Аз също имам едно чудесно, но неуверено момченце. Вече е сравнително голям - почти 9г., но вярвам, че не съм изпуснала момента да му помогна да формира самочувствие и увереност в себе си. Странното при него е, че когато го хваля - аз или някой друг - някак пренебрегва похвлата - един вид "какво от това, не е нещо кой знае какво", дори при наистина голямо достижение.
Изпитва панически страх, че няма да го обичам, макар хиляди пъти да съм му повтаряла, че каквото и да направи, винаги ще съм до него. В тази връзка се опитвам да отделя поведението на момента от качествата - държиш се лошо, което не означава по принцип, че си лош.
Понякога като сгреши, проявява дори нещо като мазохизъм - "ела, удари ме, набий ме, нали виждаш колко е лошо, че го направих". И тогава усещам колко много го боли, че не е оправдал доверието ми... По същия начин, когато го моля да направи избор, за каквото и да е - понякога ми казва - "аз искам това, но нека вземем/направим другото, за да не те разочаровам, защото знам, че ти го искаш". Наистина се шокирам при подобни изявления. Явно по някакъв начин го задължавам, или го карам да се чувства виновен, или не знам?!? А толкова ме е яд на вменяването на вина и никога не го използвам!!!