Няма такава мъка.....почина.......толкова боли......
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 1 052
22 май 2016, 00:12 ч.
Мамзел Нитуш ,съжалявам за загубата ти... Знам колко боли 
Прегръщам те!
Виж целия пост
Прегръщам те! 
# 1 055
22 май 2016, 19:27 ч.
10.. не даже почти 11 месеца.. Сякаш беше вчера. Или днес... Сякаш се бях примирила заета покрай учене и дипломни работи, но.. Когато преди месец дадохме държавните и всички колеги звъняха на майките си, а аз нямаше на кого да се обадя.. С кого да споделя... След 10 дни е защитата ми и... пак ще е същото. Избягвам да говоря, макар че имам нужда. Но толкова ме е страх. Мога да говоря само с един човек за това, но не зная как да събера смелост и да му се обадя, да го помоля... А имам нужда...
След месец брат ми и татко ще идват за дипломирането ми.. Това беше мечта на мама- да види Москва и дъщеря си с диплома в ръцете... Липсва ми. А аз се опитвам да натъпча чувствата и мъката някъде дълбоко в себе си и да забравя за тях. Но не мога.. Слаба съм...
Виж целия пост
След месец брат ми и татко ще идват за дипломирането ми.. Това беше мечта на мама- да види Москва и дъщеря си с диплома в ръцете... Липсва ми. А аз се опитвам да натъпча чувствата и мъката някъде дълбоко в себе си и да забравя за тях. Но не мога.. Слаба съм...
# 1 056
23 май 2016, 13:22 ч.
*Lorelei* подтискането на болката и мъката няма да ти помогне, по-добре я освободи и сподели. Това помага, болката няма да се заличи но ще ти олекне на сърцето поне малко. Другото което също лекува и действително подтиска тази болка е времето, но това не става отведнъж.
Есента ще станат 14 години без мама а в мен е пусто и празно, пак боли но някак по-малко. Сякаш свикнах с годините липса, по-точно научих се да живея без мама. Но подозирам че много скоро отново ще ми е трудно. Връщам се да живея в нейното жилище с децата си до няколко седмици. От една страна ми е спокойно, но и малко ми е напрегнато от емоциите които ще преживея отново. Не че през годините не съм гостувала на баща ми, но сега ще е различно той ще ми остави жилището на мен и децата и ще сме само трите. Надявам се да съм достатъчно заета около децата за да не мисля толкова много по тази тема и всичко бързо да потръгне
Виж целия пост
подтискането на болката и мъката няма да ти помогне, по-добре я освободи и сподели. Това помага, болката няма да се заличи но ще ти олекне на сърцето поне малко. Другото което също лекува и действително подтиска тази болка е времето, но това не става отведнъж. Есента ще станат 14 години без мама а в мен е пусто и празно, пак боли но някак по-малко. Сякаш свикнах с годините липса, по-точно научих се да живея без мама. Но подозирам че много скоро отново ще ми е трудно. Връщам се да живея в нейното жилище с децата си до няколко седмици. От една страна ми е спокойно, но и малко ми е напрегнато от емоциите които ще преживея отново. Не че през годините не съм гостувала на баща ми, но сега ще е различно той ще ми остави жилището на мен и децата и ще сме само трите. Надявам се да съм достатъчно заета около децата за да не мисля толкова много по тази тема и всичко бързо да потръгне
# 1 057
24 май 2016, 18:45 ч.
И на мен ми е трудно това с жилището, последно бях живяла там, но след смъртта й веднага се изнесох и сега още ми е трудно да прекрача вратата...
Виж целия пост
# 1 058
24 май 2016, 21:01 ч.
На мен, също ми е трудно, когато съм при татко. А най-трудно ми беше, в първите дни, когато отидохме да живеем при него. Голяма мъка ... Сега вече, ми е дори и приятно и някак си, много спокойно.
Влизам в спалнята и всеки път се надявам, ей така, по детински и наивно, мама да е там
Скоро наближава и рождения и ден ..
Виж целия пост
Влизам в спалнята и всеки път се надявам, ей така, по детински и наивно, мама да е там
Скоро наближава и рождения и ден ..
# 1 059
16 юни 2016, 09:44 ч.
Момичета здравейте. Искам да ви питам нещо. В събота е задушница. Това ще е първата задушница от както я няма мойта майчица. Чувала съм, че на първа задушница не се ходи. Знаете ли дали е така? Още един въпрос имам. На 01.07. стават три месеца от както е починала. Точно на датата ли трябва да ходим на гроба или предишната събота т.е. на 25.06? Съжалявам, че ви питам, и ви занимавам с такива работи, но няма кой друг да попитам.
Виж целия пост
# 1 060
16 юни 2016, 10:58 ч.
dyndla моите съболезнования. Ще ти напиша това което аз знам от баба ми, без да претендирам за точност. Та баба казваше че до годината всички помени се правят в съботата преди датата (преди години и за мама а после и за дядо спазвахме това), след това помените са на точната дата. А за задушница не съм чувала нищо подобно. Моят съвет е ако искаш да си точна по канона да попиташ някой свещеник какво да правиш, най-точно ще те ориентира. А можеш да го направиш и както ти самата почустваш и прецениш за необходимо 
Виж целия пост
моите съболезнования. Ще ти напиша това което аз знам от баба ми, без да претендирам за точност. Та баба казваше че до годината всички помени се правят в съботата преди датата (преди години и за мама а после и за дядо спазвахме това), след това помените са на точната дата. А за задушница не съм чувала нищо подобно. Моят съвет е ако искаш да си точна по канона да попиташ някой свещеник какво да правиш, най-точно ще те ориентира. А можеш да го направиш и както ти самата почустваш и прецениш за необходимо
# 1 061
16 юни 2016, 11:29 ч.
Благодаря за отговора. Май най-добре ще е да се разходя до някоя църква и да питам.
Виж целия пост
dyndla моите съболезнования. Ще ти напиша това което аз знам от баба ми, без да претендирам за точност. Та баба казваше че до годината всички помени се правят в съботата преди датата (преди години и за мама а после и за дядо спазвахме това), след това помените са на точната дата. А за задушница не съм чувала нищо подобно. Моят съвет е ако искаш да си точна по канона да попиташ някой свещеник какво да правиш, най-точно ще те ориентира. А можеш да го направиш и както ти самата почустваш и прецениш за необходимо
моите съболезнования. Ще ти напиша това което аз знам от баба ми, без да претендирам за точност. Та баба казваше че до годината всички помени се правят в съботата преди датата (преди години и за мама а после и за дядо спазвахме това), след това помените са на точната дата. А за задушница не съм чувала нищо подобно. Моят съвет е ако искаш да си точна по канона да попиташ някой свещеник какво да правиш, най-точно ще те ориентира. А можеш да го направиш и както ти самата почустваш и прецениш за необходимо
# 1 062
16 юни 2016, 20:10 ч.
Аз зная, че до годината помените /3м., 6м.,9м./се правят или съботата преди датата или на самата дата. На точна дата се правят 9, 20 и 40 дена. Аз ще правя 6-то месеца на майка тази събота, на задушница, а датата й е 24-ти. 3-то месеца ги правих точно на деня, но сега нямам възможност да отсъствам от работа.
Виж целия пост
# 1 063
9 юли 2016, 07:41 ч.
Моите съболезнования, мила.
Аз съм на 17, моята майка почина преди две години и половина в автомобилна катастрофа. Това е един от най-големите кошмари, който може да сполети човек, на никого не го пожелавам.. Мисля за нея всеки божи ден, всеки ден си поплаквам.. Аз също имах проблеми със съня, будех се стресната, изпотена и цялата трепереща. След 3 психотерапевта и куп хапчета, разбрах, че ако не си помогна сама, няма кой. И всичко, което ми тежеше го пишех на един лист. Вече имам над 3 изписани тетрадки, с неща, които нямам на кого да споделя, защото само с нея съм имала тази близост. Олеква ти, чустваш се някак си по-добре.. Поне с мен е така.. успех и не се предавай, животът изправя пред трудностите само силните хора, за да станат още по-силни.
Виж целия пост
Аз съм на 17, моята майка почина преди две години и половина в автомобилна катастрофа. Това е един от най-големите кошмари, който може да сполети човек, на никого не го пожелавам.. Мисля за нея всеки божи ден, всеки ден си поплаквам.. Аз също имах проблеми със съня, будех се стресната, изпотена и цялата трепереща. След 3 психотерапевта и куп хапчета, разбрах, че ако не си помогна сама, няма кой. И всичко, което ми тежеше го пишех на един лист. Вече имам над 3 изписани тетрадки, с неща, които нямам на кого да споделя, защото само с нея съм имала тази близост. Олеква ти, чустваш се някак си по-добре.. Поне с мен е така..
успех и не се предавай, животът изправя пред трудностите само силните хора, за да станат още по-силни. 
# 1 064
11 юли 2016, 23:00 ч.
Не се преживява това нещо. Цял ден плача. Снощи я сънувах. Беше егото якият сън за Бога. Сякаш на живо. Говорих с нея. Тя даже ме гушкаше и пееше нашата песен, усетих топлината й и ей на пак рева докато пиша това.
Виж целия пост
Препоръчани теми