Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 187
  • 5 662
# 1 740
Не го мисли толкова. Който не се е родил, той не си е отишъл. Не случайно във всички религии се казва, че трябва да оставим човека да върви по пътя си, а не да го задържаме тук със мъката си. Така или иначе, нормално е всеки човек да загуби родителите си в даден момент и трябва да се справи с това, страшно е обратното. Винаги ще има моменти, в които мъката ни пробожда, но все пак живота продължава. Аз лично, много вярвам, че пак ще се срещна с тези близки, които си отидоха от живота ми, ще се съберем всички на небето.
Виж целия пост
# 1 741
Близо 9 месеца откакто мама почина. Много искам да я сънувам - но нито един път не съм я сънувала жива, усмихната, здрава... За сметка на това, много често сънувам някакви ужасяващи кошмари свързани с нея. На вас случвало ли ви се е?
Виж целия пост
# 1 742
Здравейте отново момичета!
Връзката с майка ми беше толкова дълбока и интуитивна, че не вярвам да свършва след смъртта и!
След като почина в рамките на 40 дни я сънувах три пъти, но аз принципно си имам пророчески сънища…
Най-запомнящият се сън беше първият - тя ме беше хванала под ръка и ме водеше през целият сън без нищо да ми каже.. накрая бяхме на едни стълби тя ме погледна с големите си очи и тръгна надолу…
Виж целия пост
# 1 743
За добро или лошо, само 1 път съм сънувала татко. Беше сън в съня. Сънувах, че сънувам татко, седнал на масата вкъщи и яде.
Надявам се това да означава, че е добре, където и да се намира. Дано не изпитва болка и се храни Heart

Чела съм, че било на лошо ако мъртвец те вика при него, но иначе в общи линии нямат лошо значение сънищата.
Виж целия пост
# 1 744
Близо 9 месеца откакто мама почина. Много искам да я сънувам - но нито един път не съм я сънувала жива, усмихната, здрава... За сметка на това, много често сънувам някакви ужасяващи кошмари свързани с нея. На вас случвало ли ви се е?
Да все я сънувам болна. Сънувам, че се лекува, но все пак ще умре. Онази нощ пак имах такъв сън-тя е в болница, казват ни, че няма шанс, аз изпадам ужас, че пак трябва да преживея смъртта й и погребението и как ще кажем на майка й. След такива сънища няколко дни не съм на себе си. Научих се като се събудя и да си повтарям "Това вече се случи, няма как да се случи отново".
Виж целия пост
# 1 745
Ох, caprice Hug
Ужасен кошмар!
Виж целия пост
# 1 746
Много е тежко,освен физическата липса и всичко,което се случва след една загуба.Гледам тъжния поглед на баща ми и колкото повече време минава,толкова по-съсипан изглежда той и тогава си казвам,че вече нищо няма да бъде същото..Колкото и да се опитвам да продължа напред,да се стегна и да се радвам на живота,понякога за секунди минава тази мисъл през мен и все едно ми удря шамар.
Виж целия пост
# 1 747
Вярно е, че нищо вече не е същото. Загубата на родител/ партньор с нищо не се компенсира. Да, продължаваш напред, свикваш да живееш без починалия, но си остава една празнина, която не може да се запълни. Наближава рожденият ден на майка - 30 март, все смятам на колко години щеше да стане, опитвам се да си представя какво би правила, как би изглеждала...Не мога да кажа, че тъгувам през цялото време, но истината е, че лягам и ставам с мисълта " майка умря". Тази мисъл, тези две думи стоят забити в ума ми каквото и да правя, където и да се намирам и сигурно така ще бъде докато съм жива.
Виж целия пост
# 1 748
... истината е, че лягам и ставам с мисълта " майка умря". Тази мисъл, тези две думи стоят забити в ума ми каквото и да правя, където и да се намирам и сигурно така ще бъде докато съм жива.
Същата работа. Надявам/х се с времето да попремине.
Виж целия пост
# 1 749
Близо 9 месеца откакто мама почина. Много искам да я сънувам - но нито един път не съм я сънувала жива, усмихната, здрава... За сметка на това, много често сънувам някакви ужасяващи кошмари свързани с нея. На вас случвало ли ви се е?

YoannaV, както бях публикувала малко по-горе, че всеки път сънувам майка около датата, когато тя почина. Вчера станаха 5 месеца. От три дни я сънувам, като последните два бяха като кошмар Sad Имам чувството, че се побърквам, когато сънят е като кошмар.. Приятелка ми каза, че е хубаво да подам на някого. Било имало значение  дали казва нещо в съня, дали иска нещо. Вчера отидох и продължих четирдесетница в църквата да й четат заупокойна молитва 40 дни, подадох на приятелка. Паля свещичка всяка вечер и така...
Виж целия пост
# 1 750
... истината е, че лягам и ставам с мисълта " майка умря". Тази мисъл, тези две думи стоят забити в ума ми каквото и да правя, където и да се намирам и сигурно така ще бъде докато съм жива.
Същата работа. Надявам/х се с времето да попремине.
И аз бях така първите месеци. Отминава.
Виж целия пост
# 1 751
Вчера отидох и продължих четирдесетница в църквата да й четат заупокойна молитва 40 дни, подадох на приятелка. Паля свещичка всяка вечер и така...
На нас не са ни казвали за такава молитва. Дали да отида до църквата и за татко?
Всъщност в близката църква има нещо като олтар да починали с техни снимки и постоянно има запалени свещи. За това мислех да отида да разпитам, но и за молитвата ще попитам. Дано не съм закъсняла, то 27 дни вече минаха.
На погребението попът каза само на 9 ден да се направи водосвет вкъщи.
Виж целия пост
# 1 752
Вчера отидох и продължих четирдесетница в църквата да й четат заупокойна молитва 40 дни, подадох на приятелка. Паля свещичка всяка вечер и така...
На нас не са ни казвали за такава молитва. Дали да отида до църквата и за татко?
Всъщност в близката църква има нещо като олтар да починали с техни снимки и постоянно има запалени свещи. За това мислех да отида да разпитам, но и за молитвата ще попитам. Дано не съм закъсняла, то 27 дни вече минаха.
На погребението попът каза само на 9 ден да се направи водосвет вкъщи.

Аз също не знаех, една приятелка ми каза, че било хубаво за душата на починалия да се чете за упокой. Няма значение кога е починал човека. Отива се в църквата, където продават свещи и казваш, че искаш 40сетница за починал, записват името и четат молитва.
Виж целия пост
# 1 753
Вярно е, че нищо вече не е същото. Загубата на родител/ партньор с нищо не се компенсира. Да, продължаваш напред, свикваш да живееш без починалия, но си остава една празнина, която не може да се запълни. Наближава рожденият ден на майка - 30 март, все смятам на колко години щеше да стане, опитвам се да си представя какво би правила, как би изглеждала...Не мога да кажа, че тъгувам през цялото време, но истината е, че лягам и ставам с мисълта " майка умря". Тази мисъл, тези две думи стоят забити в ума ми каквото и да правя, където и да се намирам и сигурно така ще бъде докато съм жива.

И аз съм по същия начин.Даже така намерих тази тема в групата,защото не спирах да си го повтарям за да го проумея "майка ти почина,майка ти почина" ..
Виж целия пост
# 1 754
Най-запомнящият се сън беше първият - тя ме беше хванала под ръка и ме водеше през целият сън без нищо да ми каже.. накрая бяхме на едни стълби тя ме погледна с големите си очи и тръгна надолу…
Хубав е сънят. Ще продължава да те води, ще те гледа отгоре, но пътищата ви са различни. Ти оставаш тук, при живите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия