Как отглеждат децата си в чужбина

Финансовата страна на нещата е най-важната и най-влиятелната, но тя не се изчерпва само с цената на храната. Финансовото ти положение определя къде живееш и как се придвижваш. Тук супермаркетите често са на големи разстояния един от друг и без кола не можеш да пазаруваш. Не е като да отскочиш до кварталния супер за торба домати. Ако нямаш кола, увисваш прав, дет' се вика. А плодовете и зеленчуците се развалят бързо, трябва често да се пазарува и да се готви, докато замразените полуфабрикати траят дълго и като заредиш веднъж фризера, можеш да си ядеш от тях с месеци. Когато нямахме кола, трябваше да взимаме такси от/до супера, защото и автобуси няма навсякъде. Ми те ми излязоха златни тия покупки. Финансовото ти положение определя и колко свободно време имаш за готвене. Както спомена ianajar, едно семейство в което и двамата родители работят на дълги смени или на по две места за да се издържат, просто няма време за готвене. Отделно пък ако живееш в скъп град, като мен, с 8 долара до никъде няма да стигнеш на ден. Финансовото положение определя местожителството ти, а местожителството - училището в което ходят децата ти, така че колкото по-ниско си на финансовата стълбица, толкова по-кофти училища и съответно по-долнопробна храна ядат в тях децата ти за обяд. Така че, работата е много по-дълбока от съдържанието на портмонето ти - всеки аспект от живота ти е докоснат от това, и усложнява яденето по начини за които много хора не подозират, и бързат да обвинят потърпевшите в мързел или лоша култура на храненето. Което не е честно.


Не помня колко грама е, но мисля се казваше Бос, или Колизеум, един от двата. Като малка много ги обичах и си ги хапвах редовно, но тогава никой не броеше калории и нямах представа колко захар поглъщам с тия сладоледи. Впоследствие в гимназията пуснаха експериментален час по хранително обучение и ни накараха да си водим записки какво ядем всеки ден и ако може да се провери, колко калории съдържа храната. Тогава забелязах калориите на въпросния сладолед. Понеже още растях и ядях само готвеното на мама, кока-колата беше скъпа и още нямаше толкова много джънк и полуфабрикати, не ми се отрази, но си представям при друг вид хранене един такъв сладолед колко може да наклони везните.

За мен това уравнение работи само в български условия.  Домашно приготвената храна в моето семейство, поне, е по-евтина само в сравнение с ядене в ресторант. Аз готвя на практика около 90% от храната, която ядем - всичко без сиренето, млякото и епизодичните десерти или колбаси. Тук хранителната индустрия е хипер-бизнес и готовите храни са много евтини. Почти всичко, което приготвям вкъщи, има поне два пъти по-евтин купешки вариант. Консервирана супа, замразен хляб, всевъзможни манджи... Супа от леща може да се купи от супермаркета ми за долар бурканчето. Няма как да приготвя домашна на такава цена. Сосът за спагети, който приготвих снощи, в супермаркета е два долара. Моят излезе около десет. Вярно, че в моя има само пресни зеленчуци, контролирано количество сол, висококачествен зехтин и подправки, и е в пъти по-вкусен от купешкия, но не са много хората, за които подобна разлика оправдава такава цена. Така че от моята гледна точка и в моите условия, това с по-евтината домашна храна си е жив мит. Има много други предимства, но цената определено не е сред тях.

Финансите не са всичко, наистина. Тук има много културни стереотипи, които също подхранват лоши хранителни навици. Например във всяка реклама, в която се виждат хора пред телевизор, хората са седнали с нещо за ядене. няма значение какво се рекламира - телевизор, предаване или дивани - гледане=дъвчене. Има я и хранителната грандомания - купете си половинметров сандвич! литров шейк! цяла кофа сладолед! Но пък това явно е много работещ психологически трик, защото, гледам, и извън Щатите много охотно го прилагат вече и явно работи.

Нещата са комплексни, не е едно или две. Сложно е да се възпитават децата все да вървят срещу течението...

Много съм съгласна. Като че ли започвам да примирявам , че ще има изгубени битки. Един рожден ден на другарче в "Чъки Чийз" е достатъчен детето да отхвърли желанията ми за рожден ден с броколи и ябълки.
Аз лично съм най-зле настроена към така наречените "диетични" храни и напитки. Навред се пие "диетична" сода, "диетично" кафе, консумират се "диетични" десерти и йогърти. Определено предпочитам детето да се натъпче с по-калоричния вариант, отколкото "диетичния" такъв.
За протокола от днес-  6 червени чушки = $ 8.13

броколите наистина не са най-забавният вариант за рожден ден, но все пак имаш достатъчно възможности на последния рожден ден на големия син направихме най-приемливото според гостите - приготвихме сами храната, само тортата беше поръчка, но от определено място и внимателно избрана. Направих три вида соленки и още толкова сладки, мъжът ми опука сам пуканки по добрия стар начин в тенджера, плодовете и морковите на пръчици пък се харесват на майките на диета.... пробелмът е с пиенето. Вкъщи го решавам донякъде с айрян и домашно приготвен плодов или билков изстуден чай. И трябва да има достатъчно занимавки за всички...
и моят искаше в Спарки`с, което е едно отвратително тъмно, шумно, пълно с електронни игри  и въртележки място - на последния етаж в мола. Там на децата дават фанта, спрайт, кетчуп за картофите и т.н. Обаче казах, че няма да стане, и толкоз. Той беше много доволен от крайния ни избор - в парк.

диетични продукти не сме употребявали никога. Иначе съм съгласна, че някои битки са изгубени предварително дори. Случвало се е и тук във форумите да мрънкам, че изпускам нещата, друг път съм доста по-спокойна....

И тук идва в-са. Какво пиле, какъв хляб, какви зеленчуци и т.н и чак тогава можем да направим връзката със здравословното. Иначе съвсем по принцип си напълно права.

Аз в момента правя нещо друго - ограничавайки много месото и млечните произведения си освободих бюджет например за прясна риба. Най-после и аз мга спокойно да вляза в рибарски магазин и да не съм стресната от цените, да се загледам коя риба къде е уловена и т.н. Намалявайки количеството месища и сиренца в пликче ( които купувах евтино от ЛИДЛ или подобни, и ядяхме безогледно) мога да си позволя и например двата пъти месо седмично да го взема от месарница, а не от щанд в супера. Със сирената е същото - мога да си позволя пармиджано на бучка, а не в пликче , хляб от фурната, а не от тази за затопляне на полуготови хлебчета в супера и тн. Това е единственият начин за който се сетих хора без особено високи доходи да си осигурят к-вена храна. И естествено при нас има и здравословни причини, които ни карат да зачеркнем ЛИДЛ и подобните от картата.
Просто аз откакто пазарувам в ЛИДЛ сме напълнели с поне 10 кг. за година и то само от боклуците, които мяташ защото са евтини и за 50 евро пълниш количката.  

Май са били 1200 Kjoule? (= 287 Kcal)

10 c's,къде може да се напълни количка за 50 евро в Лидл????
аз от там ограничено количество продукти купувам,и то защото съм ги проверила/водих кореспонденция с тях/
чета ви и се радвам,че живея на село

Няма толкова нискакокалоричен сладолед на Делта, да кажа аз.  Големите индивидуални действително са по над осемстотин калории бройката, защото те са по 150-200 грама, предимно захарен сироп. Нищо чудно и над хиляда калории да имат. Да, добре, че не ни бяха ежедневие едно време...

Аз бях шокирана навремето, че един пресен кроасан с шоколад (не от пакетче) има близо 1000 калории.

http://www.icecreamland.gr/ProductDetails.aspx?id=79

http://www.icecreamland.gr/ProductDetails.aspx?id=76

http://www.icecreamland.gr/ProductDetails.aspx?id=104

Хм. Други спомени имам от етикетите на Делта. Отчетливо помня, че шоколадовият сладолед в кутия имаше малко по-малко калории от млечния шоколад, около 400-500 на сто грама. Да не са сменили рецептите?

В рамките на 50-80 евро купуваш от Лидл прилично количество неща, за които в нормален супер ще дадеш с около 40%  повече. Това имам предвид под 'пълна количка". Не съм мерила обема на една количка 

Ако се храним с щерката на ресторант, за нас излиза по-евтино. Не говоря за хамбургери, а за готвено.

Чудесно правиш. Повечето хора в западния свят ядат прекалено много месо и млечни продукти.

Не. 1200 Kcal беше. Но тук им викат "калории" на кратко вместо "килокалории" всеки път, затова и аз казах "калории". Дневната дажба от 2000 също е в Kcal, затова ме шокира какъв огромен дял от нея беше този сладолед.

В линковете не го виждам. Колизеум май се казваше, във фунийка, бая голям беше но се справях с него още от малка. Сега не знам има ли го вече, нали Делта ги купи една от големите корпорации (не помня Нестле ли беше, кой беше) и има промени. Пък и все пак спомените ми са отпреди повече от 15 години, нищо чудно сега под натиска на движението за здравословно хранене да са намалили калориите. И въпреки намаляванията, като се загледам в калориите на онези огромни кофи сладолед, така популярни тук, разните бисквитки и сникерси и не знам си още какво, ми то с две-три пакетчета си достигаш дневния лимит калории от раз.

тук понякога месото излиза по-евтино от плодове и зеленчуци. Например 1 паунд кайма може да се вземе за $3. Преди 2-3 дни в магазина имаше промоция на филе от сьомга, взимаш 2 пакета на цената на 1. Излезе ми около $9 и трима човека се нахранихме сьвсем прилично и дори остана.  Мисля че излиза по-скьпо ако си вегетарианец.