Сурогатното майчинство в България

Тая ситуация дори не си я бях помисляла. Брррр...

Изненада - Тълковен речник. Първо значение:
майка - 1. Жената по отношение на своите деца.

Нека правим разлика между майка и биологична майка. Другото си е игра на думи и закони

Под "плът от плътта" имам предвид генетично родство. И при донорство, и при СМ майка е тази, която е пожелала детето да го има и която ще се грижи за него.

Редукцията я приемам, да. Пред рисковете на една бременност с тризнаци наример - понякога редукцията е по-малкото зло.

И как я правиш тази редукция, играеш на ала-бала-ница кой ембрион ще извади късмет и кой не? Бориш се с години да се закрепи поне един, пък те се закрепили три, и ти си готова да жертваш поне един? Нещо като в онзи виц, в който един голям шеф хванал и изхвърлил половинатта сивита на кандидати за работа, дори без да ги погледне и прочете, и казал "аз с лузъри не работя".

Ами, Andariel, тя темата не е за шеги. Не си мисли, че на някоя жена й е лесно да вземе такова решение. Ама и перспективата да се родят твърде рано и твърде малки децата също не е весела.

Нали не си мислиш, че някой се решава на редукция, защото не иска да има три деца примерно?

Определено не разбрах какво разбираш под "плът от плътта". Дарителката на яйцеклетката, износилата/родилата жена или отглеждащата с любов детето.... Коя според теб е МАЙКА.....

Мъжът/бащата в случая хич и не го броим - ако не е този ще е друг..... Важното  да има арийски деца.

Редукцията се прави от лекар.
Да готов си да го направиш, защото иначе губиш всички.

Казвам го като жена , чието дете е резултат от ин-витро.

Andariel, лекаря преценява кой ембрион да редуцира. Обикновено е най-малкия /те никога не са еднакви/, а ако не е възможно - най-близкия, така че другите да оцелеят.
Не всички са готови да бъдат "Джон и Кейт + 8".

Всеки има право на собствено мнение, но се чудя защо противниците на сурогатното майчинство толкова настървено се опитват да наложат своето.
Повечето от нас имат деца, нима са ги родили просто за да имат дете? Моите са родени, защото съм искала мои деца от точно определен човек. Това е и причината да одобрявам СМ. Както и причината да съм против използването на донорски материал. Затова и не бих осиновила чуждо дете. Приемам, че има и други мислещи като мен и сред жените, не можещи да износят бременност, и не виждам защо ако медицината им дава възможност да имат дете, обществото трябва да им го отказва.

За протокола - за разлика от повечето тук познавам две семейства с родени от сурогатни майки деца, както и една от сурогатните майки. Повярвайте, няма никакви трагедии. Законът, доколкото виждам, предвижда уреждане на договора преди започване на процедурата, както е в страните, където СМ е разрешено, и няма защо да се търси излишна драма.

Не знам какво точно не разбираш. "Майка" за мен е жената, която е пожелала детето и след това се грижи за него. Какво сложно има в това?

Какво не разбираш в израза "генетично родство"? Имам предвид генетично твое дете, с твоите гени - какво не е ясно?

Мен лично тази идея ме потриса.
Ще се обоснова защо - личностно и емоционално.
На 19 години се запознах с  мъжа ми, няколко месеца след това исках дете от него. Към 20 вече напирах за това. На 21 правихме опити за дете и един некадърен гинеколог каза, че съм със СПКЯ и най-вероятно няма да бъда майка.   Като ме посъветва да не казвам на приятеля ми, защото щял да ме изостави. Аз се върнах вкъщи и от врата ревнах и му казах всичко.   Той ме изслуша и ми каза - глупости.   Аз понеже съм паника и си бях навила на пръста, направих всички първоначални зизследвания (ок), заведох и него (ок) и се насочих към най-добрата (за мен) клиника. След месец бях бременна. Нооо междувременно се бяхме разбрали, че ако не можем да имаме наше дете, ще осиновим след 1-2 години  опити.
Та предисторията няма нищо общо с бременността, освен това, че на 21 години бях готова да осиновя дете, но не и да се боря 10 или 20 години с вятърни мелници. Не, не, не.
След това преживях две бременности, които смея да кажа ме направиха майка. Както и всеки един ден след раждането, та чак до сега. Но всеки ден, в който се чудиш, дали зародишът е станал ембрион, а ембрионът е станал плод е незаменим. Всяка минута, в която очакваш да мръдне, за да знаеш, че е добре. Всяко едно хълцане, през което се молиш да спре, защото вече не издържаш от смях, да ти подскача корема...И така 9 месеца.
Не бих могла да износя чужди клетки и да ги дам, като пратка.
И обратното.
Защото знам какво е да носиш дете.
Лично е, знам. Всеки си има собствена история. Моята е щастлива. Но и да не беше, щях да осиновя.  

Не разбирам какво приемаш - донорство на яйцеклетка или СМ. Или и двете.
Ако съм разбрала правилно за теб по-важна е яйцеклетката.....

Защо мерите всичко от собствената си камбанария. дали очаквате другите да имат вашите емоции и чувства. И аз съм била бременна, е не почувствах нито хълцане, нито ритници.
Осъзнах, че съм майка, едва когато разбрах, че детето разчита на мен.

И да, аз исках дете точно от този човек, и не съм била на 20 години, а напълно осъзнат избор е било

Защото пиша в първо лице, единствено число.
Подчертах, че говоря за себе си.
И много се чудя на изказвания - ама то майчиното чувство идва с времето!!!  Да...с времето между теста и прегледа, в който ти казват - честито, имате плоден сак! След седмица - честито, имате сърдечна дейност!
И така, трепериш всеки ден, дали всичко е наред!
Непонятно ми е, как може да не усетиш ритници и хълцане, при мен се вуждаше през зимните дрехи даже. Подскачаше целия корем, плашех околните.   
Както и да е...темата Е лична.
Децата са емоция.
Не са юридически казус.

За мен най-важно е хората да обичат децата си. Някои могат са сигурни, че могат да обичат осиновени деца и осиновяват. Други са сигурни, че могат да обичат деца, родени с донорска яйцеклетка/сперма и ползват такава.

Аз, тъй като смятам, че ще ми е трудно и ще съм несигурна с дете, които не носи моите гени, предпочитам генетично свое дете.

Но въобще не считам, че съм в позиция да приемам или да не приемам нечия друга представа за щастие. Важното е хората да са наясно със себе си и да обичат децата си безрезервно. Това ги прави родители.