Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 315 422
  • 4 023
# 4 005
Ужасно много ми липсва Мама! Първият 8 март без нея. Представям си гласа и, звънкия и смях, как ми се обажда първа, как си честитим, как и носим с децата цветя и дребно подаръче.
Зейнала ми е дълбока рана и няма лекуване …
Виж целия пост
# 4 006
Раната,болката и мъката не отшумяват....вече 25 години.... 😭😭😭
Мамо ❤️
Виж целия пост
# 4 007
Днес...осми март без мама, утре- задушница. Никак не ми е празнично. Само за нея ми беше този празник...
Вече и аз съм мама. Малкото ми момченце ми поднесе цветя. Събрах се някак, но ми е страшно мъчно.
Виж целия пост
# 4 008
Толкова добре ви разбирам...
Виж целия пост
# 4 009
Колкото и години да минават,все е тежко.
Скоро ставам на 35,а ще сме без нея - 26 години тази година ...
Виж целия пост
# 4 010
Cry
Виж целия пост
# 4 011
Ех, всички, които пишем тук търсим утеха по един или друг начин...
Утре стават 5 месеца без моя ТАТКО! Еми...с времето сякаш все по- осъзнато става...и боли, боли и още повече...
Виж целия пост
# 4 012
Много ми е мъчно за майка сега, когато и аз станах майка преди броени дни. Няма да бъде част от живота на моите прекрасни дъщери. Майко, липсваш ми!
Виж целия пост
# 4 013
Много ми е мъчно за майка сега, когато и аз станах майка преди броени дни. Няма да бъде част от живота на моите прекрасни дъщери. Майко, липсваш ми!

Това е най- жестокото! Да не можеш това да споделиш с нея- знам:( благодарна съм, че поне видя моето бебче. Все по- мъчно ще ти става и все по- нужна опора ще ти бъде! Особено сега. Но- няма по силен спасител от децата! Те ще те пренесат през мъката...
Заради моето дете не потънах съвсем,но определено мога да кажа, че съм тъжна мама...просто не съм цяла някак без нейната опора. Благородно завиждам на всички майки, до които са техните майки. Няма такава сила! Никой не може да даде тази грижа и съпричастност.
Виж целия пост
# 4 014
Здравейте пак,
Искам да Ви попитам дали чувствате ( когато се сетите за вашия починал близък) едно странно "потъване"? Не мога да го обясня точно, не се случва всеки път. По- скоро, когато съм сама, през нощта. Не съм имала паник атаки и не знам дали е това..
Виж целия пост
# 4 015
Това потъване го усещам много често. Не е свързано с тревожност, а с дълбока тъга. Но аз съм с клинична депресия, и при мен е нормално.
Усещането е все едно пропадам. Стигам някакво дъно и нагоре няма нищо, после пак пропадам и така.
Но при мен не е свързано само с болката от загубата на баща ми. Проявява се и в други моменти.
Виж целия пост
# 4 016
Това потъване го усещам много често. Не е свързано с тревожност, а с дълбока тъга. Но аз съм с клинична депресия, и при мен е нормално.
Усещането е все едно пропадам. Стигам някакво дъно и нагоре няма нищо, после пак пропадам и така.
Но при мен не е свързано само с болката от загубата на баща ми. Проявява се и в други моменти.
Форест рейн, нещо подобно има и при мен. Получи се след смъртта на татко, тогава бях на 24. Потъване. Бях загубила съзнание и шефа ме намери, заведе ме про жена си, тя е доцент в “4ти километър”. Хвана ме за ръка и от кабинет на кабинет. Накрая един доктор директно ме попита дали е имало скорошна загуба на близък. Дадоха ми някакви хапчета със зелена рецепта. Казаха че всяка пролет ще го имам тоя световъртеж. Така и стана вече 16години. Пролетно време страдам от световъртеж, но точно като потъване, причернява ми пред очите.
Тази година е доста зле и имам дата за ЯМР, доста съм притеснена.
Виж целия пост
# 4 017
Толкова ви съчувствам, момичета, че съвсем млади сте преживели тежки загуби.
Вчера изпратихме и татко. На възраст беше, но много ми е мъчно. Зная, че да остарееш, да бъдеш с разума си и на крака, е привилегия. Че това е естественият край. Но болката ми е огромна. Човек - енциклопедия, широкоскроен, щедър, общителен, с много приятели. До последно играеше шах, това му беше страст, наред с книгите, беше кандидат майстор на спорта от млади години. Ей така, между другото. Светъл да е пътят му отвъд! 💔🙏
Виж целия пост
# 4 018
Djaky , мойте съболезнования!
Виж целия пост
# 4 019
Мъжът ми и майка ми починаха 2023, през 5 месеца.
Дните ми минават така, мисля постоянно и за двамата. Мислено говоря с тях.
Случва ми се спонтанно да се питам нещо, което са знаели. После тъжно си казвам, че никога повече няма да ги попитам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия