Сурогатното майчинство в България

Не, не пиша в договора и да чакам тя да спре цигарите. Просто проучвам начина й на живот и няма да очаквам да го смени драстично - защото ми е ясно, че това обикновено не се получава.

Ако тя текущо пуши, просто няма да сключвам споразумение с нея - защото като пушач, ми е ясно, че може и да не успее да спре - независимо какво пише в договора.

Това всъщност ми се струва толкова елементарно, че не знам защо го пиша

 Ако аз утре реша да сключа договор с теб за 1 млн. да напишеш примерно книга, с която да спечелиш Нобелова награда - това е пълна глупост от моя страна, нали? Защото нямам никакви предпоставки да мисля, че това е възможно.

Така и с този договор - всяка страна трябва да прецени все пак дали е реалистично да очаква другата да си изпълни задълженията.

Така например, СМ би могла да поиска да се увери, че генетичните родители ще са в състояние да поемат медицинските разходи.

Договорите са много сравними според мен. В много професии има риск и "ситуации и за двата живота, които никой не е в състояние да предвиди на 100 %.".

Така е да, само с единствената "малка" подробност, че в договора с книгата не рискуваш моят живот, респективно - живота на едно дете. И можеш да го развалиш във всеки един момент.
И аз се чудя защо го пиша, правя ти това уточнение може би за 1001 път.

Примерът с книгата целеше да илюстрира нещо съвсем различно от риска.

Ако ти липсва въображение, за да приложиш риск към примера, замени книгата с договор да изкачиш някой 7-хилядник и да забиеш знамето на компанията ми там. Има хора, които го правят, между другото.

Има хора, но ти винаги си в ролята на възложител в тези договори. До толкова ли ти липсва въображение да си се представиш поне веднъж в ролята на изпълнител?

Не, не ми липсва. Защо?

Защото всеки път се представяш в позицията на възложител и разсъждаваш от неговата гледна точка.

неизпълнение или отказ от неизпълнение или неточно изпълнение може да има и от двете страни. Никакво, ама никакво значение няма кой ще е неизправен в случая. И докато трае спора, предмета на договора къде ще е? На отговорно пазене при приемно семейство ли?

Всяка вещ, всяка престация може да почака или да бъде компенсирана, за разлика от предмета но договора за СМ

Защото обикновено опонирам на някой, който се изживява като робиня - опитвайки се да посоча, че времената са други и повечето хора не искат роби, а чисти отношения с адекватни възрастни хора.

Не си спомням да съм говорила в 1 л. ед.ч,, коментирайки сурогатката.
И от кога робите са на договор? Как се оформя договор на робиня ..
Виж - ти си винаги в ролята на поръчителка и говориш от свое има, едва ли не.

Не бих определила договора за сурогатно майчинство като договор за покупко-продажба на дете. Изобщо тук няма търговия. Ако трябва да съотнасяме тези взаимоотношения към договори за трудови взаимоотношения, то най-близко стои договорът за изработка на ишлеме. Поръчителят доставя /свой собствен/ материал, а от извършителя се изисква да "дообработи" тази "заготовка" и да я предаде обратно след определен етап на завършеност.
Аналогия може да се направи и с наемането на детегледачка - тя се задължава за определен период от време да полага грижи за детето ви, да носи отговорност за здравето и живота му, да бъде обгрижвано и възпитавано спрямо вашите собствени разбирания, да бъде спазван определен режим при отглеждането му, съобразен с вашите изисквания, за което вие предварително се договаряте с детегледачката и я санкционирате при неспазване на условията. А при добро изпълнение на възложената задача, тази детегледачка получава възнаграждение за труда си.
Просто в случая със СМ едно дете бива предавано за отглеждане при по-специфични условия и в по-ранен стадий на развитието си.
Няма и намек за търговия. За търговия е необходимо СМ да "продаде" своето собствено дете /заченато от нейната яйцеклетка /.
Биологичните родители НЕ СИ КУПУВАТ ДЕТЕ от СМ. Те само ползват услугата това дете да бъде отгледано за определен период от време.
Колкото до това как СМ ще обясни на своите собствени деца какво се случва, то смятам, че е най-правилно да използва думи, при това да са на родния език на нейните деца. Със сигурност ще разберат, ако не са прекалено малки. А, ако са чак толкова малки, едва ли изобщо биха обърнали внимание на шкембето на майка си, нито пък биха се заинтересували какво се случва. Много хора са ме питали как ще обясня на децата си, че с баща им нямаме брак. Беше много просто - използвах български език.
Не знам колко пъти вече се написа, че СМ трябва да отговаря на определени критерии и че изборът да бъдеш СМ е свободен и незадължителен. С една дума - първо, не всяка жена ще може да бъде СМ и второ - всяка жена ще прецени сама за себе си дали иска или не иска да бъде СМ. И точно защото не става дума за робство, а за съзнателен избор на две страни, е добре взаимоотношенията да бъдат уточнени в договор.

Изработката на ишлеме по-приемлива ли ви се струва от покупкопродажбата?

Аз не само на теб опонирам, не бързай да се разпознаваш - освен ако не държиш.

Разбира се, че говоря от свое име - за да си представя как би действал някой, трябва усещането и мотивите да са ми познати и да ги свързвам с нещо в моя живот - изживяно или наблюдавано. Не е ли така при всички?

Никак не ми се струва. Но пък ми се струва, че бях написала доста повече изречения, а не само това. И в тези изречения имаше още доста други разсъждения.
Извадена от контекста, всяка дума би могла да окачи изричащият я на бесилката.

Само дето "заготовката" е живо същество, а "дообработката" е всъщност изработка на човек. Ама какво пък толкова...
Изобщо не се вместват никакви аналогии, що се отнася до СМ. Дори като детегледачка не може да бъде съотнесена. Кой си поверява детето за 9 месеца нон стоп на някого? А и дори да се случи - винаги можеш да си го вземеш и да прекъснеш договора, ако нещо не е наред, нали?

Именно - затова и при избор на СМ е много по-логично човек да е в пъти по-внимателен, отколкото с детегледачка.

Затова и предположенията, че някой ще рискува, избирайки жена, в която не е абсолютно сигурен - ми се струват странни.