А защо тя ни предаде?Защо ни изостави така и не разбрах! 
Мамоооо, защо ни оставиииии ???
Ние неможем без теб.............
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2026, 13:13 ч.
# 405
29 апр. 2014, 22:24 ч.
Мамоооо, защо ни оставиииии ???
Ние неможем без теб.............
Виж целия пост
И аз този въпрос си задавам ежедневно
Мамоооо, защо ни оставиииии ???
Ние неможем без теб.............
# 406
29 апр. 2014, 23:59 ч.
Не, момичета, не са ни предали майчиците ни. Помислете си само: вие бихте ли изоставили децата си, ако имахте други избор? Нашите майки не са имали. Сигурна съм, че ако можеха да останат поне още миг с нас, щяха да се вкопчат в тази възможност, но не би.....
Много ще ни липсват, винаги. но трябва да се научимда живеем с тази ужасна липса .. и с болката....
И на мен ми липсва мама и без нея нищо не е същото....
Вече цели 15 години......
Ех, мамо, да можех да те прегърна поне още веднъж.....
Виж целия пост
Много ще ни липсват, винаги. но трябва да се научимда живеем с тази ужасна липса .. и с болката....
И на мен ми липсва мама и без нея нищо не е същото....
Вече цели 15 години......
Ех, мамо, да можех да те прегърна поне още веднъж.....
# 407
1 май 2014, 13:05 ч.
Днес се навършват точно 4 години от както майка ми почина!На 1 май-ден на труда,та тя беше най-работливия и енергичен човек,който познавах.Точно заради работа,работа и пак работа не си обърна внимание на здравето навреме........Преди 4 год. тук пуснах тема,бях много тъжна и отчаяна......и вие съфорумците много ми помогнахте,съчуствахте ми и ми споделяхте.........благодаря !
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=494427.msg15020789#msg15020789
Сега след 4 год.съм по-спокойна,времето лекува.....това е така,но липсата й все още се усеща много.Липсва на мен,на децата ми,дори на съпруга ми,липсва му тъщата да си пийват ракийка
Дано там да е намерила покой и да си почива наистина!!!Все пак отиде при татко.......и двамата много ми липсват........Обичаме ги и винаги ще са в сърцата ни!!!! 
Виж целия пост
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=494427.msg15020789#msg15020789
Сега след 4 год.съм по-спокойна,времето лекува.....това е така,но липсата й все още се усеща много.Липсва на мен,на децата ми,дори на съпруга ми,липсва му тъщата да си пийват ракийка
Дано там да е намерила покой и да си почива наистина!!!Все пак отиде при татко.......и двамата много ми липсват........Обичаме ги и винаги ще са в сърцата ни!!!!
# 408
1 май 2014, 16:14 ч.
Така е!И аз правя всичко така,както би искала майка.Така говоря и на сестра ми-винаги да изхожда от тази гледна точка.......Смея се,забавлявам се,гледам си семейството,но......в един определен момент осъзнавам колко съм сама,чувствам се без корени,без опора,без гръб.....Нищо,че татко е с мен,винаги когато имам нужда...Майката си е майка-сродна душа,за всичко има отговор и лек!Липсва ми много,животът ми е празен....като разписание за влак-всеки ден едно и също,и си длъжен да го спазваш.А защо тя ни предаде?Защо ни изостави така и не разбрах!
И аз постоянно си задавам въпроса защо? Защо ни изостави, защо? Както си седеше кротко на леглото издъхна, без една дума,без един поглед,нищо. Толкова й бях обидена до скоро,ако беше казала една думичка поне...... може би щеше да е друго. Никога няма да си простя 
,че се паникьосах и не направих нищо. Сега живота ми е механичен,правя всичко,но не знам защо,забравям.... просто вече не съм аз
Виж целия пост
Мили момичета знам ,че болката е ужасна, но си дайте време да приемете и да свикнете с липсата на любимата си майчица.
При мене минаха почти две години и чак сега се отърсвам от кошмара. При това при нас края беше очакван / Алцхаймер /, а при вас нещата се случват на много млади години за вашите майки.
Правете нещата в памет на майките си, опитвайте се да продължите напред заради дечицата си.
При мене минаха почти две години и чак сега се отърсвам от кошмара. При това при нас края беше очакван / Алцхаймер /, а при вас нещата се случват на много млади години за вашите майки.
Правете нещата в памет на майките си, опитвайте се да продължите напред заради дечицата си.
,че се паникьосах и не направих нищо. Сега живота ми е механичен,правя всичко,но не знам защо,забравям.... просто вече не съм аз
# 409
1 май 2014, 18:37 ч.
Момичета,ако ви е останал поне единият родител жив....то направете за него всичко,което за починалия не сте успели......обаждайте му се,уважавайте го,посещавайте го,бъдете част от живота му/й..............все пак единият е с вас.........при мен и двамата ги няма вече,наистина се чувствам като дърво без корени.Така ми липсва родителската загриженост-дали съм здрава,дали ме боли нещо,как се чувствам,успяла ли съм или не съм ...в нещата,с които се захващам.Семейството /децата и съпруга/ ми дават много,без тях не мога ,ноооо..............както се вика друго си е мама и тате 
Виж целия пост
# 410
9 май 2014, 20:59 ч.
Аз живея в това вече почти две години и половина.
Мислих много, много се и лутах, и залитах (гняв, отрицание, безразличие, цинизъм... всичко в целия пакет).
Сега вярвам, че не заради детето, или баща ми, или съпруга ми, или сестра ми, а заради мен трябва да продължа.
Аз съм първородната дъщеря - сигурно майка ми ме е искала и чакала, била съм онзи елемент, който ще ги направи семейство, била съм... всичко важно за нея.
Не мога 43 години по-късно да зачеркна надеждите й, вярата й в мен, факта, че разчиташе на мен и ми се доверяваше. Че се гордееше с мен.
Няма как при това положение да се държа като нещастна глезла, не ми се получава, не се чувствам добре. Напоследък се чувствам добре, когато усетя, че се усмихвам както преди ("Маме, ти озаряваш стаята, когато влезеш и се усмихнеш").
Виж целия пост
Мислих много, много се и лутах, и залитах (гняв, отрицание, безразличие, цинизъм... всичко в целия пакет).
Сега вярвам, че не заради детето, или баща ми, или съпруга ми, или сестра ми, а заради мен трябва да продължа.
Аз съм първородната дъщеря - сигурно майка ми ме е искала и чакала, била съм онзи елемент, който ще ги направи семейство, била съм... всичко важно за нея.
Не мога 43 години по-късно да зачеркна надеждите й, вярата й в мен, факта, че разчиташе на мен и ми се доверяваше. Че се гордееше с мен.
Няма как при това положение да се държа като нещастна глезла, не ми се получава, не се чувствам добре. Напоследък се чувствам добре, когато усетя, че се усмихвам както преди ("Маме, ти озаряваш стаята, когато влезеш и се усмихнеш").
# 411
10 май 2014, 00:07 ч.
Тази вечер един прост въпрос зададен ми от дъщеря ми ме натъжи Обяснявах какво е кино и как моята баба ме водеше на кино на тяхната възраст, малката ме заби с въпроса "Мамо, ти имаш ли мама?". Не ме питат за пръв път за нея, но точно по този начин формулиран въпрос не са ми задавали. Обясних им че моята мама вече не е сред нас, наясно съм че за тях смъртта с която до този момент не са се сблъсквали не им е ясна и тепърва ще го осъзнават. Накрая и малко избягах от лавинообразните въпроси 
с идеята да се обадим на дядо (баща ми), идеята до толкова им хареса че не искаха да заспят преди да се чуят по телефона (нощна смяна е и го уцелихме с клиент в таксито, та си почакахме обаждане). Допусках че може да го питат за баба нещо, но малките вече бяха на друга вълна 
Рядко си позволявам да плача пред децата, но сълзите ми след въпроса сами потекоха
Виж целия пост
Обяснявах какво е кино и как моята баба ме водеше на кино на тяхната възраст, малката ме заби с въпроса "Мамо, ти имаш ли мама?". Не ме питат за пръв път за нея, но точно по този начин формулиран въпрос не са ми задавали. Обясних им че моята мама вече не е сред нас, наясно съм че за тях смъртта с която до този момент не са се сблъсквали не им е ясна и тепърва ще го осъзнават. Накрая и малко избягах от лавинообразните въпроси с идеята да се обадим на дядо (баща ми), идеята до толкова им хареса че не искаха да заспят преди да се чуят по телефона (нощна смяна е и го уцелихме с клиент в таксито, та си почакахме обаждане). Допусках че може да го питат за баба нещо, но малките вече бяха на друга вълна Рядко си позволявам да плача пред децата, но сълзите ми след въпроса сами потекоха
# 412
31 май 2014, 09:39 ч.
изминаха 4 дълги години без моята майка!
На МАМА
Как искам да вярвам, че всичко е сън,
че всичко е само измама,
че само след миг ще я зърна навън,
но жалко - мама я няма.
И казвам си гласно: "Лъжа е това.
Не вярвай на тази измама!
Ще чуеш пак нейните топли слова."
Но тихо е. Мама я няма.
Опитвам се даже на нея да кажа:
"Не крий се, излез, мамо, мамо!
Аз искам за много неща да ти кажа."
Но истина е - мама я няма.
Ах, искам в очите ù влажни да видя
пак тази грижовност голяма.
Спокоен във стаята пак да си ида.
Но пусто е - Мама я няма.
И гоня безсилен аз този мираж,
потънал в жестоката драма.
Да я видя аз искам само веднъж,
но няма я, мама я няма!
Виж целия пост
На МАМА
Как искам да вярвам, че всичко е сън,
че всичко е само измама,
че само след миг ще я зърна навън,
но жалко - мама я няма.
И казвам си гласно: "Лъжа е това.
Не вярвай на тази измама!
Ще чуеш пак нейните топли слова."
Но тихо е. Мама я няма.
Опитвам се даже на нея да кажа:
"Не крий се, излез, мамо, мамо!
Аз искам за много неща да ти кажа."
Но истина е - мама я няма.
Ах, искам в очите ù влажни да видя
пак тази грижовност голяма.
Спокоен във стаята пак да си ида.
Но пусто е - Мама я няма.
И гоня безсилен аз този мираж,
потънал в жестоката драма.
Да я видя аз искам само веднъж,
но няма я, мама я няма!
# 413
31 май 2014, 09:53 ч.
Изминали са 4 години. И моята майка си отиде през 2010. Времето може да бъде мерено с години, но когато помисля за нея сякаш е спряло. В сърцето ми си има едно място, което е само за нея. Не стои празно и не може да бъде попълнено. Толкова време мина, а пак ми се иска да и се обадя. Да и споделя нещо. Сякаш не е минало. Сигурно това е вечността.
Виж целия пост
# 414
7 юни 2014, 13:08 ч.
Днес е Задушница. Бог да прости починалите ни близки и да даде покой на душите им.
Виж целия пост
# 415
7 юни 2014, 14:46 ч.
За мама и за всички, които вече не са сред нас и безкрайно много ни липсват....
Виж целия пост
# 416
17 юни 2014, 21:49 ч.
Здравейте момичета 
прочетох само няколко странички назад и неспирам да плача
И аз останах без майчица ...
Отиде си съвсе скоро на 04 февруари тази година от РАК ... Още не мога да осъзная, какво ми се случи, най-тежкото нещо, което можеше да се случи.
6 години се борихме за 2-те ми слънчица, те се родиха, а на мама и откриха този рак, почна химиотерапия и на 3 ден от нея си отиде, всички ми казват, че се е отървала от болките (нямаше такива) но рака и беше 4-та фаза последната, рак на шийката на матката, тумора е бил колкото бебешка главичка
Поне ги видя бебките, но никога няма да забравя как плачеше и ми казваше, че иска да ги гушка, а аз и казах, мамо в петъка ще ти ги доведа, щеше да започва на следващия ден химиотерапия, не можах да и ги доведа, но те ще знаят за мамито си! Аз ще ги заведа там и ще ходим редовно и с тях. Тя много ги обичаше ...
Много ми липсва, не спирам да плача, тя ми беше най-добрата приятелка, най-близката, имахем толкова планове как заедно ще гледаме двете ми слънчица, ще ходим заедно по разходки в Морската ни градина,а вместо това, сега з ходя но при нея, на гробищата. Всяка събота отивам, понякога когато мога и в неделя, само там се чувствам сякаш съм с нея ...
Но, не мога да преодолея нейната липса, ошитвам се да вдъхна кураж на татко дори дойдохме да живеем при него, но не ми се получава ...
Виж целия пост
прочетох само няколко странички назад и неспирам да плача
И аз останах без майчица ...
Отиде си съвсе скоро на 04 февруари тази година от РАК ... Още не мога да осъзная, какво ми се случи, най-тежкото нещо, което можеше да се случи.
6 години се борихме за 2-те ми слънчица, те се родиха, а на мама и откриха този рак, почна химиотерапия и на 3 ден от нея си отиде, всички ми казват, че се е отървала от болките (нямаше такива) но рака и беше 4-та фаза последната, рак на шийката на матката, тумора е бил колкото бебешка главичка
Поне ги видя бебките, но никога няма да забравя как плачеше и ми казваше, че иска да ги гушка, а аз и казах, мамо в петъка ще ти ги доведа, щеше да започва на следващия ден химиотерапия, не можах да и ги доведа, но те ще знаят за мамито си! Аз ще ги заведа там и ще ходим редовно и с тях. Тя много ги обичаше ...
Много ми липсва, не спирам да плача, тя ми беше най-добрата приятелка, най-близката, имахем толкова планове как заедно ще гледаме двете ми слънчица, ще ходим заедно по разходки в Морската ни градина,а вместо това, сега з ходя но при нея, на гробищата. Всяка събота отивам, понякога когато мога и в неделя, само там се чувствам сякаш съм с нея ...
