Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 896
  • 5 666
# 2 805
Точно така се чувствам и аз. Все едно съм половин човек. Днес имам рожден ден, а тях ги няма и двамата. Първият ми рожден ден без родители. Няма го онова позвъняване от Мама и Татко по телефона.
Виж целия пост
# 2 806
Минаха 4 месеца и става все по-тъжно и пусто. Непрекъснато ми е пред очите майка ми. Много ми липсва, ужасно много.
Виж целия пост
# 2 807
Elpis, моето състояние е резистентно на медикаменти. Пила съм АД от всички групи. Сега съм на трицикличен от старото поколение. Той като че ли помага донякъде, но съм още далеч от търсения ефект. Аз съм зле от доста време. Тази смърт ме довърши.
Виж целия пост
# 2 808
Нормално е да те събори, но не трябва да си позволиш да те довърши.
Започни да работиш и с психолог, не само психиатър.
Намери своите техники, начини да се издърпваш и подобряваш тези състояния.
Виж целия пост
# 2 809
И моят мъж не проявява разбиране. Едното дете е болно, водих го онзи ден на лекар, назначи хомеопатични лекарства, съпругът ми се развика, че правя глупости, трябвало да искам антибиотик. Тая сутрин ми размахваше пръст повече да не съм посмяла да купувам лекарства, без да го питам. Аз се занимавам изцяло със здравето на децата. Аз търся лекари, аз ги водя по изследвания. ММ знае само капки да им слага. Той си е мрънкало по принцип и уж съм свикнала.
Онзи ден ме нахока, че тъпата му манджа била безсолна. Като го питам какво иска за вечеря, ми казва, че бил зает да мисли за такива неща. Сготвя нещо по моя преценка, не му се ядяло това.
Днес вече ми избиха нервите и спрях да му говоря. Той е свикнал всеки ден да ми звъни в обедната си почивка, за да си говорим. Днес му казах, че не желая да разговарям с него, че е забравил колко страдам, а се старая да се държа. Втръсна ми от битовизми, от домакинстване, от всичко. Задушавам се. Нарича ме откачалка, защото пия антидепресант. Уж го казва на шега, но на мен, не ми е забавно. Толкова ми е безразлично всичко вече, че днес направо се чудех дали да не си събера багажа и да си тръгна. Сега ми се умилква, извинява се, но не му искам извиненията. Изморена съм, тия дни ми е много скапано. Татко ми липсва все повече, взех да го сънувам. Събуждам се с едно тегаво усещане.
Виж целия пост
# 2 810
Форест прегръдки.
Прати за уикенда съпруга и детето някъде с преспиване, а ти си почини.
Виж целия пост
# 2 811
Благодаря, Елизабет. Не съм се отделяла от децата си дори за една нощ. Изключение прави само раждането на дъщеря ми, когато бях в болница. Тогава 5 дни бях без сина ми. Също и когато ми съобщиха за инсулта на баща ми, и прекарах нощта при майка ми. А, и една вечер, най- добрата ми приятелка насила ме измъкна от нас, защото не бях на себе си от тази загуба, не спирах да плача, уплаших децата, и останах да спя при нея.
Нито аз мога без децата, нито ММ ще издържи сам с тях. И двамата са много диви. Иначе за през деня мога да ги закарам при майка ми, но точно този уикенд, няма как. Тя е по- зле и от мен. Не спира да се обвинява, обвинява и мен.
Виж целия пост
# 2 812
Като човек, изпадал 2 пъти в много, много тежка депресия, ще посъветвам:
Не, не е въпрос на един уикенд почивка, когато няма да знаеш как да го използваш пълноценно.
Да, съпругът ти ще се справи с децата, колкото и да не ти се вярва, но ти не си готова на това.
Да, с майка ти в момента имате нужда да се обвинявате взаимно и да обвинявате някой друг, но и това няма да ви помогне.
Да, нито съпругът ти, нито най-близките ти приятелки не могат да ти помогнат по начина, по който ти трябва…защото не знаят как и защото, дори и в най-добрите си намерения, могат, без да искат да те тласнат към по-голямо отчаяние или да те отблъснат, или Бог знае още какво.
Състоянието ти явно не е провокирано само от скорошната ти загуба, тя го е възвърнала или поне засилила.
Потърси професионална помощ. Излиза се от подобни състояния, научаваш се да ги разпознаваш и да ги контролираш, при нужда.
Виж целия пост
# 2 813
Аз отдавна потърсих. Скоро имам записан час при друг психиатър. Не виждам с какво ще ми помогне. Трябва да спра успокоителните, защото искам да мога да шофирам, а с тях, се опасявам, да не предизвикам някое ПТП. АД, който пия, не знам доколко ми помага. Има нощи, в които спя, в други се будя и плача. През деня се държа, но вечер, се отпускам. Имам чувството, че пропадам в някаква бездънна пропаст. Въобще не ми се живее. Не е само заради баща ми, отпреди не се чувствах добре. Всичко ми се вижда безсмислено. Няма да се самоубия, знам, че постовете ми, звучат сякаш ще се метна отнякъде. Просто споделям, защото тук, никой не ме познава, и ми е по- лесно. В реалния живот изобщо не би си помислил човек, че ми има нещо, поне се надявам да не личи. Много си обичам децата, друг няма да ги обича така, те ме карат да живея. Майка ми също няма да понесе, ако нещо се случи с мен.
Виж целия пост
# 2 814
До една степен това, че не се вижда по лицето ни какво ни е, е голям проблем.

Сякаш минават седмици, месец , два и околните очакват да сме си същите. Да ни е минало, да сме приели случилото се и да сме пак на същите обороти. До ден днешен имам чувство, че ходя с отворена рана през гърдите и сякаш съм прозрачна. Това е моето усещане. За другите съм си супер, нищо ми няма.

След такава загуба няма как да си ок след месец, два или три. Моят най-кошмарен период бе лятото. Никога не съм изпитвала такова безразличие през живота си. Чак сега усещам съживление.
Виж целия пост
# 2 815
Sherilyn, нагледала съм се на жестоки хора. Те се хранят с болката на другите. Останалите искат да знаят всичко с най- малки подробности или от нездраво любопитство, или за да се предпазят от нещо подобно. Малцина са съпричастните, поне около мен.
Аз имам дупка в душата, но не искам да се знае. Виждам ясно кой е искрен и кой не. Повечето не са, не им пука. И напълно си права, забравят какво си преживял, защото, на тези, които имат полза от теб, им трябваш в кондиция.
Тази нощ гледах един филм. Краят много силно ме удари, и аз така си представям моя. Надявам се да има кой да ме посрещне от другата страна. Все си представям, че ще е татко.
Виж целия пост
# 2 816
Форест, като цяло моята нагласа за околните е малко по-позитивна. Не общувам с неприятни за мен хора. Като цяло съм екстровертна личност и имам много приятели и познати. Никой не съм усетила да ме напада или да опитва да се добере до съкровени за мен неща. Моят баща се самоуби, което попринцип представлява голям интерес за разни клюкари, но аз такива в живота си не държа.

Реално виждам два типа хора- такива, които са преживели смърт на родител и такива, които не са.
Първите разбират, вторите -не. Съжалявам, но който не е минал през тая загуба, трудно ще разбере чувството.

Останалите не искат да повдигат въпроса и да говорят за това, защото им е неудобно. И това е нормално. В такива моменти и аз малко не знам какво да казвам. Приятелки, които са загубили родител, най-много проявиха разбиране. И едно и също ми казаха: “болката не минава, просто се научаваш да живееш с нея”.
Факт е.


В работата ми много не разбраха какво се случи, освен шефа и няколко човека от екипа ми. Мениджърът е много печен и ми каза да си пусна колкото отпуск искам , като му се обадих да му кажа какво се е случило. Не ме е притискал със срокове и нови задачи. На хората, с които пряко работя, казах. И те проявиха разбиране. Никой не ме е разпитвал. На бившия си тим казах, защото са ми приятели.

Като цяло що годе адекватно се държаха хората, но явно аз бързо съм си върнала предишния външен вид и израз на лицето, което заблуждава. А по-близките приятели, които виждам най-често звънкаха за излизане и аз откликвах, защото седенето вкъщи не ми помага.

Лятото едвам отидох на море за 1 седмица. Беше ми невъзможно да вдигна телефона да букна един хотел. Нямах сила и желание да отворя два сайта да проверя къде има места и да се махнем от София за няколко дни. Можех с часове да гледам в една точка. Сега съм в пъти по-добре. Запазих нещо за нова година, много ми е натоварено от месец насам и през декември искам да си почивам.
Виж целия пост
# 2 817
Средата, в която вирея аз, е пълна с лицемерие и подлост. Роднините и близките ми не падат по- долу. Имам само семейството си, майка ми и двама-трима човека. На мен това ми стига, и без друго ми се повдига от хората. Но покрай работа и социален живот, се налага да общувам точно с тези, които най- много ме отвращават.
Виж целия пост
# 2 818
Съжалявам да го чуя. Все пак вярвам, че обкръжението си го избираме сами и никога не е късно за промяна. Важно е да имаме цедка и да не допускаме хора, които не заслужават.
Виж целия пост
# 2 819
В момента се възстановявам от по-тежка, поредна операция и като малко дете…мама много ми липсва. Липсва ми да ме погали по косата, както го правеше преди, да полежи с мен в леглото, да ми каже, че всичко ще е наред, да ми сготви супа…да знам, че има кой да се погрижи за детето ми, а не да го будя в 5 и влача по спешни кабинети.
И в същия момент се връщам в последните 2 кошмарни месеца с нея (бяха точно тези месеци от годината)..,в болницата, вкъщи…едно и също, очакване, болка, тъга…чисто физически функционираш като половин човек.
И ми вдъхва сили…да се събудя, да се зарадвам на слънцето, есента, усмивката на детето си, да стана, да се изправя…да се боря…тя правеше и би искала аз да правя това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия