Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Моите съболезнования, LemonDesi.
Майките завинаги остават в сърцата ни.

Съболезнования. Прегръщам те силно.

Съжалявам и и се възхищавам, Деси.
Силна си, ще се справиш.

Съболезнования!

Една мисъл, която прочетох във фейсбук и реших да споделя. Харесва ми.

Съболезнования! Светъл път!
Очакването на този ден е много, много болезнено! Просто искаш да не дойде и да върнеш лентата назад.
Да...няма мама. Има ангел...ама, плътта и топлината липсват много.
Кураж!

Съжалявам! Съболезнования!

Много тежък момент! Надявам се майка ти и всички наши починали майки и бащи да са на по-добро място!

Мойте съболезнования Lemon Desi!

Съболезнования, LemonDesi!

Съболезнования, Деси! Много, много съжалявам, миличка!

Благодаря ви, мили хора! Прегръщам ви, другари по съдба
Започвам да осъзнавам в какво състояние сме всички ние - като че ли някой е прерязал корените ни и ни е оставил да се носим в безтегловност... Сега е времето, в което трябва да си позволим да се опрем и уповаваме на тези, които са ни останали и чиято любов и грижа ще ни помогне да продължим напред.
Грижа... това е думата, с която ще запомня мама.
Винаги загрижена дали сме добре...
Загрижена до досаднодност, загрижена до изнервяне и дори понякога дори държане на телефона настрани... тя нека си дрънка, пък кой да ти я слуша.
А колко искам да я чуя сега...

Днес изпратихме мама.
Аз се бях капсулирала и сякаш гледах всичко през вода.

Случи се нещо, което ми донесе успокоение.
Сред поклонението реших да отида до Алеята на творците, пътят до която минава между Ритуалната зала и сградата, в която се влиза за крематориума. Навърщане се бях навела и гледах в земята, и в този момент покрай мен мина момче с количка, което караше някой към залата. Едно цвете падна на земята и погледнах нагоре... той караше мама... Взех си цветето с мен, приех го като нещо, което тя ми подари.
Имайте предвид, че аз съм човек реалист, и знакът трябва да ме удари в челото, за да го приема за такъв... но избирам да вярвам, че това е маминото цвете за Деси, която вече си няма мама тук, на човешката земя.

Моето цвете


Мама, такава каквато е била на 21 - тогава, когато животът с хубавите и трудните неща е бил пред нея


Бъдете здрави всички и се щадете - заради себе си, заради тези, които ви обичат, заради тези, които ви липсват.
Всички биха били щастливи, ако сте добре.

LemonDesi, моите съболезнования и силни прегръдки. Няма да ти казвам, че ще стане лесно. Просто ще приемеш реалността, някак и някога.
Да й е светло на майчицата ти

Съболезнования , Деси, прегръщам те, тя винаги ще е с теб, не забравяй

Ох, Десиии...
Тепърва ще те удари мила.
Да! Грижа! Това е майката! Постоянна, до края, мила и чак досадна...
Като нервничех на моята ми казваше- щерко, щеркооо, ще искаш някой да те пита и да ти досажда, ама ще има ден, дето няма да има кой и си спомни тогава...е- дойде. Дойде този жесток ден, който продължава година вече. И да- права беше! Много, ама много ми липсва това и помня, и възпроизвеждам в ума си думите и...и толкова много искам, да има на кой да се накарам с досада, ама...няма.

Много красива жена е била майчето ти! С прекрасно излъчване!
Дано ти помогне да минеш по- безболезнено, през този етап от живота ти!

LemonDesi, съболезнования!

Светъл път! Деси, майка ти живее чрез теб! Ти си нейното продължение, което остава на този свят! Бъди силна!