Много, много ми е тежко и мъчно, боли ме душата, боли ме сърцето.......на 08.09. тя трябваше да има рожден ден. Почина миналата година през май ......често я сънувам, но сънищата ми носят само още тъга....често плача, сълзите сами потичат само като си помисля за нея......липсва ми всичко гласът и допирът и....всичко. Тя беше толкова много неща в моя живот......
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 1 215
7 септ. 2017, 16:40 ч.
# 1 216
8 септ. 2017, 00:02 ч.
Става ми тъжно всеки път когато темата ме извести с нова публикация.
След броени дни на 16-ти ще станат 15 години без мама. Тя страшно много ми липсва, имало е моменти в които съм се чувствала изгубена и съм имала усещането че тя е някъде тук около мен и ми дава кураж да продължа борбата. Сега вече от позицията на родител оценявам и преценявам за себе си съветите които ми е давала, най-добрите съвети за мен. Виждам и грешките които е допускала и се старая да не ги повтарям с моите деца, аз пък сигурно допускам мои грешки и така живота си върви напред.
Мамо, надявам се че на мястото на което си в момента, няма болка и страдание. Ти ще останеш завинаги жива в моите спомени, обичам те и много ми липсваш!
Виж целия пост
След броени дни на 16-ти ще станат 15 години без мама. Тя страшно много ми липсва, имало е моменти в които съм се чувствала изгубена и съм имала усещането че тя е някъде тук около мен и ми дава кураж да продължа борбата. Сега вече от позицията на родител оценявам и преценявам за себе си съветите които ми е давала, най-добрите съвети за мен. Виждам и грешките които е допускала и се старая да не ги повтарям с моите деца, аз пък сигурно допускам мои грешки и така живота си върви напред.
Мамо, надявам се че на мястото на което си в момента, няма болка и страдание. Ти ще останеш завинаги жива в моите спомени, обичам те и много ми липсваш!
# 1 217
17 окт. 2017, 22:46 ч.
Момичета, бях писала в темата преди 2 години. Тогава загубих майка. Почина внезапно. Имахме много силна връзка. Вуйчо /нейният брат/ отиде със семейството си на почивка в Кушадасъ. Върнаха го в ковчег - инфаркт. Майка не можа да понесе тази новина. Получи кардиогенен шок и почина на следващия ден.
През изминалата една година съпругът ми постоянно ми повтаряше да се стегна, да бъда силна, защото трябва да изгледаме и изучим децата. Така до април месец, тази година. Отивам рано на работа. След малко се обажда дъщеря ми / на 12 години/ и пищи - "Мамо, идвай веднага. Тати падна и изхърка. Аз лискам вода, но той не става, викнах вече 112/. Белодробна емболия.Докторите казаха, че не е усетил, че умира, на 44 години. Ученическата ми любов. Бяхме осем години гаджета. Няколко месеца не ни достигнаха да празнуваме 20 години брак. Следващия месец синът ни имаше абитуриентски бал. Замина в друг град да учи. Тъжна къща - без баба, която го отгледа и баща му, който беше всичко за него. Сега водя на химиотерапии тежко болния си баща, който рухна, както физически, така и психически.
Аз нямам нито брат, нито сестра, мъжът ми също. Вече съм окончателно сама.
Животът за мен окончателно приключи. Живуркам само заради децата.
Виж целия пост
През изминалата една година съпругът ми постоянно ми повтаряше да се стегна, да бъда силна, защото трябва да изгледаме и изучим децата. Така до април месец, тази година. Отивам рано на работа. След малко се обажда дъщеря ми / на 12 години/ и пищи - "Мамо, идвай веднага. Тати падна и изхърка. Аз лискам вода, но той не става, викнах вече 112/. Белодробна емболия.Докторите казаха, че не е усетил, че умира, на 44 години. Ученическата ми любов. Бяхме осем години гаджета. Няколко месеца не ни достигнаха да празнуваме 20 години брак. Следващия месец синът ни имаше абитуриентски бал. Замина в друг град да учи. Тъжна къща - без баба, която го отгледа и баща му, който беше всичко за него. Сега водя на химиотерапии тежко болния си баща, който рухна, както физически, така и психически.
Аз нямам нито брат, нито сестра, мъжът ми също. Вече съм окончателно сама.
Животът за мен окончателно приключи. Живуркам само заради децата.
# 1 218
17 окт. 2017, 23:03 ч.
Съболезнования! Опитай се да се съвземеш! Моята майка също не можа да понесе смъртта на брат си. Отиде си преди 3 години. И до ден днешен съм със смесени чувства. На моменти властва обидата - мисля си, че повече е обичала брат си отколкото мен щом тръгна след него. След това страдам, че нищо не е същото като преди, това е липса, която винаги остава. След това си спомням колко зле беше в продължение на една година и си мисля, че Господ я отърва от мъките. След това си мисля колко ми е трудно с баща ми, който цял живот е бил със сложен характер, но след смъртта й е със 10 пъти по-сложен характер, освен това се отпусна и не ще абсолютно нищо нито да свърши, нито да помисли за нещо. Оправям се сама с него, ядосвам се, че не е до мен. Когато макар и рядко ми се случи нещо хубаво ми е мъчно, че не мога да го споделя с нея. Никога до този момент не съм я сънувала, мисля си, че и тя ми се сърди. Когато се прибирам вечер по тъмните улици я моля да бди над мен, същевременно се сещам колко разправии сме имали затова да се прибирам рано от купони. Въобще - три години минаха, сигурно през това време няма час, в който да не мисля за нея. Както прочетох някъде веднъж - светът става много по-неуютен, когато нямаш майка
Виж целия пост
# 1 219
18 окт. 2017, 09:48 ч.
Момичета, прегръщам ви силно. Много неща са се насъбрали 
Анита, не мога да си представя през какво минаваш...но наистина трябва да вдигнеш глава и да намериш начин да продължиш. Аз също загубих мама внезапно и съвсем неочаквано преди две години, но поне се "успокоявам", че вече е при брат ми, когото загубихме преди години. Всеки ден мисля за нея и ужасно много ми липсва, но имам две малки деца и те имат нужда от мен...
Виж целия пост
Анита, не мога да си представя през какво минаваш...но наистина трябва да вдигнеш глава и да намериш начин да продължиш. Аз също загубих мама внезапно и съвсем неочаквано преди две години, но поне се "успокоявам", че вече е при брат ми, когото загубихме преди години. Всеки ден мисля за нея и ужасно много ми липсва, но имам две малки деца и те имат нужда от мен...
# 1 220
18 окт. 2017, 14:18 ч.
Анита, много тежък случай... Не знам какво да кажа, освен че е важно от сега да тръгнеш на психолог, който да ти помогне да продължиш да дишаш на първо време, за справяне не си и помислям. Казвам ти го, защото аз "продължих напред" и се мислех за героиня, докато 4 години по-късно всичко се върна като бумеранг и ми съсипа живота. Но сега няма да говоря за себе си.
Виж целия пост
# 1 221
18 окт. 2017, 16:44 ч.
Анита, казват, че Бог изпраща най-тежките изпитания на най-обичните си деца... казват също, че винаги ни изпраща точно толкова, колкото можем да понесем...
за много кратко време са ти се случили много тежки неща. имаш дечицата си и татко си, ти си им опора сега. опитай се да се държиш, заради тях.
помогни на татко си да доживее дните си като усеща твоята подкрепа. аз се опитах да направя така с майка ми. даже ме мислеха за луда, но аз се насилвах да бъда спокойна, да се грижа за нея, да ѝ вдъхвам кураж, да се усмихвам. даже един лекар ми каза "май не разбираш колко е зле майка ти...". аз му казах, че разбирам, но ще имам цялото време да тъгувам след като си отиде. а преди това, преди това трябва да ѝ помогна да си отиде по-спокойна и да знае, че ще се справя и след раздялата ни.
дечицата ти имат нужда от теб. имаш хора, които те обичат и които да обичаш, не може да се предаваш!
Виж целия пост
за много кратко време са ти се случили много тежки неща. имаш дечицата си и татко си, ти си им опора сега. опитай се да се държиш, заради тях.
помогни на татко си да доживее дните си като усеща твоята подкрепа. аз се опитах да направя така с майка ми. даже ме мислеха за луда, но аз се насилвах да бъда спокойна, да се грижа за нея, да ѝ вдъхвам кураж, да се усмихвам. даже един лекар ми каза "май не разбираш колко е зле майка ти...". аз му казах, че разбирам, но ще имам цялото време да тъгувам след като си отиде. а преди това, преди това трябва да ѝ помогна да си отиде по-спокойна и да знае, че ще се справя и след раздялата ни.
дечицата ти имат нужда от теб. имаш хора, които те обичат и които да обичаш, не може да се предаваш!
# 1 222
18 окт. 2017, 22:17 ч.
МОМИЧЕТА МИЛИ, благодаря на всички за силната подкрепа.
Но ето, пак е вечер и аз отново съм сама. Дъщерята легна да спи. Чух се със синът ми по телефона. Бързаше да приключи разговорът, защото имал да чете. Татко е в болница. Утре е поредната химиотерапия. Хилядите приятелски семейства, които в началото плътно бяха до мен постепенно поеха отново по своя път и аз не бива да им се сърдя. Вечерите и нощите са ужасни, не че дните ми са по различни.
Гледам снимки и клипчета от последната весела Коледа, където всички за последно сме заедно.Пълна маса. Пеем, танцуваме. Вуйчо с мъжът ми играят сиртаки. Майка и татко хип-хоп, за да забавляват децата. Изобщо щур купон. Такъв какъвто имаше на всички празненства, в продължение на 20 години. А сега е абсолютна тишина. Аз и празните столове, на които вече няма кой да седне.
Виж целия пост
Но ето, пак е вечер и аз отново съм сама. Дъщерята легна да спи. Чух се със синът ми по телефона. Бързаше да приключи разговорът, защото имал да чете. Татко е в болница. Утре е поредната химиотерапия. Хилядите приятелски семейства, които в началото плътно бяха до мен постепенно поеха отново по своя път и аз не бива да им се сърдя. Вечерите и нощите са ужасни, не че дните ми са по различни.
Гледам снимки и клипчета от последната весела Коледа, където всички за последно сме заедно.Пълна маса. Пеем, танцуваме. Вуйчо с мъжът ми играят сиртаки. Майка и татко хип-хоп, за да забавляват децата. Изобщо щур купон. Такъв какъвто имаше на всички празненства, в продължение на 20 години. А сега е абсолютна тишина. Аз и празните столове, на които вече няма кой да седне.
# 1 223
18 окт. 2017, 22:43 ч.
Anita71
Как добре те разбирам
Незнам какво до ти кажа за да намалея болката ти.
Загубих мама, когато след дълго чакане и борба, аз самата, станах такава. Сега вместо да се радвам пълноценно на децата си, аз отново съм изправена пред изпитание.
Бог, незнам, защо е решил, че трябва и това, да ми изпрати. Вече наистина, много сэм му сърдита
Но ще се боря с всички сили, защото повече от всичко на света искам да виждам. Искам да виждам личицата им, искам да виждам как растат, как учат, как си лягат да спят, искам да ги виждам. Нищо друго не го Моля вече, просто само това, да не ми отнема сетивата ...
Виж целия пост
Как добре те разбирам
Незнам какво до ти кажа за да намалея болката ти.
Загубих мама, когато след дълго чакане и борба, аз самата, станах такава. Сега вместо да се радвам пълноценно на децата си, аз отново съм изправена пред изпитание.
Бог, незнам, защо е решил, че трябва и това, да ми изпрати. Вече наистина, много сэм му сърдита
Но ще се боря с всички сили, защото повече от всичко на света искам да виждам. Искам да виждам личицата им, искам да виждам как растат, как учат, как си лягат да спят, искам да ги виждам. Нищо друго не го Моля вече, просто само това, да не ми отнема сетивата ...
# 1 224
18 окт. 2017, 22:56 ч.
Анита, бори се! Животът е много силен и дори и против волята ни се налага, не може вечно да скърбим. Самата ни психика го определя - има предел на това, което можем да понесем. Зная, че всичко в този миг ти се струва безсмислено, но се опитвай да запълваш с някакви занимания вечерите си. Чети романи, или следи телевизионни сериали. Харесай си някаква ръчна работа, намери си модел и се опитай да вложиш всичко от себе си, за да го направиш добре. Разсейвай се с такива дейности и се опитвай да преодолееш ден след ден. Или спортувай нещо, ходи по улиците, опитай се да сготвиш нещо, което цял живот си искала, но не си имала време за това. Вярвай, че тези дейности са патерици, които ще ти помогнат да преодолееш някак черната дупка. Все пак имаш при себе си и децата си, за които трябва да се бориш и да им помагаш
Виж целия пост
# 1 225
18 окт. 2017, 23:22 ч.
Привет, момичета.
Не исках да пиша тук, но чета редовно ... за жалост. Но поста на Анита ме накара да пиша.
Ани, радвай се, че все пак си имала тези 20 години, а имаш и деца. Аз миналата година, ден след 25-я ми рожден ден загубих мама заради редица лекарски грешки. 4 месеца след това и половинката си изгубих заради трудова злополука, причинена безхаберието и мързела на шефа му. А това беше човека, с когото исках и градих бъдещето ни, искахме да имаме дете и предстояха опити. Най-голямата ми мечта беше мама да види внуче, защото мен са ме чакали 15 години, но уви ...
Нея с месеци я сънувах - все кошмари как ми обяснява, че не е мъртва, а мен ме е страх от нея и бързам да приключи погребението. Него съм го сънувала два-три пъти и пак не съм съвсем сигурна дали е бил той, както и какво съм сънувала. Вероятно, защото него не го видях на погребението, ковчега беше затворен.
Живота е скапан за съжаление, но от нас зависи да не се предаваме пред него!
Прегръдки от мен за всички!
Виж целия пост
Не исках да пиша тук, но чета редовно ... за жалост. Но поста на Анита ме накара да пиша.
Ани, радвай се, че все пак си имала тези 20 години, а имаш и деца. Аз миналата година, ден след 25-я ми рожден ден загубих мама заради редица лекарски грешки. 4 месеца след това и половинката си изгубих заради трудова злополука, причинена безхаберието и мързела на шефа му. А това беше човека, с когото исках и градих бъдещето ни, искахме да имаме дете и предстояха опити. Най-голямата ми мечта беше мама да види внуче, защото мен са ме чакали 15 години, но уви ...
Нея с месеци я сънувах - все кошмари как ми обяснява, че не е мъртва, а мен ме е страх от нея и бързам да приключи погребението. Него съм го сънувала два-три пъти и пак не съм съвсем сигурна дали е бил той, както и какво съм сънувала. Вероятно, защото него не го видях на погребението, ковчега беше затворен.
Живота е скапан за съжаление, но от нас зависи да не се предаваме пред него!
Прегръдки от мен за всички!
# 1 226
29 окт. 2017, 06:42 ч.
Момичета, здравейте - сякаш частица от моята мъка намирам във вашите редове. Загубих мама преди броени дни, тати преди 6 год.Уви, остана ми само един роднина ,той не е в България....
Всички баби, дядовци, лели и т.н. отдавна ги няма.
Не знам как продължавате с мъката, болката напред.
Не знам с какви сили се продължава в живота.
Уви, още нямаме дечица с мъжа , не успя никой да види внучета...
Всеки ти казва бъди силен,а друг избор с вас нямаме !
Всеки казва - изпитанията идват при силните, които понасят болката и т.н. Но защо ???? Кое е нещото, което живота може да ни даде, за да ни реваншира за загубата на толкова хора ???
( аз лично мисля,че няма баланс, че няма реванш, защото нищо не струва колкото родителите)
Виж целия пост
Всички баби, дядовци, лели и т.н. отдавна ги няма.
Не знам как продължавате с мъката, болката напред.
Не знам с какви сили се продължава в живота.
Уви, още нямаме дечица с мъжа , не успя никой да види внучета...
Всеки ти казва бъди силен,а друг избор с вас нямаме !
Всеки казва - изпитанията идват при силните, които понасят болката и т.н. Но защо ???? Кое е нещото, което живота може да ни даде, за да ни реваншира за загубата на толкова хора ???
( аз лично мисля,че няма баланс, че няма реванш, защото нищо не струва колкото родителите)
# 1 227
29 окт. 2017, 09:26 ч.
Загубих мама, когато бях на 18. Сега в разстояние от 2г изпратих дядо, баба и татко. На 32 години съм, а се чувствам на 60. Единствено децата ме мотивират да продължа. Какъв реванш очаквам от живота? Надявам се, моля се децата ми да са живи и здрави, аз и мъжа ми да сме живи и здрави поне докато те имат нужда от нас. Надявам се и че един ден, когато ми дойде времето, пак ще сме заедно на едно по-хубаво място.
Виж целия пост
# 1 228
29 окт. 2017, 11:20 ч.
Bella Mi, моите най искрени съболезнования.
Моята майка почина преди три години.. още го чувствам като вчера.. преди да почине все я питах как тя е успяла да притъпи болката при загубата на нейната майка и тя каза, че чрез нас(ние сме три деца) болката е била по поносима. Все си мислех, че няма как това да стане.. но преди три месеца родих момченце. И наистина беше права... господ взима, господ дава. Вярно е, че все се сещам за нея пак всеки ден, но някакси по спокойно... и той е толкова послушен, че все си викам, гледай какво послушно бебе ми е пратила майка. Не казвам, че трябва веднага да си направиш. Хубаво е човек наистина да го иска и да е подготвен, но ще видиш как когато стане време затова, ще си малко по спокойна. А дотогава повярвай ми, тя ще ти праща сили отгоре, за да се справиш с мъката
))
Виж целия пост
Моята майка почина преди три години.. още го чувствам като вчера.. преди да почине все я питах как тя е успяла да притъпи болката при загубата на нейната майка и тя каза, че чрез нас(ние сме три деца) болката е била по поносима. Все си мислех, че няма как това да стане.. но преди три месеца родих момченце. И наистина беше права... господ взима, господ дава. Вярно е, че все се сещам за нея пак всеки ден, но някакси по спокойно... и той е толкова послушен, че все си викам, гледай какво послушно бебе ми е пратила майка. Не казвам, че трябва веднага да си направиш. Хубаво е човек наистина да го иска и да е подготвен, но ще видиш как когато стане време затова, ще си малко по спокойна. А дотогава повярвай ми, тя ще ти праща сили отгоре, за да се справиш с мъката
))
# 1 229
29 окт. 2017, 18:37 ч.
Здравейте момичета
намерих ви , изчетох ви , болката ви е и моя болка ....Анита71 , незнам защо ,но в теб познах себе си ....
Загубих много близки хора :
баща си ,
съпруг ,моята голяма любов още от училище ,злополука едва на 33 беше милия ми , остави ме с момиченце на 11 години
загубих сестра си , моята сродна душа , моята втора майка , приятелка ....всичко ми беше тя .
Майка ми така рухна след смъртта й ,че дори и това, че мен ме има не можа да я накара да продължи да живее , отиде си година и половина след нея
, тази година точно на Черешова задушница .
Не издържам вече на тази болка , прелитам от гроб на гроб , незнам за кого по -напред да страдам , появиха ми се болежки които знам че са от мъка и стрес .
Ноо живота трябва да продължи , искам само да знам ,че те са заедно някъде там и са добре .
И аз имам много семейни клипчета , филмчета на които сме всички заедно , нямам сили да изгледам нито едно от тях , имам чувството че сърцето ми ще се пръсне ако ги видя и чуя а немога да ги прегърна
Празници идват , но толкова столове в моя дом ще са празни , боли ,много силно боли
Виж целия пост
намерих ви , изчетох ви , болката ви е и моя болка ....Анита71 , незнам защо ,но в теб познах себе си ....
Загубих много близки хора :
баща си ,
съпруг ,моята голяма любов още от училище ,злополука едва на 33 беше милия ми , остави ме с момиченце на 11 години
загубих сестра си , моята сродна душа , моята втора майка , приятелка ....всичко ми беше тя .
Майка ми така рухна след смъртта й ,че дори и това, че мен ме има не можа да я накара да продължи да живее , отиде си година и половина след нея
, тази година точно на Черешова задушница .Не издържам вече на тази болка , прелитам от гроб на гроб , незнам за кого по -напред да страдам , появиха ми се болежки които знам че са от мъка и стрес .
Ноо живота трябва да продължи , искам само да знам ,че те са заедно някъде там и са добре .
И аз имам много семейни клипчета , филмчета на които сме всички заедно , нямам сили да изгледам нито едно от тях , имам чувството че сърцето ми ще се пръсне ако ги видя и чуя а немога да ги прегърна
Празници идват , но толкова столове в моя дом ще са празни , боли ,много силно боли
Препоръчани теми