Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 12 ноем. 2026, 07:11 ч.

424 185
5 662

schreier - Ентусиаст

# 1 710 21 март 2022, 12:02 ч.

Благодаря, раздадохме вчера, беше 20 дни и се събрахме най-близките.

Малдини,
И аз обмислям професионална помощ. Просто на този етап нямам това свободно време, а и имам други здравословни, които да изчиствам.

Чувствам се добре в къщата на мама и татко. И с малкото дете сме тук през повечето време. Чувствам го по-близо и се чувствам спокойна тук! Обичам да отида и да гушна възглавницата му. Не знам кога се "изхвърлят" дрехите и вещите, но сърце не ми дава да си го помисля дори. Говорих с отчето, който беше на погребението и ме посъветва да не оставям негови дрехи, защото границата между скръбта и вманиачаването била тънка. А май на мен марко ми оставаше да я прекрача. Ходех на гроба му сама и му говорех, носех последната книга, която започна да чете и исках да му я дочета. Е, вместо това си се Наплаках, и не спираха да задавам въпроса защо ме остави. И мен и децата ми. Те няма да си спомнят дядо си, и той няма да ги види да растат!

Понякога пък, се чудя дали не му е студено и самотно, оставихме го там, в тази люта зима, сам самичък... е погребан е до баща си, което ми носи доза успокоение и надежда, че там горе няма да сам.

Виж целия пост

# 1 711 21 март 2022, 12:05 ч.

Вече минаха пет месеца и едва сега знам, че ги няма, до скоро всяко хлопване и тропване ме караше да ги очаквам на вратата.Няколко дни след смъртта на татко, чух шум от неговата стая и хукнах, като луда, и не мислех правилно, защото първата ми мисъл беше , че се е върнал, без да разбера и как се е оправял без мен толкова време, спрях по средата на коридора,и пак рев.Не мисля, че чувстват нашата липса, може би имат друга работа там горе, а и нали там няма страдание, за това се моля, повече да не страдат, тук на земята изстрадаха достатъчно.Ужасно ми липсват, и аз си мислех това бих дала от моя живот , за да ги имам още малко

Виж целия пост

S

Новак

# 1 712 21 март 2022, 12:15 ч.

Момичета, не знам дали вярвате в духовното, но да, нашите починали близки чуват всяка наша дума и мисъл, цялата ни болка минава през душите им. Те са с нас и ако отворим сетивата си за знаци, ще ги получим. Препоръчвам книгите "Докосване до Рая" от Алтаир, "Има живот след смъртта" на Тереза Ченг и "Живот след смъртта" на д-р Елизабет Кюблер-Рос. Винаги ще ни липсват физически в този живот и болката ще остане, но това да знаем, че духовно са с нас и това не е последната ни среща е все пак някаква утеха.

Виж целия пост

# 1 713 21 март 2022, 12:21 ч.

Доста време не успявам да се отпусна и да говоря свободно за мама. Вече 9 години не е сред нас. Но днес успях да поговоря на невръстния ми син за нея. За това ми е най-мъчно, че не можа да бъде баба и да се радва на внуци. Макар че не беше добра майка, което съм ѝ простила и искрено вярвам, че ме е обичала и ми е дала любовта на която е способна, смятам, че щеше да бъде прекрасна баба. ❤

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 714 21 март 2022, 14:01 ч.

Елизабет, силно те прегръщам!
Не се познаваме, но... Колко хубаво си го написала. Представих си майка ти, мир на праха й.

И аз се чудя това....
Една от книгите, които smile препоръчва я бях започнала, но нещо още не мога да чета на тази тема. Но това вярване ме крепи донякъде да се справям с липсата.
Ние още не сме направили нищо с урната. Баща ми я държи в нейната стая, до една снимка. Аз понякога ходя да си полежа там, носи ми спокойствие. Голямата ми щерка също веднъж я хванах да влиза, да види баба... Оставили сме нещата така, както бяха, вече почти две години. Нито дрехите сме махнали нито нищо.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 715 21 март 2022, 14:06 ч.

Синът ми е малък все още, не искам да го занимавам с гробища. Помни малко от баба си и аз му разказвам, че е на небето при звездичките и оттам ни гледа и се геижи за нас. И в този момент така ме разплака това дете, като каза...ами ние не можем ли да се качим за малко горе на гости. Как се отговаря на нещо такова, много ме разклати тогава. Сега имам още едно дете, което тя не успя да види...

Дрехите, някои поразсадохме, но в апартамента остана баща ми и много вещи на майка ми навсякъде. Не сме ги хвърляли, при нас няма такъв ритуал да се изхвърлят всички вещи. Та поприбрах това, онова да не разстройва баща ми, но ги пазим. Когато отивах при него в началото, той без да иска се обръщаше към мен с нейното име, даже не се усещаше, че го прави, не съм го поправяла. Аз веднъж обърках моя телвфон с този на мм (подобни са), телефона звънна и пишеше мама, сърцето ми бясно се разхлопа, докато схвана, че не е моя телефон. Ами така...тъгата има безброй проявления Cry

Cry

Виж целия пост

м

мекичка*

Потребител

# 1 716 21 март 2022, 20:40 ч.

Ще кажа, че животът е за живите. Оставете мъртвите на мира, изпратете ги, отдайте им нужната почит, спазвайте ритуалите ако това ви носи утеха, но не потъвайте в скръбта и не забравяйте да живеете.

Виж целия пост

# 1 717 21 март 2022, 21:12 ч.

Бадемче,
И моят ме пита кога ще отидем при дядо на гости Frowning1

Frowning1

Преди да почине баща ми, бих казала, че деца нямат място на гробище. Преди да почине, докато е бил в болницата е питал за големия ми син. Заведох го с надеждата да зарадвам баща ми. Нали казват, че виждат кой ходи при тях.
Както казват и че мъртвия се радва да те/ви "види", когато свещите горят до края и в земята.

Мислех да чета книги на тази тема, подобни на горните. Но не съм сигурна, че ще мога.

Smile, една от трите би ли препоръчала?

Виж целия пост

S

Новак

# 1 718 21 март 2022, 21:55 ч.

ver4eto_sv, на мен и трите ми харесаха. "Докосване до Рая" е написана от медиум, българка с псевдоним Алтаир, тъй като е искала да остане анонимна. В книгата са описани духовните срещи на хора с техните починали близки, както и тълкования на авторката. "Има живот след смъртта" на Тереза Ченг, се намира много трудно, тъй като последното издание е от 2015г и я няма в книжарниците, а в антикварните е на безумни цени. В нея авторката е описала, споделени истории на хора и посланията, които са получили по различни начини от починалите им близки. Тази на Д-р Кюблер-Рос също е интересна, тя посвещава работата и живота си в изучаване на тази материя и в книгата го е описала. В тези книги също има описани и истории на хора с преживявания близки до смъртта. Не са тежки книгите, по-скоро носят утеха и вдъхновение.

Виж целия пост

S

Потребител

# 1 719 21 март 2022, 22:15 ч.

Цитат на: ver4eto_sv в пн, 21 мар 2022, 12:02

Понякога пък, се чудя дали не му е студено и самотно, оставихме го там, в тази люта зима, сам самичък...

Погребахме мама през зимата. В деня на погребението времето беше по-меко, ръмеше. После стегна люта зима, пресният й гроб беше засипан с дебел слой сняг, покри цветя, венци, кръста, всичко. И все тази мисъл не ми излизаше от ума - студено ли й е... Бях украсила малка елхичка на гроба й, беше преди Коледа. Откраднаха я, много ме заболя, че й я взеха. Още помня гроба, посипан със сняг, и грозната черна дупка - мястото, от което бяха изтръгнали елхичката...

Виж целия пост

P

Потребител

# 1 720 21 март 2022, 22:19 ч.

Всеки разбира различно нещата. Бях купила коледни клонки, помолих сина на мой близък да отнесе на гроба на баща си. Той едва ли не се разсърди, пита кой украсява гробове и така и не взе клончето, уж, че го забрави, но съм сигурна, че не искаше да го отнесе.

Виж целия пост

# 1 721 22 март 2022, 08:36 ч.

Мен винаги ме е било страх от гробища. Да, буквално някакъв страх изпитвах. Преди да почине татко, на погребенията, на които ходих (особено като голяма), се чудех как е възможно да пипат и целуват човека в ковчега. Откакто той почина, гробището за мен е едно невероятно спокойно място, а седейки на гроба му се чуствам добре, не изпитвам страх.
Няма да забравя една снимка, която циркулира в нега- на майка с малко бебе, в САЩ, легнала на гроба на мъжа си, а бебето е в едно малко столче и спи. Ами сега вече я разбирам. Ако можех, и аз бих легнала. И книга бих си взела да прочета.
В този ред на мисли - и елха/клонче бих занесла да украся. Но не всеки вижда нещата по този начин. Изумена съм какви неща се крадат - цветя, фенери,вази, че Дори и гробове се изкопават, ако има съмнение за погребан със злато. Хорската лошотия граници няма!

Виж целия пост

P

Потребител

# 1 722 22 март 2022, 09:32 ч.

Никак не се промени отношението ми към гробищата и гробовете. Предпочитам да си спомням близките ми каквито бяха, изобщо не желая да ги гледам по некролози и надгробни паметници. Не смятам, че са там, нито успях да докосна някой от тях като мъртъв. Надявам се, че са около мен и ще се видим пак някога.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 723 22 март 2022, 09:42 ч.

И на мен самият гроб/място не ми носи утеха. Ходим там, за са го поддържаме в добър вид, но и аз не смятам, че са там.

Иначе вкъщи понякога си поревавам, гледам снимки, говоря й понякога, често я споменаваме като се сетим нещо, примерно ядем сладко и си спомням тя какви сладкиши правеше, разказвам на детето за нея, говорим си с мъжа ми в дадена ситуация тя какво щеше да каже. Всичко това ми носи повече утеха от това чисто физически да отида на гроба. В началото в интерес на истината ми беше много трудно да отида и в техния апартамент, чувствах че се задъшавам физически, но гледах да го скрия, защото трябваше да дам подкрепа на баща ми. Едва отскоро вече разглеждам ходенията ми там кати ходене на гости на татко и се чувствам една идея по-комфортно.

Виж целия пост

м

мекичка*

Потребител

# 1 724 22 март 2022, 11:42 ч.

Най голяма утеха на мен ми носят разговорите с брат ми и сестра ми за майка. Припомняме си случки, коментираме характера и постъпките й, всеки казва каквото си спомня и по този начин пазим спомена за нея жив.
На гробищата ходя на Задушница ( ако имам възможност) и в деня на смъртта й, но и аз имам чувството, че тя не е там.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 277
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 595
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 820
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.