поне, насън сте били, отново заедно, само двете
лееееко ти завиждам за съня, преживяла си момент на близост с майка ти, почувствала си я до себе си, макар че е толкова далече...
все напрегнати, в болници, с кръвоизливи и гърлото ме стяга, все едно някой ме е стиснал и души. събуждам се с усещане за присъствие и загуба, въобще - ужасно е. по едно време сънувах, че върви пред мен, не се обръща, не ме поглежда, викам я, а тя се отдалечава и аз я питам “мамо, сърдиш ли ми се?“, тя се обръща, гледа ме и мълчи.
от възрастните поколения остана само баба ми по бащина линия. от нея знам, че мама и татко са били голяма любов. все разказва колко красиви са били двамата като са се запознали, как са се разбирали и радвали един на друг и всички хора много са им се радвали и са споделяли щастието им. първо почина татко, мама си отиде по-късно, но до последно говореше за него, все си мислеше, че сме щели да имаме съвсем друг и много по-хубав живот, ако татко беше жив. на погребението на мама баба каза само “събрахте се, сине“.
веднъж не са се карали, все усмихнати и заедно. дай боже всекиму такава любов.
Препоръчани теми