора, няма еднакви ситуации.
Виж целия пост
Децата са емоция.
Защо си мислите, че тези важни решения (донорски АРТ процедури, сурогатно майчинство, осиновяване) се взимат за един ден и са толкова прости? В повечето случаи отнема години размисъл докато този човек е наясно със себе си какво може и какво не може да направи със живота си и е изчерпал общо взето всички други възможности. Понякога трябва човек да узрее за взимането на дадено решение, още повече става дума за решение на двама души - мъж и жена. Никога не можем да знаем какво чувства човек, ако не сме били на неговото място и в неговите обувки. Няма еднакви хора, няма еднакви ситуации.
# 452
31 окт. 2011, 22:41 ч.
Наричай го както искаш.
Не ми пречиш.
Ти, ако не се чувстваш майка преди да излюпиш, не категоризирай останалите нормални жени.
Яйцеклетката не е бебе. Но оплодената яйцеклетка е бъдещо такова. Понеже имаме много яйцеклетки, които узряват, но през живота ни се оплождат едва няколко. Да не кажем, че най-много 1-3 желано. Та...няма как да правим съпоставка между желана менструация и желано бебе. Поне аз - не.
Ако за теб бебе в 8-ми месец е съшото като цикъл...моля те, обоснови е защо е така. Или отиди на психолог.
Виж целия пост
Не ми пречиш.
Ти, ако не се чувстваш майка преди да излюпиш, не категоризирай останалите нормални жени.
Яйцеклетката не е бебе. Но оплодената яйцеклетка е бъдещо такова. Понеже имаме много яйцеклетки, които узряват, но през живота ни се оплождат едва няколко. Да не кажем, че най-много 1-3 желано. Та...няма как да правим съпоставка между желана менструация и желано бебе. Поне аз - не.
Ако за теб бебе в 8-ми месец е съшото като цикъл...моля те, обоснови е защо е така. Или отиди на психолог.
# 453
31 окт. 2011, 22:45 ч.
Ами, Andariel, тя темата не е за шеги. Не си мисли, че на някоя жена й е лесно да вземе такова решение. Ама и перспективата да се родят твърде рано и твърде малки децата също не е весела.
Нали не си мислиш, че някой се решава на редукция, защото не иска да има три деца примерно?
Вкарването на повече ембриони от два е лоша практика и чиста презастраховка от страна на лекарите, че и то със знанието и желанието на родителите, защото вероятността да се захване поне един от три-четири е по-голяма от това да се захване един от два. Просто смятане на вероятности е, едва ли на лекаря му се иска да му се влошава статистиката, а на двойката пак да преживеят провал. Така че лекарят да си избистри практиката, за да не стига до решения за редукция.
И какво, оръжието гърми в ръцете на лекаря! Пак опираме до добрата практика, за да не се стигне до редукция. Ама, гадно е да ти се развали успеваемостта, по-добре редукция!
Виж целия пост
И как я правиш тази редукция, играеш на ала-бала-ница кой ембрион ще извади късмет и кой не? Бориш се с години да се закрепи поне един, пък те се закрепили три, и ти си готова да жертваш поне един? Нещо като в онзи виц, в който един голям шеф хванал и изхвърлил половинатта сивита на кандидати за работа, дори без да ги погледне и прочете, и казал "аз с лузъри не работя".
Ами, Andariel, тя темата не е за шеги. Не си мисли, че на някоя жена й е лесно да вземе такова решение. Ама и перспективата да се родят твърде рано и твърде малки децата също не е весела.
Нали не си мислиш, че някой се решава на редукция, защото не иска да има три деца примерно?
Вкарването на повече ембриони от два е лоша практика и чиста презастраховка от страна на лекарите, че и то със знанието и желанието на родителите, защото вероятността да се захване поне един от три-четири е по-голяма от това да се захване един от два. Просто смятане на вероятности е, едва ли на лекаря му се иска да му се влошава статистиката, а на двойката пак да преживеят провал. Така че лекарят да си избистри практиката, за да не стига до решения за редукция.
Andariel, лекаря преценява кой ембрион да редуцира. Обикновено е най-малкия /те никога не са еднакви/, а ако не е възможно - най-близкия, така че другите да оцелеят.
Не всички са готови да бъдат "Джон и Кейт + 8".
Не всички са готови да бъдат "Джон и Кейт + 8".
И какво, оръжието гърми в ръцете на лекаря! Пак опираме до добрата практика, за да не се стигне до редукция. Ама, гадно е да ти се развали успеваемостта, по-добре редукция!
# 454
31 окт. 2011, 22:51 ч.
Да, преди да влезеш в обувките на някой, няма как да знаеш какво е.
Т.е. преди някога да се била бременна, няма как да знаеш какво е.
Ако прехвърлиш една клетка на друга жена - пак няма да бъдеш бременна. Само ще получиш (евентуално и спорно) мултиплицирана тази клетка +тази на бащата. Но повече майка, отколкото ако осиновиш дете няма да станеш.
Хайде, чакам да ме оспорите по този параграф.
Пак ти идва отнякъде детето. Дали от сурогатна майка или от друга майка, значи само в изначалните две клетки е разликата???
Пък относно как на 19 решаваш, че искаш дете - ами ние вече 10 години сме успешно заедно. А има връзки, при които 30-годишни, след 8-годишна връзка се решават на дете и на другата година се разделят. Така че хайде да не навлизаме в спор за възрастта, тя няма нищо общо. Очевидно. Пък и като дете то лекарско семейство знам, че първо дете се ражда до 24 години.
Виж целия пост
Т.е. преди някога да се била бременна, няма как да знаеш какво е.
Ако прехвърлиш една клетка на друга жена - пак няма да бъдеш бременна. Само ще получиш (евентуално и спорно) мултиплицирана тази клетка +тази на бащата. Но повече майка, отколкото ако осиновиш дете няма да станеш.
Хайде, чакам да ме оспорите по този параграф.
Пак ти идва отнякъде детето. Дали от сурогатна майка или от друга майка, значи само в изначалните две клетки е разликата???
Пък относно как на 19 решаваш, че искаш дете - ами ние вече 10 години сме успешно заедно. А има връзки, при които 30-годишни, след 8-годишна връзка се решават на дете и на другата година се разделят. Така че хайде да не навлизаме в спор за възрастта, тя няма нищо общо. Очевидно. Пък и като дете то лекарско семейство знам, че първо дете се ражда до 24 години.
# 455
31 окт. 2011, 23:00 ч.
Klemy, хората са различни и усещанията им са различни, освен това се и променят с течение на времето, всеки човек претърпява развитие. В трето лице е много лесно да се говори. Някои имат шанса да бъдат бременни, но някои не, за съжаление.
Ето дори представите ни за бременност за различни - за едни тя е най-прекрасния и вълнуващ период от живота, но за мен например беше 8 месеца период след трансфера на пазене, тревога и надежда да мине още една седмица и да мога да стигна до края. Зарадвах се на бременността си чак след като родих. Просто емпиричният опит на хората преди даден момент е различен и не може да се мери с един аршин.
Виж целия пост
Ето дори представите ни за бременност за различни - за едни тя е най-прекрасния и вълнуващ период от живота, но за мен например беше 8 месеца период след трансфера на пазене, тревога и надежда да мине още една седмица и да мога да стигна до края. Зарадвах се на бременността си чак след като родих. Просто емпиричният опит на хората преди даден момент е различен и не може да се мери с един аршин.
# 456
31 окт. 2011, 23:01 ч.
Най обичам инфантилни нормални жени да ме пращат на психолог. нищо лично, но наистина доказваш инфантилността си
И за разлика от децата от лекрски семейства аз съм родила детето си не съм го излюпила.
Оплодената яйцеклетка не е бебе, и това ли не те е научила майка ти.
Виж целия пост
И за разлика от децата от лекрски семейства аз съм родила детето си не съм го излюпила.
Оплодената яйцеклетка не е бебе, и това ли не те е научила майка ти.
# 457
31 окт. 2011, 23:04 ч.
ако е желана бременност оплодената айцеклета е бебе, а ако е нежелана - просто оплодена яйцеклетка, но не и бебе.
Виж целия пост
# 458
31 окт. 2011, 23:06 ч.
Така е, горе-долу. Аз обаче познавам лично две жени, на които са им били трансферирани два ембриона и после единият се е разделил съвсем самоволно. И двете родиха тризнаците си - около 32-33 г.с.
От опит мога да ти кажа, че преди да забременееш, рядко мислиш какво може да се случи по-нататък. Особено пък след множество опити. Мислиш, че щом забременееш, с това проблемите свършват. Поне първата бременност така си мислиш де.
Възприятието за "твое" дете е различна за различните хора. За теб е важно да си била бременна, за мен това не е особено важно и т.н. Айде да не задължаваме всички да чувстват нещата по калъп.
Виж целия пост
Вкарването на повече ембриони от два е лоша практика и чиста презастраховка от страна на лекарите, че и то със знанието и желанието на родителите, защото вероятността да се захване поне един от три-четири е по-голяма от това да се захване един от два.
Така е, горе-долу. Аз обаче познавам лично две жени, на които са им били трансферирани два ембриона и после единият се е разделил съвсем самоволно. И двете родиха тризнаците си - около 32-33 г.с.
От опит мога да ти кажа, че преди да забременееш, рядко мислиш какво може да се случи по-нататък. Особено пък след множество опити. Мислиш, че щом забременееш, с това проблемите свършват. Поне първата бременност така си мислиш де.
Но повече майка, отколкото ако осиновиш дете няма да станеш.
Хайде, чакам да ме оспорите по този параграф.
Хайде, чакам да ме оспорите по този параграф.
Възприятието за "твое" дете е различна за различните хора. За теб е важно да си била бременна, за мен това не е особено важно и т.н. Айде да не задължаваме всички да чувстват нещата по калъп.
# 459
31 окт. 2011, 23:07 ч.
По-откачено нещо не бях чувала.
Интересно ми е, по тази логика, от къде идва тъй неистовото желание за дете, щом дори не можеш да го почувстваш докато го носиш. От къде знаеш, че го искаш, какво точно си представяш, докато се подлагаш на хиляди процедури или търсиш утроба под наем?
Виж целия пост
Треперенето дали всичко се развива както трябва с плода го наричаш майчино чувство.
По тази логика трябва да изпитваш майчинско чувство към яйцеклетката преди всяка овулация.
По тази логика трябва да изпитваш майчинско чувство към яйцеклетката преди всяка овулация.
Интересно ми е, по тази логика, от къде идва тъй неистовото желание за дете, щом дори не можеш да го почувстваш докато го носиш. От къде знаеш, че го искаш, какво точно си представяш, докато се подлагаш на хиляди процедури или търсиш утроба под наем?
# 460
31 окт. 2011, 23:09 ч.
от усещането за притежение? Това, че бебето е мое, мое, мое, мое!
Виж целия пост
# 461
31 окт. 2011, 23:18 ч.
Ти откъде си знаела, че искаш децата си преди да ги заченеш?
Виж целия пост
От къде знаеш, че го искаш, какво точно си представяш, докато се подлагаш на хиляди процедури или търсиш утроба под наем?
Ти откъде си знаела, че искаш децата си преди да ги заченеш?
# 462
31 окт. 2011, 23:37 ч.
Представяш си бебе, това което ти предполагам си представяла като си ce опитвала да зеченеш. И да искам да го чувствам мое, Анадриел. Кафе по твоята логика щом не можеш да го почувстваш докато го носиш си негоден за майка, така ли?
Виж целия пост
# 463
31 окт. 2011, 23:58 ч.
Ти откъде си знаела, че искаш децата си преди да ги заченеш?
Ще си позволя да отговоря на пост, адресиран към Кафе - когато си помислиш, че дори да не ти дойде следващият месец, или когато се усетиш, че презервативът се е скъсал, се усмиихваш леко и без притеснение от мисълта "ами ако забременея?".
бананке, никакво бебе не съм си представяла като съм зачевала, но когато разбрах, че съм бременна имах точна представа в кой момент и в кой ден е станало. Аз съм правила секс, била съм във вихъра на страстта, а не в период на "бебеправене" (как не я понасям тази измишльотина) по график и осъзнато.
Нали точно за това чувство пиисах - да го чувстваш свое, усещането за притежание, макар да казват, че не можеш да притежаваш друго човешко същество, пък било то дете или съпруг! разбирам го това чувство. Резервите ми за СМ тук не са толкова от морално естество, колкото от правно.
Виж целия пост
От къде знаеш, че го искаш, какво точно си представяш, докато се подлагаш на хиляди процедури или търсиш утроба под наем?
Ти откъде си знаела, че искаш децата си преди да ги заченеш?
Ще си позволя да отговоря на пост, адресиран към Кафе - когато си помислиш, че дори да не ти дойде следващият месец, или когато се усетиш, че презервативът се е скъсал, се усмиихваш леко и без притеснение от мисълта "ами ако забременея?".
бананке, никакво бебе не съм си представяла като съм зачевала, но когато разбрах, че съм бременна имах точна представа в кой момент и в кой ден е станало. Аз съм правила секс, била съм във вихъра на страстта, а не в период на "бебеправене" (как не я понасям тази измишльотина) по график и осъзнато.
Нали точно за това чувство пиисах - да го чувстваш свое, усещането за притежание, макар да казват, че не можеш да притежаваш друго човешко същество, пък било то дете или съпруг! разбирам го това чувство. Резервите ми за СМ тук не са толкова от морално естество, колкото от правно.
# 464
1 ноем. 2011, 00:20 ч.
Във форума на Зачатие се запознах с жена, която правеше дългогодишни инвитро опити + чакаше за осиновяване... Е, разочароваше се всеки път, когато й казваха, че имат дете за нея - предлагаха й "неподходящи" деца - с някакви сериозни здравословни проблеми или от определени етноси, които със съпруга й не желаеха... Както казах и преди, аз не бих осиновила, ако детето не ме "грабне" още като го видя... С децата не би трябвало да се правят компромиси и да се осиновяват само за да ни се мотае дете из краката... Това го пиша за всички, които са сигурни, че е толкова лесно да си осиновиш дете... Друг плюс на сурогатството е, че си родител на детето още от раждането му, което е незаменимо...
Виж целия пост
Препоръчани теми