Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 12 юли 2026, 13:13 ч.

414 121
5 515

schreier - Ентусиаст

Ентусиаст

# 390 27 апр. 2014, 15:30 ч.

Цитат на: rajnaa в ср, 23 апр 2014, 13:16

Майка ми почина внезапно преди 4 седмици от масиран инфаркт. Днес щеше да навърши 58 години. Тази нощ се събудих от кошмар и ми се стори, че мъжът ми не диша, докоснах го по бузата стори ми се студена, скочих от леглото и той се събуди. Казах му, че съм сънувала нещо гадно, изпуших една цигара и пак заспах. Постоянно в мислите си говоря с майка ми. Имам чувството, че всеки момент телефона пак ще звънне и ще чуя смеха и. Но няма да го чуя. Уморих се да губя любими хора, само баща ми остана, и усещам как прекалявам в обгрижването, да не му се случи нещо.
И постоянно в главата ми звучи една фраза от любимото стихотворение на мама на Пушкин "Я памятник себе воздвиг нерукотворный..."
Животът продължава! Heart Eyes

Heart Eyes

И моята майчица почина от инфаркт,2012,17 декември.На 53г.А аз съм на 32.Не мога да го преодолея,имам проблеми със сърцето.Бракът ми се разклати,светът ми стана сив,не черен,но сив.Няма празници,няма забаления,пренебрегвам съпруга си.......само работя и гледам децата,като фикс идея ми е да си изпълня задълженията към тях и оттам нататък-мъртвило!Страхувам се и за баща ми,всеки път като ми се обади си спомням как ми съобщи лошата новина........Изпитвам вина,че не съм могла да закарам мама навреме в болницата,сестра ми е била при нея и също живее с вина.Всъщност не живее,а чака......да отиде при нея.Нещо в нас умря,остана си там,в 17.12.2012....

Виж целия пост

M

# 391 28 апр. 2014, 21:27 ч.

Mnogo e strashno, mnogo e trudno. Bolkata pri men ne namaliava s vremeto, a naprotiv usilva se. Sled 10 dni shte stanat 4 meseca, otkakto mama ni napusna, strahuvam se za sebe si, che niama da moga da go preodoleia. Zadushavam se ot misalta za jivota mi bez neia, opitvam se, boria se, mislia za sina si, za bashta si, za sestra si, za vsichki, no niakak si pak ne vijdam smisal, a triabva.

Виж целия пост

Месечинка виторога

Редовен потребител

# 392 28 апр. 2014, 23:02 ч.

Недей така, моля те, ако не за другите и за себе си, заради детето си просто си длъжна да се вземеш в ръце! Разбирам болката ти напълно, но животът продължава, просто трябва и ти да продължиш. Какво значи не виждаш смисъл? Ей, момиче, ще те напляскам, да знаеш. Вирвай главата, заради паметта на майчето си и дай най-доброто от себе си на детето си.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 393 28 апр. 2014, 23:25 ч.

Убивате си повторно мачйците с тези мисли. Представете си, че ви гледат отнякъде, а? Поставете си за цел да бъдее щастливи, да живеете пълноценен и хубав живот - в тяхна памет!

Виж целия пост

# 394 28 апр. 2014, 23:30 ч.

Смисъл винаги има, от нас само зависи да продължим напред и да носим мама в сърцето си. Там тя винаги ще е с нас. Трябва време за да намалее болката 4 месеца са твърде кратко време за да искаме това от себе си. Аз поосъзнах някъде след 6-7 месеца, че живота продължава и трябва да го живея а не да се предавам.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 395 28 апр. 2014, 23:34 ч.

maks 82, и ти ще се справиш. Ще се научиш да носиш болката. Знам как се чувстваш. Аз се чувствах смазана. Дори да се движа ми беше трудно, все едно нося някаква тежест. Спях постоянно с надеждата, че така ще се чувствам по-близо до нея. Дори да не ми се спеше, лежах. Нищо почти не ме интересуваше, само най-близките, но и тях бях започнала да пренебрегвам без да осъзнавам. Все едно живеех в друг свят. Постепенно се свиква и с това. Преодолява се някак. Не си поставяй цели, а си дай време психиката ти да се справи. Ще се събереш постепенно, ще видиш. Ще намериш начин да я намираш в живота си дори и сега, когато я няма. Ще се научиш да правиш това, което само тя е умеела може би. Аз се научих да плета, защото не можех, а тя го правеше преди за мен. Ей, така ми се появи силно желание и започнах да търся информация и да се опитвам. Психиката на човек винаги намира начин да се справи дори и с най-тежките ситуации. Но трябва време. Майка ти не би искала да се съсипеш от мъка.
Понякога, макар и рядко сънувам моята майка. Виждам я и изпитвам много силна радост, че е с мен. Не помня дали говорим нещо и колко време сме заедно, но в един момент започвам да се задавям от плач, хем от радост, че сме заедно, хем от мъка, че я няма вече в живота ми. И тогава тя изведнъж си тръгва. Странно е, че все това сънувам. После цял ден се чувствам смазана.

Виж целия пост

*snezhinka*

Новак

# 396 28 апр. 2014, 23:34 ч.

Днес мaмa трябвaше дa нaвърши 60 г. Много ми е мъчно

Виж целия пост

А

Анонимен

# 397 28 апр. 2014, 23:38 ч.

Аз пък мойта не я сънувам.... Tired

Tired

Виж целия пост

# 398 29 апр. 2014, 08:56 ч.

Аз моята да съм я сънувала 1-2 пъти за 12 години или поне толкова помня. И то не в миналото а неща от настоящето.

Виж целия пост

малката лисичка

# 399 29 апр. 2014, 09:06 ч.

Здравейте,днес моята майка навършва 16 години откакто почина много ми е мъчно

Виж целия пост

А

Анонимен

# 400 29 апр. 2014, 10:29 ч.

Вече съм го цитирала по-напред в темата, но пак ще го направя. Понякога имам належаща нужда да го чета:

"От всяко свое пътуване
Все ти носех по нещо — да те зарадвам,
да усетиш дъха на далечините.
Как обичах завръщането,
прегръдката ни по летища и гари,
разговорите до среднощ...
Този път,
от най-далечното свое пътуване
няма нищичко да ти донеса.
Само — болка и сиротство,
само — заглъхващ спомен за лицето ми,
за гласа, за облака от любов,
с който те обгръщах...
Никога
няма да узнаеш
за най-странното мое пътуване.
Но ти си мисли,
че някъде все пак ме има,
че те виждам,
че в страшен за тебе час
ще се сгъстя в плазма,
в силово поле,
в светлина —
и ти ще се усетиш несломима.
И не сама.

Станка Пенчева - "И пак на дъщеря ми"

Виж целия пост

малката лисичка

# 401 29 апр. 2014, 10:30 ч.

И аз написах преди 10 дни нещо мое :

На майка ми

Още те помня и виждам и денем и нощем,
тихо се плаша,че гласът ти не помня.
Думата "мамо" ми разкъсва душата
16 години като миг отлетяха.

Помня те мила и нежна
без косичка останала моя мила сърничка,
сърцето крещи и те иска обратно,
мила моя,МАРИАНА,моя измама...
Коварната болест отне те от вечно търсещите те мои детски ръце ...

Виж целия пост

M

# 402 29 апр. 2014, 18:47 ч.

Прави сте, осъзнавам всичко, знам че ако маминка ме гледа отнякъде страда, защото аз страдам, а тя не би искала. Месечинка виторога, единствено и само близките ми ме крепят, заради прекрасният детски глас, който чувам в момента на двора и който като каже МАМО, всичко добива смисъл,се опитвам да съм силна, защото знам че нищо не мога да променя. Единствено е да чакам..... и да се надявам един ден пак да я прегърна. Винаги ми е по леко когато пиша с вас Cry

Cry

. Ще продължавам да се боря, ще чакам времето да притъпи страшната празнота и болка в сърцето

Виж целия пост

# 403 29 апр. 2014, 20:30 ч.

Мили момичета знам ,че болката е ужасна, но си дайте време да приемете и да свикнете с липсата на любимата си майчица.
При мене минаха почти две години и чак сега се отърсвам от кошмара. При това при нас края беше очакван / Алцхаймер /, а при вас нещата се случват на много млади години за вашите майки.
Правете нещата в памет на майките си, опитвайте се да продължите напред заради дечицата си.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 404 29 апр. 2014, 22:10 ч.

Цитат на: bobb в вт, 29 апр 2014, 20:30

Мили момичета знам ,че болката е ужасна, но си дайте време да приемете и да свикнете с липсата на любимата си майчица.
При мене минаха почти две години и чак сега се отърсвам от кошмара. При това при нас края беше очакван / Алцхаймер /, а при вас нещата се случват на много млади години за вашите майки.
Правете нещата в памет на майките си, опитвайте се да продължите напред заради дечицата си.

Така е!И аз правя всичко така,както би искала майка.Така говоря и на сестра ми-винаги да изхожда от тази гледна точка.......Смея се,забавлявам се,гледам си семейството,но......в един определен момент осъзнавам колко съм сама,чувствам се без корени,без опора,без гръб.....Нищо,че татко е с мен,винаги когато имам нужда...Майката си е майка-сродна душа,за всичко има отговор и лек!Липсва ми много,животът ми е празен....като разписание за влак-всеки ден едно и също,и си длъжен да го спазваш.А защо тя ни предаде?Защо ни изостави така и не разбрах! txtloves

txtloves

smile3518

smile3518

Виж целия пост

Препоръчани теми

Помен 1 година

1 320
6

Лични и семейни отношения

Синдромът „празно гнездо “ и самотата

12 049
276

Лични и семейни отношения

Бисексуален съпруг - повод ли е за развод?

9 789
211

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.