Днес денят ми трябваше да започне с "Честит рожден ден, майка".....душата ми е счупена!
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.
# 3 930
8 септ. 2023, 05:48 ч.
# 3 931
8 септ. 2023, 07:37 ч.
Честит рожден ден,Мамзелче,бъди здрава и силна ,прегръщам те .Всеки ден липсват ,а на този ужасно много.
Виж целия пост
# 3 932
8 септ. 2023, 09:46 ч.
Всъщност, тя имаше рожден ден....
Виж целия пост
Честит рожден ден,Мамзелче,бъди здрава и силна ,прегръщам те .Всеки ден липсват ,а на този ужасно много.
# 3 933
8 септ. 2023, 10:57 ч.
Извинявай, мислех,че тя се е обръщала към теб, това първия ѝ рожден ден ли е от както я няма, всичко първо без тях е грозно, после знаем,пак боли, но знаем,че наистина ги няма.Прегръщам те.
Виж целия пост
# 3 934
10 окт. 2023, 07:12 ч.
По принцип обичам всички сезони,
намирам красота и неща, на които да се радвам във всеки един от тях...
Тази година обаче настъпването на есента ужасно ме натъжава... виждайки как живата природа затихва ме връща към мъката по мама...
Дали напролет отново ще се събудят цветенцата,
последният ни дар от нея за нашата градина?
Дали ще продължа да намирам сили като ги намирам - нея и татко - във всяко нещо, което по нещо ми напомня за тях?
Идват дни, в които всеки търси уюта и топлината, идват празници,
в които сме били заедно.
В тая липса като бездна като погледна - душата ми плаче.
Слушам тази песен, и помня, че така беше.
И няма повече да е.
https://www.youtube.com/watch?v=CSN7QQlJNkY
Виж целия пост
намирам красота и неща, на които да се радвам във всеки един от тях...
Тази година обаче настъпването на есента ужасно ме натъжава... виждайки как живата природа затихва ме връща към мъката по мама...
Дали напролет отново ще се събудят цветенцата,
последният ни дар от нея за нашата градина?
Дали ще продължа да намирам сили като ги намирам - нея и татко - във всяко нещо, което по нещо ми напомня за тях?
Идват дни, в които всеки търси уюта и топлината, идват празници,
в които сме били заедно.
В тая липса като бездна като погледна - душата ми плаче.
Слушам тази песен, и помня, че така беше.
И няма повече да е.
https://www.youtube.com/watch?v=CSN7QQlJNkY
# 3 935
11 окт. 2023, 00:31 ч.
Здравейте, мили хора!
Пиша със сълзи на очи и с огромна буца в гърдите...
Днес си отиде моят татко. На 10 юли получи инсулт, на 14 септември следващият и на 10 октомври си отиде...
Почина в хоспис, беше там точно 20дни. Нямаше как да го гледаме, майка ми е с прясно сменена тазобедрена става, а аз с бебе на 2 месеца и син на 4г. Да...той получи първият инсулт две седмици преди да родя...
Никога няма да забравя като го видях за първи път след първия инсулт....онзи поглед (типичният за хората с инсулти) и дори не мога да продължа да пиша повече..сълзите и болката нестихват. Говорих с него на 9 октомври следобяд, като дойде физиотерапевта, винаги го молех да ме набере да поговоря с него. Беше толкова тих, почти неразбираем...на легло от 20дни... Толкова се мъчеше, всеки път искаше да го заведем просто до тоалетната..толкова просто, човешко действие, че дори не се замисляш, колко много може да означава! Беше жаден, много жаден, не можеше сам да пие вода и му пасираха храната. Няма да забравя и последният ни разговор, казвах му колко много го обичам, как всичко ще бъде наред, че е постоянно в мислите ми, че всички го чакаме да се възстанови..
Майката на моят татко, умира при неговото раждане, това се е случило преди 74г.
Сега, са вече там, заедно(аз вярвам), в небесното царство и задгробния живот!
Виж целия пост
Пиша със сълзи на очи и с огромна буца в гърдите...
Днес си отиде моят татко. На 10 юли получи инсулт, на 14 септември следващият и на 10 октомври си отиде...
Почина в хоспис, беше там точно 20дни. Нямаше как да го гледаме, майка ми е с прясно сменена тазобедрена става, а аз с бебе на 2 месеца и син на 4г. Да...той получи първият инсулт две седмици преди да родя...
Никога няма да забравя като го видях за първи път след първия инсулт....онзи поглед (типичният за хората с инсулти) и дори не мога да продължа да пиша повече..сълзите и болката нестихват. Говорих с него на 9 октомври следобяд, като дойде физиотерапевта, винаги го молех да ме набере да поговоря с него. Беше толкова тих, почти неразбираем...на легло от 20дни... Толкова се мъчеше, всеки път искаше да го заведем просто до тоалетната..толкова просто, човешко действие, че дори не се замисляш, колко много може да означава! Беше жаден, много жаден, не можеше сам да пие вода и му пасираха храната. Няма да забравя и последният ни разговор, казвах му колко много го обичам, как всичко ще бъде наред, че е постоянно в мислите ми, че всички го чакаме да се възстанови..
Майката на моят татко, умира при неговото раждане, това се е случило преди 74г.
Сега, са вече там, заедно(аз вярвам), в небесното царство и задгробния живот!
# 3 936
11 окт. 2023, 00:57 ч.
Съболезнования мила!
Светло да му е на душата!
Лошо струпване на обстоятелства...децата ще са ти спасението, знаеш. Не се вини за нищо! Живот идва, живот си отива...изключително трудно е, когато се случи едновременно, но пък няма по- силен стимул да продължиш. Знам добре- чувството за съдрана душа, когато трябва да си най- спокойна и щастлива. Знам, невъзможността да бликат радост и обич, защото не си цяла, а толкова много да искаш да ги дадеш. Знам, мъката да сдържиш сълзите и да не се срутиш...
Пиши тук! Помага много. Ще имаш...как да кажа, един шизофреничен период, но нещата ще се наместят и ще се усмихнеш отново! За децата! Няма никога да си същата, но...това е животът, уви. Събери се, а той си е с теб, носи го в сърцето си, говори си с него, показвай му децата, бъди опора за майчето си и така...няма да мине, но ще се притъпи.
Прегръдка!
Виж целия пост
Светло да му е на душата!
Лошо струпване на обстоятелства...децата ще са ти спасението, знаеш. Не се вини за нищо! Живот идва, живот си отива...изключително трудно е, когато се случи едновременно, но пък няма по- силен стимул да продължиш. Знам добре- чувството за съдрана душа, когато трябва да си най- спокойна и щастлива. Знам, невъзможността да бликат радост и обич, защото не си цяла, а толкова много да искаш да ги дадеш. Знам, мъката да сдържиш сълзите и да не се срутиш...
Пиши тук! Помага много. Ще имаш...как да кажа, един шизофреничен период, но нещата ще се наместят и ще се усмихнеш отново! За децата! Няма никога да си същата, но...това е животът, уви. Събери се, а той си е с теб, носи го в сърцето си, говори си с него, показвай му децата, бъди опора за майчето си и така...няма да мине, но ще се притъпи.
Прегръдка!
# 3 938
11 окт. 2023, 07:16 ч.
Fire lady, моите съболезнования! Баща ми си отиде за осем дни преди повече от година. И той след инсулт. Така и не дойде в съзнание, но човек не заслужава такива мъки. Аз приемам, че просто се спаси. Болката остана за нас.
И аз вярвам, че животът продължава след смъртта и че сега е добре. За съжаление това не променя факта, че мен и майка ми много ни боли.
Знам, че сега се чувстваш ужасно, с времето ще го приемеш, болката няма да е така остра.
Виж целия пост
И аз вярвам, че животът продължава след смъртта и че сега е добре. За съжаление това не променя факта, че мен и майка ми много ни боли.
Знам, че сега се чувстваш ужасно, с времето ще го приемеш, болката няма да е така остра.
# 3 939
11 окт. 2023, 14:44 ч.
Съжалявам, fire lady
Преминала си през кошмарни дни в моменти, в които е било хубаво да бъдеш само щастлива... но това е животът, никой не ни пита.
Тъжно е, че не е било писано и дечицата ти да имат повече време с татко ти, и аз много съжалявам, че и моите синове нямаха това време с татко - знам, че щастието щеше да е взаимно.
Въпреки, че големият ми син беше на девет месеца, когато татко си отиде, а малкия беше още далеч в бъдещето, аз много им говоря за него - какво е направил, какво би направил, някои смешни, някои тъжни моменти и така сякаш и за тях той е фигура в живота, нищо, че не присъства физически. Човек живее, докато е жив в спомените и разговорите за него - колкото и банално да звучи, това е истината за мен. Да е жива и здрава майчицата ти, радвайте се ( и се ядосвайте по малко
) едни на други. Радвам се, че мама имаше все пак повече време с нас.
Останем ли без родителите си сме като дърво без корен, с колкото и любов да сме обградени от другите любими хора около нас.
Някак си е като да погледнеш назад и погледът ти да търси нещо, което си знаел, че винаги е там като опора и да не го намира...
Виж целия пост
Преминала си през кошмарни дни в моменти, в които е било хубаво да бъдеш само щастлива... но това е животът, никой не ни пита.
Тъжно е, че не е било писано и дечицата ти да имат повече време с татко ти, и аз много съжалявам, че и моите синове нямаха това време с татко - знам, че щастието щеше да е взаимно.
Въпреки, че големият ми син беше на девет месеца, когато татко си отиде, а малкия беше още далеч в бъдещето, аз много им говоря за него - какво е направил, какво би направил, някои смешни, някои тъжни моменти и така сякаш и за тях той е фигура в живота, нищо, че не присъства физически. Човек живее, докато е жив в спомените и разговорите за него - колкото и банално да звучи, това е истината за мен. Да е жива и здрава майчицата ти, радвайте се ( и се ядосвайте по малко
) едни на други. Радвам се, че мама имаше все пак повече време с нас.Останем ли без родителите си сме като дърво без корен, с колкото и любов да сме обградени от другите любими хора около нас.
Някак си е като да погледнеш назад и погледът ти да търси нещо, което си знаел, че винаги е там като опора и да не го намира...
# 3 940
11 окт. 2023, 14:46 ч.
Как успяваш Lemon Desi?
Аз...много искам да му говоря за баба, но винаги се разплаквам.
Виж целия пост
Аз...много искам да му говоря за баба, но винаги се разплаквам.
# 3 941
11 окт. 2023, 14:53 ч.
Tirex, аз имам чувството, че психиката ми е изградена така - в стресови моменти търся опорни точки за измъкване и се хващам като за сламки за тях, за да не потъна.
Плача и аз често, но разговорите и спомените за и с любимите хора по-скоро ми помагат, отколкото да ме натъжават.
Мен най-много ме хвърля в ступор крайността, как никога и никъде и как някои неща можеше да бъдат казани, попитани, а няма вече начин.
Виж целия пост
Плача и аз често, но разговорите и спомените за и с любимите хора по-скоро ми помагат, отколкото да ме натъжават.
Мен най-много ме хвърля в ступор крайността, как никога и никъде и как някои неща можеше да бъдат казани, попитани, а няма вече начин.
# 3 942
11 окт. 2023, 15:43 ч.
Тази нощ беше най- тъжната и странна нощ в живота ми...
През цялата нощ само се въртях и потях...
Сякаш бях се толкова пренавила, че искам още сега да се яви в съня ми, че не можах да заспя изобщо.
Бебето и то беше неспокойно...
Благодаря на всички вас, тук за куража и силите, които ми давате...
Виж целия пост
През цялата нощ само се въртях и потях...
Сякаш бях се толкова пренавила, че искам още сега да се яви в съня ми, че не можах да заспя изобщо.
Бебето и то беше неспокойно...
Благодаря на всички вас, тук за куража и силите, които ми давате...
# 3 943
11 окт. 2023, 16:13 ч.
В началото, в първите дни, месеци е най-трудно. Ама не знам дали защото е най-прясно. По-скоро защото изпитваш чувство толкова непознато, такава болка, несравнима с нищо. После ще свикнеш. Съболезнования! Болката няма да отмине, но ще свикнеш с нея. А спомените ще са ти по-мили от всякога, ще забравиш всяка дразга с човека и ще останат само най-хубавите моменти!!
Казвам на всички - плачи, ако това те успокоява. Не дръж нищо в себе си и се остави близките да ти помогнат!
Виж целия пост
Казвам на всички - плачи, ако това те успокоява. Не дръж нищо в себе си и се остави близките да ти помогнат!
# 3 944
11 окт. 2023, 18:39 ч.
Това желание да сънувам мама и мен ме беше обзело жестоко. Е...не се получи! Поне не, когато исках. Казват, че ако не ги сънуваш са добре, спокойни и се грижат за теб! Сънувах я неочаквано и за кратко...като да ми даде някакви знаци и това беше. А много искам...
Виж целия пост
Препоръчани теми