Тази година на рождения ми ден се обади една приятелка да ме поздрави. Звучеше ужасно по телефона и се притесних за нея. Каза, че не искала да ме тревожи, но наш общ приятел бил приет в ковид отделение и бил много зле.
Не можех да повярявам, здрав като бик беше тоя човек. На рождения си ден много се молих да се оправи.
Дни след това го интубираха и почина. Остави съпруга и дъщеря в тийнейджърска възраст. Страдам за този човек като за баща си.
Сега като паля свещи за починали, винаги паля по 2, една за татко и една за този мой приятел.
***
Още не съм събрала сили да се върна в апартамента. Не съм влизала. Майка ми и брат ми ходят, ремонт ще се прави. Чакат шестия месец да дарят каквото става от дрехите. Нямам против, не съм привързана към тях, а татко има дрехи и обувки повече от 3 жени.
Имаше разни рибарски такъми, разни ножове, толкова вещи имаше той.. голям плюшкин.
Напоследък съм много заета, нещо, за което си мечтаех през лятото. Тогава ми беше най-тежко, приятелите ми пътуваха, по-рядко се виждахме. Нямах университет, не ходех в офис. Сега имам 1 ден седмично в офиса, лекции почти всеки ден, фитнес и то остана време само за спане. Тегаво е, но поне съм заета и нямам време да мисля колко ме боли.