АВГУСТинчето дивее, на мама хич не й се смее

Това за белите и у нас е с пълна сила. 3 секунди невнимание и Миро е покачен някъде и човърка нещо. Катери се по столове, маси, нищо не го спира. И разбира се, всеки ден или почти всеки се пребива - падания от столове, диван, от колелото - качва се на седалката с крака, пуска си ръцете и се изправя, съответно залита и пада зловещо. Реве 10 мин и си търка удареното и пак наново. Иначе ние сме обезопасили всичко възможно, но столовете, масите и дивана няма как да махна .
И да ви кажа, това дъщеря ми не го е правила. Тя беше кротка и много бърборива. Не знам главно при момчетата ли е, до дете ли е, що ли, ама ми се иска да престане.

Иначе и аз нямам проблем да оставям Миро при познати хора, а и ходенето на ясла значително облекчава положението и докато съм на работа си почивам психически (както Агнес на магазина ).

Всичко в нас е обезопасено. Но на него му е хоби явно да бута "забранените" неща. Имаме камина на дърва. От вън не пари заради водната риза, но от вътре пари. Все пак трябва да се провери. Всеки ден проверява пари ли и се пари и идва да ми се оплаче, но след 10мин пак отваря и бърка в печката. С цветята си имахме сериозна разправия есента като ги прибрах и беше спрял да ги закача. Научих го да ги милва. Много е смешен, вика им ОоОо... и ги гали  
Всичко възможно сме обезопасили. Белите ги прави обикновенно пред очите ни. Последният път счупи кастрон от шкафа, а аз бях точно до него. Не успях да реагирам достатъчно бързо. Първият път беше още по добър, счупи направо 3бр. Не си играе на дребно детето. Издебва момента когато сме забравили нещо и айде. Баща му обикновенно сяда на фотьойла пред камината да гледа ТВ. Малкия поне по 10 пъти на вечер отива и отваря вратата на камината, а мъжа ми скача да му се кара и да я затвори. Малкия го издебва и сяда на фотьойла и си кръстосва краката и моя мъж с пръст в уста. Всяка вечер е това и няма оправия. Много имитира баща си. За катеренето е по каскадите. Катери се по секцията, по масата, по кушетката, сеща се дори да си подлага играчки под него и да стъпва на тях да стига по на високо. Катери се дори на високата кухненска маса. Аз му държа част от играчките в кашоните от памперс, та си ги издърпва да си ги подлага, за да може да стига по недостъпните места по секцията. Мислех да му купя стъпка/столче, за да може да стига до мивката да му мия ръцете без да го държа, но чак ме е страх за какви бели може да послужи.
Вече се е научил да повтаря не не не не не / точно по 5 пъти го казва. Явно и аз по толкова го казвам, знам ли. Единствено се заиграва перфектно и дълго време когато сглобява и разглобява някоя играчка или дистанционното, но пък тогава гризе батериите и в крайна сметка и това не ми е решение.
Преди две седмици го пратих с баща му при свекърва ми на село, пък аз ходих на кафе (за сефте от месеци насам), и мъжа ми като се прибра ми заобеснява какво е ставало там. Свекърва ми го е гледала сама за около час и половина и когато мъжа ми и свекъра се прибрали, тя му викала че вече ми вярва дето не мога и за 5мин да седна. Блаодарна съм само, че ми е здраво и буйно детето. Другото все нямам ще се изживее.
Все пак не спирам да си мечтая за още едно бебенце. Ако имахме финансовата възможност до сега да съм родила още едно. Може би щях да полудея с две бебета, но аз съм си жив оптимист и мечтател  

За ревността-май и при моето момиче се появи.когато баткото се гушне в нас и по-точно в мен,Любов веднага идва и иска да взема нея.Двете сме постоянно заедно и на всякъде,като скачени съдове (само дето не се кърмим)  .От няколко дена сме отказали  залъгалката(от 17.01.) и е доста трудно със заспиването и ние преди 23 часа не лягаме,че и после е  едно въртене в леглото и говорене докато заспи.

Не задължително да е  само при момчетата - Алекс не ми прави никакви бели, толкова кротко дете не съм си и мечтала да имам, играе си само с играчките, единствената "беля" е да ги разпилее всичките по килима, но това е нормално за децата и не го смятам за нещо лошо. Някой път като е гладен отваря кухненския шкаф и вади кутията със сухарите и я изсипва на пода, но това се случва рядко и то само когато забравя да заключа шкафа, а и не е болка за умиране. Сега новото което е научил, отваря шкафа, който ползваме за килер, вади лейката от там качва се на дивана и започва уж да ми полива цветята на прозореца  .
Алекс от два дена е болен - има сополки, ама малко и е от кучешките си мисля. Няма да повярвате какво прави - ходи намира куикса и виброцила и плаче докато не му сложа. Направо не мога да повярвам. Иначе вече заспива рано - към 20.30, сутрин става в 7.30-8.00 и в 12.30 вече е рев за сън. Спи до към 15.30 и в 20ч вече му се доспива. Да ви се похваля вече успявам към 12ч да му дам за обяд и си яде много прилично, така към 16ч му давам следобедна закуска и в 20ч вече е огладнял и си изяжда 2/3 от супата. Това никога не е било досега, вече цяла седмица сме на кухня и почти не съм хвърляла храна. Да си похваля детенцето - имаме магнитна дъска на Фишер прайс с магнитчета животни и Алекс вече успява да залепи точното животно на съответната картинка, освен това на куба с раличните дупки вече вкарва всички формички и върти куба докато не намери правилната дупка, вече знае да показва всички части на тялото. Само дето не иска и не иска да говори, само мама, тата, баба, дада и от вчера като пуснат The Cudlies по baby tv- казва - додоооо. Може да ви струва глупаво и сигурно вашите деца отдавна ги правят тези неща, но аз съм безкрайно щастлива че вече ги може, нали все вървим назад от другите дечица, но си мисля че като тръгне другия месец на ясла бързо ще научи много неща.
Обаче имаме проблем с гърнето - слагам го по няколко пъти на ден, стои по 10 мин и нищо, обувам го и след 10 мин се е изакал в памперса. Що така прави не знам.
Да ви кажа нямам търпение да тръгна на работа. Като си седя в нас постоянно ме наляга мъката че няма да си имаме второ детенце, толкова много ми е мъчно че едва ли можете да си представите. Още повече че около мен всички са бременни, в офиса всички са бременни, приятелките ми половината са бременни, другата половина си имат по 2-3 дечица вече. Що така господ ни наказва незнам, вярно че имаме пари и можем да си позволим и най-скъпите процедури, ама защо трябва да е така, аз някак си го приемам като лично наказание, но за какво и аз не знам. Както и да е не искам да ви занимавам с моите си терзания, сигурно вече ви е омръзнало да слушате все едно и също.
Наскоро научих че една от нашите мами пак е бременна, много много се радвам за нея предвид какво е преживяла досега и и пожелавам, най здравото и красиво бебче. А тя ако реши може да се похвали и тука.

agnesana виж какво намерих в Ибей - това е предпазител за фурна http://www.ebay.co.uk/itm/Safety-1st-oven-cooker-knob-covers-pac … 3c8#ht_611wt_1139 и за всякакви копчета, които се въртят. Дали такова нещо би ти свършило работа? Аз в АИКО съм виждала но бяха 10лв, тука са по евтини и мисля да поръчам.

Вашите деца пак казват нещо ! Иво нищо не казва,  преди половин година повтаряше неосъзнато мама и баба. Сега нищоооооооо - иначе по цял ден намила имитирайки разговор по телефона, но по бебешки. Иначе всичко разбира. Толкова искам вече да ми каже мамо   

Спокойно момичета, момчетата  проговарят по-късно  от момичетата, после ще искаме да млъкнат поне  за малко -това е сигурно.
Деси, не ми харесва как звучиш. Впечатлението, което имам от теб е за борбен човек, така че този пораженчески тон не ми харесва. Та ти си в най-хубавата възраст, не се предавай. Щом толкова искаш второ детенце, поотърси се малко от негативните впечатления, почини си, събери сили и отново в борбата. Казват, че организмът помни бременността, така че дай му време да се осъзнае.

Определено си е до дете. Аз имам момиче и ме прави луда. Тя да стои на едно място и да си играе не може. Към играчки няма почти никакъв интерес, може да се заиграе с нещо за минута и това е. Постоянно трябва да обикаля и да прави нещо различно, катери се където може (не се е сетила да бута стол и да си подлага, обаче). Тича, крещи... пълна е с енергия. Един от най-новите ѝ номера е да се върти като пумпал, да ѝ се завива свят и да пада по земята - умира от смях просто. В общи линии е много трудно дете и единствено храненето ѝ се получава лесно. Всичко друго е борба и е много изтощително. Аз нямам търпение да започна да работя вече, защото тези нерви ще ме довършат вече. Хубавото е, че тръгна на ясла, но досега много не се е задържала там, защото два пъти вече боледува (тази седмица започва трета седмица болна вкъщи).

Иначе за правенето на разни неща - ами тя почти нищо не прави. Нищо не иска да говори, никакви такива неща не може като това да уцели нещо в правилната дупка, почти никога не ми носи нещо като ѝ кажа, нищо не показва от книжките... направо не знам. Малко назад ми се струва, но гледам да не го мисля много, за да не се шашна прекалено.

Деси, съжалявам, че ти се случва това. Наистина се надявам да се получат нещата. А и наистина имате вече едно детенце и можете да си позволите процедури, което не всеки може да направи. Така че горе главата и бъди оптимист и всичко ще се нареди. Най-важното е в такива ситуации е човек да намети сили да бъде спокоен и да не се депресира, защото много неща са в главата. Имам няколко живи примера на хора около мен, които са забременяли като по чудо направо, а и във форума си имаме такъв пример, така че вярвай, че всичко ще се нареди! Като почнеш работа съвсем ще се успокоиш, предполагам.

Аз самата за второ дете не мога да си помисля. Колкото и да е хубаво да имаш много деца, не знам дали някога бих поискала да мина през всичкото това отново...

adelina_bg и от мен много кураж! Аз вярвам в чудеса и се надявам и вие да си имате своето чудо!
Мими път почти нищо не прави вече... но и ние главно си играем с бебетата - хранене, завивване, обличане и т.н. И за говорене не говорим особено ... мама, тати, баба, ам-ам, топка и май е това. Знае някой неща, но абсурд да ти ги покаже   Само когато тя си иска... ама и аз не си го слагам на сърце вече. Иначе я виждам колко много разбира и се надявам след 2 месеца да разбира още повече  
Аз сега се запалих да разучавам ибей, че мнооого неща си харесах, ама съм като индианец  
Някой виждал ли е тази количка на живо http://www.ebay.co.uk/itm/Phil-and-Teds-Sport-Double-Buggy-Pushc … 041#ht_500wt_1202 и някъде из Варна дали мога да я намеря?

Да, едни наши приятели с деца с малка разлика я имат и казаха, че са много доволни 

И аз да се наоплача. Мислех си, че като си имаме момиченце ще е кротичко и мирно, ама не...Голям бяс, търчи, вика, не играе с играчки...Говори всичко, яде всичко, спи само с мама, не мога да се откъсна от нея. И е луда по музиката, по цял ден вкъщи The Voice или City и знае песните, танцува...няма мира от нея.
Става сутрин към 8 часа, на обяд спи по 3 часа /ако легна с нея/, иначе по 30-40минути. Вечер се приспиваме на спалнята и заспива към 22 часа, местя я в кошарата и максимум след 1 час почва да плаче за мама и така....взимам я на спалнята и спи при нас. А така ми се иска да се наспя поне за 1 нощ.
И на мен ми се ходи на работа, ама плановете се объркаха.Май фирмата ми ще фалира, а и ще ми е много трудно да пътувам до Пловдив. Така че ще си търся работа и така както вървят нещата май ще си откарам бая време вкъщи.
Ами наплакох се.
Иначе поздрави на Gugata за малката Калина. Да сте живи и здрави цялото семейство.
Болничките дечица да оздравяват бързичко.
Тупурче - още малко остана от бременността, дано всичко е ОК и да си имате хубавко и здравичко бебенце.
adelina_bg - не се отчайвай. В живота се случват чудеса когато най-малко ги очакваш. Важното е да мислиш позитивно и хубавите неща ще се случат.

Малко дълго стана, сори за което.
  на всички

Ох все ми се иска да мисля положително да вярвам че стават чудеса, но чудеса не стават, не и с нас, чудесата винаги се случват на другите. Аз вярвам в медицината, а тя казва че нещата са зле. Ходихме дори при Владимиров (той е едно от инвитро светилата), той каза че яйчниците ми застаряват (имат вече поликистозна структура без да имам кисти), което означава че може и след 5 години да съм вече в менопауза, тръпки ме побиват само като си помисля. Мине не мине и все ме избива на рев, чувствам се емоционално изтощена. С мъжа ми все си мечтаехме че ще имаме футболен отбор, искаме голямо семейство с поне 3 деца, но явно няма да съм аз жената, която ще му ги роди. Вече и аз не знам, мисля да пробвам с хомеопатия, макар да не съм от хората дето много вярват в нея. Ако и това не помогне ще трябва явно да правим инвитро, макар че ми побелява косата като си помисля отново за хормонална стимулация - последните 6 месеца прекарах като бройлер тъпкана с хормони, от които не само че качих килограми, ами съм станала изнервена и злобна, незнам мъжа ми как ме търпи, аз не мога да се понасям. И като капак на всичко препаратите дето ме лекуваха досега вече не ги внасят, абе все хубави работи.
Както и да е днес Алекс ме зарадва с още нещо - вече може да нарежда два пъзела ( този и този), като за втория съм много учудена щото го бях прибрала че е 2+, но той си го намери и като му подавам животно му казвам "това е коза, къде е бебето на козата?" и той го намира и го слага. Явно трябва повече да се занимавам с него май, явно схваща бързо, но само когато си поиска и каквото поиска.

Здравейте ,сладурки!
Деси(аделина_бг),знам,че не ти е лекинко,но пък Алекс е такова съкровище!Радвай се на него и знаеш ли-може да има хубава новина точно,когато си отписала!Искрено ти го пожелавам!
Другото Деси(Тупурче) дано по-леко ти минават последните седмици  и Мими да слушка!
Подхванали сте любимата ми тема за беличките,"не"-то и разни такива симпатични неща.И аз доста се поизнервих напоследък,че и мъжат ми е в едни командировки ,аз сама с малката и ме "успокоихте",че не само при нас е така.Вчера си говорихме с мъжа ми по любимата тема с шкафовете.В крайна сметка децата вече се опитват да отстояват територия и мнение.Колко ли странно е в тяхните очи защо мама пипа в шкафа,а на него се казва "не"?! Същото и с пускането на компютъра....Вече уж не давам да се пипа по шкафовете,но ме и издебва...Не всички шкафове съм успяла да заключа.Тъпо ми е да съм като пъдар по цял ден,но явно трябва да се задават граници.Има и нещо друго-децата са много различни.Савинка си е доста жива и все мисли разни номерца включително и акробатични .Засега само се покатерва по конструктора си и с кеф стига нещата по бюрото.Решава,че по количката за бутане трябва да е с двата крака отгоре,да пляска ,подскача и да се върти на зебрата(резулатата предполагам се сещате,че е ревлив).Миналата седмица бяхме в един детски център и както стоях до нея,се хвърли в краката на едно момченце,понаправи физиономии(явно я заболя устата,но за щастие нямаше повече поражения).Мамчето с мен се хвана за главата и каза "вие сте по-екстремни".Катеренето по диваните още не и е в дневния ред(тогава вече не ми се мисли).Катоп цяло засега ми прави впечатление,че е доста по-палавичка от другите две момиченца,с които играе по-често...За разлика от лежерната и и спокойна мама.Абе да са ни здравички дечицата и да няма сериозни поражения по тях-другото отминава!И аз се  "похвалих" от щерката:) Иначе е любознателна,много любопитна,казва някои думички и прави разни изречения,които тя си разбира... Напоследък нещо ми прави впечатление,че манджи не иска много да яде,а като е с нас на масата ги яде-явно иска вече да не е изолирана на стола,а с големите:) Друго не се сещам засега...Хубав ден!Ние се поразходихме и е друго нещо,спокойствие!

Щях да ви питам махнали ли сте една-две т
пръчки от преградата на кошарата?Нашата не е особено дълбока и нещо взехда се замислям дали не е по-добре да си слиза сама,отколкото да прави реални опити да я прекрачва,от които ми настръхва косата.

Честито бебче и т мен на Gugata  
Тупурче, и при теб малко остана, дано всичко мине и завърши добре!
Да, и на Мишана не-то нещо й е любима дума в последно време Иначе не говори още, мама, тате, баба, дай, бау-бау, па-па и може би още няколко думички използва. Казвала е още поне 20 думи, но по два-три пъти - т.е. инцидентно. Сортери подрежда, живоните ги познава, дрехите също. Иначе и тя е от палавите момиченца, но вкъщи що годе е обезопасено. Само дето миналата седмица ми счупи шишето със зехтина, та после се видях в чудо, докато го изчистя. Опитва се да се катери по опасни начини също, но засега овладяваме положението. Любимо й е да тича по леглото и да се мята по него, а като стигне до някой ръб само тичам и аз по нея
Миналата седмица ме болеше глава и майка ми ми правеше масаж, като обясняваше на Миши, че мама е болна и трябва да я лекува. Като скочи това детенце да ме целува и милва, като вика о-о-о, много мило ми стана, такава спонтанна проява на обич
Деси, не си наказана със сигурност от Бог, ще дойде и твоето второ бебе, но явно трябва малко да си починеш и разнообразиш обстановката. Знам, е ти е трудно да го повярваш сега, но като мине време нещата ще си дойдат от само себе си, сега си се фиксирала в това.
И да се пооплача и аз - другата седмица трябва да почна да водя малката на ясла и ми е мъчно. Не стига това, ами и мъжът ми и свекърва ми само мрънкат, що не съм я била гледала още, как им било жал и т.н. Все едно аз за собствено удоволствие го правя, а не за семейството и парите. Отделно още се кърмим и в последно време тя направо не ми слиза от гърдите, как ще стане като ме няма по цял ден незнам. Може би защото беше болничка тези дни, а може и друго да е причината, ама направо страх ме хаща. Знам, че много от вас ще кажат, да съм я отбила по отрано. Да, ама не можах. Хич не мога да я слушам как реве, а никой не пожела да ми помогне в отбиването. Иначе е много общителна и лесно се заиграва с децата. Дано страховете от адаптирането да са само в моята глава.