Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 985
  • 5 661
# 1 065
Три години и половина след това, когато тъкмо започвам да се взимам в ръце, започнах да я сънувам всяка нощ. Преди почти не я сънувах. Няма песни и прегръдки обаче, има само болници, инжекции, системи и банки кръв. Всеки ден започвам в ужасно настроение. А иначе ми е щастлив период...
Виж целия пост
# 1 066
Не се преживява това нещо. Цял ден плача. Снощи я сънувах.  Беше егото якият сън за Бога. Сякаш на живо. Говорих с нея. Тя даже ме гушкаше и пееше нашата песен, усетих топлината й и ей на пак рева докато пиша това.

Магнитче  Hug поне, насън сте били, отново заедно, само двете  Hug
Пожелавам си и аз, такъв сън  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 1 067
Магнитче,  Hug лееееко ти завиждам за съня, преживяла си момент на близост с майка ти, почувствала си я до себе си, макар че е толкова далече...

OnDiNe_, и моите сънища са такива.  Cry все напрегнати, в болници, с кръвоизливи и гърлото ме стяга, все едно някой ме е стиснал и души. събуждам се с усещане за присъствие и загуба, въобще - ужасно е. по едно време сънувах, че върви пред мен, не се обръща, не ме поглежда, викам я, а тя се отдалечава и аз я питам “мамо, сърдиш ли ми се?“, тя се обръща, гледа ме и мълчи.

преди месеци имах странен, но за мен хубав сън. сънувах, че са двамата заедно с татко, мама е весела, засмяна. татко се опитва нещо да ми говори, сериозен е, но аз се радвам на мама, питам я как са. тя ми казва, че са добре и че с мен и семейството ми всичко ще е наред, и ми сочи баща ми, казва ми “слушай какво има да ти казва татко ти“. но аз не го слушах, все към нея гледах, радвах ѝ се, че е такава отпусната, весела. татко нещо се опитваше да ме предупреди, каза, че до мен имало човек, който ме трови, да внимавам. нищо не разбрах, а и не помня  Embarassed. мама го дръпна за ръка, каза че е време да вървят, да се връщат. попитах ги къде, как е там, а тя само ми каза, че там е добре. татко ѝ каза, че не бива да говорим такива неща и тръгнаха. хубаво ми беше, че са заедно и че мама изглежда щастлива. че мислят за мен и се опитват да ми дават сили където и да са.
Виж целия пост
# 1 068
И аз преди седмица сънувах мама. За тези близо 14 години за втори път я виждам в съня си Sad
Аз спях, тя мина покрай мен с малко дете на ръце, наведе се и го пусна на земята. Мъника се заклатушка а тя го подмина, аз забързах след нея, викнах "мамо" а глас от гърлото ми не излезе. Гоних я до синя кола, зад волана и беше баща ми, той намусено с ръка я изгони и потегли на някъде. Аз пак я извиках, тя ме чу и се обърна лицето и беше тъжно а в ръце държеше стария малък вентилатор, едната му перка прекършена. Мама тойде при мен и аз я прегърнах ( тя мен не). Аз и казах "мамо, ти се върна", обясни ми че никъде не е ходила за да се връща а винаги е била до мен. Другите и думи не ги помня ясно, събудих се плачейки или по точно децата ме събудиха стреснати а аз плачех Sad
Виж целия пост
# 1 069
И аз винаги се събуждам смазана след подобни сънища. Може би е добре, че не я сънувам често. Мисля си, че това е начин психиката ми да преодолее загубата. Намирам общи неща между вашите и моите сънища, което ми е необяснимо. При мен минаха вече почти 6 години. Все още се случва да имам трудни периоди. Вече отчитам това като слабост, с която трябва да се боря. И все още не минава ден без да помисля за нея. Но вече се връщат повече хубави спомени, а не тези от края.
Прегръщам всички ви и ви пожелавам сили! И се усмихвайте винаги на хубавите неща, когато ви се случват.
Виж целия пост
# 1 070
Аз често я сънувам, но сънищата са мъчителни и свързани със състоянието й преди да почине. Сънувам я ядосана и сърдита, или безпомощна и объркана, каквато беше в действителност няколко седмици преди да почине. Няма послания, нищо не ми казва, нищо не иска.
Виж целия пост
# 1 071
И моята все нещо ми се сърди в сънищата ми - или съм я изоставила, или не ми дава причина, но е дистанцирана, тъжна и разочарована. Това е противоположно на действителността, никога не е било, а аз бях постоянно с нея до последния й дъх. Не издържах само, когато спря да диша и изхвърчах от стаята и се свлякох в коридора. Чувах сестра ми как й крещи да се върне и да остане, да я погледне за последно. Не я целунах за сбогом, когато си отиваше. Просто исках да я пусна да си тръгне спокойно и да не ме усеща разбита. Сестра ми го направи. Дали подсъзнателно ми е гузно за това и затова така я сънувам, дали защото напуснах страната преди 40тия ден...когато казват, че духа напуска Земята и дома...не мога да си го обясня.

sylviana, ти и татко си ли си загубила?
Виж целия пост
# 1 072
Не сънувам мама, баба и дядо...
Мама я няма през по-голямата част от съзнателния ми живот и я усещам, като детски спомен...Далечен и нереален...
Виж целия пост
# 1 073
Аз сънувам често баща ми и по същия начин - все нещо ме навиква или само мълчи. Не знам, опитвам се да  мисля, че по-скоро сънувам  моите вини, които чувствам за нещата които не съм направила или съм можела, ама не съм се сетила...и те са просто в образа на баща ми.  Иначе  все съм вярвала, че блзките ни хора като отидат там и  ни помагат и обичат, и подкрепят, и  едва ли се сърдят за нещо...ама на,  така го сънувам -навикващ. Даже и баба ми започна  да се явява в сънищата ми и тя сърдита и обвиняваща за нещо. Усещането е ужасно. Казах на жената на баща ми за тези сънища, пък тя ми отговори - той само при тебе идва, искам поне веднъж да дойде и при мен, пък ако ще да ми се кара. Confused
Виж целия пост
# 1 074
Чувала съм от стари хора, че радостен или доволен починал в съня врщае болест или е предвестник на нещо лошо. По тази логика обратното би било на нещо хубаво тогава.
Виж целия пост
# 1 075
desitoo,  Hug bouquet
Виж целия пост
# 1 076
Последните няколко пъти, когато сънувам мама и брат ми, все аз им се карам нещо. Те мълчат и нищо не казват, а аз им се карам, викам, упреквам.  Cry
Виж целия пост
# 1 077
OnDiNe_, да, и двамата изгубих  Cry от възрастните поколения остана само баба ми по бащина линия. от нея знам, че мама и татко са били голяма любов. все разказва колко красиви са били двамата като са се запознали, как са се разбирали и радвали един на друг и всички хора много са им се радвали и са споделяли щастието им. първо почина татко, мама си отиде по-късно, но до последно говореше за него, все си мислеше, че сме щели да имаме съвсем друг и много по-хубав живот, ако татко беше жив. на погребението на мама баба каза само “събрахте се, сине“.
Виж целия пост
# 1 078
Кратък, но хубав живот, както се казва...Други живеят до 90, без любов и щастие. Моят татко наскоро ми разказа, как всеки ден е бързал да се прибере при майка ми от работа, колко се е радвал, че го чака вкъщи, как е заминавал някъде в командировка и посред нощ се е прибирал, дори е карал пиян, само да е с нея. Нека мислим по-често за хубавите неща. Hug
Виж целия пост
# 1 079
много са ми мили тези разкази за моите родители. баба още пази първите дрехи, с които татко е завел мама в тях, за да им я представи - един страхотен дънков чарлстон и тениска с огромна маргаритка отпред, била на 18, а той на 26. тя с дълга до кръста кестенява коса с червеникав оттенък и големи зелени очи, той - чернокос и синеок чаровник. цяла вечер се държали са ръце и се усмихвали. дядо ми ги питал сигурни ли са, че искат да се женят, били категорични  Heart Eyes веднъж не са се карали, все усмихнати и заедно. дай боже всекиму такава любов.  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия