Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 187
  • 5 662
# 1 725
Аз нямам брат/сестра и няма с кой да си припомням. На този етап, след всичко лошо преживяно покрай боледуването и самата смъртпред очите на майка ми, предпочитам да не говоря с нея за него. А в редките случаи, в които го споменаваме, ми прави впечатление,  че тя още говори за него в сегашно време Sad
Мъчна работа, но при нас минаха едва 3 седмици.  Надявам се да се понормализират нещата във времето.
Виж целия пост
# 1 726
Разбирам те. Аз също не мога да говоря за баща ми без да се разрева. А минаха толкова много години от как е починал...
Виж целия пост
# 1 727
Аз също дълго време не желаех да стъпя в родния си дом..... не можех просто. Но трябваше, защото баща ми изискваше грижи, беше инпод карантина и после с ковид и въобще той как прескочи трапа.... Много воля и късмет.

Аз не обичам гробищата и сега мисля да пръснем урната някъде. Но в момента ми е комфортно от време на време да си лежа до нея.

Приживе мама все ми напомняше, притеснена, че трябва да се плати семейния гроб за вечни времена. Ами, да ви кажа, не смятам да го правя. Не знам редно или не, така го чувствам. Там са баба ми и дядо ми, някой друг роднина, който не познавам или не помня, но не съм ходила от малко дете като са ме влачили по задушница
Свързвам гробищата само с тъга, разруха и кражби.
Виж целия пост
# 1 728
Изпълних единственото желание на майка, да я погребем при брат ми. Баба и дядо, които също го надживяха, са също там.
Не сме говорили с баща ми, но съм сигурна, че и неговата воля е същата.
Та, заради брат ми, някак си се превърна в семеен гроб.
Първата година от смъртта на мама много ходех на гробища, действаха ми успокояващо. Сега вече правя като мама, за всяка тяхна годишнина от смъртта им, купувам нещо, радвам и правя за детето си.
Виж целия пост
# 1 729
Рядко ходя на гробища. Последно на задушницата през ноември. Сега предстои да ходим за първата година през април.
Натоварвам се само при мисълта, че ще посетя гроба ѝ. Предишната вечер преди посещението само се въртя и не мога да спя, имам сърцебиене. По цяла нощ съм будна и гледам часовника.

Не усещам физическо присъствие там. Но все пак трябва да се ходи от време на време, за да се поддържа мястото. Винаги когато отида се натъквам на нещо бутнато, счупено - вази, цветя и т.н. Да не говорим за плевелите, които вече се отказах да скубя. В този ред на мисли - вие как се справяте с бурените? Чудя се ако покрием гроба с мраморна плоча дали ще спрат да излизат или пак ще пробиват отдолу?
Виж целия пост
# 1 730
Ако насипеш декоративни камъчета, от тези, които се продават в строит. магазини? Аз имам чувството, че плоча сякаш ще й тежи, знам, че е ирационално, но... Така го чувствам и не е вариант за мен.
Виж целия пост
# 1 731
Мен ходенето до гробищата не ме натоварва докато съм там, но после ме боли глава и сънувам кошмари няколко дни. Живея в друг град и нямам възможност да обслужвам гробните места. При нас обществените услуги по поддръжката са меко казано отвратителни. Заплаща се една немалка такса за самия гроб, който се пръска с хербициди няколко пъти през сезоните на растеж, но ако мястото е някъде по-навътре в квадрата и останалите не са платили поддръжка или не се грижат за мястото, се преминава през високи треви, храсти и камари боклуци. Все едно е някакво сметище в полето, а не място за памет на покойници. Аз плащах няколко години, но не бях доволна, а и цените на уж общинската фирма се вдигнаха сериозно. Последният път служителката ми направи грозно изречение без да съм и дала никакъв повод за това и реших да приключа с тях и да се обърна към фирмите за паметници и да поръчам плочи. Прави се тънко бетонно покритие и отгоре се насипват дребни камъчета. Струваше ми колкото поддръжката за година това. Сигурно пак ще избива трева през пукнатини, но ще се контролира лесно. Ако ходех често, разбира се, бих се предпочела някакви растения, от сорта на сукулентите, защото не се нуждаят от поливка. Но няма как, и да ви кажа, с плоча е много по-добре от гола отровена земя или трева и храсти с човешки ръст.
Виж целия пост
# 1 732
Сложих урната с праха на мама в гроба при родителите й. Аз живея в София, те са в Пловдив. Откакто е починала ходя всеки месец. Така го чувствам, така го правя. Гробът е направен, както е описала online - направена е тънка заливка от бетон, но само на две трети от гроба и е посипано с бели камъчета. Откъм плочата има две педи оставено пръст. Там посадих луковици на зюмбюли и лалета.
Виж целия пост
# 1 733
И на мама гроба ще го правим с тези камъчета, доста места са направени вече по този начин. Честно  казано първоначално не го възприемах, но с времето това остана единствения вариант, тъй като аз съм в друг град и не мога са ходя често. Та и това е вариант, ако роднините нямат възможност за чести посещения или са в друг град. Така хем на роднините им е спокойно, че мястото е в добър вид, хем и на другите хора няма да се налага да минават през буренясали пътечки и места, докато стигнат до гроба на близките си в съседство.
Виж целия пост
# 1 734
Вчера ми се наложи да отида в едната болница, в която лежа баща ми. Където не му обърнаха внимание и грам не го лекуваха. Направо ми се гадеше и прималяваше през цялото време докато бях там. Червата ми се обърнаха. Идеше ми да се кача на етажа и да ги разхвърля всичките некадърници Smiling Imp и това ми било частна болница. Бясна съм!
За добро или лошо, ще ми се наложи да правя  ямр  в болницата, в която почина. Не знам как ще стане. Не мисля, че мога въобще да припаря до там. Дори като минавам на две преки от мястото ме заливат спомени от деня на смъртта му и ми призлява. Ще търся други варианти.

Дори далеч от дома му, постоянно намирам неща, което да ми напомнят за него. А когато видя в магазина нещо, което знам, че би му харесало ми се приплаква, как никога повече няма да има нужда от отвертки или от дадена машина Sad

И ние мислим да сложим камъчета. Мама живее буквално на 5 минути пеш от гробището, но честно казано много по-добре изглеждат гробовете така. Няма кал, бурени. Чистичко и светло е.
Виж целия пост
# 1 735
Привет, момичета
Не знам дали е някакво съвпадение понеже утре стават 5 месеца без мама, но снощи сънувах странен сън с нея
То всъщност всеки път, когато я сънувам е около датата, на която се навършват месеци
Та, сънувах я че лежи и иска вода да си изпие лекарствата, после не й стигаше въздуха и ми каза да отворя прозореца. Аз й казах да се завие да не настине
Беше много странен сън Sad
Сутринта като се събудих се чувствах странно
Какво може да означава?

ПП: Живея в друг град и нямам възможност да ходя често на гроба й
Виж целия пост
# 1 736
Шайн Hug

Аз бих отишла да запаля свещичка в някоя църква. Знам ли.
Никаква ме няма по сънищата и тълкуването.

Тази нощ докато будувах, много си мислих за татко. 25 мъчителни дни.
Казват до 40 душата обикаля любимите места. А какво се случва после Thinking
Виж целия пост
# 1 737
Шайн Hug

Аз бих отишла да запаля свещичка в някоя църква. Знам ли.
Никаква ме няма по сънищата и тълкуването.

Тази нощ докато будувах, много си мислих за татко. 25 мъчителни дни.
Казват до 40 душата обикаля любимите места. А какво се случва после Thinking
После се качва на небето при Господ.

Не вярвам много в тези неща, не съм религиозна.
Виж целия пост
# 1 738
Има различни вярвания и теории, можеш да прочетеш из нета. Когато баща ми почина за мен беше доста травмиращо, бях сама с него вкъщи. Много хора казаха, че това било много добро за него, че не е бил сам. Никой не мислеше колко е добро за мен. Странното е, че когато починаха и той, и майка ми, като че ли настъпи едно странно спокойствие в мен. Като че ли, това, че са се отървали от мъка и болести се предаде и на мен. Когато почина, се обадих на мъжа ми, той дойде със сина си, а аз през това време седнах на компютъра да чета какво става с душата на починалия.
Виж целия пост
# 1 739
И аз изпитах спокойствие  - вече няма да се мъчи и няма да го боли.
И все пак - ужасно ми е трудно (както на всички вас,  разбира се )
Децата ми, и двете едновременно, бяха болни тази седмица и буквално луднах. Не ми оставаше особено много време да мисля за него през деня.  Чувствам се виновна и имам чувството,  че го забравям и предавам. А не е минало кой знае колко време - 25 дни. . През нощта е друга работа, мислите и спомените все вкопчени в погребението и последния път, когато го видях И пипнах.

Не се чувахме често с баща ми, просто той не обичаше такъв тип обаждания. Все ми се смееше като му звънях да го питам какво прави, защото пенсионерска му работа - какво можел да прави?! (Много рано се пенсионира) Може би и за това, когато не съм в родната ми къща, липсата не се чувства толкова много. И все пак - повече никога няма да му чуя гласа, а последните пъти бяха в болницата.
Не мога да повярвам как в последния му ден и час, закараха мама до там и си тръгнах. Отидох да люлея детето в парка, обнадеждена от добрите новини предния ден. А то какво стана.... бях си обещала, че въпреки че не иска да го виждам така - прикован на легло и системи, ако има регресия в лечението - ще отида в стаята въпреки волята му. Не ме дочака.... сякаш беше чакал майка ми да намине сутринта  малко след като е отишла е спрял да диша.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия