Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 471
  • 5 666
# 1 980
Благодаря! Аз също си мисля за това от време на време. Аз ще стана на 42, а мъжа ми на 52. Малкото ни момче е на 7, роди се когато аз бях на 35, точно същата възраст, когато майка е родила мен. Надявам се да имаме повече време с тях, че поне да си поемат по пътя. Татко почина на 70, а сега майка на 76. Все се надявах да изкара поне още десетина година. Грижеше се за здравето си, всяка сутрин правеше упражнения, внимаваше много какво яде, защото беше диабетичка, но ето че не било писано. Тук средната продължителност на живота е 85 години, а в БГ 74. 😢😢

Не знам къде си, но да, точно и аз над това често разсъждавам защо в БГ не може също да е продължотелността 85 примерно и да се радват хората на едни спокойни старини, да видят внуци. А е била такава, но вече не е. И ми е ясно, че са много фактори, както и ми е ясно, че и в частност дори и супер здравословно да се опитаме да живеем при това темпо на живот в столицата примерно, с този мръсен въздух, с това здравеопазване и самосъзнание на обществото едва ли и ние ще надскочим статистиката от 70+. И, да, никой не знае наистина какво го чака и може да му се случи утре, но статистиката си е факт за България и...ами просто е тъжно за всички родители, които загубихме и които сега можеха да бъдат чудесни баби и дядовци Cry Извинете ме за отклонението, но днес и на мен ми е от сдуханите дни Sad
Виж целия пост
# 1 981
Благодаря ви за топлите думи, наистина много ви благодаря!!! Плача постоянно ,но се старая да се крия от баща ми ,затова плача на работа по улицата,в автобуса !
Виж целия пост
# 1 982
Благодаря ви за топлите думи, наистина много ви благодаря!!! Плача постоянно ,но се старая да се крия от баща ми ,затова плача на работа по улицата,в автобуса !
Грижете се за баща си да не се затваря и изоставя.
Виж целия пост
# 1 983
Благодаря ви ,старая се защото живеем в един дом ,но през повечето време съм на работа. Работата малко ми помага ,но като се прибера все чакам имайчините синьо зелено очи на вратата  , защото заедно ме посрещнаха и изпращаха!:cry:
Виж целия пост
# 1 984
Майка почина почти на 80 (няколко месеца не стигнаха да ги навърши) и въпреки това боли. Представям си ако беше по-млада. Щеше да ме разяждат и мен чувства, че е имала недоизживян живот. Тъжно е на всякаква възраст. Вече не съм същия човек откакто я няма.
Виж целия пост
# 1 985
Моите съболезнования момичета! Съжалявам,  че сте част от тази тема (заради изживяната загуба).



Всички казват, че в името лекува, нещата ставали по-лесни - не мисля. Няма ден да не мисля за татко, няма вечер да не преживявам погребението преди да затворя очи, няма нощ да не се сетя. Това е то.
Виж целия пост
# 1 986
Моите съболезнования момичета! Съжалявам,  че сте част от тази тема (заради изживяната загуба).



Всички казват, че в името лекува, нещата ставали по-лесни - не мисля. Няма ден да не мисля за татко, няма вечер да не преживявам погребението преди да затворя очи, няма нощ да не се сетя. Това е то.
Година и два месеца съм без майка. Определено времето притъпява шока, свиква се с новите реалности, но липсата остава. Поне при мен е така.
Виж целия пост
# 1 987
Да, шока е притъпен. Ето днес дойдохме при мама в къщата. Гледам празната стая, и не мога да повярвам. Честно. Не мога да повярвам. А връщайки се назад и усещайки се какво преживяхме - побиват ме тръпки. Мисля за кръщене на малкото ми дете и само при мисълта, че татко няма да е там и ми се приплаква. Мислех, че след като той почина сме си взели порцията за тази година. Надявам се да оставим лошото зад гърба си най-накрая. Но липсата е голяма. Нямам търпение утре да отида на гроба ш да запаля свещ.
Виж целия пост
# 1 988
Момичета, няма да е лесно, защото тези хора, на колкото и години да са - няма да ги видим повече. На няколко пъти се разделях с мама - всяка операция беше раздяла и ужас. Още е пред очите ми положителния тест за корона вирус, който ми беше като присъда. От там нататък е само един сън. За собствения живот не съм се бояла, макар да си отидоха пред очите ми в болницата много по-млади, но всичко беше един сън, от който не мога да изляза. И най-точните думи на една позната бяха - как можа да не ги опазиш? Съжалявам за всички майки, които сте загубили и са на възраст около моята - 58 години. Искам да видя внуците си, да си почина от идиотското напрежение на работата, да попътувам, да бъда тиха, много тиха подкрепа за сина си, с който се виждаме толкова рядко.  Това са искали вашите майки - да са спокойни за вас. Каквото и да правите, не забравяйте да живеете заради техните мечти - да сте здрави, да се борите за щастието си.
Виж целия пост
# 1 989
Прегръщам ви, момичета!
Моята майка ме е родила на 20, почина на 31...Така че, смъртта няма възрастови предпочитания. Колкото и време да сме с любимите си на тази земя, все е недостатъчно...
Виж целия пост
# 1 990
Съжалявам за загубите на всички ви , наистина няма да е лесно !
Радвам се обаче,че открих вас,че открих темата ,че прочетох всичко от първото до последното мнение , плаках много за вас!
Виж целия пост
# 1 991
Моите съболезнования на всички. Прегръщам ви макар и виртуално. Толкова много искам да се върне мама поне за малко 😢
Виж целия пост
# 1 992
Моите съболезнования на всички. Прегръщам ви макар и виртуално. Толкова много искам да се върне мама поне за малко 😢
CryCryCry
Виж целия пост
# 1 993
И аз съм в отбора, момичета! Моята мила майка почина на 16.06.2022, толкова борбена, но много се измъчи. Все едно са откъснали нещо от мен и ме боли. Успокоих се малко, защото тя ми даде знак, че вече е добре. Прибирам се от погребението, моята дъщеря я е нарисувала като млада и красива, здрава, със зелена рокля и боси крака. Звъни ми моята приятелка, която е сънувала, че майка е здрава, млада и е добре. Казвам и, че детето я е нарисувало и тя ме пита: "със зелена рокля ли е"? Тя ми изпраща знаци и потвърждение, за да мога да повярвам, че е добре. Продължава да мисли и да се грижи за мен!
Виж целия пост
# 1 994
Неви 86 , мойте съболезнования!
Това което разказахте за съня на приятелката с рисунката на детето е много интересно !
Аз пък само докато затворя очи само мама виждам усмихната и се събуждам.Обзема ме 😭 и много се разтройвам ,но предполагам това е нормално. Незнам обаче ако се срина психически ,какво да правя!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия