Ще кажа нещо, което не знам как ще прозвучи, но....
За себе си стигнах до извода, че само си вредя с постоянното вглъбяване и мъката по починалите ми близки. Страдам, много ме боли, но гледам да не задълбавам в мъката си, първо - защото нито майка ми, нито брат ми биха желали да бъда такава, второ - заради семейството си, да съм пълноценна майка и съпруга и трето - заради самата мен. След смъртта на мама, бях изпаднала в такова тежко състояние, че всяка вечер целувах децата си за сбогом, вместо за лека нощ. Мислех си, че умирам, че ще се свърши с мен. И до какво доведе това - до разбутана психика и здраве.
Реших, че повече няма да се отдавам на мрачни мисли и тъга. Ще гледам напред, ще се радвам на хубавите мигове. Много ми липсват, много си ги обичам, но нищо не мога да променя.
Вече не събирам некролози, ходя по-рядко на гробищата.
Вчера брат ми имаше рожден ден, не успях да ида на гробищата, че малкият ми е болен и нямаше на кой да го оставя, но направих страхотен шоколадов сладкиш в негова памет.
Моят съвет е - щадете се.
Няма как да не страдате, но мислете за себе си. Никой от починалите ви близки не би искал да види, че сте развалина.
Виж целия пост
За себе си стигнах до извода, че само си вредя с постоянното вглъбяване и мъката по починалите ми близки. Страдам, много ме боли, но гледам да не задълбавам в мъката си, първо - защото нито майка ми, нито брат ми биха желали да бъда такава, второ - заради семейството си, да съм пълноценна майка и съпруга и трето - заради самата мен. След смъртта на мама, бях изпаднала в такова тежко състояние, че всяка вечер целувах децата си за сбогом, вместо за лека нощ. Мислех си, че умирам, че ще се свърши с мен. И до какво доведе това - до разбутана психика и здраве.
Реших, че повече няма да се отдавам на мрачни мисли и тъга. Ще гледам напред, ще се радвам на хубавите мигове. Много ми липсват, много си ги обичам, но нищо не мога да променя.
Вече не събирам некролози, ходя по-рядко на гробищата.
Вчера брат ми имаше рожден ден, не успях да ида на гробищата, че малкият ми е болен и нямаше на кой да го оставя, но направих страхотен шоколадов сладкиш в негова памет.
Моят съвет е - щадете се.
Няма как да не страдате, но мислете за себе си. Никой от починалите ви близки не би искал да види, че сте развалина. 
