Прав е светецът, работѝ с такива хора... Ама не е възможно! Защото те са добри за всички останали - гледат децата на всички роднини, докато роднините търчат насам-натам; много помагат като ядат и пият с другите, с които обаче не работят. И така - чудесно се разбират с всички, ти да видиш, но хората, с които работят, ги правят бръм. То са фасони, то са превземки, то са тряскания на врати, кисели и неговорещи , АЗ е всяка първа дума от всяко изречение. Те, както казах, работят най-много, другите са най-мързеливи, най-прости, абе най, в посока надолу срещу тях, съответно - най, в посока нагоре.
И си задаваш резонния въпрос: как, аджеба, тия така всеотдайни хорица, дето отглеждат децата на цялата рода, дето са като втори майки за племенниците си, дето са като лична прислуга на приятелките си - пазаруват им, помагат им в чистенето на къщите, изобщо - разчекват се от старание да помагат, в служебни отношения се оказват тъпчещи и не зачитащи колегите си. Само тези от тях, с които работят. С тия, дето само кафе пият, са си много добре. И нали, ако ти имаш проблем с всички, то проблемът е в теб. Да, ама ти нямаш проблем с никой друг, даже напротив. Да приемем тогава, че просто не се харесваме ли? Мне, не е така. Усетът, що за човек имаш срещу себе си, никой не може да ти го вземе и да се опита да го промени с благи думи... Усет - както реално, така и виртуално.
![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)