Тъжно ми е ...

Тук нещо определено започна много да тиктака.



или




   

Е, понякога не е достатъчно просто да действаш. В една връзка има двама и те трябва да се намерят и в нея роля играе и мъжа. Тоест не зависи само от желанието за свестен мъж на жената. Дали късмет, дали обстоятелства, дали грешка в подходите на жената, няма значение. Просто не е така лесно, както ти го описваш, Анди. И затова не разбирам неистовото ти желание да натриеш носа на авторката, която явно за своите 27 години - все още не е намерила мъжа с главно М!!! 

В ролята на романтично неразбрани и нещастни са се родили много велики произведения! Но ако не можеш да пишеш, по-добре действай, за да промениш нещата! 

Ох, то и мен никой не ме разбира, ама не мисля, че проблемът е в другите .
Дори си мисля, че ако възприемах себе си като жертва, неразбрана и вечно права, щях да се депресирам невероятно.

   Ъхъ, Мадам Бовари най-вече

   

Не, бе, Вилии, изобщо не искам да й натривам носа! Опитвам се да й помогна! ясно е, че не е лесно, няма лесни решения в този живот, няма и лесни действия. Аз съм що-годе рационален човек и за мен хронологията говори много. Това момиче е прекарало колко години в този брак? Омъжила се е млада, изкарали няколко години заеддно, после са се разделили за дълго време, после пак са се събрали и карат някак до момента - затова казах, че се редуват цикли заедно-разделени-заедно-. През цялото това време тя не е била кой знае колко щастлива, по-скоро е била недоволна, неудовлетворена, изчерпана, без положителна любовна емоция, без страст. Дълго време (четири ли бяха?) са живяли разделени и тя е имала някакви връзки, явно неудовлетворяващи я и после, айде пак при мъжа си! Защо? Защото познатото "зло" е по-малкото зло,нещо като врабчето в ръката. ама пак не й е по сгодата, пак й е гадно. Изобщо, аз не я чух даа казва имало ли е някакъв период от връзката и брака с мъжа й, и колко е траел този период, в който се е чувствала щастлива, да го е обичала със сексуалната любов! Е, извинявай, ама тя живее в това състояние... колко години, може би седем? Колко още? И както стана ясно, през няколко години реве тук колко й е тежко и пусто! Колко още да му съчувстваш на такъв човек, дето си живее в уютната роля на романтично неразбран от години (за седем години едно дете отглеждаш от три кила мръвка, ей го на, твоят син догодина ще е на училище!), търси внимание и съчувствие от трети лица, обаче пръста си не мръдва, за да си промени положението? И като някой му каже, че е време за действие, пак не му харесва и пак реве колко е неразбран, ама този път от чуждите хора! Ако цял съзнателен живот, това са вече почти десет години, все не си удовлетворен от връзките си, все не намираш подходящия човек, все другите не отговарят, то може би е крайно време да погледнеш малко навъътре в себе си и да потърсиш повредата в своя телевизор, а не да хленчиш по форумите през някакъв период от време и да търсиш внимание чрез съчувствие! Да, зная много добре, че е гадно някой да каже такива думи, но тя трябва да избере,ако ще избира, и да спре да се самосъжалява. Има си терапевти, има си книги за самопомощ, има всякакви духовни течения, има и рационален подход... каквото душата й иска като помощен материал, ама да направи нещо! Сега какво, ще отлага до януари, обаче като дойдат празниците, ще й стане едно мило, че мъжът й е до нея, ще се сети за всички жени, които са сами, и ще реши, че все пак, нещата не са чак толкова зле и пак ще отложи разговора. После пак ще пусне тема колко е нещастна и пак ще чака... Годо! И така в същия порочен кръг, току-виж и бебе роди, а после ще стане мазало.

Ами...Анди, нерешителността е напълно човешка черта! Не всички са трезвомислещи, решителни и рационални. Дори много малко са такива май.
И знаеш ли колко кофти става, ако е3 намесено семейството, близки и тн обвърващи елементи? Тогава жената започва да изпитва тежестта на тая обвързаност и това още повече я обвързва...
От друга страна - страха да останеш сама...има жени, които просто имат нужда да не са сами.
Въобще случаи много, авторката, че цикли -цикли, но съм сигурна, че си има причини за това...

Разбирам, но и в цикленето и нерешителността си има една граница, отвъд която нещата излизат от контрол. Да имаше дете, което да я спира, да каже човек, да, да не може да вземе решение! Ама то, нерешителността й е вече от не знам колко години! Колкото и да е нерешителен един човек, в един момент казва Хоп и скача, защото иначе ще се побърка. Освен ако не се е сраснал с ролята на нерешителния уязвим човек, който все има нужда някой друг да го закриля. Такова поведение съсипва не само неговия живот, а и този на близките му. Става нещо като енергиен вампиризъм.

Отчети и още нещо - именно факта колко години се познават, заедно са 
Годините, ах годините - как само променят нещата...

Има много много такива хора - и мъже и жени. Аз го сравнявам със страха от зъболекар - знаеш, че ще стане по-лошо ако не се решиш на болката от вадене на развален зъб и въпреки това отлагаш. Накрая оставаш без зъб и това е необратимо, страхът е направил избора вместо теб. Аз лично не го разбирам изобщо, но всеки с психиката си.

Aвторката е свикала със силните емоции, които са съществували през първите години от връзката им (5 години), след това са се оженили около 6-та година и година след това е решила да се разделят, защото явно спокойствието на брака ги е превзело и чувствата вече не са били това,което са били преди брака. Чувствала се е опустошена и все още се чувства, защото вече не изпитва силните емоции и страсти от началото на връзката. В 4-годишния промеждутък-раздяла е завързала нова 3-годишна любов в България и е била щастлива, която обаче пак е решила да прекрати най-вече поради залелите ги финансови проблеми (обичайно за България) и появилите се злободневни проблеми, които явно са поизпарили любовните чувства.
Тя жадува за любовни трепети, но такива в момента просто няма. Има една спокойна обич. Но на нея това не й харесва, търси нещо по-разтъсващо и романтично.
И тук въпросът е: може ли цял живот да продължи първоначалната тръпка/силни емоции или непременно идва момент на успокоение и прерастване на любовта в по-общочовешка обич и уважение? И би ли се примирила тя с това. Или ще се превърне в крайна сметка в една Елизабет Тейлър със 7-8 брака зад гърба си?

Ами аз и назад го казах - на мен не ми достига само това спокойстие, разбиране и както ти го нарече "общочовешката обич". Сигурно и на нея. Ама какво се прави в моменти, когато онова другото изчезне - не зная. 

Мен ако питаш, по-добре като Елизабет Тейлър с няколко брака, но да живее, отколкото цял живот вегетиращо мрънкало колко й е пусто и все мъжете не отговарят на очакванията й (ако така я кара, ще има периодично да си четем теми на все една и съща тема, докато накрая на всички омръзне).
Какво да се прави, ближеш си раните известно време, изревеш всичкиите сълзи на света, ожалиш се колко си зле и неразбран, пък ти мине и започваш отначало! За съжаление има хора, които така и не излизат от периода на самоожалването, и се превръщат в много неприятни индивиди за живеене, вечно недоволни и неразбрани.

Напротив, viliko, тя твърди, че го обича обаче нежно и съжалително (тъжно), не с такава страст каквато е имало преди. Обича го като брат, не като сексуален обект. Той също много я обича и държи на нея. Ако се върнеш в постовете й назад ще го прочетеш. Aко не е така, нека ме опровергае.

Е, именно де 
Ти моите постове като как ги разбираш?