Моите съболезнования. Дано с времето болката стане по- поносима.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 3 780
22 май 2023, 20:24 ч.
# 3 781
23 май 2023, 01:36 ч.
Деси, почти ме разплака. Изживявам труден момент и точно сега имам много нужда от мама, от тази загриженост, точно от това говорене по телефона с часове, от майчините съвети и опората, която имах в нейно лице!
Няма ден, когато не се сещам за нея. Признавам, понякога си казвам, че тя се отърва и вече нищо не я боли, та за нея така беше по-добре, но тя много ми липсва понякога наистина адски много.
Завиждам на познати и приятели, чийто майки са живи!
Виж целия пост
Няма ден, когато не се сещам за нея. Признавам, понякога си казвам, че тя се отърва и вече нищо не я боли, та за нея така беше по-добре, но тя много ми липсва понякога наистина адски много.
Завиждам на познати и приятели, чийто майки са живи!
# 3 782
23 май 2023, 11:57 ч.
Ох, колко е различна и колко тежка болката на душата...
не можеш даже да посочиш точно къде те боли,
а направо имаш чувството, че нещо ще се пръсне
Търся си котвички - малки неща, голяма част от тях материални,
които да задържат усещането за мама до мен.
Наричам си ги по някакъв начин.
Моята мама просто угасна за около десет дни.
Видях какво означава мъничко по мъничко да си отиваш,
да те напускат силите. Боляха я много краката (тя по принцип си има едни ужасни травми от младостта, но в случай не ставаше въпорс за болки на тези места), но иначе общо нямаше някакви конкретни оплаквания. Ръчичките ѝ бяха много студени, нетипично за нея. Мисля си, че е възможно сърцето ѝ вече да е било много отслабнало и просто малко по малко човешкото тяло да се е прадавало, не знам... Знам само, че съм благодарна, че нямаше тежки болки, защото разбирам колко страшно е за всички - и за милите ни хора, и за нас, които кършим ръцете си и сърцата си отстрани, а с нищо не можем да помогнем.
Два дни преди да си отиде си беше направила кафе с кафеварката и вечерта преди страшния ден ме попита дали седи захлупено в чашата.
Когато вече я нямаше, аз изпих това кафе. Почувствах го като последното кафе с мама и мъничко ми стана добре на душата. Студено кафе... срещу бръчки.
Дано не ви натоварвам, сигурно ще говоря такива неща в близките дни, но те ме държат в зоната на нормалните що-годе.
Сила ви пожелавам на всички, и здраве.
Виж целия пост
не можеш даже да посочиш точно къде те боли,
а направо имаш чувството, че нещо ще се пръсне
Търся си котвички - малки неща, голяма част от тях материални,
които да задържат усещането за мама до мен.
Наричам си ги по някакъв начин.
Моята мама просто угасна за около десет дни.
Видях какво означава мъничко по мъничко да си отиваш,
да те напускат силите. Боляха я много краката (тя по принцип си има едни ужасни травми от младостта, но в случай не ставаше въпорс за болки на тези места), но иначе общо нямаше някакви конкретни оплаквания. Ръчичките ѝ бяха много студени, нетипично за нея. Мисля си, че е възможно сърцето ѝ вече да е било много отслабнало и просто малко по малко човешкото тяло да се е прадавало, не знам... Знам само, че съм благодарна, че нямаше тежки болки, защото разбирам колко страшно е за всички - и за милите ни хора, и за нас, които кършим ръцете си и сърцата си отстрани, а с нищо не можем да помогнем.
Два дни преди да си отиде си беше направила кафе с кафеварката и вечерта преди страшния ден ме попита дали седи захлупено в чашата.
Когато вече я нямаше, аз изпих това кафе. Почувствах го като последното кафе с мама и мъничко ми стана добре на душата. Студено кафе... срещу бръчки.
Дано не ви натоварвам, сигурно ще говоря такива неща в близките дни, но те ме държат в зоната на нормалните що-годе.
Сила ви пожелавам на всички, и здраве.
# 3 783
23 май 2023, 12:31 ч.
Не ни натоварваш, всички минахме и минаваме през това всеки божи ден. Или поне аз. Споделяй винаги, когато ти се споделя, защото това помага. Поне мъничко.
Виж целия пост
# 3 784
23 май 2023, 14:41 ч.
Деси, всички минаваме през това , а и аз също си търся котвички:confused:
Никой никога с нищо не натоварва,това е взаимопомощ.
Виж целия пост
Никой никога с нищо не натоварва,това е взаимопомощ.
# 3 785
23 май 2023, 15:43 ч.
Деси, тази тема ми е помогнала повече от всичко, когато загубих баща си. Всички сме минали през това. Пиши, ако ти помага, нас не ни товариш. Съжалявам, че преминаваш през това!
Понякога разговарях с приятелите си по тази тема, те проявяваха разбиране, но не са минали през това. И сякаш ми стана много мъчно, че някой ден и те ще преминат през тази болка... Дано не е скоро!
Виж целия пост
Понякога разговарях с приятелите си по тази тема, те проявяваха разбиране, но не са минали през това. И сякаш ми стана много мъчно, че някой ден и те ще преминат през тази болка... Дано не е скоро!
# 3 786
23 май 2023, 17:48 ч.
Тази тема е изключително полезна. Пиши, описвай какво преживяваш, как се е случило всичко. Само тук твоята болка ще е приета като обща. Аз така го усещам. Не се срамувам да пиша. Знам, че повечето изгубихте близки, които са на моите години, по-големи, дори и по-млади.
Тук си дадох отговор на въпроса, кое промени мама в един момент от живота й - тя загуби на 38 години майка си и повече не беше същата. Беше много добър човек, но някак тъжен и много вглъбен. Много често плачеше за баба. Дори и накрая.
Осъзнах, че на моите години човек трябва да живее с пълна душа, да работи, да се раздава. Да не се страхува от това да направи нещо неразумно. Започнах да пътувам. Ще пътувам. Избирам нови места за лятото, доста шантави идеи имам. Изпитвам истинска радост сред природата, птиците. Обожавам птиците, защото свободата им е в небето.
Майките ви са искали само да бъдете щастливи, да усещате живота и да дарявате обич.
Много трогателна история с цветето, Деси, разплаках се, но чувството беше по-скоро на необикновено вълнение, защото има нещо повече от това, което възприемаме.
Но най-важното е, както каза една великолепна потребителка - не се знае дали има друг свят, където са нашите близки, но ние разполагаме сега само с този свят и трябва да живеем пълноценно в него (интерпретирам, сигурно не съм точна). Много ме впечатли.
Разказвайте, защото нашите истории, болки, са общи. Поне така го усещам.
Виж целия пост
Тук си дадох отговор на въпроса, кое промени мама в един момент от живота й - тя загуби на 38 години майка си и повече не беше същата. Беше много добър човек, но някак тъжен и много вглъбен. Много често плачеше за баба. Дори и накрая.
Осъзнах, че на моите години човек трябва да живее с пълна душа, да работи, да се раздава. Да не се страхува от това да направи нещо неразумно. Започнах да пътувам. Ще пътувам. Избирам нови места за лятото, доста шантави идеи имам. Изпитвам истинска радост сред природата, птиците. Обожавам птиците, защото свободата им е в небето.
Майките ви са искали само да бъдете щастливи, да усещате живота и да дарявате обич.
Много трогателна история с цветето, Деси, разплаках се, но чувството беше по-скоро на необикновено вълнение, защото има нещо повече от това, което възприемаме.
Но най-важното е, както каза една великолепна потребителка - не се знае дали има друг свят, където са нашите близки, но ние разполагаме сега само с този свят и трябва да живеем пълноценно в него (интерпретирам, сигурно не съм точна). Много ме впечатли.
Разказвайте, защото нашите истории, болки, са общи. Поне така го усещам.
# 3 787
1 юни 2023, 11:21 ч.
Честит първи работен ден и честит ден на малкото и на порасналите деца.
Един поздрав миналата година по това време от свеки 🤍
Виж целия пост
Един поздрав миналата година по това време от свеки 🤍
# 3 788
1 юни 2023, 11:50 ч.
Утре е рожденият ден на татко. Направо ми се свива сърцето, писнат ли сирените. Неговият ден беше това. А в неделя ще правим помен, година. Другата седмица пък младият ни братовчед щеше да навърши 27! На деня ще правим 6 месеца вместо рожден ден! Много тежък период…
Виж целия пост
# 3 789
1 юни 2023, 14:54 ч.
Преди няколко дни беше поменът на баща ми- 9 месеца. Този път отидох заради майка ми, колкото и да не исках. Чувствах се виновна да я оставя сама. В църквата много се разстроих, на гробищата не. Но явно ми повлия всичко това, защото самокатастрофирах, когато си тръгнах. Беше леко, но после два дни бях като замаяна от този помен.
Виж целия пост
# 3 790
1 юни 2023, 15:04 ч.
Разбирам те форест, аз на 40 бях много съсипана. На шест месеца горе-долу се държах. Три не правихме, аз отидох до морето, където прекарвахме време като бях дете. Има една специална църква на много хубаво място. Ходих да запаля свещ за него и за един приятел, който почина от ковид миналата година. Много се разстроих, чак свещеника дойде да види какво става и защо съм толкова зле. Надявам се да не се разстройвам толкова вече, защото поне приех, че ги няма вече… знам, че животът продължава, ама тия дни са най-тегави…
Виж целия пост
# 3 791
1 юни 2023, 17:39 ч.
За църквата в Царево ли става въпрос?
Сигурно знаете, че тази събота е Задушница
Виж целия пост
Сигурно знаете, че тази събота е Задушница
# 3 792
1 юни 2023, 17:45 ч.
Да и да.
Виж целия пост
За църквата в Царево ли става въпрос?
Сигурно знаете, че тази събота е Задушница
Сигурно знаете, че тази събота е Задушница
Да и да.
# 3 794
1 юни 2023, 20:03 ч.
Момичета, аз ходих до апартамента на родителите ми и прибрах част от мои неща там, снимки плюс всички ценности на майка.
Баща ми си има приятелка, твърди, че не живее с нея, но мисля, че ни лъже. Със сестра ми го преживяваме тежко. Обяснихме му, че сме ок да има човек до себе си, да не е сам, но не искаме тя да живее при него. Да живее той при нея, или да живеят на трето място. Макар да отрича, считам, че живее там. Винаги е бил завършен егоист и за пореден път го доказа.
Веднъж вече го играх този филм с бащата на мъжа ми. Не поддържа връзка с нас в продължение на години, защото не сме приемали жената до него. По улиците като ме видеше и не ме поздравяваше. От няколко месеца се раздели с нея и се сети, че има син и внук. Всеки ден звъни на мъжа ми "Сине, как си"
Писна ми от дебелокожи егоисти
Виж целия пост
Баща ми си има приятелка, твърди, че не живее с нея, но мисля, че ни лъже. Със сестра ми го преживяваме тежко. Обяснихме му, че сме ок да има човек до себе си, да не е сам, но не искаме тя да живее при него. Да живее той при нея, или да живеят на трето място. Макар да отрича, считам, че живее там. Винаги е бил завършен егоист и за пореден път го доказа.
Веднъж вече го играх този филм с бащата на мъжа ми. Не поддържа връзка с нас в продължение на години, защото не сме приемали жената до него. По улиците като ме видеше и не ме поздравяваше. От няколко месеца се раздели с нея и се сети, че има син и внук. Всеки ден звъни на мъжа ми "Сине, как си"
Писна ми от дебелокожи егоисти
Препоръчани теми