Момичета, разплакахте ме... 
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 1 081
19 юли 2016, 13:03 ч.
Една година без моята мама... Няма ден, в който да не мисля за нея. Благодарна съм, че имах тези 30 години заедно с нея и създадохме толкова спомени заедно, които да ме сгряват в тъжните нощи...
Споделям едно стихотворение, което срещнах наскоро. Не е мое, но много ме докосна. Посвещавам го на днешния ден...
Очевидно
И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
Виж целия пост
Споделям едно стихотворение, което срещнах наскоро. Не е мое, но много ме докосна. Посвещавам го на днешния ден...
Очевидно
И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
# 1 082
10 окт. 2016, 14:50 ч.
Майка ми почина преди три месеца след катастрофа на път за работа. Понякога я сънувам. Последният път беше седнала до мен спокойна. Аз я питах дали й липсваме, а тя се усмихна и отговори:"Да, липсвате ме много". След всеки сън с нея не мога да спра да плача, защото в съня ми ме прегръща, но когато се събудя нея я няма и няма да ме прегърне никога повече.
Виж целия пост
# 1 083
10 окт. 2016, 17:17 ч.
мариана, много съжалявам. твоята майка е с теб, липсваш ѝ, много е скорошна загубата, и така внезапна...
Виж целия пост
твоята майка е с теб, липсваш ѝ, много е скорошна загубата, и така внезапна...
# 1 084
12 окт. 2016, 09:55 ч.
Да, Silviana, толкова внезапно стана всичко. Всяка сутрин се събуждам обзета от гняв, понякога се чувствам сякаш искам всичко около мен да разруша и да крещя ли крещя, но тя няма да ме чуе. Имам дете на 1 година и съпруг, но нищо не може да запълни празнотата от нейната загуба. Дори ми е трудно да говоря за това. 
Виж целия пост
# 1 085
12 окт. 2016, 10:10 ч.
И аз така. Снощи като си легнах и и казвам - искам да те сънувам да ми кажеш как си. Колкото и странно да ви звучи, когото мине доста време да не я сънувам така и казвам. Не винаги се получава. Сега се получи сънувах я. И милата я прегръщам целувам. Радвам се да я видя. Така се бях разстроила, че докато спа и плача. Съпругът ми горкия чак се стресна какво става. Ходих днес сутринта да запаля свещичка за нея. Много ми липсва и постоянно мисля за нея. Миналата седмица правихме шест месеца.
Не мога да разбера само, защо я сънувам, че е болна. Вярно почина в болница. Объркаха ми я гадовете. Влезна си здрава права за едни прости вливания за диабета и, и следобед ми казаха, че е починала. Вярно имаше си заболявания, но това дали значи, че и на онзи свят нещо я мъчи? Не искам все да я сънувам, че е болна.
Виж целия пост
Не мога да разбера само, защо я сънувам, че е болна. Вярно почина в болница. Объркаха ми я гадовете. Влезна си здрава права за едни прости вливания за диабета и, и следобед ми казаха, че е починала. Вярно имаше си заболявания, но това дали значи, че и на онзи свят нещо я мъчи? Не искам все да я сънувам, че е болна.
# 1 086
12 окт. 2016, 11:05 ч.
Мариана, много е тежко, ще ти трябва време да се посъвземеш и да заживееш с болката. на мен ми помагаше да говоря на детето за баба, колко е била хубава и добра, да ѝ показвам снимки, да ѝ разказвам някакви весели случки. повече за себе си го правех, едва ли бебето ме е разабирало, но така се връщах в спомените си, утешавах се, че все пак съм имала такава мама, че е била до мен, че сме имали своето време заедно.
dyndla, мисля, че е от стреса, не си навивай такива неща. и моята майка почина в болница, дълго след това я сънувах все в болница или с болничните дрехи, прежълтяла или покрита с кръв, страхотии големи, но явно мозъкът ми се е опитвал да асимилира случилото се.
Виж целия пост
dyndla, мисля, че е от стреса, не си навивай такива неща. и моята майка почина в болница, дълго след това я сънувах все в болница или с болничните дрехи, прежълтяла или покрита с кръв, страхотии големи, но явно мозъкът ми се е опитвал да асимилира случилото се.
# 1 087
12 окт. 2016, 11:11 ч.
Зачудих се, дали и аз ако си го пожелая, мога да я сънувам, да я извикам в съня си...?
Не смея да отида на гроба. Нямам сили за това. Там смъртта й става толкова реална. Сякаш 4 години по-късно още я отричам.
Виж целия пост
Не смея да отида на гроба. Нямам сили за това. Там смъртта й става толкова реална. Сякаш 4 години по-късно още я отричам.
# 1 088
12 окт. 2016, 11:46 ч.
OnDiNe_ пробвай може и да ти се получи. Аз искам да я сънувам, защото моите сънища са много показни. Колкото и лошо да звучи седмицата в която почина моето "Пухче", аз така и казвах, я сънувах, два пъти, че е починала. Даже сутринта преди да почине я сънувах, че е в ковчег. За съжаление почти винаги ми се случва като сънувам нещо лошо то да се случва. Даже мъжът ми като му кажа сънувах еди какво си. Той ми казва забранявам ти да сънуваш. Та за това и "говоря " така да ми се яви да ми каже как е дали иска нещо. Ох от страни изглежда луда работа, но само аз си знам какво ми е. Дано сега да бъркам в тези сънища и да е на место където няма нищо да я боли.
Виж целия пост
OnDiNe_ пробвай може и да ти се получи. Аз искам да я сънувам, защото моите сънища са много показни. Колкото и лошо да звучи седмицата в която почина моето "Пухче", аз така и казвах, я сънувах, два пъти, че е починала. Даже сутринта преди да почине я сънувах, че е в ковчег. За съжаление почти винаги ми се случва като сънувам нещо лошо то да се случва. Даже мъжът ми като му кажа сънувах еди какво си. Той ми казва забранявам ти да сънуваш. Та за това и "говоря " така да ми се яви да ми каже как е дали иска нещо. Ох от страни изглежда луда работа, но само аз си знам какво ми е. Дано сега да бъркам в тези сънища и да е на место където няма нищо да я боли.
# 1 089
12 окт. 2016, 13:38 ч.
dyndla, на такова място е, можеш да бъдеш сигурна. аз и в темичката споделих, когато мама почина първото ми усещане беше за облекчение, олекна ми, че мъките ѝ свършиха
Виж целия пост
# 1 090
12 окт. 2016, 13:42 ч.
Silviana, и аз понякога говоря на детето нищо че е още бебе, но това не натъжава повече, защото искам тя да е тук и да е с нас. Тя е единственият човек, който ме е обичал без да иска нищо в замяна. Знам че при всички ни е така. Никой не може да замени мама.
И мойте сънища винаги ми говорят нещо. Преди известно време сънувах как сме вкъщи баща ми и сестра ми и плачем на масата със снимки на мама връка. Бях забравила за съня, докато не се случи. Да ви споделя, колкото й странно да звучи - на 40 дни я сънувах да лежи вкъщи на дивана, а от тялото й излезна духа й. Все се надявам тя да е на по-добро място найстина, но щом си помисля за това и изпадам в паника че никога никога няма да я видя. Тази мисъл ще ме побърка.
Виж целия пост
И мойте сънища винаги ми говорят нещо. Преди известно време сънувах как сме вкъщи баща ми и сестра ми и плачем на масата със снимки на мама връка. Бях забравила за съня, докато не се случи. Да ви споделя, колкото й странно да звучи - на 40 дни я сънувах да лежи вкъщи на дивана, а от тялото й излезна духа й. Все се надявам тя да е на по-добро място найстина, но щом си помисля за това и изпадам в паника че никога никога няма да я видя. Тази мисъл ще ме побърка.
# 1 091
12 окт. 2016, 14:01 ч.
Ох момичета,много съм зле, не мога да се смиря, не мога да свикна с мисълта, че я няма......... минаха 4 месеца и не мога и не мога.....плача, непрекъснато се връщам назад, към миговете с нея, към прекараното време заедно. Много бяхме свързани през последните години, всичко около мен ми напомня за майка.....Искам да и се обадя, искам още веднъж, само веднъж да чуя гласа.......Много беше болна милата през последните месеци, за 3 месеца се смали.....изчезна...толкова ме боли......понякога, не ми издържаха нервите, повишавах глас...толкова виновна се чувствам...липсва ми.....сънувам я понякога болна, смалена изчезваща......понякога здрава и силна но сънищата само ме натоварват, нея я няма ...
Виж целия пост
...
# 1 092
12 окт. 2016, 14:11 ч.
Мила Мамзел, и аз съм неутешима. Няма миг, в който да не мисля за нея, чувствам се празна, търся я във вятъра, в слънцето, в облаците, но нея я няма, Ах, ако можех да я видя отново. Молих я в съня си на не отива с колата, но тя не ме чу, молих я, плаках, а тя отиде. Сега се моля да се върне, да ме чуе и да дойде при мен да ме прегърне
Виж целия пост
# 1 093
12 окт. 2016, 15:16 ч.
Много съжалявам за загубите ви 
Преди почти 9 месеца аз загубих татко си. Най-добрият човек, който съм познавала. Никога през живота си не е сторил или казал на някого нещо лошо. Такава добра душа, защо си отиде
Не мога да си стъпя на краката, не мога да изляза от тази дупка, изпадам в нервни кризи. Нищо не ме радва, постоянно съм в някакво или тревожно или апатично чувство.
Макар че имаше заболяване, смъртта му беше шок. Той се страхуваше да умре, не мога да си намеря място от мъка. Сънувам го доста често, макар че имам и две починали баби, които много обичах- тях почти не съм ги сънувала. В нощта след погребението го сънувах, прегърнах го и му казах, че няма да го пусна, питах го как е, каза и добре и зле. Почти винаги са такива сънищата ми с него- винаги осъзнавам, че е починал и го питам как е. Не вярвам на сънищата, знам че са игра на подсъзнанието. Много искам да знам, дали е добре, много!
Виж целия пост
Преди почти 9 месеца аз загубих татко си. Най-добрият човек, който съм познавала. Никога през живота си не е сторил или казал на някого нещо лошо. Такава добра душа, защо си отиде
Не мога да си стъпя на краката, не мога да изляза от тази дупка, изпадам в нервни кризи. Нищо не ме радва, постоянно съм в някакво или тревожно или апатично чувство.
Макар че имаше заболяване, смъртта му беше шок. Той се страхуваше да умре, не мога да си намеря място от мъка. Сънувам го доста често, макар че имам и две починали баби, които много обичах- тях почти не съм ги сънувала. В нощта след погребението го сънувах, прегърнах го и му казах, че няма да го пусна, питах го как е, каза и добре и зле. Почти винаги са такива сънищата ми с него- винаги осъзнавам, че е починал и го питам как е. Не вярвам на сънищата, знам че са игра на подсъзнанието. Много искам да знам, дали е добре, много!
# 1 094
12 окт. 2016, 16:10 ч.
Момичета раните са още пресни, потъгувайте изживейте мъката. С времето болката се притъпява, вече не е толкова остра липсата.
Аз сякаш нямам желание да ходя на гробища, не мисля че близките ми са там, те живеят в сърцето ми. Не отидох на годишнината на мама (14 години), преди това пропуснах и 2-рата година на дядо. На двете дати ходих да запаля свщички в църквата. Леля (сестрата на мама) ме критикува остро за отсъствието ми до гроба на мама. Но за мен този ритуал е по скоро създаден за утеха на живите, покойниците не са там. Като се нанесохме вкъщи свалих и некролозите, които баща ми беше сложил на стената до вратата (свалих ги заради ремонт на входа, не ги върнах после обаче). Ето това не знам дали не е грешно. Отказах на баба да ми даде от новите на годишнините.
Виж целия пост
раните са още пресни, потъгувайте изживейте мъката. С времето болката се притъпява, вече не е толкова остра липсата.Аз сякаш нямам желание да ходя на гробища, не мисля че близките ми са там, те живеят в сърцето ми. Не отидох на годишнината на мама (14 години), преди това пропуснах и 2-рата година на дядо. На двете дати ходих да запаля свщички в църквата. Леля (сестрата на мама) ме критикува остро за отсъствието ми до гроба на мама. Но за мен този ритуал е по скоро създаден за утеха на живите, покойниците не са там. Като се нанесохме вкъщи свалих и некролозите, които баща ми беше сложил на стената до вратата (свалих ги заради ремонт на входа, не ги върнах после обаче). Ето това не знам дали не е грешно. Отказах на баба да ми даде от новите на годишнините.
Препоръчани теми