Съболезнования!
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 3 827
9 юни 2023, 13:57 ч.
Съболезнования!
Майка ми също имаше автоимунно заболяване , което доведе до ХБН , тя беше на 54 . Вчера станаха 5 месеца , откакто тя си отиде . Беше на диализа и се подобряваше леко , но изведнъж получи инсулт - исхемичен , един от най-смъртоносните . След 2 дни беше в интензивното и изпадна в кома . Бори се една седмица за живота си и след това ни напусна . И след седмица баща ми също си тръгна , в същия ден - неделя , и той в същото отделение .
Виж целия пост
Здравейте,
Ще се наложи да се включа в тази тежка тема....
Мама си отиде на 06.06., на рождения ден на сина ми, само на 62...
Остави ни и ми е празно, много празно...Вчера я изпратихме, като вземем урната отиваме на морето да я разпръснем точно там, където най-много обичаше...
Основното й заболяване, от което си и отиде в крайна сметка е лупус, но много късно открит, била е болна от него от поне 10 години, а го открихме февруари, беше нанесъл много и неспасяеми поражения, имаше ХБН, поражения на бял дроб и кости и накрая в неделя през нощта, загуби зрението си и разсъдъка си. Последната една година тя преживя страшно много болка, почти постоянно влизане в болници, кръвоизливи, преливане, операции, сепсис, поставяне на стендове и балони, какво ли не, наистина страшно много мъка и болка, последно вече не можеше и да ходи от болки в костите....
Много ще ми липсва, беше човек на живота, обожаваше купоните, танците, морето и екскурзиите
Ще я запомня все така, във вихъра на танца....
Ще се наложи да се включа в тази тежка тема....
Мама си отиде на 06.06., на рождения ден на сина ми, само на 62...
Остави ни и ми е празно, много празно...Вчера я изпратихме, като вземем урната отиваме на морето да я разпръснем точно там, където най-много обичаше...
Основното й заболяване, от което си и отиде в крайна сметка е лупус, но много късно открит, била е болна от него от поне 10 години, а го открихме февруари, беше нанесъл много и неспасяеми поражения, имаше ХБН, поражения на бял дроб и кости и накрая в неделя през нощта, загуби зрението си и разсъдъка си. Последната една година тя преживя страшно много болка, почти постоянно влизане в болници, кръвоизливи, преливане, операции, сепсис, поставяне на стендове и балони, какво ли не, наистина страшно много мъка и болка, последно вече не можеше и да ходи от болки в костите....
Много ще ми липсва, беше човек на живота, обожаваше купоните, танците, морето и екскурзиите
Ще я запомня все така, във вихъра на танца....
Майка ми също имаше автоимунно заболяване , което доведе до ХБН , тя беше на 54 . Вчера станаха 5 месеца , откакто тя си отиде . Беше на диализа и се подобряваше леко , но изведнъж получи инсулт - исхемичен , един от най-смъртоносните . След 2 дни беше в интензивното и изпадна в кома . Бори се една седмица за живота си и след това ни напусна . И след седмица баща ми също си тръгна , в същия ден - неделя , и той в същото отделение .
# 3 829
9 юни 2023, 15:10 ч.
Много благодаря за подкрепата, помага много, когато споделиш...
itsmeitsme333, това през което си минала е ужасно, с мъжа ми изживяхме този ужас 2020, на 27.11 братът на мъжа ми изгуби брат си на 53 от рак, а на 17.12 почина и баща му от ковид....просто те разбирам отсякъде....децата ми последните 2 години загубиха много скъпи близки....
Оня ден се чудя как да им кажа, че и баба нямат вече, едва се закрепих да не е точно на рождения ден да им го сервирам, трябваше вечерта да преглътна цялата болка, та поне едни свещички да духне детето....на другия като ме видяха, че не съм на работа и по погледа ми познаха....не беше нужно дори да казвам....
Виж целия пост
itsmeitsme333, това през което си минала е ужасно, с мъжа ми изживяхме този ужас 2020, на 27.11 братът на мъжа ми изгуби брат си на 53 от рак, а на 17.12 почина и баща му от ковид....просто те разбирам отсякъде....децата ми последните 2 години загубиха много скъпи близки....
Оня ден се чудя как да им кажа, че и баба нямат вече, едва се закрепих да не е точно на рождения ден да им го сервирам, трябваше вечерта да преглътна цялата болка, та поне едни свещички да духне детето....на другия като ме видяха, че не съм на работа и по погледа ми познаха....не беше нужно дори да казвам....
# 3 832
9 юни 2023, 16:58 ч.
Съболезнования!
Много тежко, момичета, много
Не съм се включвала аз отдавна, ама... не знам какво да кажа освн да прегърна всички ви виртуално.
Понякога ми е спокойно, живея си живота, мисля си с хубаво, в други моменти, в които осъзнавам, че съм разчитала основно за нея, ме жегва много силно.... Трета година и все още не съм изтрила номера й от указателя.
Виж целия пост
Много тежко, момичета, много
Не съм се включвала аз отдавна, ама... не знам какво да кажа освн да прегърна всички ви виртуално.
Понякога ми е спокойно, живея си живота, мисля си с хубаво, в други моменти, в които осъзнавам, че съм разчитала основно за нея, ме жегва много силно.... Трета година и все още не съм изтрила номера й от указателя.
# 3 833
9 юни 2023, 17:06 ч.
И аз.
Диди, съболезнования. Светло да е на майчицата ти.
Виж целия пост
Трета година и все още не съм изтрила номера й от указателя.
И аз.
Диди, съболезнования. Светло да е на майчицата ти.
# 3 834
9 юни 2023, 17:07 ч.
Виж целия пост
Съболезнования!
Много тежко, момичета, много
понякога , когато ми става твърде мъчно и тежко , изпращам им съобщения дори да знам че те никога няма да ги видят
и на двамата ми родители телефоните им са у мен
никога не ми е минало и през ум да им изтрия номерата
просто ми липсват ужасно много и никога не съм се чувствала толкова самотна
Не съм се включвала аз отдавна, ама... не знам какво да кажа освн да прегърна всички ви виртуално.
Понякога ми е спокойно, живея си живота, мисля си с хубаво, в други моменти, в които осъзнавам, че съм разчитала основно за нея, ме жегва много силно.... Трета година и все още не съм изтрила номера й от указателя.
Много тежко, момичета, много
понякога , когато ми става твърде мъчно и тежко , изпращам им съобщения дори да знам че те никога няма да ги видят
и на двамата ми родители телефоните им са у мен
никога не ми е минало и през ум да им изтрия номерата
просто ми липсват ужасно много и никога не съм се чувствала толкова самотна
Не съм се включвала аз отдавна, ама... не знам какво да кажа освн да прегърна всички ви виртуално.
Понякога ми е спокойно, живея си живота, мисля си с хубаво, в други моменти, в които осъзнавам, че съм разчитала основно за нея, ме жегва много силно.... Трета година и все още не съм изтрила номера й от указателя.
# 3 835
9 юни 2023, 17:24 ч.
И аз една година вече не мога да го изтрия. Най-странното беше като татко почина и брат ми задържа телефона няколко месеца, за да може ако звъни някой да му казва, че татко е починал. И един ден ми излиза съобщение татко joined viber. Брат ми не знам защо е решил да прави вайбър, обаче беше като някакъв сигнал от татко.
Брат ми закри номера, обаче аз още не мога да го изтрия.
Виж целия пост
Трета година и все още не съм изтрила номера й от указателя.
И аз една година вече не мога да го изтрия. Най-странното беше като татко почина и брат ми задържа телефона няколко месеца, за да може ако звъни някой да му казва, че татко е починал. И един ден ми излиза съобщение татко joined viber. Брат ми не знам защо е решил да прави вайбър, обаче беше като някакъв сигнал от татко.
Брат ми закри номера, обаче аз още не мога да го изтрия.
# 3 836
9 юни 2023, 17:34 ч.
Прегръщам ви всички!
Аз номера на майка не съм го изтрила все още пише МАМА,даже ползвах нейният апарат известно време докато оправят моят и после докато не взех нов.
Даже го ползваме като домашен ако мога така да го нарека ,та ако не откривам баща си на неговия го търся на майчиния .
Виж целия пост
Аз номера на майка не съм го изтрила все още пише МАМА,даже ползвах нейният апарат известно време докато оправят моят и после докато не взех нов.
Даже го ползваме като домашен ако мога така да го нарека ,та ако не откривам баща си на неговия го търся на майчиния .
# 3 837
9 юни 2023, 19:08 ч.
Аз дадох телефона на мъжа ми и го помолих той да изтрие номера му. Беше веднага, след като почина. Не знам мазохист ли съм, но винаги в живота си съм предпочитала да махам лепенката рязко, колкото и да боли. Ден, след като умря, започнах да уреждам въпросите по продажбата на имотите му. Звучи ужасно, знам, но това е моят начин да се справям някак. Искам да залича всичко.
Днес си говорих с приятелка, която е в тежка депресия от години. Продаде едно от жилищата си, а аз много го обичах и го свързвах с детството си. Казах й, че ще ми липсва мястото, а тя ми отговори, че домът на всички ни е там, където е баща ми.
Виж целия пост
Днес си говорих с приятелка, която е в тежка депресия от години. Продаде едно от жилищата си, а аз много го обичах и го свързвах с детството си. Казах й, че ще ми липсва мястото, а тя ми отговори, че домът на всички ни е там, където е баща ми.
# 3 838
9 юни 2023, 20:45 ч.
липсват ми много…бях писала в предишния пост и нз защо , но са изчезнали , както и да е
след като си отидоха видях в телефона на баща ми , преди 10-15 минути да си отиде опитал се е да ми изпрати номера на брат си
опитвам да се представя как се е чувствал , аз не успях да бъда до него и преди да се усетя бях на погребението му , и на всичкото отгоре си беше тръгнал с отворени очи … сърцето ми се къса , не минава и ден без да усетя тази мъка
в телефона му имаше и мои снимки , от бала ми на който така и не успя да дойде той , а искаше да дойде , даже работеше в неделите за да си вземе отпуска , но не можа
най-вече ми е мъчно за това ще имам една единствена снимка на която сме тримата - аз,баща ми и майка ми.И останали са поотделно.
Виж целия пост
Много благодаря за подкрепата, помага много, когато споделиш...
itsmeitsme333, това през което си минала е ужасно, с мъжа ми изживяхме този ужас 2020, на 27.11 братът на мъжа ми изгуби брат си на 53 от рак, а на 17.12 почина и баща му от ковид....просто те разбирам отсякъде....децата ми последните 2 години загубиха много скъпи близки....
Оня ден се чудя как да им кажа, че и баба нямат вече, едва се закрепих да не е точно на рождения ден да им го сервирам, трябваше вечерта да преглътна цялата болка, та поне едни свещички да духне детето....на другия като ме видяха, че не съм на работа и по погледа ми познаха....не беше нужно дори да казвам....
itsmeitsme333, това през което си минала е ужасно, с мъжа ми изживяхме този ужас 2020, на 27.11 братът на мъжа ми изгуби брат си на 53 от рак, а на 17.12 почина и баща му от ковид....просто те разбирам отсякъде....децата ми последните 2 години загубиха много скъпи близки....
Оня ден се чудя как да им кажа, че и баба нямат вече, едва се закрепих да не е точно на рождения ден да им го сервирам, трябваше вечерта да преглътна цялата болка, та поне едни свещички да духне детето....на другия като ме видяха, че не съм на работа и по погледа ми познаха....не беше нужно дори да казвам....
след като си отидоха видях в телефона на баща ми , преди 10-15 минути да си отиде опитал се е да ми изпрати номера на брат си
опитвам да се представя как се е чувствал , аз не успях да бъда до него и преди да се усетя бях на погребението му , и на всичкото отгоре си беше тръгнал с отворени очи … сърцето ми се къса , не минава и ден без да усетя тази мъка
в телефона му имаше и мои снимки , от бала ми на който така и не успя да дойде той , а искаше да дойде , даже работеше в неделите за да си вземе отпуска , но не можа
най-вече ми е мъчно за това ще имам една единствена снимка на която сме тримата - аз,баща ми и майка ми.И останали са поотделно.
# 3 839
9 юни 2023, 21:04 ч.
Съболезнования, Диди. Дано е настина на по-добро място, без болка. За теб/вас нека останат хубавите спомени…за един човек, какъвто е била тя, не това, в което я е превърнало болестта в последните моменти.
Празнувай, поздравявай детето си…вярвам, че майка ти би искала точно това 🤗
Виж целия пост
Празнувай, поздравявай детето си…вярвам, че майка ти би искала точно това 🤗
Препоръчани теми