Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 906
  • 5 666
# 2 820
И аз много пъти съм писала за отношението на хората,защото на моменти направо ме съсипваше.Понякога все още се чувствам като пълен клоун ,с една тъпа зашита усмивка на лицето.
В началото ми беше адски трудно точно това очакване към мен-да си бъда пак същата.Но аз не съм и няма да бъда.
И да ,който не го е преживял просто наистина не знае какво е и накрая просто го приех.
Виж целия пост
# 2 821
Тази седмица правихме помен за годината на майка и татко , два помена ,признавам си не исках да ги правим и са каним хора. Сега пак съм изцедена, още в началото на месеца в който си отидоха тялото ми сякаш само подскочи и се сгъна от тези дати ,които предстоят. Празно ми е ,както казва Форест нито да живееш , нито да умреш ,четох една такава статия. Не знам ще дойде ли момент, в който пак да вървя изправена , а не сгъната без въздух. И аз като Дина сякаш чакам някой друг да ме зарадва със събитие , снаха , бебе. . Знам , че е много далече  , но си мечтая за миризмата на този въздух , прегръщам ви всички , благодаря ви ,че мога да споделям с вас
Виж целия пост
# 2 822
Помага споделянето, няма маска, няма лъжа. По това време, миналата година можех да предотвратя трагедията. Сигурно мама щеше да се измъчи с болестта, но щеше да се сбогува с внуците, с другите, нямаше да я пусна в болницата. Татко дали щеше да е жив - не знам, но щеше да си е в къщи. Само два месеца и омикрон нямаше да убие и двамата. Тежи ми, че по това време миналата година се радвах на златната есен, а сега се разплатих от портофелчето им за гробовете. Тихо, златно, красиво, но ги няма.
Още помня виковете на мама, че не може да диша и снегът, който валеше отгоре ни докато я товарехме като чувал в линейката. Кошмарните изкачвания на етажите в болницата и молбата към небесните сили да ги заваря живи. Плачът на татко, че много ги боли. Разплаканите очи на поредните хора, загубили близки.
Гордите хвалби на свекърва ми и мъжа ми, че не всеки може да преодолее болестта.
Каквато и беда да тегне над хората, повече това безумие с локдауни, затваряния, изолации, няма да изброявам най-зловещите мерки, дано да няма.
Много са принципни всички, когато безумията не ги засягат лично. Трябваше ли да преживея това, за да осъзная в каква античовешка кампания бяхме забъркани всички?
И няма да спра да се питам - какво става с тези болници?
Виж целия пост
# 2 823
Чета,пиша и плача , защото този месец имам рожден ден,а два дни след това майка има 6м от както си отиде. Чувството е огорчение и тъга, спомени за хубавите неща които сме изживяли заедно,но и ОГРОМНА БОЛКА.
Виж целия пост
# 2 824
Колко време минава по ми е пуста душата. Много ми липсва !
Виж целия пост
# 2 825
Днес е задушница. Трудно ми е , много ми е трудно. Мама почина  13 декември 2021г. Гробищата станаха мой втори дом. Живея далече,  но когато се прибера там е първото място на което отивам. Взимам кафе, вода и паля две цигари. Говоря си с мама, разказвам и ...плача! Имам съпруг, две деца , но тази празнота,  трудно е.
Мама ми беше най- добрият ми приятел,  и моята сродна душа.  Надявам се, че някой ден ще се видим пак.  😔
Обичам те майчице! ⚘🥺😔
Виж целия пост
# 2 826
Днес през прозореца от сутринта гледам как хората купуват цветя от цветарския срещу нас. Аз съм на лекции. Ще изляза по някое време към обяд да запаля свещи - за татко и за моят колега и приятел, който ненадейно си замина преди почти година. Винаги паля и за двамата. Нямаме хубава черква до нас, но това е положението…

Вече се чудя… тая задушница за утеха на живите ли е… за почит на мъртвите ли е…
Виж целия пост
# 2 827
Аз пък няма да отида днес до Пловдив на гробища, защото не обичам тези показни дати. Ходя всеки месец при мама и гледам - тук там по гробищата има някой. Днес сигурно ще е парад.
Виж целия пост
# 2 828
Аз пък няма да отида днес до Пловдив на гробища, защото не обичам тези показни дати. Ходя всеки месец при мама и гледам - тук там по гробищата има някой. Днес сигурно ще е парад.
И аз така... ..  от 17 годишна  ходя.... сега ще си порева в къщи... душата ми е счупена и уморена...
Виж целия пост
# 2 829
Тъжно ми е ,пусто ми е ,болно ми е ,че вместо да е с нас и да се радваме ,тя ни остави . Моята майка бе много весел ,жизнерадестен човек ,човек който обичаше да се шегува ,  накратко широко скроена душа ,абе аз не съм като нея . Липсва ми и ще е така до края .
Много хора имаше днес ,бяха пуснали църковна музика ,,която посрещаше хората в гробищния парк. Незнам празник за мъртвите ли е днес ,но поне да можеха да видят колко народ се изсипа за да си почете близките.
Виж целия пост
# 2 830
Много ми е била неприятна задушница, винаги, дори преди да имам починали близки. Сякаш наистина е панаир на суетата. Хубаво е да се почитат мъртвите, но аз приемам, че те живят чрез нас. Няма как да се сещам за баща си само на задушница. Той и гроб няма, паля свещ и това е.

Свекърва ми е загубила майка си преди 15 години. Жената е била на 80+. Още не може да приеме мисълта. Всеки път минава да ни носи нещо от гробища, идва у нас и реве. Много ме товари с това, макар да я разбирам, защото и аз загубих родител, просто не мога да приема, че 60 годишна жена не иска да прежали майка си. Грубо звучи, но има дете, жената си е поживяла и тя всеки път идва тук да реве. Като се сетя, че е задушница я свързвам със свекърва ми, която реве. Не искам да съм такава. Със сигурност е негативен пример каква да не бъда. Баща ми адски ми липсва, но ако не продължа живота си напред, за какво  се е борил да ме създаде и възпита...
Виж целия пост
# 2 831
Майката си е майка независимо от възрастта. И болката не пита.
Виж целия пост
# 2 832
Моят баща на 62 г. получи инфаркт като почина 84 - годишната му майка . На всяка възраст е тежко.
Бог га ги прости ! И милост за живите!
Виж целия пост
# 2 833
Аз съм на 58. Мъчно ми е и няма как да го скрия. Спомням си мама как страдаше докрай за своята майка, а братовчедка ми също не спира да тъгува за майка си, макар да минаха толкова много години. Тежко ми е. Много ми липсват и двамата. Сънувах, че ако бързо си обуя обувките и бягам, ще мога да се видя с тях, с мама. Беше много хубаво, усетих присъствието им.
И аз днес няма да отида на гробищата. Подадох на хората, които най-много ми помогнаха и разбираха миналата година, когато преживявах всичко. Аз си подавам на тях. Купувам им вкусни топли питки, месце, сладичко, хапват си много добре.
Чух се с приятелка, която загуби баща си преди година, имаше инсулт, разболя се от ковид, от БП ги посъветваха да го оставят в къщи. Упреква се, че не го е дала в болница, а аз я утешавам, че съжалявам, че не оставих мама у дома. Ще си живеем с неизвестните.
Днес се засякох на работа с по-възрастна от мен колежка, тя също изгуби майка си от ковид, но беше в болницата с нея. И иска да върне времето назад. Жената беше възрастна, с деменция, много грижи бяха по нея, много работа, но колежката също си поплака.
Виж целия пост
# 2 834
Не ги следя тези неща, но сега като казахте, че е задушница....
Какво нещо е съдбата.
На този ден аз подготвям почерпка за една от най-важните дати в живота ми, правя торта, надувам балони.....
От няколко дни ми е свито, особено в моментите, в които съм свикнала да й се обадя, да споделя, да прекарам времето си с нея.
Две години и половина минаха и съм изкоренила старите навици, обаче са останали като отпечатък от маркер по бяла дъска в сърцето ми, да напомнят за себе си от време на време.
Но всеки ден си напомням и осъзнавам колко силна ме направи смъртта на майка ми. Просто не мога да повярвам и благодаря на всички онези събития и хора в живота си, благодарение на които приех болката, танцувах с нея, позволих й да си отиде и на нейно място, редом до тъгата да дойде и силата и копнежа за живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия