Please, щом е усмихната, значи е щастлива!
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2026, 22:54 ч.
# 1 996
19 юни 2022, 16:22 ч.
Неви86, съболезнования! Това е знак, че тя е с теб и ще усещаш силата и любовта й винаги. Какво друго бихме искали ние като майки? Децата ни да знаят, че са обичани, независимо какво се случва с нас и да бъдат здрави.
Виж целия пост
# 1 997
19 юни 2022, 16:45 ч.
Неви ,аз същото чувствам като вас ,все едно някой нещо е откъснал от мен ,разбирам ви напълно .Моята майчица също много се е мъчила ,защото лежа за счупване на тазобедрена кост , трябваше операция .3 -4 дни не ѝ даваха да пие и яде нищо по предтекст че всеки момент ще правят операцията.
При напълно изтощен организъм я взимат за операция и сърцето ѝ спира ,от там в реанимация повече от 2 седмици.
Много съм изтощена, психически ,даже незнам дали ще се справя
Виж целия пост
Please, щом е усмихната, значи е щастлива!
При напълно изтощен организъм я взимат за операция и сърцето ѝ спира ,от там в реанимация повече от 2 седмици.
Много съм изтощена, психически ,даже незнам дали ще се справя
# 1 998
19 юни 2022, 16:51 ч.
Много ми е мъчно за моята душица, как се мъчи, как и се живееше до последно. Но тя беше голям борец и това съм го наследила от нея. Знам, че ще се справя, защото тя иска така! Кураж и сила, момичета!
Виж целия пост
# 1 999
20 юни 2022, 11:07 ч.
Моите съболезнования Неви 86. Днес моята майка прави 20 дни откакто почина внезапно. Най-дългите 20 дена в живота ми. Все едно някой ни я открадна. Моята майка също беше борец - през годините се грижеше сама за трима болни от рак ( двете ми баби и татко) и ги изпрати след големи мъки за тях. После си отиде и вуйчо ми нейния брат, който беше по-малък от нея. Все се измъчваше, че е можела да направи още неща за тях, а тя всъщност направи чудеса. Та момичета, сигурна съм, че сте направили всичко възможно за обичаните от вас хора. Не се измъчвайте, защото попаднете ли в черната дупка на самообвиненията измъкването оттам е много трудно
Виж целия пост
# 2 000
20 юни 2022, 11:52 ч.
Да се представя и аз в тази много много тъжна тема! Майка си отиде на 15ти май след прекаран инфаркт на 1ви април.
Изписаха я, инфаркта беше голям, тя беше изморена, но и дадоха надежда!
Имаше запушвания и трябваше да сложат още два стенда. Сложиха ги, изписаха я и след два дни, след вечеря си отиде така седнала на леглото с очилата на очите, беше като заспала... спокойна! Аз я намерих, делили са ме 5 минути за да я зърна все още дишаща.
Няма да описвам какво ми е... Всички знаете... Майка беше само на 61 години и мамка му можеше да си поживее още малко.
С нея бяхме в сложни взаимоотношения, липсата и ме унищожава, защото няма време за поправка. Бях до нея, правех каквото можех и тя го знаеше. Имах моменти в които се гушках в нея като дете...толкова много ми харесваше!
Имам ситуации и сънища след смъртта и....просто ми се иска да вярвам, че я има някъде там и че е добре! Само това...
Виж целия пост
Изписаха я, инфаркта беше голям, тя беше изморена, но и дадоха надежда!
Имаше запушвания и трябваше да сложат още два стенда. Сложиха ги, изписаха я и след два дни, след вечеря си отиде така седнала на леглото с очилата на очите, беше като заспала... спокойна! Аз я намерих, делили са ме 5 минути за да я зърна все още дишаща.
Няма да описвам какво ми е... Всички знаете... Майка беше само на 61 години и мамка му можеше да си поживее още малко.
С нея бяхме в сложни взаимоотношения, липсата и ме унищожава, защото няма време за поправка. Бях до нея, правех каквото можех и тя го знаеше. Имах моменти в които се гушках в нея като дете...толкова много ми харесваше!
Имам ситуации и сънища след смъртта и....просто ми се иска да вярвам, че я има някъде там и че е добре! Само това...
# 2 001
20 юни 2022, 12:07 ч.
Съболезнования на новите момичета и прегръдки!
Аз също имам ситуации, в които има символика или поне аз си ииз ислям такава...Вече съм вк разказвала как на рожденния ми ден се съсипах от рев, толкова не бях плакала и намерих нейната чаша за кафе, която стоеше на един рафт вкъщи пукната от само себе си. Никой не я е ползвал, зада се случи така и нямам обяснения. Изтълкувах си го, че я боли, че толкова плача и малко се поосвестих.
След погребението на връщане в колата видях, че ми е кацнала калинка на пръста. Изтълкувах го, че е тя и ми дава сила и прегръдка по този начин. Миналата седмица като се разписах тук в темата и ви казвах пак колко ми е сдухано и онзи ден като излизах с бебето на разходка пак хиляди мисли бушуваха в мен докато вървях сама и ми кацна една калинка на същия пръст. За първи път от предната случка. Пак си мисля, че е тя.
Може малко глупаво да звучат всички тези неща, но на мен някак успокоително ми действат и вярвам, че са някакъв знак.
Виж целия пост
Аз също имам ситуации, в които има символика или поне аз си ииз ислям такава...Вече съм вк разказвала как на рожденния ми ден се съсипах от рев, толкова не бях плакала и намерих нейната чаша за кафе, която стоеше на един рафт вкъщи пукната от само себе си. Никой не я е ползвал, зада се случи така и нямам обяснения. Изтълкувах си го, че я боли, че толкова плача и малко се поосвестих.
След погребението на връщане в колата видях, че ми е кацнала калинка на пръста. Изтълкувах го, че е тя и ми дава сила и прегръдка по този начин. Миналата седмица като се разписах тук в темата и ви казвах пак колко ми е сдухано и онзи ден като излизах с бебето на разходка пак хиляди мисли бушуваха в мен докато вървях сама и ми кацна една калинка на същия пръст. За първи път от предната случка. Пак си мисля, че е тя.
Може малко глупаво да звучат всички тези неща, но на мен някак успокоително ми действат и вярвам, че са някакъв знак.
# 2 002
20 юни 2022, 12:10 ч.
Съболезнования и прегръдки на всички ви.
Аз вече съм споделяла тук, че не сънувам. Или ако го правя, то сутрин не помня нищо. Така че дори тази утеха ми е невъзможна. Ужасно ми липсва, ужасно.
Всяка секунда.
Всеки ден за секунди забравям, че я няма и искам да й се обадя. Да поплача, да се похваля, да поискам съвет.
Няма на кого. На никого друг не му пука така, както на нея.
Виж целия пост
Аз вече съм споделяла тук, че не сънувам. Или ако го правя, то сутрин не помня нищо. Така че дори тази утеха ми е невъзможна. Ужасно ми липсва, ужасно.
Всяка секунда.
Всеки ден за секунди забравям, че я няма и искам да й се обадя. Да поплача, да се похваля, да поискам съвет.
Няма на кого. На никого друг не му пука така, както на нея.
# 2 003
20 юни 2022, 12:36 ч.
Искам да ви попитам какви са/бяха отношенията с вашите съпрузи около смъртта на майка ви?
Моят мъж не проявява елементарно съчувствие към мен. Не очаквам да е сринат от мъка, все пак не е починала неговата майка. Но става дума за едно елементарно човешко отношение. Често плачех в началото. Той се държеше грубо към мен - за какво ревеш пак, и да ревеш никой няма да се върне и т.н. Дори без да ме пита беше резервирал почивка на морето 2 месеца след смъртта на майка, а на мен изобщо не ми беше до това да се мотая по плажове. Освен това тъкмо бяха изписали баща ми от ковид отделение и трябваше да има някой покрай него постоянно. Отказах да ходя и мъжа ми вдигна грандиозен скандал, че бил платил и парите щели да изгорят. Накрая реши да отиде с негов колега на море, за да не изгорели парите, и ме остави сама с детето вкъщи една седмица. И още доста други по-дребни издънки.
Много ми е болно и обидно. Той по принцип не е такъв, но изобщо не зачита мъката ми. Държи се все едно нищо не се е случило.
И аз вече няма с кого да споделям. Няколко пъти опитах със сестра ми да имам подобни отношения каквито имах с майка, но не се получава. Двете сме много различни, тя си гледа семейството и няма време за мен. Дъщеря ми още е много малка, за да я товаря с проблеми.
Самотно ми е.
Виж целия пост
Моят мъж не проявява елементарно съчувствие към мен. Не очаквам да е сринат от мъка, все пак не е починала неговата майка. Но става дума за едно елементарно човешко отношение. Често плачех в началото. Той се държеше грубо към мен - за какво ревеш пак, и да ревеш никой няма да се върне и т.н. Дори без да ме пита беше резервирал почивка на морето 2 месеца след смъртта на майка, а на мен изобщо не ми беше до това да се мотая по плажове. Освен това тъкмо бяха изписали баща ми от ковид отделение и трябваше да има някой покрай него постоянно. Отказах да ходя и мъжа ми вдигна грандиозен скандал, че бил платил и парите щели да изгорят. Накрая реши да отиде с негов колега на море, за да не изгорели парите, и ме остави сама с детето вкъщи една седмица. И още доста други по-дребни издънки.
Много ми е болно и обидно. Той по принцип не е такъв, но изобщо не зачита мъката ми. Държи се все едно нищо не се е случило.
И аз вече няма с кого да споделям. Няколко пъти опитах със сестра ми да имам подобни отношения каквито имах с майка, но не се получава. Двете сме много различни, тя си гледа семейството и няма време за мен. Дъщеря ми още е много малка, за да я товаря с проблеми.
Самотно ми е.
# 2 004
20 юни 2022, 12:52 ч.
Ами сложни ни бяха отношенията, обтегнати. Като цяло той много помагаше, тъй като майка боледува с месеци и я водеше насам натам по лекари, ходеше за лекарства, документи, в това отношение не мога да се оплача. Но се отчуждихме малко в трудностите, тъй като я гледахме у нас и вечер името не можеше да си кажем. След смъртта й реагираше горе-долу по същия начин, като в последствие разбрах, че това е неговия начин уж да ме извади от дупката, той така го разбира. Един ден не издържах и се сринах, обясних му че не е здравословно да не ме оставя да си изживея мъката и че нещата няма винаги да бъдат така, но сега са и че много ми се иска да разчитам на неговата подкрепа и разбиране. Той много се разчувства тогава и каза, че не е искал да ме оставя в дупката и че не е редно да рева пред детето, което ск е така, но тогава не го осъзнавах. И си дадохме обещание, че той ще е по-внимателен а аз ще се стремя да се съвзема и да не се отдавам на тъгата. Постоплиха се отношенията ни като започнахме да си ги изговаряме нещата и се нормализираха, сега имаме и дъщеричка, но имаше момент на криза.
Виж целия пост
# 2 005
20 юни 2022, 13:04 ч.
Точно така, на никого не му пука за мен, както на нея.....много, много ми е мъчно и да сама съм в мъката си...
Виж целия пост
Съболезнования и прегръдки на всички ви.
Аз вече съм споделяла тук, че не сънувам. Или ако го правя, то сутрин не помня нищо. Така че дори тази утеха ми е невъзможна. Ужасно ми липсва, ужасно.
Всяка секунда.
Всеки ден за секунди забравям, че я няма и искам да й се обадя. Да поплача, да се похваля, да поискам съвет.
Няма на кого. На никого друг не му пука така, както на нея.
Аз вече съм споделяла тук, че не сънувам. Или ако го правя, то сутрин не помня нищо. Така че дори тази утеха ми е невъзможна. Ужасно ми липсва, ужасно.
Всяка секунда.
Всеки ден за секунди забравям, че я няма и искам да й се обадя. Да поплача, да се похваля, да поискам съвет.
Няма на кого. На никого друг не му пука така, както на нея.
# 2 006
20 юни 2022, 13:08 ч.
Разбирам те. Явно не само при нас е имало криза. Добре е, че нещата при вас са се подобрили. Ние вече над 1 година сме с изпънати отношения. Дори в началото спеше в друга стая, защото бях будна и плачех през нощта - цитирам "да не ти слушам хълцанията". Ако това е неговият начин да ме извади от дупката, не е правилно. Чувствам се още по-зле и без подкрепа от никъде.
Виж целия пост
Ами сложни ни бяха отношенията, обтегнати. Като цяло той много помагаше, тъй като майка боледува с месеци и я водеше насам натам по лекари, ходеше за лекарства, документи, в това отношение не мога да се оплача. Но се отчуждихме малко в трудностите, тъй като я гледахме у нас и вечер името не можеше да си кажем. След смъртта й реагираше горе-долу по същия начин, като в последствие разбрах, че това е неговия начин уж да ме извади от дупката, той така го разбира. Един ден не издържах и се сринах, обясних му че не е здравословно да не ме оставя да си изживея мъката и че нещата няма винаги да бъдат така, но сега са и че много ми се иска да разчитам на неговата подкрепа и разбиране. Той много се разчувства тогава и каза, че не е искал да ме оставя в дупката и че не е редно да рева пред детето, което ск е така, но тогава не го осъзнавах. И си дадохме обещание, че той ще е по-внимателен а аз ще се стремя да се съвзема и да не се отдавам на тъгата. Постоплиха се отношенията ни като започнахме да си ги изговаряме нещата и се нормализираха, сега имаме и дъщеричка, но имаше момент на криза.
# 2 007
20 юни 2022, 13:47 ч.
Благодаря за споделеното, момичета! Аз си мислех, че само при мен имаше такова малоумие. ММ е добър човек, той беше всеотдаен към мама и тате преживе, много им помагаше, много. Но в тези моменти се държа като идиот. Не ме съжали, даже беше по-нервен и от мен. Само ми повтаряше, че той ги бил уважавал повече от мен. Някакви такива глупости. Беше не на себе си, мразех го. Бях доволна, че го нямаше, когато тате почина, защото пак щеше да говори глупости. Татко даже му се ядоса единият път. Отдавам го и на това, че той страда по един много особен начин за тях. Уплаши се - повече и от мен. Може би някои мъже не знаят как да постъпват, дори и най-добрите, в толкова трудни ситуации. Сега ми дрънка, как не му оставало много живот, на 59 години е и вече е готов да умира. За майка му няма да коментирам - не са били много близки, но си я обича по един странен начин. Тя не се е грижила за него, в лицето на мама и тате намери родители. Сигурна съм, че обичаше много мама и тате, но се държа малоумно.
Виж целия пост
# 2 008
20 юни 2022, 14:13 ч.
Моят мъж страда с мен, разбира ме, но аз продължавам да съм в дупка, а трябва да изляза заради него и децата. Той ми се усмихва, закача... А аз съм мумия.
Давам си сметка, че това което направи за мен е повече от очакваното и че е време аз да му дам. Трудно е, много е трудно 😔
Виж целия пост
Давам си сметка, че това което направи за мен е повече от очакваното и че е време аз да му дам. Трудно е, много е трудно 😔
# 2 009
20 юни 2022, 15:57 ч.
Нямам съпруг и деца ,но смятам,че за своето боли най много!
Не се сърдете момичета , болката си е само наша!
Виж целия пост
Не се сърдете момичета , болката си е само наша!
Препоръчани теми