Днес ми липсва много силно, осезаемо. 
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 1 006
31 дек. 2015, 18:58 ч.
О да днес се усеща , че я няма, както и утре и вдругиден. Всеки път когато отивам при татко, всеки път, съм с очакване да я видя, а това, да се окаже просто един лош, много лош сън, но уви
Виж целия пост
# 1 007
4 ян. 2016, 14:33 ч.
имаше един много тъжен разказ - "аквариумът" на александър хемън. при сполетялото го огромно нещастие, той разказва как върви по улицата и се чувства като в аквариум - той вижда хората и света, и хората го виждат, но той и те живеят и дишат в различни вселени. 
Виж целия пост
Как добре те разбирам 
Всичко е същото, хората продължават своят ритъм, само, че ...мама я няма
Всичко е същото, хората продължават своят ритъм, само, че ...мама я няма 
# 1 009
23 ян. 2016, 20:34 ч.
Ох... и аз трябва за втори път да премина през това отново .... и колкото повече приближава толкова по зле се чувствам. Много добре те разбирам ...
На последния и рожден ден исках да и подаря пътуване до Турция тъй като тя така и не успя да отиде никъде извън България през целия си живот... и все и повтарях ,че трябва да се оправи за да отидем.... но така и не се случи....
Виж целия пост
Мда. Днес мама е била родена. ...
На последния и рожден ден исках да и подаря пътуване до Турция тъй като тя така и не успя да отиде никъде извън България през целия си живот... и все и повтарях ,че трябва да се оправи за да отидем.... но така и не се случи....
# 1 010
23 ян. 2016, 21:28 ч.
Аз загубих майка ми преди почти 10 години, а сякаш беше вчера. Междувременно съзрявах, 'близки' хора се оказаха чужди, сменях работни места, успях да попътувам, борих се за дете и често се хващам, че ми липсват разговорите с нея - щеше да е много хубаво да мога да споделям с нея, но не би. С минаването на времето установявам, че празниците се превръщат във формалност и за мен няма особена разлика дали е празник или делник... За Коледа винаги украсявам старателно - най-хубавите ми спомени с майка ми са именно от този празник, но сега е останала само украсата, която правя в неин стил (който е и мой стил всъщност). Така бързо лети времето, че на моменти се ужасявам колко отдавна съм водила последния си разговор с нея, друг път си казвам - така пък наближава времето да се видим отново. Голяма утеха ми е, че ме посещава в сънищата ми.
Виж целия пост
# 1 011
23 ян. 2016, 21:49 ч.
И аз толкова искам да идва в съня ми Толкова ми липсва. Преди с нея много излизахме, всеки ден заедно, ръка за ръка. Вървяхме по улиците и умирахме от смях.
Сега вървя в повечето случаи, само аз и сама и вместо, да се усмихвам, плача. .. спомените, така връхлитат.
Дано наистина, времето прекарано без мама, ни скъсява това, в което отново, ще сме заедно.
Въпреки, че искам да е сега, с нас, в този ни, живот..
Виж целия пост
Толкова ми липсва. Преди с нея много излизахме, всеки ден заедно, ръка за ръка. Вървяхме по улиците и умирахме от смях. Сега вървя в повечето случаи, само аз и сама и вместо, да се усмихвам, плача. .. спомените, така връхлитат.
Дано наистина, времето прекарано без мама, ни скъсява това, в което отново, ще сме заедно.
Въпреки, че искам да е сега, с нас, в този ни, живот..
# 1 012
23 ян. 2016, 22:13 ч.
И аз съм така, кокона20, напълно те разбирам. Спомням си двете с мама обичахме да пием кафе в едно тогава ново кафене до нас. И веднъж, когато мама вече беше много зле и не можеше да става от леглото, отидох за хляб и на връщане, не знам защо, реших да пия едно кафе точно там. Едва си изпих кафето, понеже сълзите ми закапаха неудържимо... Сега вече успявам да вляза в това кафене без да се разрева, но като цяло го избягвам...
Виж целия пост
Спомням си двете с мама обичахме да пием кафе в едно тогава ново кафене до нас. И веднъж, когато мама вече беше много зле и не можеше да става от леглото, отидох за хляб и на връщане, не знам защо, реших да пия едно кафе точно там. Едва си изпих кафето, понеже сълзите ми закапаха неудържимо... Сега вече успявам да вляза в това кафене без да се разрева, но като цяло го избягвам...
# 1 013
24 ян. 2016, 09:57 ч.
Оrangeade 
И аз имах и все още, имам проблем с влизането и посещаванете на места, в които сме били, все заедно...
Виж целия пост
И аз имах и все още, имам проблем с влизането и посещаванете на места, в които сме били, все заедно...
# 1 014
24 ян. 2016, 23:29 ч.
Момичета, всеки път като ви чета, ме разплаквате. Толкова сте ми близки в това отношение...
Искам да ви кажа, че аз започнах да се сближавам с баща си, което никога не е било. След като мама си отиде и вече не се въртяхме около нея, се оказахме непознати, озверели хора. С времето обаче се откриваме все повече и сме решили много да се обичаме - баща ми дори не пропуска да ми го каже, което 30 години не съм го чувала...
Сега започва да ме гони страх да не изгубя и него....
Виж целия пост
Искам да ви кажа, че аз започнах да се сближавам с баща си, което никога не е било. След като мама си отиде и вече не се въртяхме около нея, се оказахме непознати, озверели хора. С времето обаче се откриваме все повече и сме решили много да се обичаме - баща ми дори не пропуска да ми го каже, което 30 години не съм го чувала...
Сега започва да ме гони страх да не изгубя и него....
# 1 015
25 ян. 2016, 08:22 ч.
Ние винаги сме се обичали с татко, но не е същото Не може и да бъде. Татко си е татко, а мама е незаменима и несравнима. И аз се страхувам да не го изгубя, а той ми обеща, че ще полага необходимите грижи за здравето с,и за да може, възможно най-дълго, да е с нас. .. въпреки, че сега като я няма мама не му се живее
Виж целия пост
Не може и да бъде. Татко си е татко, а мама е незаменима и несравнима. И аз се страхувам да не го изгубя, а той ми обеща, че ще полага необходимите грижи за здравето с,и за да може, възможно най-дълго, да е с нас. .. въпреки, че сега като я няма мама не му се живее
# 1 016
30 март 2016, 11:46 ч.
Мили момичета,
създадената тема и споделените чувства подействаха, като балсам за душата ми. Мислех, че съм слаба натура и без МАМА не мога да се справя, но чрез вас открих, че това е нормално човешко състояние.
Онзи ден имах РД и за първи път не чух рано, рано по телефона "Честит рожден ден на най-доброто и слънчево момиче на света".
Вече 9 месеца откакто мама я няма. Почина от неправилно поставен стент във ВМА. Мразя Военна болница.
Завиждам на всички по-възрастни колежки които имат живи майки на по 85-90 г и сега ще ходят да им купуват лекарства, а аз си изливам мъката пред вас. Добре, че са децата иначе ще полудея.
Виж целия пост
създадената тема и споделените чувства подействаха, като балсам за душата ми. Мислех, че съм слаба натура и без МАМА не мога да се справя, но чрез вас открих, че това е нормално човешко състояние.
Онзи ден имах РД и за първи път не чух рано, рано по телефона "Честит рожден ден на най-доброто и слънчево момиче на света".
Вече 9 месеца откакто мама я няма. Почина от неправилно поставен стент във ВМА. Мразя Военна болница.
Завиждам на всички по-възрастни колежки които имат живи майки на по 85-90 г и сега ще ходят да им купуват лекарства, а аз си изливам мъката пред вас. Добре, че са децата иначе ще полудея.
# 1 017
30 март 2016, 14:02 ч.
Анита, . много съжалявам за загубата ти. аз доста години по-късно пак чакам поздрава на мама за рождения си ден...
пожелавам ти много сили, а по повод рождения ден - много здраве и щастливи мигове с дечицата!
Виж целия пост
. много съжалявам за загубата ти. аз доста години по-късно пак чакам поздрава на мама за рождения си ден...пожелавам ти много сили, а по повод рождения ден - много здраве и щастливи мигове с дечицата!
# 1 018
30 март 2016, 17:22 ч.
Къде сте мили момичета не влизах ,за да не ви, плача, само аз..
Анитка
ужасно е без мама и разбираме, колко можем и колко сме силни, след една такава, тежка и жестока загуба, която ни разтърсва из основи
Пожелавам ти здраве, да си отглеждаш дечицата
А, на мен, те не могат да дадат това, което беше мама, не могат да я заменят. И въпреки, че ги има в живота ми, мама, още -повече, ми липсва...
Виж целия пост
не влизах ,за да не ви, плача, само аз..Анитка
ужасно е без мама и разбираме, колко можем и колко сме силни, след една такава, тежка и жестока загуба, която ни разтърсва из основи Пожелавам ти здраве, да си отглеждаш дечицата
А, на мен, те не могат да дадат това, което беше мама, не могат да я заменят. И въпреки, че ги има в живота ми, мама, още -повече, ми липсва...
# 1 019
30 март 2016, 18:28 ч.
Кокона, мила
Анита, съжалявам за загубата ти!
Живота ни тук, на земята е прекалено кратък, за да го изживеем в страдание! Винаги ще обичаме майките си и те винаги ще са с нас!
Виж целия пост
Анита, съжалявам за загубата ти!
Живота ни тук, на земята е прекалено кратък, за да го изживеем в страдание! Винаги ще обичаме майките си и те винаги ще са с нас!
Препоръчани теми