Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 412 877
  • 5 501
# 180
schreier, моите съболезнования! До тези размисли ме доведоха мненията от последните 1-2 страници (пък и са общи разсъждения, свързани предимно с моне), не твоят пост!
Виж целия пост
# 181
Към авторката:
Мама почина преди 8 години. Първата изпитвах всичко , за което пишеш. Сега уж съм по-добре. Но мама си ми липсва.
П.П. Тя почина на 31 декември. Мразя Нова Година. Cry
Виж целия пост
# 182
  А като подреждахме стоката стоварена от смачкания бус, намерихме два сандвича, бил ги е купил за внука, за училището , за другия ден  Cry.Той така правеше,купуваше му сандвичи за училище,купуваше десертчета, шоколадови яйца, дъвки и му ги скриваше между нещата, голяма радост беше, като ги намереше внука.Сега никой от нас не се сеща да направи това за него, а и не го правим, за да не му става мъчно.Той и без това все за дядо си говори.Каквото и да яде,все заделя за дядо си и за сестра ми, за Бог да прости.

Ох, Тайна, много ми стана мъчно, като прочетох всичко това. Направо буца ми заседна в гърлото. Просто се сетих за сина ми, който много обича дядо си /свекър ми/ и каза, че ако дядо му умре, той щял да се хвърли от 11 етаж, защото нямал да може да го понесе. А беше само на 6 годинки, когато го каза това. Hug
Виж целия пост
# 183
Тайне,
твоето е по-страшно от моето.
За да направи такъв масивен инфаркт майка ми, явно е страдала известно време, без да споделя и без ние да разберем. Вероятно просто така е избрала да постъпи...
Но да слезеш да си огледаш авариралия бус и някой да ти помете и убие...
И все пак - време е да заживеете в дома си, а не в музей.
Виж целия пост
# 184
   Петък, 13-ти!Днес стават 4 месеца откакто любимият ни съпруг, баща и дядо го няма! Обичаме те и много ни липсваш!Нека бъде светло на душата ти!Спи спокойно, ние ще продължим това ,заради което толкова се бори! Praynig Praynig Praynig

  Никога не съм вярвала във фаталността на тази цифра, но ме накараха да повярвам!
Виж целия пост
# 185
Просто се сетих за сина ми, който много обича дядо си /свекър ми/ и каза, че ако дядо му умре, той щял да се хвърли от 11 етаж, защото нямал да може да го понесе. А беше само на 6 годинки, когато го каза това. Hug

Понякога от деца знаем нещо, без да знаем защо, просто знаем.
Баба ми е разказвала как като съм била на 3 години веднъж съм я питала дали ще умре. Постреснала се е от необичайния въпрос, но ми е отговроила утрърдително. Последвал въпрос дали ще я погребат. Пак ми отговорила с Да. Тогава, без рев и без истерии, аз съм я гушнала и съм й казала, че не искам да умира, а когато я погребат ще искам да легна в ковчега до нея, защото я обичам и не мога да живея без нея. По детински наивно, но истината е, че 30 години по-късно, се чувствах точно така  Cry Cry Cry И единствената причина да не се срина е майка ми - не исках освен загубата на майка си да трябва да вижда и страданието на детето си. Чувствам, че и тя се държи по същата причина - заради мен и брат ми.

Ден преди да почине имах имен ден. Не ми се празнуваше, едвам станах от леглото, беше ми криво, плачеше ми се, а цял ден звъняха близки и приятели. Беше ми досадно и чак ме дразнеха, но от едното добро възпитание изслушах търпеливо всички пожелания. Само баба не ми се обади - но цял ден я чувствах до мен - знам, че може да прозвучи налудничаво, но знам, че тогава тя се е сбогувала с мен  Cry

А за болката - не спира да боли, просто човек свиква. И аз споделям с нея в мислите си, сънувам я, мисля за нея и нещата, които обичаше. Домът й не сме пипали - даже се скарах ужасно с баща ми, който (много практично) беше тръгнал да разчиства - понеже не бяха близки, точно той да решава кое в дома й е ненужно един ден след като сме я изпратили ми се струваше безумно - все едно осквернява дома й  #Cussing out Явно съм била доста убедителна в гнева и мъката си, защото баща ми по принцип не е от отстъпчивите, и макар, че ми каза неща, които не бяха на място в онзи момент, се отказа от подреждането и чистката.
Виж целия пост
# 186
Момичета  Hug!!!!!!!!
Спомних си, че когато започнах да разбирам и научих за смъртта, често плачех в леглото. Не мислех, че ще мога да загубя любимите си баба и дядо...
После, когато бях на 11 си отиде майка ми...На 21 загубих дядо, а на 31 баба...Плаках много. Но всеки път, все по-философски приемах смъртта. Звучи ужасно, но от малка свикнах с нея...
 Понякога се страхувам да давам цялата си обич,  на хората около мен...Боя се, че ако го направя и ги изгубя, това ще разбие сърцето ми.
Виж целия пост
# 187
Майка ми почина преди 6 години. Баща ми, който винаги е бил грижовен и добър човек, след около година си намери приятелка. Нямам нищо против нея, но той много се промени - има си други приоритети вече, отдалечи се от мене и децата ми. Казва, че иначе ще се чувства самотен. На вилата не може да отиде малкият, там има вече друга жена. Аз пък го ревнувам и това си е! Той не държи новата му жена да приема мене и децата ми. Може би така е нормално да бъде, но мене ме наранява. Както държи на новата си жена, така да държи и на мене - единствената му дъщеря и на внуците си. Така ми се иска, но май това го има само в мечтите, а не и в реалния живот.
Виж целия пост
# 188
Хора,
случи ми се днес... Внезапно, още не мога да го осмисля. Не мога да го повярвам, не знам какво да правя. Пишете ми нещо, моля ви...
Виж целия пост
# 189
Месечинка виторога, моли се за душата на майка си. Изпращай я горе с любов и благодарност. Знай, че на нея сега не й е лесно. Любов, любов, любов!
И всичко битово свърши със спокойствие. Без бързане и паника.
Виж целия пост
# 190
Хора,
случи ми се днес... Внезапно, още не мога да го осмисля. Не мога да го повярвам, не знам какво да правя. Пишете ми нещо, моля ви...
Миличката ми  ,съболезнования  Praynig!Каквото и да ти кажем, не можем да намалим болката ти, прави това,което ти идва отвътре, това,което сърцето ти казва!Изпрати я с любов!Бог да я прости, нека бъде светло на душата и!
Виж целия пост
# 191
Миличка, ако имаш нужда да си поговориш с някой преживял същото - пиши ми на ЛС ако искаш. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 192
Месечинке, виждам че чакаш бебе съвсем скоро, а пък и това така внезапно...
При мене на първото раждане баба ми почина няколко часа преди да родя. А майка ми трябваше на другия ден да ходи хем до родилния дом, хем на погребение.
Един живот идва, а друг си отива.
Наистина ти е много трудно в емоционално отношение.
Прегръщам те и ти желая да бъдеш много силна!
Виж целия пост
# 193
Благодаря ви... Толкова е нечестно, вчера си говорихме и се смяхме, днес имах новини от прегледа и мислех да и се обадя да и разкажа. Реших да изчакам и не се обадих и два часа по-късно...
Виж целия пост
# 194
Думите са безсмислени в такъв момент... Hug
Дано имаш близки хора, на които да се опреш и които да ти помогнат с всичката работа около погребението...
Запази усмивката си за живота, който носиш!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия