До къде да стига родителската намеса

§.11 от ЗНП "Изпълнението на закона се възлага на министъра на образованието и науката."
Кой да им организира изпълнението на един правилник? Някоя майка, може би?
Ако бях аз нямаше да лъжа, че нямам право. Бих обяснила защо не мога да приложа мярката. Ако това е наистина тъй дълбоко невъзможно.
Обаче може да им забранено да "излагат" тъй институцията.  Че тя е неорганизирана и сама залага нормативи, които не може да си изпълнява- това го знаем, не е някаква тайна. Едва ли ще се изненада човек.
Как ще си изпълняват нормативните разпоредби си е тяхна работа. От редовно неизпълнение къде ли не попара сърбаме всички. И на децата биват разбивани бъбреци и далаци.



А защо се изисква тогава от някои да го спазват? След като самите организиращи изпълнението му не го? Когато моите деца виждат, че някой се прави на шут /и по- лоши работи/ свободно с месеци и години, че едни могат да не пишат домашни и им се "прощава", че напълно заслужена двойка не се вписва в конкретни бележници за конкретни хора, е резонно да се запитат: "Че от що пък аз да съм редовен? Аре и аз у лево!".

Да го изпитва всеки път, ако му пука на съответния ученик, а е факт, че изобщо не се впечатляват.

Когато има безнаказаност за някои, другите които спазват правилата се чувстват глупаво и на  моменти им кипва.

Как ще си изпълняват нормативните разпоредби си е тяхна работа.  

Не може 25 деца да страдат, защото някой не желае да предприеме мерки.

на детето ще му запука чрез родителя. Едва ли са чак толкова много родителите, на които им е все едно дали детето е наредило двойките и че може да има  двойка за срока или по-лошо - за годината. Целта е да се задейства родителят, и той да проведе възпитателната работа на тема що е то двойка, каква връзка има тя с дисплината и какво ще му се случи на любимото отроче, ако продължава да образува нерви на мама и тати. И надолу по веригата детето ще се кротне, ако не заради учителката, то заради родителката.

Джуди, аз те попитах, ти ако си учител, ще изгониш ли дете от клас? Хубаво показваш извадки от закони и правилници, ама накрая става въпрос за хора. Ако пък, го изгони, и стане беля, после пак учителката ще е виновна, защото може и за бъбреци и далаци да стане въпрос, ако детето попадне на някой като онзи побойник.

На първо място бих се поинтересувала, където и да ида на работа, какви са ми ангажиментите и как е редно да ги свърша.
Ако наистина тотално няма кой в едно училище да поеме изгонените от час /ужас!/, значи по веригата не е налице организация. Писах, ако аз съм одной токой простой учитель само, от когото организацията в училището не зависи и наистина моят работодател не ми е създал организация за изпълнение на функциите ми, просто ще обясня, че няма кой да гледа изгонените от час. Простичко- но вярно.
В случая отде да я знам как са й били нещата на тая жена. За нея е било по- лесно да съчини, че нямала била право.
Мен като ме излъже човек на такава позиция, го отписвам кардинално, с него не мога да имам общи неща. После- авторитет нямали. Че той да не се раздава ведно с трудовия договор тоя авторитет?

А, на доста деца не им пука, както пише Маша. А училищата ги тикат зорлем да завършат- дърпат ме мамо, влачат ме!

Аз все си мисля, че и учителите трябва да са малко по-активни. Трябва да работят за създаване на отбор, да изграждат чувство за принадлежност, а не само да предават материала и да се оплакват, че децата са невъзпитани. Има и такива естествено, но и с безхаберието си не карат добрите деца да се чувстват комфортно.

И като си одной учител, в един моомент ще трябва да избираш между това да имаш работа, пък макар и с цената на компромиси, или да нямаш работа. Едва ли очакваш един учител като отиде на интервю за работа, да вземе да разпитва, пък и дори да заразпитва, да вземе директорката да му каже, че хич не  е препоръчително да гони деца от клас, защото няма кой да ги поеме. Ако тръгнеш да ги отписваш всичките учители, трябва да си спреш детето от училище! Винаги има по един-двама учители, особено по второстепенните предмети (пеене, рисуване, дбт), при които нещата не са добре, защото доста деца решават да го ударят на почивка и изобщо нямат намерение да участват в клас. А като кажеш това за "работодателя да създава условия", може на хартия да звучи, ама на практика колко работодатели (и не говоря тук за училищата) създават необходимите условия? Доста често действат на принципа "паре нема - действайте". И човек се принуждава да избира - с работа или безработен.

А, очаквания вече нямам. Очевидно е защо. 
Работа има най- разнообразна. Всеки си избира къде, както и какво му е удобно.
Няма оправдания за неспазване на правилата /от някоя страна в процеса/ и за, да съм по- мека, неоткровено отношение с другите страни.

Че няма оправдание за неспазване на правилата -няма! Но в несъвършения свят, вкойто живеем, особено пък тук, аз лично вече дълбоко се съмнявам да има място, където да се спазват правилата. Единствено си спомням преди няколко седмици киното в един мол спази правилата - не пусна децата ми и приятелите им на един филм, който е 12+, въпреки че видимо децата изглеждат по-големи, защото не си носеха ученическите карти, с които да докажат на колко години са. Идеше ми направо да разцелувам служителите, макар да трябваше да изтъррпя неудобството да се чудим какво да правим, че да не се развали забавлението.

Абе има такива места- не е като да няма.
Държавното училище масово, за мен, е един от рекордьорите по заобикаляне на правилата, обаче.
Да не задълбавам в страни толкова- почти всеки родител го знае. Учителите сами се опитват да се убедят в противното, но има и такива, които са реалисти и дори смеят да го признаят и пред себе си и пред останалия свят. Евала на последните.
Но да излъжеш е недопустимо, където и да си.

Чудех се дали да пускам нова тема, но виждам, че тази все още върви и, надявам се да ме извини авторката, ще я използвам. Още повече, питането ми е в контекста на темата.

Вчера в училище ни се случи случка. Група деца, ръководена от една девойка нападнала дъщеря ми, тя се затваря в тоалетната, отвън са се скупчили да я бият, тя реве, аз тичам в училище да я спасявам... Ужас голям беше. Не бях на себе си. Девойката, която организира мелето е печално известна, тя е дете-хулиган, което тероризира класа от години. Не разбирам защо на всяка родителска среща се занимаваме само с нея и нейните безобразия, а сякаш нищо не се променя. Вече отдавна и родителите й не идват по срещи. И се получава така, че ние ходим едва ли не, за да слушаме за безобразията на това... дете. Та станал е вчера конфликта и дъщеря ми беше потърпевша. Грабнахме се ние с баща й и отидохме веднага в училище. Ситуацията беше екстремна, аз бях полу на себе си, добре че баща й беше адекватен все пак. В интерес на истината класната реагира бурно, на място, взе мерки. Тя си знае децата, каза че е убедена кой е в дъното на всичко и е ясно какво става. Ние си тръгнахме, а тя се е развъртяла из училището и направила даже повече, отколкото очаквах. И аз мислех, че приключваме.

Но докато се разправяхме, другото дете подхвърли, че моята дъщеря я е обиждала предната вечер във фейсбук и едва ли не това е било причината да се завърти колелото и да се стигне дотук. И влизам аз снощи във фейсбук и виждам, че те са я отпочнали моята още там, заплашвали са я, обиждали са я и направо там, на стената върви организацията за активното мероприятие „да пребием утре Н.....”. Това, в светлината на последните случки на агресия в училище, ме притесни много. Оказва се, че вчера и моето дете е можело да е сериозно пострадало в резултат на организиран побой в мрежата. И сега се чудя какво да правя. Вчера бяхме решили да оставим нещата така – само с разговор с класната. Но след като видяхме какво се е случило във фейсбук /цинизми, заплахи, ругатни... ужас/, че има умисъл, планиране и насаждане умишлено на напрежение, а и подстрекателство, баща й е категоричен, че трябва да стигнем по-далеч. Аз не съм сигурна. От една страна – стига ми това дете да стои настрани от дъщеря ми. Остават ни 6 месеца в това училище, не искам проблеми. От друга страна – то тероризира не само нея и ако никой нищо не направи не знам докъде може да се стигне. Та, ако имате желание, давайте акъл. Мъжът ми и дума не дава да се издума да оставим нещата така, аз се колебая...

Копирай всичко от фейса, докато не са го изтрили! Нататък умувайте дали да подавате жалби. На мен ми се струва най-добра да направите като варненци - да се организирате целия клас и да искате детето да бъде махнато от класа ви. възползвайте се от шумотевицата покрай другия случай и изисквайте от директорката.

Мъжът ми копира и разпечата цялата гадост от фейсбук. И иска с нея под мищница да започваме кръстоносен поход.

Дара, откак се зачетох в тази тема, постоянно мисля в посоката кое ние, родителите, трябва да избираме при подобни ситуации. Дали да потърсим по-бързото и лесно разрешаване на проблема, който ни е дошъл до главата, или да търсим начин за максимална обратна връзка към ... не знам как да ги нарека, може би "нарушители на реда" е най-подходящата дума за случая.

Нямам все още категорично мнение. Определено клоня към това, че трябва да се реагира, във всеки един случай, даже и с риск и нашето дете/нашите деца да се окаже/ат засегнати. В смисъл, че конфликтът понякога има две страни и нашите отроци далеч не винаги са толкова перфектни, колкото би ни се искало. Обаче замълчим ли, затраем ли си, някой друг може да пострада в бъдеще време. В този смисъл, понеже и на нас, в нашето семейство, ни се очертава подобна ситуация, смятам да не стоя безучастна и да не търся решение, което да нормализира положението само спрямо членовете на моето семейство.

Дете на позната имаше друг проблем- някой е влязъл в нейния фейсбук и е писал от нейно име големи глупости. Детето дори не е било в досег с компютър в този момент. Опасно е много. Затова фейсът на детето го следя. Следя и какво пише той и какво си пишат останалите. Пишат и глупости, разбира се, лигавят се, но няма агресия /все още/. Обсъждаме и кой какво и защо пише. Това, за което ти споделяш, е нещо друго и то е много сериозно.

Бих подала сигнал в ДПС. Не мисля, че нещата опират само до училищен контрол.

Аз съм категорична- нулева толерантност към агресията, тя е напъплила като тумор навред у нас. Задължителна е реакцията. Не можем да оставяме нещата все така. И да се спасяваме поединично в чужбина, поне докато сме тук да свършим и нещо полезно.

Напълно подкрепям решението на мъжа ти, аз бих реагирала по същия начин. Не оставяйте нещата така, казваш - има още шест месеца в това училище... Знаеш ли колко неща могат да се случат за шест месеца? А ако следващия път не можете да реагирате навреме? Мобилизирайте се, и ... успех!


Това се опитвам да кажа от началото на темата 


Имахме подобен случай с близко дете. Бяха сменили профилната снимка, бяха писали гнусни статуси и още по-гнусни лични съобщения... Детето преживя невероятен шок, на мен ми беше унизително да съм свидетел, не искам и да си помислям какво му е било на самото дете... Въпреки многократно подадените сигнали, от фейсбук свалиха хакнатия профил чак след десетина дни...