АВГУСТинчето дивее, на мама хич не й се смее

Деси, стана ми мъчно като ти прочетох поста. Искам само едно да ти кажа "но чудеса не стават, не и с нас, чудесата винаги се случват на другите.".
Даваш ли си сметка, че имаш много повече от много други хора, които наистина се молят за чудо...
Опитай се да оцениш и да се радваш на това, което имаш. Всеки си има болка, някои по-малки, други по-големи. Много хора се молят тяхното чудо да е поне на половината, на това, което има семейството ти.
Аз също страдам заради желанието си за друго дете, понякога и мен ме обземат подобни мисли като твоите, но се опитвам да се радвам на това, което имам, а не да живея само с мисли за това, което нямам.

Надявам се да не ти прозвуча грубо, просто ми се прииска да ти го кажа. 
Алекс е прекрасен и много напредва, браво   

Лунен сън,ние от 2 месеца сме махнали  две пръчки от средата на решетката и Любов си слиза и  се качва сама-много е удобно.Само следобедния сън е малко по-кофти,че като я сложа да спи и понякога решава да слезе и да дойде при мен и така  я слагам няколко пъти докато заспи.Но поне няма опити за каскади над решетката.

Честито бебче на Gugata!

Явно всички имаме еднакви проблеми!  И Ахмед е много енергично и  палаво дете - не се спира и за секунда на едно място. Освен в случаите, когато идва при мен и започва да се гушка, умилква (толкова е приятно  ) и да ми бара ушите  (действа му успокояващо, и това е единственият начин да заспи  ). Катери се навсякъде, прави опити за скачане от кашарата му, въпреки че сме махнали 3 пръчки, за да може да слиза сам. Не мога да го оставя и за секунда без надзор. Напоследък доста мрънка, но си мисля че е заради зъбите. Не говори. Използва само 5-6 думи. С гърнето е пълен провал - изобщо не иска да седне на него. Как ще се научи незнам. Вечер спи при нас  ..... Надявам се това да е само период, който скоро да израсте...

Ние в началото имахме страхотен успех с гърнето. Слагах го и той се изпишкваше всеки път. Определено знае механизма на тази дейност, но май вече не му е интересно и седи понякога по 20 минути, нищо не свършва и като му сложа памперса и след 5 минути е пълен
На този етап сутрин често ака в гърнето, но не смея да се радвам, че може пак да размисли нещо. Обаче през деня си го прави в памперса и след това заявява небрежно "ако" 

Проблема при нас е, че той изобщо не иска да седне на гърнето - като го сложа веднага започва да мрънка и да се опитва да стане.

Да, ясно  
Аз само споделих какъв е и нашия проблем, от един блестящ старт, сега клечи по сума време и не върши нищо  

red shoe при нас е същата история с гърнето, не знам на какво се дължи толкова време акаше че и пишаше само в гърнето и сега това.   Но аз не насилвам нещата, все някога ще започне да показва кога му се ходи.

Вече започнах да съжалявам че ви споделих терзанията си. Либи поста ти направо ми удари шамар, никога не съм разбирала защо трябва да се чуствам по добре от факта че има и хора, които са по-зле от нас, чувам го не за първи път? Аз си се радвам че имам Алекс, обичам го повече от всичко на света, но това не значи че не трябва да искам и други деца или да се терзая за това че не мога да имам такива. Това си е душевна болка като всяка друга и аз си я изживявам, може би с времето ще ми попремине, но в момента ми е прекалено прясно всичко. Както и да е не ми отговаряй, не искам да занимавам никого с проблемите си, просто споделих, но виждам че доста от вас ме смятат за фанатизирана на тази тема, затова спирам да пиша каквото и да е повече.  

момичета, знаете ли защо mikimik не пише вече при нас? дали не се е разсърдила за нещо и аз да съм пропуснала..? как ли са те с малката..


при нас е абсолютно същото нещо.. купих преди няколко дни детска седалка за нашата тоалетна чиния, но още не съм пробвала дали така пък няма да има по-добър резултат!

За гърнето-абсолютно същата картина.Имаше един период с голям успех ,дори почти бяхме на път да махнем памперсите и хоп-обрат.Сложим ли я веднага ставаше коконата.Скоро взехме седалка за тоалетната чиния и засега е по-добре положението.Явно и е интересно,че ние седим там.Мен поне ме е виждала,защото ме е страх да я оставя и оставям отворена вратата.Пробвайте и този вариант-може да има повече успех.А иначе седалката ни е с почти същата форма на гарнето.
Деси,не приемай толкова крайно казаното ти!За мен то имаше по-скоро за цел да ти покаже,че има за какво да си много щастлива,а не да те нападне!С даването на примери за хора,които са "по-зле",но намерили щастието,мисля,че се цели да се мобилизира човек и да му се вдъхне кураж!Всеки човек на света има някакъв проблем-не сте изключение.Само че при различните хора са различни проблемите.Не мисли,че не те разбираме.Понеже познавам лично Либи,а ти няма как да общуваш в момента с нея освен виртуално,знам че целта и е да ти даде друг поглед,който да те оттърси малко от страховете.С времето ще се подредят нещата-дай си време,тежко е,но всичко ще се подреди може дори и по-добре отколкото си се надявала! И стига с това "няма да пиша",пиши...

Целта ми не е била да се почувстваш така, но понякога човек има нужда и от шамар да се съвземе.
Не веднъж съм споделяла, че аз също най-вероятно няма да имам друго родно дете. Болката ти ми е много близка и те разбирам прекрасно. За това исках да ти покажа, че ако опиташ да насочиш мислите си в друга посока, а именно - към това, което имаш, а не това, което нямаш, може би ще се почувстваш по-добре. Никъде не съм казала, че си фанатизирана на тази тема, а дори и да е така, това е нормално за всяка жена - да иска да има деца и да страда ако не става точно така...
Просто не бива да се фиксираме прекалено в това, защото болката може да ни съсипе, а това несъмнено влияе и на децата.

Но ако искаш да го играеш обидена, така да бъде. От известно време ми прави впечатление, че си агресивно настроена, когато пишеш в тази тема, сигурна съм че причината е, че си много изнервена и изтормозена от случващото се, но бих те помолила да се опиташ да не търсиш недобронамереност там, където я няма.

  ДЕси, със сигурност ти е доста трудно в този момент. Не искам да те упреквам или нещо друго. Има хора, които си нямат нито едно детенце.
  Аз си имам Петър, но от както разбрах, че ще се роди с проблем 21г.с. всичко ми се е обърнало. Само аз знам какво ми е и  не търся някакво съчувствие. Променила съм се и всичко си тая в мен. Пред близки и познати съм точно с маска. Доста често и аз плача- мъжът ми не работи от повече от месец и не му се плаща. Петър трябва скоро пак да се оперира, а доцентката ми иска само за нея 500лв., а ние живеем с около толкова. Искам да имам и аз още едно детенце, но може би няма да можем да си го позволим, защото това за мене е лукс.
  А за шамара е по- добре някой да ти го зашлеви и да се осъзнае малко човек.
  Този шамар аз сама съм си го удряла и продължавам да си го удрям, защото в чужд град, сама с оперирано двумесечно бебе трябваше да се справям напълно сама. Като видях как ми водят детето ми се срина всичко, но този "шамар" ме опомни, че това дете има нужда от мене и за пореден път пак съм сама.
  Ето всеки си има някакви проблеми и на него му се струват най- кошмарните, но винаги има от лошо по- лошо.
  Пожелавам ти да си имате поне още едно детеце!

adelina_bg, много ме умиляват дребните, сладки и умни неща, които споделяш, че прави Алекс  
А както и преди съм казвала, много уважавам желанието ти за повече деца, даже ти се радвам колко си смела, че си готова да се справиш с малка разлика във възрастта им. Право на всяка жена е да иска да има деца и е напълно нормално, когато не ти се получават плановете да си ядосана, нервна и да реагираш остро. Ние пък сме тук в тази тема, за да се подкрепяме и аз смятам, че ние трябва да те разберем и да не те съдим. Поне аз смятам поведението ти за повече от нормално. Моя съвет е да не се отказваш, дори и да си починеш и да поработиш, не се отказвай. Лошото е че годините не са в полза на жената, но....това вярвам няма да те спре. Аз също съм леко скептично настроена за хомеопатията, но какво лошо да се опита. Моя позната страшно хвали една докторка и казва, че живота и се е преобърнал и ощастливил след като се е обърнала към хомеопатията. Ето това е http://www.chiron-med.com/, а докторката се казва ВИЛМА МИХАЙЛОВА - 0888 854 834. Виж тази статия: http://www.chiron-med.com/index.php?option=com_content&view= … -52&Itemid=61

И на другото Деси - (des_1984) да кажа - аз вярвам, че ситуацията при вас е моментна. Няма да сте винаги с малко пари, мъжа ти ще си намери работа. Петър ще премине възстановителния си период. Ти ще си намериш работа, когато малкия сладур тръгне на градина. Който има желание, намира начин постепенно да постигне целите си. Ще се почувствате по-стабилни и тогава пак ще дойде на дневен ред да си имате още дечица и ще можете да си го позволите.

Момичета,ако някоя мисли,че може да и свърши работа талонче за 20% намаление на Лего от този сайт http://shop.bohobby.com/ ,да ми пише на лични.Важи до края на януари. 

des_1984, точно това исках да кажа и за това го и казах.
Аз също съм била в страшна дупка, преди да изпишат Софи и после след като разбрахме за крачето, бях в такава емоционална дупка, че ви е бедна фантазията. Само плачех, плачех, плачех... целия свят ми беше крив, даже смея да кажа, че доста хора нараних.. Държах се супер тъпо, идиотско.
Просто не бях на себе си, не спирах да се самосъжалявам, да плача, да се питам защо се случва на нас.
Така ме освести една приятелка, ама толкова грубо, че свят да ти се завие. И точно така се почувствах, все едно ми удари шамар. Каза ми, ти не се ли усещаш, че прекаляваш - детето ти въпреки всичко е живо и здраво, пребори се с много неща, както и вие. Да, има проблем, но ти знаеш какво друго би могло да се случи и това е най-малкото, което можеше да стане в такава ситуация. И детето ти има нужда от теб, а теб те няма, защото само плачеш и мислиш глупости.  Първоначално много се обидих, даже не исках да я виждам повече, но след много мислене реших, че е права, най-вече по точката, че детето ми има нужда от мен.
Страдам много и до сега, но се старая да не го показвам и като не го показвам, честно казано почти себе си убеждавам, че всичко е супер. И се успокоявам, че има много по-лоши неща, важното е да сме живи и здрави и да се обичаме.

Другото, което исках да кажа на Деси е, че появата на нов живот често се случва, когато жената спре да се фиксира в това, успокои се и приеме ситуацията. Знам лично за няколко такива случая, в които не ставаше, не ставаше, та в един момент най-неочаквано се получи  Вярвам, че и при вас ще се получи, щом го искате толкова   
Надявам се не ми се сърдиш, дано ме разбереш, ако не .. съжалявам наистина.

Ето ме - жив пример.
След две години и два спонтанни, най накрая и аз имам своето чудо. Написах един доста дълъг пост, но накрая го изтрих. Написах много болни за мен неща там, които имам крещяща нужда да споделя с някого, но усетих, че тук не му е нито мястото, нито времето.
Спри да мислиш и да се фокусираш върху желанието си да забременееш. Аз се бях вманиачила. Единственото, което постигнах, беше да се отдалеча от хората, които обичам и ме обичат. Включително и развалих сексуалните отношения с мъжа ми. За мен секса беше "бебеправене", а не удоволствие. Напоследък срещам доста млади двойки, които имат проблем с репродукцията.  Щом веднъж ти се е получило, не губи надежда, пак ще стане. Детето ще се появи в най - добрият момент. Само спри да мислиш за това. Остави се на течението.
Аз бих ти предложила ако имате възможност да отидете на почивка някъде тримата с Алекс. Хем ще се оттърсите от грижите, хем ще се успокоите, хем ще си бъдете и семейно.
Това на мен тогава щеше да ми се отрази невероятно. Но просто имахме други причини с мъжа ми да не осъществим такава почивка.

Наде, все се каня да те питам, но все ми е неудобно да не те засегна по някакъв начин, но все пак с най - добри чувства смятам да рискувам. Защо смяташ, че няма да имаш друго дете. Знам, за притесненията които се получават да не се повтори същият кошмар, но това ли е причината?