Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 566
  • 5 666
# 2 280
Не, живея в друг град. Освен това имам малко бебе, което кърмя и някак си дори и да идем там не ми се струва редно да отида на гробищата и после да се върна да кърмя, не знам, страх ме е от негативна енергия. Надявам се, че вижда и разбира.

В еднакви ситуации сме😞
Срещаме се и в темата за бебетата...
Съжалявам за загубата! Много, много е тежко...
И да- сигурна съм,че майките ни не ни искат по гробищата в момента, както каза- странно и неуместно е. Очакват да се грижим добре за бебетата, а те да бдят отгоре!
Виж целия пост
# 2 281
Преди почти 17 години когато загубих татко изпитвах голямо облекчение да ходя на гробищата.Беше зима,но не ми пречеше почти всекидневно да съм там,усещах някакво спокойствие и утеха когато бях близо до него.Сега с мама не е така,ходя да изчистя и запаля свещ,но облекчение няма,сякаш тя не е там.
Днес стават 9 месеца без мама,времето си минава,ама по-леко не става.Изредих всички етапи на скръбта и сега ме е обзело едно примирение,апатия и безкрайна тъга...
неви 86,и мама беше родена на 24 юли.Миналата година много държеше да си празнува рождения ден,каза,че усеща,че ще й е последен...Не спирам да мисля за това,дали е предчувствала нещо...Сякаш усещаше,че нещо ще  се случи,между другото говореше,че е уморена вече,че си е изживяла смислен и щастлив живот,сякаш опитваше да ни подготви...
В петък ми предстои първия рожден ден без нея,няма да има събуждане с прекрасни пожелания,никакъв празник няма да е без нея...Иска ми се да го прескоча тоя ден и се надявам догодина да стане малко по-лесно и поносимо на празниците...
Виж целия пост
# 2 282
Не, живея в друг град. Освен това имам малко бебе, което кърмя и някак си дори и да идем там не ми се струва редно да отида на гробищата и после да се върна да кърмя, не знам, страх ме е от негативна енергия. Надявам се, че вижда и разбира.

В еднакви ситуации сме😞
Срещаме се и в темата за бебетата...
Съжалявам за загубата! Много, много е тежко...
И да- сигурна съм,че майките ни не ни искат по гробищата в момента, както каза- странно и неуместно е. Очакват да се грижим добре за бебетата, а те да бдят отгоре!

Благодаря, Tirex, много мили думи Flowers Hibiscus Прегръдки и се надявам и при теб с времето да стане по-леко. Мама много се радваше на първото си внуче нищо че имаше малко време с него и не го виждаше толкова често, понеже както казах живеем в различни градове. Но само ако можеше да види сега, че има внучка...ех, щеше да серазтопи за момиченце, но уви. И затова се надявам, че ме разбира и ни пази, ако гледа някъде отгоре.
Виж целия пост
# 2 283
Ей за това ми е най, най- мъчно! Не толкова за мен и моят егоизъм да е до мен...много исках да има време с детето. За нея самата. Това и беше пълното щастие...толкова чакаше и искаше.
Видя го...но много за кратко. Ей това не мога да преглътна- отнетото и щастие с детето....
Виж целия пост
# 2 284
Момичета, много необяснимо в последните 2 седмици не плача така неудържимо,поплаквам си ,но не е това което беше?
Защо ли ? Все си мисля ,че ще я видя отново, незнам какво се случва;
Мисля си , че тя е с мен постоянно , незнам какво става!
Виж целия пост
# 2 285
Нормално е, Please. Тъгата, както всичко друго, е процес, има приливи и отливи.
Даде ли блузката на лелята?
Виж целия пост
# 2 286
Нормално е, Please. Тъгата, както всичко друго, е процес, има приливи и отливи.
Даде ли блузката на лелята?
Не ,не съм я дала ,но поръчах същата по интернет ,нея ще дам!
Свиди ми се майкината,защото беше подарък за последния ѝ Рожден Ден,а даже не можа да я облече:cry:
Ще дам на леля за 3то месеца на майка ,другия месец блузката;
Прегръщам ви всички
Виж целия пост
# 2 287
Моята майка до последно не разбра, че е с рак на панкреаса. Все мислеше, че живее, макар че мъките бяха нечовешки. Все заради трите си внучки, това и беше животът, ние и внучките, две от които почти бебета.
Виж целия пост
# 2 288
Неви 86 вие не знаехте ли ,или не сте ѝ казали?
Виж целия пост
# 2 289
Знаехме, но не и казахме. Реално 46 дни след 5 скенера и установяване, че е рак на панкреаса, тя почина.
Виж целия пост
# 2 290
За съжаление ракът на панкреаса е доста агресивен и почти на 100 % с фатален изход. Та, може и да е за добро, че не сте и’ казали.
В темата последните 2 години, пак за съжаление, има починали  и от Ковид, но за мен, ракът си остава много по-големият бич.
Виж целия пост
# 2 291
Днес... Се почувствах ужасно! Споменавала съм, че сме апартамент до апартамент с татко... Всяка вечер съм при него да не е сам, готвя слагам.. Вдигам всичко.
Е днес ми каза, че съм се държала като негова майка! Не желаел да го правя! Искал да е сам и да си готви... Еее понякога можело заедно да вечеряме, но не всяка вечер.
Усещам, че го напрягам...Той не иска да се натъжава, а аз...аз му говоря за нея и...
Та така, майка никога не би го направила! Никога! Липсва ми, много! Искам да легна до нея и да я прегърна, да се скарам с нея, да и сърдя и да чакам да ми звънне...
Виж целия пост
# 2 292
Нали сте чували приказката: "Майката си е майка".
Виж целия пост
# 2 293
tedi, знам, че ти е много мъчно, но всеки преживява нещата по различен начин. И на него му е мъчно, но неговия начин е друг и мисля, че щом те е помолил да се отдръпнеш, е редно да се съобразиш, няма за какво да му се обиждаш според мен.
Виж целия пост
# 2 294
Знаехме, но не и казахме. Реално 46 дни след 5 скенера и установяване, че е рак на панкреаса, тя почина.
Много съжалявам Неви 86, много
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия