Не го казва в такъв смисъл, а в смисъл, че така си върви кръговрата на живота, родителите остаряват, децата растат и обикновено децата не си отиват преди родителите.Майка ми, горкичката, все плаче ,че тя трябвало да бъде в гроба, а не сестра ми, не се преживява и такова нещо.На всички им е тежко, но на родител загубил детето си, е най-тежко.
Баба ми все казваше:" всички ще умрем един ден,но нека е с ред" И тя много пъти е казвала да бях си отишла аз а не сина ми...
И все пак не мога да разбера изказването по-горе...мисля си ,че както обичта към мъж и дете примерно е различна така и болката когато изгубиш един от тях също...не по-голяма,не по-малка -просто различна. Не е справедливо да кажеш : ти си късметлия щото си изгубил маѝка си а еди коѝ си не е защото е загубил сестра си примерно.... и за двете боли,различно но боли.... Не искам да споря а темата на там отива,може би schreier просто не е намерила правилния начин да каже това което мили или аз не мога да схвана... Както и да е бъдете силни заради тези ,които остават и заради тези,за които си заслужава да продължим.
.Той така правеше,купуваше му сандвичи за училище,купуваше десертчета, шоколадови яйца, дъвки и му ги скриваше между нещата, голяма радост беше, като ги намереше внука.Сега никой от нас не се сеща да направи това за него, а и не го правим, за да не му става мъчно.Той и без това все за дядо си говори.Каквото и да яде,все заделя за дядо си и за сестра ми, за Бог да прости.