Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Моята днес има рожден ден. Щеше да навърши 66 години, а оня ден й правихме 3 месеца.
На моменти ми е непоносимо мъчно, на  моменти приемам загубата й по-философски, но като цяло се чувствам осиротяла.

Как добре, те разбирам...
 Силно гуш

Мили момичета,
благодаря ви за топлите думи. Нямаше с кого другиго да споделя. Мислех си, че моята връзка с мама беше уникална, но виждам, че всяка една от вас е имала същата връзка, за да пишете тук във форума.
Моята майка живя заради нас - внуците, аз /единствено дете/, татко и нейния по-малък брат, с когото имаха кармична връзка. Майка беше старша педиатрична сестра и страхотен диагностик. Навремето тя първа алармира докторите за моето влошено състояние след раждането. Преди година и половина на татко се появи двукратно кръв в урината и спря. Тя настоя лекарката да пусне изследвания и се оказа рак на пикочния мехур.  Оперираха го, всичко за сега е наред, защото е хванат навреме. Тя спаси всички нас, а ние не успяхме да й помогнем.
Сутринта, когато получи сърдечна криза - 22 май, вуйчо умира от масивен инфаркт на почивка в Турция със семейството си. Полудях. Тя е в реанимацията на Военна болница. Сложиха й стент и  забраниха да й казваме за смъртта на по-малкото й братче. На следващия ден тя се пооправи и по телефона започна веднага да разпитва: Първо за децата - как мина класното на внука, а тържеството на внучката. Като че ли това беше най-важното, но нали живееше с нашите проблеми. И дойде най-страшното. Въпрос от нейна страна:  "Вуйчо ти обажда ли се от Турция? Да не му казваш, че съм в болница, за да го притесняващ".
Няколко дни успяхме да я омотаем. Но тя имаше ум, като бръснач и взе да се усеща. Аз бързам да прекратя разговорите с нея, защото "имам много работа", а тя все по-настойчиво взе да пита, как се е прибрал вуйчо със семейството си. Дойде денят на изписването. Татко, мъжът ми и няколко лекари влезнали при нея да й кажат. Само по изражението на лицата им познала, че става нещо страшно. Като й каза ли новината я упоили. На обяд говорих с нея. Молих й се да се бори, да остане с нас, защото имаме драстична нужда от нейната подкрепа. Питах я "Как си мила моя майчице?. А тя ми отговори така сякаш ме предупреждаваше какво ме очаква. "Сега съм в шок и нищо не чувствам. После ще дойде моментът на отрицанието, че този кошмар не може да бъде истина и след това ще ме налегне страшната мъка". Разбрахме се да се чуем малко по-късно. След един час тя получи кардиогенен шок и неправилно поставения стент не можа да я спаси.
И така единия ден изпратихме вуйчо, на другия ден мама. Вуйчо го погребахме, а майка я кремирахме, за да са в един гроб, заедно с моите прекрасни баба и дядо. Най-кошмарната година в живота ми.
Често се сещам за нейните думи "Не се ядосвай за глупости, Слънчице мое, всичко се оправя от гроб не се излиза".
Не мога да ги прежаля нито моята ЕДНА ЕДИНСТВЕНА НЕЗАБРАВИМА МАЙЧИЦА, нито моят УНИКАЛЕН ВУЙЧО.
Извинявам се на всички за дългото словоизлияние, но ви чувствам много близки .

Анита, силно те прегръщам и много съжалявам за двойната ти загуба  И с мама така стана - една ненужна коронарография доведе до това сега да я няма. Живееше, за да се грижи за всички ни, а аз не можах да се погрижа за нея...трудно се справям с тази мисъл вече 3 месеца.

Мекичка, напълно те разбирам. Аз на 15ти изнасях 3 месеца на мама, която на 2ри март имаше РД. И брат ми на 2ри март имаше РД. Той за съжаление почина преди години...тази година за пръв път бях сама на този ден - и без него, и без мама. Сега поне са двамата заедно...

ANITA71 много съжалявам за това, което ти се е случило. Твоите думи ме разплакаха. Кураж и сили, за да се изправиш и да продължиш напред заедно с дечицата си.
И моята майчица много ми липсва. В себе си ние носим част от нашите майки и не подозираме, че сме силни. Вярвам, че те са около нас и ни помагат в трудни моменти. Аз често я усещам в себе си, сякаш тя изрича думи чрез мен. Надявам се, че връзката ни с тях никога няма да се изгуби. Не вярвам, че тя е престанала да съществува. Мъката и липсата се усещат ежедневно и нищо не може да запълни загубата ни. Човекът, който най-много ни е обичал на този свят. И аз се чувствам осиротяла.

Момичета, топла прегръдка за всички вас  .Времето лекува всяка рана, дори и най-дълбоката.Остават белези.Това е моето утешение, когато един ден детето ми остане без майка.Аз също съм загубила своята и ми липсва, но с белези се живее.

Много се извинявам,че се намесвам във темата,ако е само за починали родители.Съболезнования на всички загубили най-близките си хора! Просто имам нужда и аз да споделя.В неделя почина моята баба.Живеем в един двор и въпреки,че никога не сме били много близки аз я обичах със цялото си сърце.Тя беше много консервативна жена и все и се дразнех,че ми изнасяше лекции и четеше морал,все ми се караше,че още не съм омъжена и нямам деца.И на мен това ми дотягаше......и се държах понякога толкова лошо с нея,и толкова много съжалявам сега за това.Не можах да и се извиня и да и кажа колко много я обичам.Сигурна съм,че това много и тежеше.Но не го осъзнавах.Нали знаете,приемаме някой за даденост,обичаме го много,но не му го показваме и казваме,Голяма грешка е това.Сещаме се,когато вече е късно.В неделя тя изпрати правнуците си и докато всички сме спали на обяд....се обеси отзад в двора.Никой не знае защо,беше внезапно и неочаквано,шок за всички,особено за дядо ми,който я намери така.Недоумяваме какво я е подтикнало.Може би болките в корема,който имаше,внушението,че е рак и твърдото отказване да отиде на лекар.Може би нещо съвсем различно,акъла ми не го побира....Случи се към 4 часа след обяд.Малко преди това аз бях легнала да поспя и го сънувах.Сънувах как сме събрани цялата рода около маса,хапваме и се забавляваме,а аз цялата треперех с усещането за нещо лошо.Събудих се и трепереща и разтревожена.И видях линейката и полицаите.И последва целия кошмар...Сега ми липсва много,страх ме е!

Стефани,   Ужасно е  човек да си отде по този начин ...и е жестоко..., защото оставя куп въпроси и вини в тъгуващите   Сигулно е  глупаво да го кажа, но... вярвам, че хората Там усещат и недоизказаната ни обич и съжаленията за това, което сме можели да кажем или направим. Там вярвам, че е лесно, тук е  трудното...Баща ми почина внезапно и все още се улавям, че  му се сърдя, че така си отиде - щрак в леснотата...Всъщност и се упреквам, че не съм била по-загрижена за здравето му и му се сърдя едновремено...Той си ме знае каква съм хаотична, та едва ли  ми се впряга особено Ох,  увлякох се, исках да кажа, Стеф, това през което минаваш ще е  дълго и тъжно и питащо и  търсещо отговор,  но  от опит мога да кажа, че търсейки отговори за нещо, когато ни се плаче, намираме  неподозирани  нишки за вплитане  за "плетката", която ни прави щастливи. Прегръщам те!

Прегръщам те и аз,Зандали и съболезнования за баща ти И аз вярвам искрено,че са на по-добро място и че Там не чувстват болка и мъка.Но много ме гложди и още нещо.Самоубийството е грях(а тя беше толкова вярваща,просто недоумявам),нямаше поп на погребението.Дали и тези хора,които слагат по такъв начин край на живота си,дали са на хубаво място? Дали е намерила покой? Или ще страда и там заради това,което е направила....Не искам да е така! И аз като теб се упреквам,че не съм била по-загрижена за здравето и,че не я качих насила в колата и насила да я бях завела на лекар,че не обръщах повече внимание на това,което я мъчи,че легнах да спя него ден,че можех да видя и да го предотвратя,че можех повече да говоря с нея.Дядо чувства голяма вина,татко също,но колкото и да е трудно знам,че трябва да продължим.

Стефани, съболезнования и от мен. Самоубийството е грях, защото така ни учи християнството.Аз също съм християнка, но не съм така религиозна.Приеми, че болката и е била непоносима и не е искала да мъчи и себе си и вас.Отишла е на по-хубаво място,там където няма да има болка.Когато почина татко , бях дете и около 20 години му се сърдих, че ме е напуснал без време.Вярно, не беше самоубийство, но пак беше тази злопулучна болест.Положи всички усилия да остане с нас, но.....съдбата беше решила друго.Понякога хората чувстват, че си отиват Стефани и просто отказват да се борят, не искат близките им да страдат наблюдавайки ги в безсилие как си отиват.Не бива да се чувстваме виновни за това, защото това е тяхната милост към нас.Те знаят, че ги обичаме и не искат да страдаме дълго и безутешно.Прегръщам те.

Боже! Какво може да накара възрастна жена да се обеси?! То и умения се искат, и физика... И психика...
За самоубийството писах по-рано, наистина е ужасен грях, който оставя дупка в сърцата на близките.
Възрастните хора имат своите разбирания и готови рецепти за живота, аз харесвам и ценя високо тази консервативност и този морал. Днес е на изчезване. За тях също е трудно да възприемат нашия нов свят и нов начин на живот, смятат го за грешен, неуспешен и тн...

Оставам без думи .. освен, всичко друго, се иска и голяма смелост, не само да си посегне и да го замислиш, а и да го осъществиш!
Дали, не е болест, в основата, никой, не може да каже... Да почива в мир!

Прегръщам ви всички

Какво може да накара възрастна жена да се обеси? Никой няма отговор на този въпрос,никой.Беше на 82,направи го точно на рождения си ден.Беше слабичка,ходеше трудно,но все пак ходеше.Не се беше залежала на легло.Нито физика имаше за да го направи това,нито умения.Няма да обяснявам подробно как го е направила,но начина е просто изумителен.Или е имала наистина огромна и силна психика или просто го е решила без много да мисли.Беше жена с много висок морал наистина,и много умна.Не знам......живота е толкова необясним понякога.Или може би за всичко си има обяснение,просто не го виждаме.След аутопсията стана ясно,че не е имала рак на стомаха,нямаше и психично заболяване.Решила го е,направила го е! Да почива в мир!
А хората,хората са много лоши понякога.Почнаха да говорят какво ли не-как сигурно дядо я е тормозел и затова е станало,което е абсолютна глупост.Намесиха чак тъмни сили.Думи нямам!
Благодаря на всички за подкрепата

Това е Стефани.Мислила си е жената, че е болна от рак и не е искала да тича по лекари за някой и друг месец живот.Била е сигурно изморена вече от живота, не разочарована от вас.82 години не са малко.Сама пишеш, че е била консервативна жена и те е поучавала да се задомиш и да имаш деца.Да подредиш живота си според общоприетите норми.Такъв човек няма да направи изключение и за себе си. Ще постъпи както счита за правилно,така че и вие да не умирате бавно с нея.Всяко нещо има начало и край.Тя е решила нейният край да съвпадне с началото и.Простете и, мир на прахът и.

На чуждите хора не обръщай внимание.Те винаги говорят с наслада лоши неща за другия, но млъкват, когато почука на тяхната врата.Така е устроен човекът.Боли го, когато него го стигне.За мен най-големият грях е да се съди и обвинява някой, не самоубийството.Можеш да ги поканиш да хвърлят първият камък, щом са така праведни и ще ги засрамиш.Това, че за починал не се говори лошо, не е оправдание да ви тормозят с лошотия.Прости и на тях.Те просто не знаят какъв грях си слагат.Отново те прегръщам.

Стара приятелка се се сетила за мен, четейки тази статия и ми я изпрати. Споделям с вас.
http://www.manager.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82 … D0%BE%D0%B2%D0%B0