Но, не мога да преодолея нейната липса, ошитвам се да вдъхна кураж на татко
дори дойдохме да живеем при него, но не ми се получава ...
# 417
17 юни 2014, 23:35 ч.
Коконче, на вас ви трябва време да затихне болката от загубата. Радвай се, че така безболезнено си е отишла, наистина се е отървала. На майка ми последния месец и морфина (изписаната доза) не и помагаше, пак имаше ужасни болки Ходи колкото често имаш нужда на гроба и, щом ти носи утеха. Споделяй с близък човек, на мен това ми помогна по-лесно да приема загубата. Знай че татко ти също има нужда от своето време за да потъгува за своето другарче в живота, не го притискай ще ти се получи когато дойде времето за това. 
Виж целия пост
Ходи колкото често имаш нужда на гроба и, щом ти носи утеха. Споделяй с близък човек, на мен това ми помогна по-лесно да приема загубата. Знай че татко ти също има нужда от своето време за да потъгува за своето другарче в живота, не го притискай ще ти се получи когато дойде времето за това.
# 418
18 юни 2014, 12:27 ч.
Страшно е момичета, много страшно..... Вече почти 6 месеца изминаха от смъртта на мама и нищо, задушавам се, не съм аз, мисля си, че никога няма да мине този ужас. Все така безмислен ли ще е животът ми занапред, все така празен ли? Как да се съвзема не знам, от огромния стрес месечният ми цикъл започна да спира, да прескача, страх ме е да не ме хване критическата на 30 години. Осъзнавам, че вече нищо не мога да направя за нея, и се боря, боря се със себе си,за да съм здрава, заради сина си, но пак като нахлуят мислите в главата ми за нея и чувствам, че полудявам
Виж целия пост
# 419
18 юни 2014, 13:41 ч.
kokona20, съжалявам за загубата Тази болест е ужасно коварна. Моята майка също си отиде от рак...Знам какъв стрес е в началото като научите диагнозата, дори сте нямали време да го проумеете и да се справите с това чувство, а смъртта е дошла толкова скоро после Дългите грижи за болния са като дълго сбогуване, но мъката да гледаш любимия човек как гасне, да се бориш и да пазиш мъничката надежда, която болестта всеки ден така жестоко ти ограбва - това е страшно болезнено и за болния и за близките.
Имаш си две хубави дечица, да са ти живи и здрави да им се радваш и да ги отгледаш щастливи. В тях са живи гените на майка ти, съвземи се, за да си им максимално полезна. Майка ти винаги ще бъде до тебе - чрез тях, когато ти повтаряш нея като майка. Плачи си, когато ти се плаче, споделяй - това помага. Особено, ако споделяш на живо с приятелка. Споделянето сякаш изкарва тази мъка отвътре и можеш да я погледнеш отстрани и да я надмогнеш.
maks1211, 6 месеца са малко време. Ще се справиш. Ако можеш, говори за това с приятелки на живо. Прави нещо, ако ще да е насила, но излизай, срещай хора, не се затваряй. Повече време сред природата помага. Не ти е безсмислен живота - имаш дете. Вземи си някакъв чай за нервите - аз пих мента, глог, валериана на някакъв сироп, но също така сутрин и чай от лайка на гладно. Вечер преди лягане - маточина за по-добър сън.
Виж целия пост
Тази болест е ужасно коварна. Моята майка също си отиде от рак...Знам какъв стрес е в началото като научите диагнозата, дори сте нямали време да го проумеете и да се справите с това чувство, а смъртта е дошла толкова скоро после Дългите грижи за болния са като дълго сбогуване, но мъката да гледаш любимия човек как гасне, да се бориш и да пазиш мъничката надежда, която болестта всеки ден така жестоко ти ограбва - това е страшно болезнено и за болния и за близките. Имаш си две хубави дечица, да са ти живи и здрави да им се радваш и да ги отгледаш щастливи. В тях са живи гените на майка ти, съвземи се, за да си им максимално полезна. Майка ти винаги ще бъде до тебе - чрез тях, когато ти повтаряш нея като майка. Плачи си, когато ти се плаче, споделяй - това помага. Особено, ако споделяш на живо с приятелка. Споделянето сякаш изкарва тази мъка отвътре и можеш да я погледнеш отстрани и да я надмогнеш.
maks1211, 6 месеца са малко време. Ще се справиш. Ако можеш, говори за това с приятелки на живо. Прави нещо, ако ще да е насила, но излизай, срещай хора, не се затваряй. Повече време сред природата помага. Не ти е безсмислен живота - имаш дете. Вземи си някакъв чай за нервите - аз пих мента, глог, валериана на някакъв сироп, но също така сутрин и чай от лайка на гладно. Вечер преди лягане - маточина за по-добър сън.
Препоръчани теми