До къде да стига родителската намеса

Затова моите нямат фейс. Решила съм въпроса категорично и из корен.

Никога не съм мислила, че може да ни се случи нещо подобно. И е толкова абсурдно. Това дете е бабаит и то зъл бабаит. Обижда, насажда омраза в класа, манипулира, контролира. Но никога не съм мислила, че може да се стигне дотук. И все повтарям на дъщеря ми да мълчи, да не обръща внимание. Да търпи и да се снишава на практика. Което е унизително и антивъзпитателно. Но само и само мир да има, предполагам, че всички останали родители съветват децата си същото. И когато тя се е отказала да търпи и да мълчи се случва това. И аз отначало дори й бях ядосана, че е допуснала да я въвлекат в това. Класната ми се накара, че упреквам моето дете. В стремежа си да ги опазим всъщност на какво ги учим? В желанието си те да са добре и да не пострадат какво ги съветваме? И излиза, че добрите деца трябва да се снишават, да търпят и да мълчат, за да могат да безчинстват другите.

Мир е невъзможен там, където няма правила и всички страни в отношенията не го искат.
И да се отлага непрестанно решаването на проблема води до задълбочаването му и до страшни последици. Видяла съм какво става от безхаберие и несвоевременна намеса.
Не знам кой друг какво съветва. Аз не съветвам за снишаване и заравяне на глави в пясъка. Да, обективно може да се пострада и от сигнал и оплакване, но от липса на такъв- със сигурност и то по- сериозно. Предпочитам учителите да ми се цупнисват, дето ги занимавам, пред други, по- сериозни заплахи.
Преживях и разделяне явно на момчета и момичета от учител. Знам колко вреди на колектива носи то и какво подклажда. Женската злоба и агресия често се подценява. Работа усилена и професионална в училищата е нужна. Спешно е у нас. Но не знам защо не се вижда и не се работи.

Учим детето си не на снишаване, а на самоопазване. Веднага да се отдръпне и да сигнализира при проява на агресия най-близкия учител. Да се пази, но не и да се търпи или да се мълчи. Това е различно, много различно. За съжаление, преподавателите не винаги реагират. Това, ако събитията са в училище. Във виртуала не пускаме засега. Занапред ще мислим.

Аз също нямам никакви скрупули и следя редовно фейса на сина ми, даже по-често аз съм там, отколкото той. Закани за физическа разправа няма, но съм срещала често писания на деца, адресирани към конкретни съученици и граничещи според моите представи с психически тормоз.
Много му говоря за отношенията между хората, но в училище не се говори, издигат се през година -две лозунги "не на насилието", "не на агресията" и подобни и толкоз. Лично аз се чувствам изоставена.
Децата имат нужда от ежедневни напътствия и те трябва да са там, в групата, за ситуациите, които ежедневно и ежечасно възникват там, където са събрани куп деца с различни характери, те не са заедно, защото са се сами подбрали по симпатии и е нормално да симпатизират на един и да не харесват друг.
Училището никакво го няма.

Не, не съм съгласна. На агресията и простащината трябва да се даде отпор - ясен, и безкомпромисен! Уча детето си, че ако не може сам - категорично и на момента! - да разреши даден проблем, то тогава трябва да потърси помощ от възрастния, който е отговорен за него в този момент. Учител, възпитател, треньор, родител - но реакция трябва да има, и то мигновена!

И нека дойде някой учител със "широко затворени очи" или безхаберна мамаша да ми обяснява, че това е "клюкарене", "портене", "издаване" или т.н., и че децата трябва да се "оправят" сами   Естествено, не става въпрос за дреболии от сорта "Моля госпожо, той ми взе молива!", а за прояви на агресия - вербална и физическа. Децата не са идиоти, много добре осъзнават кога трябва да потърсят помощ - но за да я потърсят, трябва да знаят, че ще им бъде оказана. Нещо, което за съжаление не се случва. Така агресията на едни поражда безпомощност у други, което пък може също да ескалира в агресия, и такасе влиза в един порочен кръг, от който няма излизане...

Има и още нещо - трябва максимално да говорим с децата и да ги стимулираме да споделят. Прави ми впечатление, прощавайте Дара, че се спирам на вашия случай, че детето не е споделило за писанията във Фейсбук на родителите си. Или не е било запознато със съдържанието, което е вероятна причина за това?

И това го има, Лоана.
Аз предпочитам децата да имат достъп до системи за комуникации, но контролиран. Така се научават много неща- и от тях и от нас, родителите.

Дара, покрай вашата случка сега се сетих за споровете относно мобилните телехони в училище. Ако детето ти нямаше телефон, че да ви се обади, кой знае каква баля щеше да стане.

Когато дъщеря ми е била затворена в тоалетната и ми се обади ревяща отвътре, аз хукнах към училището. В това време ми се обади поне пет пъти и средният, за да каже "идвай бързо, моля те!". Не знам как съм шофирала дотам. А класната беше ядосана, че не са се обадили на нея. Жената беше права, че е било много по-умно да звъннат на нея, но децата не са го направили. Вчера бях не особено адекватна и не ги попитах защо. Пак казвам, от реакцията на госпожата не мога да се оплача.

И вчера след случката не спирам да говоря на моите деца, основно на дъщеря ми, да мълчи, да не се разправя, да игнорира това момиче и групата му. Тя категорично отказва. Като навита на пружина повтаря "няма да мълча, няма да търпя". Тя ли е права, аз ли съм права - не мога да си отговоря. Радвам се, че е борбена и държи на достойнството си, че не иска да се пречупи. Но не поема ли така прекалено голям риск? Ами ако утре ние не сме около  нея, ако момчетата ми не са наоколо, ако другите са повече? Ще ми се пръсне главата днес...

Лоана, аз знам още от предния ден, че дъщеря ми е имала конфликт с другото момиче. Тя беше предната вечер много превъзбудена и говореше ли, говореше. Аз познавам другата участничка, реших, че ще мине и този път. Късно вечерта моята мрънкаше "ох, как ще отида утре на училище, ох какво ме чака там" и беше притеснена. Но не съм и допускала, че е нещо толкова сериозно. Тя за фейса не ми каза, а и се оказа, че тя си е легнала /след 20.00 вече не й се разрешава да е на компютъра/, а в мрежата обидите и заканите са продължили да валят. Тя 2/3 от разговора не го знаеше, видя го в разпечатката снощи.

то май при такива случаи трябва да казваме на децата си да звънят на 112 първо, защото са в ситуация на заплаха и жив тормоз. И като дойде полицията (защото е длъжна да реагира), тогава ще стане весело на директорката.

Не бих била толкова убедена, но все пак е възможно.
Аз не забранявам, но и следя.

Може ли някой да даде линк с този случай. Или да разкаже какво е станало .

Предполагам, за това става дума:
http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/roditeli_propis … ynik_-123921.html

Мерси Уилма   

Дара колко е голяма дъщеря ти?