Нов Закон за детето

Сисли! Поздравих те по специални, мои причини. На много хора не им стиска нито да родят, нито да осиновят....Но това е друга тема. Всеки би трябвало да е господар на живота си.

За Осиновителите, ще пусна тук обобщените им искания, които пазя отпреди няколко години. Умолявам Сисли и всички осиновители, да прочетат внимателно Глава Осиновяване и да дадат предложения. Освен тези, които с Роси успяхме да измъдрим, за майчинството. Нито един представител на осиновители нямаше в раб. група, както вече казах, приоритет са приемните родители, там ще се наливат милиони. За всяко дете, приемен родител.

Мишона, това, което написа по-горе, моля те, напишете го и в официалната ви позиция от катедрата. Нека поне се види, че ние не сме някакви луди родителки, дето от нищо не разбираме и плещим глупости.

Искам да споделя тревогите си. Изпаднала съм в дълбок размисъл.

Аз ще съм от първите, дето няма да успея да покрия изискванията по този Закон.

Например задължението родителят да изслушва детето си.

Мойта щерка, откак е проговорила, не е млъкнала. И нощем говори. Ако трябва винаги да я изслушвам, няма как да осъществя задължението си да я заведа на училище, още повече се притеснявам, че ще застраша и нейния и моя живот. Ако нямам право да й кажа да млъкне, и трябва да седна да я слушам, в училище ще се появим най-рано за последния час. Мен ще ме уволнят от работа. По-лошото обаче, как ще се стане с шофирането, карам я и я прибирам с кола. Сега съм й забранила да говори, нарежда и развива трактати, докато карам, което тя пак не спазва, но поне има някаква граница. Един път катастрофирах, ударих жената пред мен, понеже се разсеях да я изслушвам. Последният случай е от онзи ден, на ляв завой, започна да ми крещи, че било червено и защо съм завивала?! Толкова се стреснах, че щях да отнеса паркираните коли. Естествено, беше си зелено, тя гледаше светофара за направо. А цялата драма й беше, че по време на движение, любезно й обясних, че няма как да се възхищавам на рисунката й, и я помолих да изчака да спрем, а най-добре да се приберем и на светло и спокойствие я разгледаме и да ми разкаже целия сюжет и творчески замисъл.

Едни черни краски са ми пред очите, как комшията отдолу сигнализира властите, че съм уморила горкото дете, щото вдигаме джабала до бога, а щерката разиграва театрото на онеправданата Геновева. Драматичното изкуство й е в кръвта, още по-лошото е, че повече и от мен си знае правата. Направо съм го загазила с тоз Закон.

Тео, прочетох глава Седма Осиновяване, лаик съм, но ве виждам нещо кой знае колко ново, от това, което съм чела в Закона за закрила на детето.
Освен липсата на социална подкрепа за осиновителите (майчинството, за което вече говорих) ме притеснява и чл. 129 Решение по искането за осиновяване. Мисля, че този раздел (част) трябва да е по-конкретна. Частта "и събира доказателства по реда на ГПК" е много разтеглива. Трябва да има визиран срок, в който да се събират тези доказателства, закото в ГПК за всяко нещо срока е 1 месец. Казвам го, защото в ОС Стара Загора гледат тези дела именно по ГПК, което на мен ми отне 5,5 месеца. Това е недопустимо дълъг период за осиновявания и за осиновяващия, още повече в моя случай детето имаше Декларация за отказ по не знам кой си член беше, т.е. нямаше никакъв казус. Просто съдията събираше и изискваше доказателства, информация и становища от 5 заинтересовани страни, то толкова трябваше да бъдат изброени в Исковата ми молба. И за всяко нещо срока беше 1 месец. Просто кошмарно!
Моля това наистина да се има предвид, защото агонията е страшна.Нека се събират доказателства, но в някакви съкратени срокове, още повече цялата работа по събирането на такива е свършена от РДСП и дирекция "СП".
Пак казвам не съм юрист, не мога да коментирам международните осиновявания, защото там нямам никакъв опит, на прима виста е това.
В часта Специални мерки не ми става много ясно какви са тия специални мерки, защото няма още наредба, но тук би могло да се предприеме подпомагане на родители, осиновяващи деца със специални нужди, например предоставяне на безплатни посещения при логопеди, рехабилитароти и т.н. съобразно гуждите на детето. За децата на по-голяма възраст - майчинство за майките. Седем години е ужасно много за едно дете в институция - 1 година платено. Иначе обричаме по-големите деца на резидентен тип отглеждане, защото и приемните семейства искат по-малки деца май. Смятам също, че деца до 3 год. възраст трябва да се настаняват само в професионални приемни семейства (частта за приемната грижа не я четох, може и да има такова предложение) за да се избегне масовото осиновяване на деца от приемни родители, защото идеята за съществуване на приемната грижа е друга!
Надявам се да съм била полезна с нещо. Моля юристите да регламентират добре съдебната част от осиновяването, за да няма дълги съдебни процедури и излишен престой на децата по институциите.

Сисли, няма как да се вземе предвид, ако не им се изпрати като предложение и настояване.

Осиновителите на деца с увреждания, са със статута на биологичните родители, т.е. каквито безплатни специалисти за биологичните, такива и за осиновителите, демек почти равни на нула, към момента. Няма как само за осиновителите да има преференции за бепзлатни специалисти, те трябва да са и за биологични и за осиновители. Осиновителите би следвало да се ползват обаче от майчинството, което ползват биологичните, независимо от възрастта на детето, а за дете с увреждания да е минимум една година.

7 години е страно много, и аз го видях това, не знам откъде и как са я измислили точно тази възраст.

Никога не съм го разбирала това, какво му е лошото приемния родител да осинови детето, това е най-нормалното нещо на света, да се привържеш и обикнеш детето като свое, което се случва в повечето случаи, и да искаш да узакониш тази ви обич и привързаност. Какво по-хубаво за детето от това, да има свое истинско семейство.

Обратното, приемната грижа не я разбирам, приемам и проумявам изобщо. За мен това е услуга, която трябва да се предприема в краен случай, това е временно, не истинско и сигурно семейство.

Сисли, това са всички обединени искания на Осиновителите от преди 2-3 години:

1.   С оглед създаване на подходяща атмосфера и предпоставка за по-бързото приобщаване на осиновеното дете, да се гарантира право на майчинство за период от една година от датата на осиновяване, без значение от възрастта на осиновеното дете;

2.   Кандидат - осиновители, заявили желание да осиновят дете на възраст над 5 /пет/ години да се ползват с предимство при разглеждане на документите/докладите;

3.   За кандидат-осиновителите изявили желание да осиновят дете със заболяване  да се предвиди и гарантира облекчена процедура по осиновяване, съобразно тежестта и естеството на заболяването да се гарантира и предостави с преференциални условия медицинска помощ, лекарствени средства, професионални асистенти, консултации, както и всичко останало което би могло да облекчи отчасти отглеждането на дете със специфични нужди;

4. Да се предвиди процедура, по която предварително одобрените кандидат – осиновители, подали писмена молба за осиновяване в конкретния случай да имат право да приемат детето в своя дом до издаване на решението за осиновяване;

5.   Да се предприеме кампания по популяризиране и разясняване на възможностите за непълно осиновяване сред кандидат-осиновителите и биологичните родители, желаещи да оставят децата си за отглеждане в специализирани институции с цел осниновяване, като превантивна мярка предотвратяваща институционализирането им и възможност на вече попаднали там деца с липса на отказ от страна на родотелите да намерят свой дом. Допълнения в текста на вече съществуващия закон за непълно осиновяване, целящи прецизирането на правата и задълженията на биологичните родители и осиновителите, спомагащи за автономното отглеждане на децата от осиновителите;

6.   Да се предвиди срок на престой на дете в специализирана институция до 3 /три/ месеца, като след изтичането на срока да се изиска подпис за съгласие за осиновяване от биологичните родители. При отказ от такъв, да се стартира процедура по лишаване от родителски права по съдебен ред /бързо съдопроизводство/ с цел по-кратки срокове за вписване на детето в националния регистър за осиновяване;

7.   При деца с подписана декларация за съгласие за осиновяване да се предвиди процедура със срок от 1/един/ един месец за подготовка на документите за вписване в националния регистър за осиновяване;

8.   Изготвяне на нов правилник за дейността, честотата и реда за провеждане на заседания на Комисията по осиновяване. Преминаване към режим с редовни седмични заседания, на които Комисията по осиновяване в срок от 1 /един/ месец, от датата на вписване на дете в националния регистър за осиновяване одобрява кандидат-осиновителите;

9.   Предвиждане на задължение за биологичните родители, при деклариране на съгласие за осиновяване да предоставят по изготвен образец на пълна информация за произход, наследствени заболявания и друга полезна информация за психическото и физическото здраве на детето;

10.   Стартиране на програма, във всяка община/кметство и отдел „Закрила на детето”, включваща обучение от добре подготвени специалисти, с необходимия стаж и опит, и ежемесечно актуализиран информационен бюлетин, която да запознава бъдещите кандидат – осиновители детайлно със спецификите за отглеждане на децата отраснали в специализирани институции според възраст, период на престой, специфични заболявания и етническа принадлежност;

11.   Да се предвиди процедура, при която осиновителите да бъдат уведомявани за други деца в пряка роднинска връзка с осиновеното от тях дете и родени от една биологична майка, и при желание от тяхна страна, да се ползват с абсолютно предимство при осиновяване на същите;

12.   Изискванията за имуществено състояние и образователен ценз по отношение на кандидат-осиновителите в процедурата по проучване, да бъдат подложени на преразглеждане във връзка с несъстоятелността на подобни критерии;

13.   При представяне от кандидат-осиновителите на документи за осиновяване да се предвиди процедура по приемане и администриране на документите на едно гише, както и да се предвиди възможността определени документи да се изискват от съответните ведомства чрез Комисията по осиновяване;

14.   Да се уреди и посочат в нормативен акт необходимите документи, които следва да представят кандидат-осиновителите, като превантивна мярка срещу административен произвол;

15.   Включване на разпоредба в Кодекса на труда за гарантиране правата на кандидат-осиновителите за освобождение от работодателя им за набавяне на необходимите документи, посещения на детето в специализираната институция до датата на съдебното дело, за деня на съденото дело за осиновяване както и за извършване на други дейности по във връзка с процедурата;

16.   Да се изберат психолози с професионален опит в областта поне 8 г., които въз основа на атестиране и след изготвяне на профил да дадат своето заключение за кандидат – осиновителите;

17.   Кандидат –осиновителите имащи биологични деца и бездетните кандидат-осиновители да се ползват с равенство при кандидатстването за осиновяване. Обезсилване на съответните разпоредби, които поставят предимства или по друг начин създават дискриминация за някоя от горните групи лица;

18.   Узаконяване формата на „съжителство” с произтичащите права, задължения и данъчни облекчения, включително и при осиновяване;

19.   Да се предвидят данъчни облекчения при Разходи с по-значителен размер включващи лечение, необходима медицинска техника, консумативи, както и обучение;

20.   Семейно подоходно облагане.

Мен изключително много ме притеснява, че ролята на родителите в новия закон е абсолютно пренебрегната. Родителя има единствено и само задължения.
Притесняват ме следните членове:
"Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.
(2) Детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси и в случай, че уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси."
С две думи държавната конюнктура можа да реши, че идеите в които възпитавам детето си (например, че е аборта не е добро, както и, че хомосексуализма не е нещо с което се раждаш, а те са залегнали в държавната програма от предучилищна възраст), могат да КОНСУЛТИРАТ детето ми без мое знание!? Никъде няма дефиниция на най-добри интереси!
"Чл. 27. (1) Детето има право на безплатна, достъпна и безопасна грижа за здравето и рехабилитация, както и на най-високия достижим стандарт на медицинско обслужване, предоставено в съответствие с утвърдените добри медицински практики.
(2) Държавата и общините осигуряват условия за упражняване на правото по ал.1 включително и чрез:
...
5. прилагане на мерки за семейно планиране и репродуктивно здраве, включително информиране за опасностите на ранната бременност, предпазването от нежелана бременност и за безопасното й прекратяване."
Ал. 2, т. 5: Държавата се грижи за раздаването на противозачатъчни средства и насърчава абортите сред „децата”. Това може да става без информация и съгласието на родителите, съгласно чл. 31 ал. 3 от този законопроект!?

"Чл. 29. (1) Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.
(2) Органите по ал. 1 насърчават организациите с не стопанска цел, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с тях при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област."
Кои са „организациите с нестопанска цел, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране”? Това са:
1. групи на радикални феминисти, които настояват абортът да бъде право на всяка жена, без право на нероденото дете да бъде защитено от отнемане на живота му;
2. хомосексуални организации, чиято цел е пропаганда в училищата на новия вид морал, в който „сексуалната ориентация” и хомосексуализма се представят на невинни деца като нещо нормално и добро. Не бива да забравяме, че хомосексуалните групи не само представят своята гледна точка, но насърчават децата, далеч от родителския поглед да „експериментират” със своята сексуалност.
С две думи родителите нямат право на мнение срещу наложените от администрация програма.
"Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща-разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му"
Родителите са лишени чрез закона от водещата и определяща роля на възпитатели на собствените си деца. Ако сина ми е недоволен, че не съм му дала да играе на компютъра цял ден, може да се жалва на държавната администрация и заедно зад моя гръб да предприемат мерки, че аз се противопоставям срещу промиването на мозъка на детето си!?
Чл. 196. (2) Детето има право на защита срещу методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство, срещу физическо,психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси."
Как може чиновника да прецени кое противоречи на интересите на детето ми? Никъде не е описано какво означава " нарушаване на достойнството". Може нарушаване на достойнството да се приеме, че не пускам детето си на дискотека цяла нощ, а целия клас е отишъл или на купон с преспиване, където да упражняват наученото в часовете за "сексуална култура"...

Тео, благодаря за подробната информация.

Само да вметна, че има принципна разлика между приемни родители и осиновители. И не трябва приемното родителствуване да стане трамплин за по-лесно осиновяване, защото идеята е да има приемни родители за децата, които не могат да бъдат осиновени или имат нужда от временно настаняване.
Иначе и аз не съм голям фен на приемната грижа, но аз все пак съм с друга нагласа. Не ми е възможно да гледам едно дете година, две, три и да не мога да съм докрай отговорна за него. Този момент не е за мен.Но все пак по-добре в приемно семейство, отколото в дом. Е, най-добре е при мама и тати, но не винаги е възможно.

Момичета, формулирайте становища с конкретни предложения и ги изпратете в парламентарната комисия по социална политика възмогжно най-бърза, още днес или утре.

http://amalipe.com/?nav=news&id=978&lang=1

Това е линк към "новина", че 22.11. имало "обществено" обсъждане на законопроекта, в което са били поканени само доставчици на социални услуги, като домакин са били Карин дом. От новината се вижда, че изобщо не е обсъждан фундаменталния проблем със отговорното родителстване. Основния факт, кайто е възбудил интереса на доставчиците и възможността да манипулират съдбата на уязвими групи срещу съответното заплащане и субсидиране.

Оххх, аз снощи писах в отговов на Migito, писах ли писах, и ми се затри. Много се впечатлих от прочита й, от труда да чете и адекатните й коментари. Migito, много си права и правилно си усетила нещата, като родител.

Мишона, ей на, виждаш ли какво се случва, това е дереджето. Монопол и обземане на сферата, посредниците са се нагласили да определят политикие за "клиента". Т.е.за мен, родителя, детето и семейството ми. Да извиват ръцете на държавата, първо при формирането на политиките, после при делегирането на дейности, услуги и пари след тях. Най-лошото е, че въпросните са некомпетентни, поразходили се из Европата чиновници основно. Властта се делегира на местно ниво, където властта на посредниците става пряка и лесна, а сегашния законопроект, напълно изключва семейството и родителите от "власт" относно децата им. Минават на подчинение на държава, общини и съратниците им в преразпределението на дейности и пари. Гражданинът "родител" е пълна нула, крепостен селянин на подчинение на всичките тия, новите Европейци, умници на квадрат, сновящи м/у Брюксел и София.

Не знам дали да го пускам тук, дълго е. Все пак, това е от нас, "Национален алианс Усмихни се с мен". Най-важното. Това не са предложения за "ремонти" на законопроекта, а такива за цялостна реконструкция в същността му. Подменяме из основи тухлите в основата на къщата, както и носещите елементи и стени. Носещата колона е Семейството.


ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ РОДИТЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ
КЪМ ПРОЕКТА НА НОВ ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ОМБУСМАН  НА Р БЪЛГАРИЯ

Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ КЪМ НС

Г-Н ДРАГОМИР СТОЙНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАКОМИСИЯТА ПО ТРУД  И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА КЪМ НС

Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦ. ПОЛИТИКА

Г-ЖА ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА
ЗАМ. МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

1.   Проектът за нов Закон за детето да стане Кодекс за „Семейството, майчинството и детето“, по смисъла и в изпълнение на чл. 14 от Конституцията на България: „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“.

Настояваме и, това да е Кодекс, предвид съдържанието на проекта и цялата обединена и кодифицирана материя в него.

Кодексът за Семейството, майчинството и детето, според нас следва да регламентира цялостните и комплексни държавни политики в сферата за семействата, майчинството и децата, здравни, социални, образователни, безопасност, сигурност и други. Подкрепата, защитата и закрилата на семейството,  така че да е в състояние да полага отговорна и добра грижа при отглеждането, израстването и развитието на децата си. Да е в състояние да защитава най-добрите интереси на децата в семейството и семейната им среда. Да постави институцията Семейство и семейната политика като център и приоритет на държавните политики.

Семейният кодекс, считаме, че следва да регламентира правно-юридическите семейни отношения при разводи, поемане на отговорности относно децата, имуществени отношения, наследство, издръжка, признаване на детето при съжителство без брак и други.

2.   Въвеждане на терминът „РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ“.(1)   

В раздел „Определения“, чл. 3, нова точка 19:

19.    „родителска отговорност“ са правата и задълженията на родителите или според случая законните настойници, свързани с поемането и полагането на грижи за отглеждането, израстването и развитието на детето, с личността, както и със собствеността му, ако притежава такава. Лицата притежаващи родителска отговорност за детето са носители на първостепенната отговорност за него.

(2)   В „Общи принципи“, чл. 4, ал.(1), нова точка 5:

5.   Родителите или според случая законните настойници, носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето.

(3)   Нов раздел след раздела „Най-добрите интереси на детето:

Раздел:
“ Родителска отговорност
Права и задължения на родителите"

Чл... Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането, израстването и развитието на детето.
Чл... Най-добрия интерес  на детето е тяхно първостепенно съображение при поемането и полагането на грижите за отглеждането, израстването и развитието на детето, за личността, както и собствеността му, ако притежава такава.
Чл... Правата и задълженията на родителите произтичат от тяхната обща отговорност за детето, което означава да действат, съобразно най-добрия интерес на детето.
Чл... Държавата защитава и подкрепя семейството в осъществяването на отговорностите му за отглеждането, развитието и гарантирането на най-добрите интереси на детето в семейна среда.

Текстовете от раздел „Родителски права и задължения“ на стр. 21, предлагаме да дойдат тук.

След предлагания от нас нов раздел „Родителска отговорност. Права и задължения на родителите“, логично ще следва сега съществуващия в проекта: „Подкрепа и съдействие на родителите“.

Аргументи:

Става дума за отразяване в законодателството ни на чл. 5 и чл. 18, т. 1, 2 и 3 от Конвенцията за правата на детето, Преамбюлът на Конвенцията, както и целия и дух, съдържащ се във всичките й текстове.

"РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ" – Европейска комисия

„Терминът „родителска отговорност“ се използва за описване на задълженията и правата при отглеждането на дете.

Понятието „родителска отговорност“ покрива задълженията и правата, свързани с поемане на грижи за личността и собствеността на детето. Това включва отговорност за осигуряване на подслон, храна и дрехи на детето, както и отговорността за отглеждането на самото дете. Тя включва и отговорността за опазване на собствеността на детето, ако има такава, а също и правото за представляване на детето пред закона.
Лицата, притежаващи родителска отговорност за детето, могат да бъдат разглеждани като „титуляри на родителска отговорност“.

От въвеждането на понятието „родителска отговорност“ следват Права, най-важните права за всеки със статут „родител“ в обществото ни. Правата и задълженията на всеки в обществото, в това число и на „родителят“,  произтичат от отговорностите,  на които е носител. Родителите и Семейството не сме носители на никакви отговорности, съответно нямаме и никакви права, освен изкривеното право на собственост върху децата си. В момента, и в този проектозакон включително, са разписани Отговорности, т.е. Права върху децата ни, на всички държавни и общински служители, само „Родителите и Семейството“ не са носители на никаква „отговорност“, т.е. нямат никакви права. Родителите и Семейството, най-важната институция и за детето и за обществото ни, са поставени в подчинение на държавата, имат само задължения. Това е политика, която води началото си от посттоталитарното общество и политики, където философията е: „Държавата знае най-добре!“ „Родителите“ имаме права само като граждани, но не и със статута „родител“, с него сме третирани като крепостни селяни, които имат само задължения. Държавата носи отговорността, съответно има право да налага изисквания и задължения,  родителят и семейството нямат право, да изискват от държавните и общински институции и служители, най-доброто за израстването и развитието на децата си. Без реални права, няма как да направим най-доброто за децата си. Държавата трябва да се отърве от посттоталитарния си манталитет и да признае първостепенната Отговорност на родителите и семейството, от което ще произтекат и реалните права и задължения за родителите. Настояваме за Родителските си права. Задължението на държавата е да помага и подкрепя семейството, така че то да е в състояние да осъществява по най-добрия начин отговорностите си към децата, за да се сведе до минимум необходимостта от държавна намеса, както и драстично да се намали броя на изоставяните деца.
Не може държавата да има отговорността, т.е. правата върху децата ни, а ние родителите и семейството да имаме само задължения да изпълняваме, т.е. да сме поставени в позиция на подчинение. Логиката е точно обратната, родителите и семейството са първостепенните носители на отговорността за израстването и благосъстоянието на детето, а държавата носи отговорност и задължение да ги подпомага, така че да са в състояние да изпълняват отговорностите си.

КОНСТИТУЦИЯ НА Р БЪЛГАРИЯ:
Чл. 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
Чл. 47.
(1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО:

Член 5
Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.

Член 18
1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа.
2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.
3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.

РЪКОВОДСТВО КЪМ КОНВЕНЦИЯТА, ЗА ПРИЛАГАНЕТО Й В ПРАКТИКАТА:

„Конвенцията изисква да преосмислим разбирането за родителската „собственост” върху децата. Конвенцията изисква да преосмислим и променим правните си принципи за родителските права и да ги превърнем в родителска отговорност - отговорността на родителите да действат за висшите интереси на своите деца.“
Конвенцията за правата на детето признава Семейството като най-важната институция в обществото и настоява държавата да положи всички усилия, за да гарантира признаването на принципа, че родителите носят първостепенната отговорност за отглеждането и развитието на детето.
Гарантирането от държавата на правата и най-добрите интереси на децата, зависи от гарантираните преди това права на родителите им.

3.   Относно гражданското представителство и участие при определянето на политиките за детето и семейството:

Член 216 от проектозакона:

Към алинея 5, подточка 4, а именно:

(5) Членове на Националния съвет за детето са:

4.   шест юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на  правата на детето“

Да стане така:

4. шест юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на  правата на семейството и детето.

Същият член, подточка 10, а именно:

(10) В правилника по ал. 9 се определят критериите и механизма за включване в състава на Националния съвет за детето на юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на правата на децата.

Да стане така:

(10) В правилника по ал. 9 се определят критериите и механизма за включване в състава на Националния съвет за детето на юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в областта на правата на семейството и децата.
(11) Юридическите лица с нестопанска цел са независими финансово от държавата и нямат пряк конфликт на интереси, в защитаваните от тях позиции и интереси.

Аргументи:

-   Необходимо е да се гарантира прякото участие и представителство на пряко засегнатите, за които се отнасят политиките. Това са гражданските организации на родители, които защитават правата на децата и семействата си.
В противен случай, „посредниците“ между държавата и „потребителите“ на политиката, определят политиката за „клиента“. Този принцип е невъзможно да гарантира най-добрите интереси на „потребителите“ на политиките, за които те се отнасят, тоест децата и семействата.  

-   За да се гарантират правата на децата и семействата е необходимо да има и гаранции, че защитаваните позиции от представителите на гражданския и неправителствен сектор са обективни и подчинени единствено на интереса на децата, семействата и обществото. Гражданските организации следва да са независими от държавата, да нямат пряк конфликт на интереси, финансов, да не усвояват средства от държавния бюджет.

4.   Независим орган към Народното събрание, осъществяващ контрол по правата на детето.
Контролът по правата на детето трябва да се осъществява от независим орган, който да е над изпълнителната власт. Изпълнителната власт, включително и на най-високо ниво, Министерски съвет или Президента, също може да наруши правата и интересите на детето. Пример: гласувания лимит на средствата за лечение на дете в чужбина, което на практика представлява нарушаване на първото и най-важно право на детето, правото на живот. Предвижданата сега Комисия към МС е инструмент основно на изпълнителната власт, за да осъществява контрол над институциите и службите по-надолу, по изпълнението и спазването на Закона. Ние настояваме да се създаде Комисия за правата на детето, към Народното събрание, което ще даде възможност и стимулира гражданското общество към активност и отговорност към правата на децата, защото ще е налице реален инструмент за ефективен контрол от страна на гражданското общество, включително и на изпълнителната власт на най-високо ниво.  

5.   Трансформирането на ДАЗД в орган към  МС, както е предвидено сега, но ние предлагаме да отговаря за провеждането и координацията на политиката за детето и семейството. Като висш орган към МС, да осъществява и контрол над институциите и служителите надолу в изпълнението на политиките и спазването правата на децата от всички държавни и общински служители.

6.   Отделите по места, които ще осъществяват политиките за детето и семейството, да не се обединяват с настоящите към АСП, защото изпълняват и случват съвсем различна политика от тази на социалното подпомагане. Политика за затваряне на изхода от семейната среда, чрез превенция и подкрепа вътре в семейството. Считаме, че структурите по вертикала, от Народното събрание, през Министерски съвет и отделите долу по места, контролиращи, провеждащи и осъществяващи политиките за детето и семейството, трябва да се отделят от политиките за социално подпомагане и АСП. Служителите на Отделите за детето и семейството, е необходимо да преминат и през съвсем различно обучение, относно новите политики за превенция, подкрепа и насърчаване на семейството и родителите в полагане на отговорно и позитивно родителство.

7.   Член 6, Забраната за дискриминация – изпуснато е „здравословно състояние“
Необходимо е и да се уточнят действията на Комисията за правата на детето при сигнали за нарушения по чл. 6. Например да действа не само при жалби от граждани, но и регулярно да наблюдава и прави проверки за спазването на чл. 6, да се самосезира при публично изнесени случаи, в медиите например. Последният подобен случай за явна дискриминация по признак увреждания на деца, беше във Самоков. Не е уточнено и санкциите при нарушения по чл. 6, според регламентите на Закона за защита от дикриминация ли ще се прилагат.

8.   Настояваме да бъде записана и „Забрана за насилие“:

Предлагаме следния текст:

Чл. 7.  Забранява се физическото, психическото и социалното насилие,  злепоставянето и малтретирането на деца, физическото наказание и увреждане на личността, всякаква злоупотреба спрямо деца.

Иска ми се да се помисли и допълни още горния текст. Например с „търговска експлотация“. Тази форма на насилие е масова практика във всички училища.

По смисъла на правилника към ЗЗД сега:
"Насилие
над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,  пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална  среда.
2. "Физическо насилие
е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
3. "Психическо насилие
са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

9.    Към глава: Право на родителска грижа:

Да се отрази изрично правото на детето с увреждане по чл. 23 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Аргументът, че не сме я ратифицирали още не е основание да не гарантираме това право на детето с увреждане в новия Проектозакон за детето, който претендира, че гарантира правата на децата.

Предложение за алинеи:

(1) Детето с увреждане има право на семеен живот и израстване в семейна среда.
(2) Детето с увреждане има право да не бъде разделяно от родителите си, поради увреждане на детето или на родителите му.
(3) Детето с увреждание и родителите му имат право на ранна и изчерпателна информация, на достъпна, подкрепяща, подходяща и адаптирана среда и услуги;

10.    Относно тъй наречените помощи „под условие“, еднократни и месечни, при риск от изоставяне, и за реинтеграция в семейството.

(1)   Да се изразяват изцяло в материално подпомагане, храна, дрешки, памперси, подобряване на битовите условия, подпомагане за трудова заетост, жилищни нужди и други. Подпомагането с финансови средства да се отнася само до поемането на такси за социални, образователни или здравни услуги.
(2)   Необходими са много по-строги условия и граници, държавни, обществени и дори морални, по отношение на тези помощи и подкрепа. В противен случай пак ще е налице социална несправедливост и стимулиране на безотговорност към родителските задължения и отговорности за децата. Семейството се квалифицира със статута „в риск“ и се подпомага финансово или материално, храни, дрешки, такси..., на основание съмнения или ясно заявено намерение за изоставяне на дете. Във втория случай вече си е изоставило детето и се подпомага за да бъде върнато детето в семейството. И в двата случая основанието е „изоставяне на дете“. Подкрепяме и подпомагаме семействата, които възнамеряват или вече са си изоставили децата. Тоест стимулираме попадането на семействата в тези категории, защото това е условието да бъдат подпомогнати. Така не стимулираме семейното планиране, отговорното родителство и грижа за децата, обратното. Всички останали семейства, които с цената на много усилия, работа, труд и лишения, осигуряват сигурност, добри грижи и условия, храна, дрешки, здравни грижи, социализация и образование за децата си, са социално демотивирани и ощетени. Към тях няма насочени насърчения и подкрепа.
Необходимо е да има обществено морална спаведливост и държавата ясно да заяви кой семеен модел подкрепя.

Настояваме „изоставянето на деца“ категорично да бъде  квалифицирано като крайно отрицателно явление, дори инкриминирано. Това ще постави ясните граници при помощите „под условие“. Ще елиминира „примамливостта“ на семейния статут „в риск“ поради изоставяне на дете, ще стимулира семейното планиране и отговорния подход към родителството, още преди забременяването. Ще е налице ясно заявен за обществото, семеен и родителски модел, в който родителството не е бизнес, препитание и професия, а отговорност и грижа за детето.

Ще даде ясен знак към обществото, че този Закон действително е за всички семейства и деца, а не само за тези в риск.

11.    Настояваме да се заложи създаването на отделна Наредба към новия Закон за детето:

Нарочна наредба само за родителите на деца с увреждания, “скроена” според тяхните потребности /аналог на софийската наредба за Асистент за независим живот, само че национален нормативен акт, не общински и не за Асистент, а за единия Родител. Цинично е да принуждаваме родители, да стават асистенти на децата си, с работно време от 8 до 18 часа примерно. По тази Наредба, единият родител да има правото да се ползва, ако избере или се налага той да полага грижи за детето си с увреждания, т.е. да не работи. Въпреки, че това не е най-доброто за родителя, да упражнява професия „родител“, все пак всеки родител трябва да има право на избор, а при всяко дете и семейство, обстоятелствата са много различни. Родителят, който избере да не работи, а да полага грижи за детето с увреждане, или пък грижите за детето налагат прекъсване на работа за определен период от време, да има възможност да се ползва от Наредбата, да получава  финансово възнаграждение, върху което да бъде осигуряван и да му се води трудов стаж, съответно да има право на пенсиониране. Ако е прекъснал работа за една или няколко години, понеже грижите за детето го налагат, тази наредба да му дава възможност, при включване по нея, да не му се прекъсва трудовия стаж.

Задължителното изискване на държавата по наредбата следва да е, детето от най-ранна възраст да бъде включено в услуги, приоритетно в масова среда, тъй като интересът на държавата и обществото е, за детето да бъде полагана възможно най-качествената и добра здравна, социална и образователна грижа и да бъде интегрирано, а не да израсне в изолация. Подобно изискване ще предотврати и възможностите да се злоупотребява, и някои родители само да взимат средствата от държавата, без обаче да полагат необходимите грижи за детето си с увреждане, да го затворят в къщи, без да излиза с години например, има такива примери не малко.

В Наредбата задължително трябва да има способи и механизми, насърчващи  родителите на деца с увреждания да работят и се реализират, както и да повишат квалификацията си, ако е необходимо. Не е в интерес на детето, неговата самостоятелност, не е в интерес на семейството, стандарта му на живот, предвид огромните разходи по обгрижването на дете с увреждане, не е в интерес и на самия родител, майката в повечето от случаи, да превръща отглеждането на детето си в своя професия. В голяма част от случаите това са жени с образование и професия.  Да се помисли за използването на ресурса и уменията на тези родители, като им се предлага работа в услугите за деца с увреждания, социални, образователни, здравни.... В дневните центрове, в услугите от резидентен тип и т.н....

12.    Интеграционните от ЗИХУ да се добавят към детските по ЗСПД.

Така или иначе тези пари са именно за детето с увреждане. Защо трябва да накъсваме добавките на няколко места? Сумата може да бъде формулирана като ”всяко дете с 50% или повече НВСА получава месечна добавка за подпомагане интегрирането му според индивидуалната му здравно-социална оценка.
Примерния текст би могъл да бъде  „месечната помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции независимо от дохода на семейството. Помощта покрива всички специфични нужди, определени в личната му здравно-социална оценка“.

13.    Към месечната добавка за дете с увреждане по чл.8д от ЗСПД, да се предвиди надбавка, формирана на базата на индивидуална здравно-социална оценка на детето и семейството, изготвяна от определения на семейството социален работник, при необходимост в екип от здравен работник, психолог и други. По този начин парите за отглеждане на деца в институциите ще бъдат прехвърлени към семействата, и ще се подкрепят семействата, поели отговорността за грижите и отглеждането на децата си, което е и основната цел.
 
14.    Към глава Осиновяване:

1.   При осиновяване на дете над две годишна възраст, единият родител да има право на платен oтпуск по майчинство за период от шест месеца.
2.   При осиновяване на дете с увреждания, единият родител да има право на платен отпуск по майчинство в период минимум от една година.

Тео, чета едно по едно и си давам мнението на части, защото времето ми е крайно ограничено знаеш защо и разбира се, стига да има значение и моето мнение.

1. В понятията трябва да се включат още "най-добър интерес на детето" - това е крайно наложително, защото в целия законопроект, пък и в предложенията до тук, които четох, най-добрият интерес на детето е много разтегливо понятие особено във възрастта 14-18 години.

2. Аз също докато четох имах усещането, че това не е закон а кодекс, но някак половинчат - пак някаква търговийка е завъртяна с определени депутати според мен.

3.В Националния съвет за детето и семейството, според мен, освен нестопански организации със собствено фондиране (юридически лица), трябва да има и физически лица. Даже си мисля, по начина по който има назначени от Президента национални консултанти по определине медицински проблеми, че трябва да се излъчи и национален консултант по въпросите на спазването на правата на детето и семейството. Освен това трябва да се включат и специалисти - двама - един занимаващ се в областта на политиката за детето и един, занимаващ се в областта на образованието на детето.

4. "Чл. 7.  Забранява се физическото, психическото и социалното насилие,  злепоставянето и малтретирането на деца, физическото наказание и увреждане на личността, всякаква злоупотреба спрямо деца.
Иска ми се да се помисли и допълни още горния текст. Например с „търговска експлотация“. Тази форма на насилие е масова практика във всички училища. " - цитирам те

Според мен трябва да се изброи така: забраняват се всички форми на насилие, принуда, скланяне, злепоставянето и малтретирането на деца, финансова, търговска и рекламна злоупотреба с личността на детето. Трябва да се предвиди и съответната санкция в Кодекса (ако ще е кодекс).

По-късно ще пиша пак.

Мишона, много си права, просто рядко ми се случва толкова полезни и конструктивни мнения да получаваме. Освен, че много ни помагат, а и на мен самата са ми много полезни. Наистина съм ти много признателна.

Четете тук. Спонтанно възникна Гражданска инициатива за семейството, следствие на проекта за нов закон. Мнения и становища на родители и родителски организации.

Изключително интересно четиво.

http://bg4family.org/index.php?id=3

Тук можете да се присъединявате.

http://www.facebook.com/groups/110600915688473/

Е, как така съм опуснала темата  Хем знаех, че няма как тук да не се обсъди.
 Хайде да се отбележа като стандартно умен, човек, който не схваща как по-умни от него правят тъпи закони.