Тъжно ми е ...

Публикувана: 28 окт. 2011, 17:19 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2011, 12:32 ч.

30 417
440

E

# 315 7 ноем. 2011, 12:38 ч.

Цитат на: Andariel в пн, 07 ное 2011, 12:03

Мен ако питаш, по-добре като Елизабет Тейлър с няколко брака, но да живее, отколкото цял живот вегетиращо мрънкало колко й е пусто и все мъжете не отговарят на очакванията й .....

Абе то Andariel, и аз бих станала като Елизабет Тейлър, ама с тия 2 деца... може и да се примиря със съдбата си Confused

Confused

Е, ако натрупам нейните богатства и слава, ще преразгледам въпроса.

Цитат на: viliko в пн, 07 ное 2011, 12:14

Е, именно де Laughing

Laughing

Ти моите постове като как ги разбираш?

Ами разбирам го както си го написала: че "на теб не ти достига само това спокойстие, разбиране и както ти го нарече "общочовешката обич". Сигурно и на нея. " Аз пък казвам, или по-точно тя го казва, че тя ги има тези неща.

Виж целия пост

V

# 316 7 ноем. 2011, 12:42 ч.

Joy

На мен не че не ми достигат, тоест малко са ми - а не ми стигат - да ги имам тях, без онази огнената искрица/само моя си очевидно/ Wink

Wink

Виж целия пост

A

Ветеран

# 317 7 ноем. 2011, 12:45 ч.

Е, човек като има деца, нещата стоят по малко по-различен начин, макар доста жени да са се развели въпреки децата и да са намерили подходящия партньор от втория път. Само тук колко хора има с втори брак, и си живеят щастливо и доволно, не е някакво чудо невиждано. В случая авторката няма деца, млада е, има всички шансове да започне отново, нов живот, с нов човек. Но преди това трябва да се разбере със себе си, защото от другите хора може да избяга човек, ама се налага да живее първо и основно със себе си, и чак после с другите. Peace

Peace

Виж целия пост

V

# 318 7 ноем. 2011, 12:46 ч.

Тук съм напълно съгласна!
Колкото и да съм се начела на мнения, че децата не били фактор и не би трябвало да са - еми не е така, според мен!
Та жената наистина - или сега, или никога...ама...човека е странно нещо Laughing

Laughing

Виж целия пост

Y

Потребител

# 319 7 ноем. 2011, 13:10 ч.

Цитат на: viliko в пн, 07 ное 2011, 12:46

Колкото и да съм се начела на мнения, че децата не били фактор и не би трябвало да са - еми не е така, според мен!

Разбира се, че не е така. Има ли деца - плочата вече е съвсем друга и друга песен звучи. Нито можеш да си тръгнеш когато поискаш, нито можеш да направиш това, което ти се иска както си го правил преди. Да не говорим, ако има
Но това човек го разбира, когато вече стане родител. Преди това не оценява свободата и възможностите, които има, да търси безкомпромисно точно това, което иска. И потиска желанията си, за да не нарани някого - абсолютно ненужно, защото този друг няма да изживее твоя живот, нито струва щастието ти.

Виж целия пост

S

# 320 7 ноем. 2011, 13:24 ч.

А детето-децата струват ли нечий живот и щастие? Защото аз не се сещам за по-вредно нещо за втълпяване. От личен опит го казвам. Детето-децата виреят еднакво добре с обичащи се (не търпящи се, а обичащи се) родители и с обичащ ги един родител, и обичащи ги втори родители. Не виреят никак добре обаче с търпящи се, принципно. Примери бол. Детето-децата не са никакво извинение и на мен винаги ми звучи много грозно това непрекъснато навиране на децата като оправдание за нечии постъпки или липсата им. Кое точно не можеш да направиш? Аз разбирам защо ще се ограничиш в екстремните спортове примерно, поне докато не го поотгледаш това дете, поради риска да остане без майка, но не се сещам причина да стоиш там, където се търпите и се разминавате и си мълчите вечер, докато детето стои и гледа този чудесен пример за задушевна семейна атмосфера. Ужасно е.

Виж целия пост

F

Регистриран

# 321 7 ноем. 2011, 13:47 ч.

Цитат на: AGAPH в пн, 07 ное 2011, 01:07

Просто ми беше тежко, защото нещо умира / или е умряло вече / между мен и един много скъп за мен човек, с който прекарах повече от половината си осъзнат живот.

AGAPH, любовта си отива само, ако я пуснеш да си отиде/беше написала в една тема една приятна за мен съфорумка/.Понякога я пускаме да ни избяга, защото не се чувстваме свободни с нея т.е. тя не тази окриляваща ни любов, която ни дава чувството, че си свободен.
Бях ти писала и преди, бездействието повече наранява, защото човек, когато обича всичките му сетива работят - той вече е разбрал или видял , че не си щастлива с онзи блясък и заряд. Защо е това самоизтезание? Наистина ли ти е толкова трудно да си дадете свободата, от която и двамата сигурно имате нужда? Ако този човек наистина те обича, ще те "пусне", без да ти вменява чувство на вина. Вината, която вероятно е причината да се бавиш - та ти не си виновна, че вече я няма любовта при теб. Истината носи голямо облекчение и прошка.

Виж целия пост

V

# 322 7 ноем. 2011, 14:02 ч.

simplyaven - въобще не искам да споря, ама и аз мога да дам много примери, точно в обратен смисъл - как една раздяла, за да може единия да си хойка - съсипва детето. Но на кого му пука?
Всеки си решава сам за себе си.
Само че за мен детето и на първо място и всичките си решения почти взимам - предвид него. Нищо повече.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 323 7 ноем. 2011, 14:12 ч.

Е,то ако единия иска да хойка,едва ли оставането заедно,или детето , ще го спрат.
Та ,пак е по-добре детето поне да не става свидетел на разюздания живот на хойкащия.

Виж целия пост

V

# 324 7 ноем. 2011, 14:15 ч.

Абе то друга ми беше идеята...Че често егоистичните ни подбуди - няма да са в полза на детето. Това в противовес на твърдението - на детето не му се отразява развода...

Виж целия пост

A

Ветеран

# 325 7 ноем. 2011, 14:41 ч.

За отразяване - отразява се. Но го преживява, свиква, намира начин да компенсира негативното. Човек с всичко свиква, а децата са с гъъвкава психика и по-лесно се справят от възрастните. А как ви се струва възможността толкова дълго да се точат проблемите между родителите, от поне единия от тях да струи неудовлетвореност и празнота, че накрая детето да каже "разведете се, защото не издържам"? В случая няма деца, затоваа и едва ли има смисъл да ги обсъждаме.

Виж целия пост

S

# 326 7 ноем. 2011, 14:59 ч.

Който е бил дете "смисъл на живота" и натоварено с всите компромиси, направени заради него, ще разбере. Постът ми беше в отговор написаното от Юличка. Никое дете не заслужава да му натресат това бреме. И ако така ще си живеят с вечните компромиси в името на детето, по-добре да го лишат от товара и да му дадат възможност да си изживее живота без да е нечий смисъл и пътеводна светлина. Stop

Stop

Колко от вас са били детето, което всяка вечер сяда на масата, над която витае тишина? Или се води толкова измъчен разговор, че и петгодишно ще се разреве? Ако не сте били, всякакви теории "заради децата" се обезсмислят. Не мога да приема това превръщане на децата в някаква везна. Отвратително ми е. И крайно нечестно.

Виж целия пост

V

# 327 7 ноем. 2011, 15:01 ч.

О, разбира се - който е бил пък дете на разведени щастливо - би разбрал мен. Но нейсе. Вярно, че тук деца няма и няма общо с темата.

Виж целия пост

Y

Потребител

# 328 7 ноем. 2011, 15:47 ч.

simplyaven, най-малкото, когато една двойка има дете, би трябвало да положи много повече усилия да се съхрани като такава, за да осигури на детето си необходимия комфорт. А не при първата криза или охлаждане на чувствата, да си хващаме шапката. Това имах предвид. Във всички случаи за мен има огромна разлика във възприятието на нещата преди и след появата на детето. И никой не говори за товарене на детето с чувство за вина и т.н. А просто за отговорността, че мислиш вече не само за себе си, а и за детето. Защото една раздяла между двама родители не е като да се преместим от този квартал в другия, примерно. И много ще се замислиш преди това, ще прецениш кое е най-доброто за детето, без, разбира се да стъпкваш и себе си.
А детето - "смисъл на живота" може да бъде и при щастливи двойки без проблеми, не само при майката/бащата, останал/а "насила" във връзката "заради детето". Един човек трябва да има вътрешни стабилни устои, лични интереси и стремежи извън семейството и децата, за да бъде пълноценен родител и да не се фиксира изцяло върху ролята си на такъв. И това няма нищо общо с партньора в живота.

Виж целия пост

S

# 329 7 ноем. 2011, 15:56 ч.

Зависи от човека. За някои има общо с партньора. И като гледам, масово са без стабилни устои хората, поне по това, което си написала. А в така описаната връзка, да се върнем на темата, в която се е настанила една умопобъркваща тишина, едно дете ще страда неимоверно. И ако живее с идеята за тоооолкова изстрадания компромис родителите му да са заедно, айде няма нужда. Аз познавам изключително малко хора, които имат емоционалната интелигентност да живеят заедно, въпреки липсата на любов, без това да личи. Ама изключително малко. Съответно, там растата и щастливи деца. Единици обаче. А аз първо преценявам кое е най-добро за мен, защото не съм виждала щастливо дете на нещастна майка. Това не значи, че игнорирам това, което е добро за него, но няма как да стоя там, където съм нещастна и да отгледам щастлив син, не ми е възможно.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

330 924
4 135

Лични и семейни отношения

Когато искаш да избягаш от себе си.

3 839
122

Лични и семейни отношения

Сериозен ли е или не, как да разбера ?

1 952
61

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.