Майка ти почина - преодоляхте ли го?

И при мен мина година и 4 месеца. Преди малко се върнах от гробището. Боли.........

Пак чупихме чаши.

С огромна мъка и аз се записвам в темата. Мама почина преди 4 дни- на 04.12.2013г. Почина внезапно и неочаквано за всички. Вечерта на 3-ти говорихме по телефона в 19.27 часа / чувахме се по 3 пъти на ден/, между 20.00-21.00 часа е починала от масивен инфаркт за секунди. Татко се прибрал сутринта от нощна смяна и я намерил паднала в стаята. Не знам дали някога човек може да е подготвен за това, но тя не беше нито с високо кръвно, нито се е оплаквала от нещо да я боли.
Последните 4 години много страда за мен, защото през 2010г. направих спонтанен аборт и от тогава не можех да забременея. Оказа се неизяснен вторичен стерилитет и така 4 г. ходене по изследвания, докато август 2013г, по чудо се оказах бременна. Имам много тежка бременност, до сега 3 пъти лежах в болница с обилни кръвоизливи и тя милата все страдаше заедно с мен. Така го чакаше това бебче. Нея не мога да я върна, моля се бебето да е добре и да го износя до край, защото знам колко го искаше и тя.
Погребението беше на 5.12.2013г.- на рождения ден на татко. Намерихме подаръка, който беше подготвила за него.Много се притеснявам за татко, остава сам в големия апартамент, дано не ни изостави и той.
Още не мога да повярвам случилото се, вечер заспивам с подути от плач очи и когато се събудя  започва да боли отново, започнах сама да си говоря с нея. Винаги съм си мислела, че винаги ще е до мен. Преди 2г. и 6 месеца погребахме нейната майка - моя баба и тогава ми се струваше толкова тежко, но сега.....просто ще се пръсна от болката....
На погребението не ми дадоха да отида, т.к. от стреса получих контракции, а и пътуването допринесе за тях, т.к. се водя с много рискова бременност, но цяла нощ седях до нея, а тя лежеше студена в ковчега......силната ми майчица....
Извнявам се, че звучи така разхвърляно написаното, но аз самата незная къде съм и коя съм....
Исках да попитам дали знаете дали мога да отида на изнасянето на 9 дни като съм бременна? Всеки ми казва различни неща.

Мила, ужасно съжалявам и ти съчувствам за загубата. ПРосто нямам думи, много е жестоко това, което се е случило. Съпреживявам с теб болката ти. Аз също много се притеснявах и тревожех за баща ми, и мама почина съвсем внезапно буквално в ръцете му, той беше в шок дълго време. Аз бях в 9-ти месец и само мисълта за бебето ме крепеше да не рухна, то буквално ме държеше на повърхността. Мисли за съкровището си, пази го, знаеш, че майка ти би искала най-силно това - да сте добре и да сте здрави. И мама чакаше моето момче с огромно нетърпение, точно 20 дни не и стигнаха да го види.
За изнасянето - направи така, както го чувстваш. Не вярвай на суеверия, ако имаш нужда и желание - иди. Аз ходих на погребението на майка ми, следващите дни, мисля втори и трети също ходих. Така го чувствах, така направих. Ако смяташ, че преживяването ще е непосилно за теб, спести си го. Майка ти е до теб, знае как се чувстваш и последното, което би искала е да се поставиш в опасност. Прегръщам те силно, пиши тук, изливай си болката. Хората в тази тема много ми помогнаха навремето. Ако искаш пиши ми на лични. Гуш и мисли и пази най-вече бебчето.

Моите съболезнования, светла и памет  

Моя съвет е да послушаш себе си, как ти усещаш нещата. Ако смяташ че ще се почувстваш по-добре (по-спокойна, по-близо до нея) отивайки на гроба и, направи го смело и не слушай другите. Но ако смяташ, че шока може да ти навреди (предизвика нежелани контракций) не го прави.
Още всичко ти е много прясно, нормално е да си объркана. Света за теб се е преобърнал, трябва да мине време за да си дойде всичко на мястото.
Успех с бременността, пожелавам ти голямо и здраво бебе родено на термин  

desito, Месечинке , благодаря за подкрепата. 
Съжалявам, че и вие познавате тази болка.

Миличка desisue, моите съболезнования. Да е светло на душицата на майка ти.
Моята майка си отиде точно на рождения ден на баща ми. Минаха вече цели 15 години оттогава, но болката остава. По-различна е, но все си боли. На този ден винаги изпитвам противоречиви чувства - този ден ми е дал татко и ми отне мама... Няма рецепта за това как да понесеш тази мъка, затова следвай сърцето си. Сега е най-важно да си добре ти, за да е добре и бебчето, което расте в теб. Ако искаш да отидеш на гроба на майка си, иди. Никой и нищо няма право да те спира. Това си е твоята майка. Но ако мислиш, че това ще те разстрои прекалено много, не отивай. Не сега. По-късно винаги ще можеш да отидеш при нея.  Вслушай се в сърцето си, то ще ти даде най-правилния съвет.
Пожелавам ти лека бременност и здраво и красиво бебче накрая.
А майка ти ще ви се радва отгоре. Както моята майка ни гледа оттам и вижда и децата ми, които не можа да дочака. Както гледат майките на всички други в тази тема.
Прегръщам ви, момичета и момчета. 

Пролетната Фея, благодаря, една силна прегъдка и за теб .

desisue
Съжалявам за майка ти , но тя не би искала да страдаш,напротив -
ще те ти помага дори и невидимо.
Не се съобразявай със суеверия и "така се прави".
Относно изнасяне и пр. - допитвай се до свещеник.
Не съм изнасяла на майка ми , освен 40  - всичко
останало в църквата .Тогава много ми помогна отецът,
който ми е и съсед и за всяко мое съмнение,въпрос се отзоваваше.
От него знам,че най-силна е молитвата, и се прави водосвет щом
е починала у дома . Това е хубаво за живите и тези,които живеят в този дом.
Всичко е въпрос на усет,желание,възможности и здраве - ти решаваш,
но животът продължава ,а самата ти го носиш !
Ако с нещо мога да ти бъда полезна ,имаш въпроси - пиши.Кураж!

desisue, Съболезнования.
Направи така, както го чувстваш. Ако попиташ 100 човека ще получиш 100 различни мнения.
Ще си позволя само един съвет - пази се! Заради себе си, заради майка ти, баща ти и бебчо.
Майка ти ще бъде доволна да родиш едно здраво и живо дете.
Прегръщам те!

Аз не мога да свикна с липсата на дядо. Другата седмица ще станат 6 месеца от неговата загуба. Почина на рождения ми ден, не знам дали вече ща празнувам на тази дата. Липсата на майка ми е голяма, не знам, може би, защото минаха толкова години се научих да живея с болката, някак си свикнах с нея, но като се сетя за дядо по няколко пъти на ден сърцето ме боли.
 

Здравейте момичета. Чета ви от едно известно време, по-точно чета ви от както мама си отиде и търся отговора на един въпрос: Дали ще мога някога да преодолея смъртта и липсата на милата ми майчица? И тя си отиде внезапно, на 9 ноември тази година, само на 51 години,  от  кръвоизлив в мозъка. Всичко стана много бързо и неочаквано....както си била на работа, в края на работния ден й прилошало, колегите й я закарали в болницата, а нас ни информираха по телефона. Ние с баща ми отидохме, видяхме я, тя си беше адекватна, говореше, дори ме успокояваше, че е добре, татко остана при нея, а аз се прибрах .... два часа по-късно мама получава кръвоизлива и за минутки умира в ръцете на тате..... Докторът бил категоричен, че нищо неможе да се направи. От тогава животът ми се превърна в ужасен кошмар, всичко ми изглежда някакси нереално и нелогично, имам чувството, че сънувам ..... немога да приема, че мама я няма и повече никога няма да я видя, все имам чувството че това е някаква лоша шега и скоро ще се събудя и всичко ще е постарому.... Но уви времето си минава, мина месец, скоро 40 дни ще станат, а мама е няма и няма. Аз съм ужасно разстроена, много лабилна психически, въпреки успокоителните, които приемам, в душата ми зейна огромна черна дупка, която никой с нищо неможе да запълни. Затворих се в себе си, не желая с никой да разговарям, нямам желание никъде да ходя и нищо да правя...... Целият ми свят се сгромоляса, не намирам смисъл в нищо. Кажете ми мили хора как напред да продължа без моята маминка, как поне мъничко мъката да затъпя, незнам някога дали ще мога да преодолея огромната й загубата .......

*MiMiTo*, знам как се чувстваш. Съвсем нормално е да изпитваш толкова силна болка. Раната е съвсем прясна, липсата е огромна, всичко е станало толкова внезапно. Недей да криеш тъгата си, сподели я с приятели. Аз се бях затворила и това не ми помогна. Говори за случилото се, плачи си, ще видиш, малко по малко с времето ще се събереш. Тези ритуали, като палене на свещичка, ходене на църква, също сякаш помагат. Сама усещаш, кое те успокоява. Аз бях започнала да спортувам и това в известна степен ме вдигна. Но основното е, че трябва време, за да свикнеш със загубата.

Аз знаех предварително, че предстои и пак шока като научих за загубата и беше огромен  . Видях я за последно 2-3 часа преди края, тя пожела да ни види със сестра ми и въпреки че трябваше да пътувам след работа (живеех и работех на село тогава) се прибрах. Тя се прости със всички доколкото можеше замаяна от морфина, който не беше достатъчен да притъпи болките и  На сутринта се събудих доста рано (не че бях спала много) и видях че двора е осветен, чух че говорят хора пред къщи а един братовчед на майка ми видял ме будна дойде и ме прегърна разплакан. После някой ми даде успокоително и някои моменти от този ден са ми мъгляви. Първите месеци ми беше доста трудно, затворих се в себе си. Но оцелях, трябваше да оцелея сестра ми беше само на 16 още ученичка имаше нужда от опора, баща ми се оддаде на работа а когато не беше зад волана (таксиметров шофьор стана) пиеше, затвори се в себе си и рядко говореше за болка и липса. С болка и мъка очаквахме първата Коледа без мама, тогава баща ми се намеси с идеята двете със сестра ми да прекараме Коледата с негова братовчедка в София (по-скоро ни уведоми след като го беше организирал). Заминах заради сестра ми, оставихме го да отиде отново на работа и да бъде сам както пожела, болеше ме но знаех че не е редно да споря в този момент с него. Знаех че е защитна броня всичко това която ако се пропука нямах идея какво ме чака. Една година беше като робот потънал в мъка притъпява я с алкохол а после в един момент след годишнината и сякаш сам се отърси и излезе от транса. Започна да споделя, разкара пиянките от вкъщи, когато отприщи бента да говори (вече живеехме тримата заедно) се оказа е ние със сестра ми го изслушвахме най-добре. Започна да си създава и нов приятелски кръг. Единствено си държи на обещанието, което даде при първите ни дълги разговори друга жена да не доведе вкъщи. През годините се среща със жени, но не позволи да се стигне до нещо сериозно. А аз не искам да остава сам, още повече че и двете със сестра ми срещнахме любовта доста далече от вкъщи и имаме своите семейства и деца далеч от родния град.
Извинявайте за дългия пост, имах нужда да споделя. Някои неща съм ги споделяла и преди, други за пръв път ги пиша.

красива белла,vanichka75 , благодаря момичета.  Съжалявам и за вашата загуба.
*MiMiTo* , съжалявам за загубата. Самата аз не мога да ти дам адекватен съвет. Прегръщам те силно. 
desitoo,  .

От няколко дни се опитвам да мисля как мама е постоянно около мен и вижда всичко, което правя. Допуснах я в съня си, отворих сетивата си и колкото и странно да звучи така я усещам по близо до себе си.
Предстоят празници. Бъдни вечер е празникът, на който винаги се събирахме заедно. Тази година живот и здраве ще отида при татко да изкараме празника заедно, за него ми е много мъчно. Аз все пак имам семейство, едно детенце и живот и здраве много чакано бебе, той е самичък и дните му са празни. Ще се опитам на този ден да му е малко по леко, той много умело прикрива болката си, за да не ме натоварва, но аз я виждам в очите му. Моля се да е жив и здрав и да бъде около нас.

Всеки път, когато има нови отговори в тази моя тема, ми се свива сърцето.
Казвам си, "Ето, още някой минава през това."
Прегръщам ви, дами.
И, да, ще го преодолеете.
Никога няма да е същото както преди и дълго ще посягате към номер 1 от бързото набиране на телефона и все ще сте си сирачета, пък ако ще и на по 40 и повече.
Но инак ще си влезете в релсите.
Ще си родите и обичате децата, ще се върнете към работата си, дори и сладкиши ще започнете отново да правите.
Да, ще плачете на рождения й ден, на имения й ден, на годишнината от сватбата им, на своя рожден ден, както и нощем понякога.
Но онова - студеното и празното, което стяга гърлата ви сега, ще си отиде (макар че понякога ще се връща в нощите).