Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 414 283
  • 5 516
# 420
Десито, Макс, Онлайн Hug трудно е момичета, но се радвам, че ви намерих, вие сте ми голяма подкрепа, макар и чисто виртуална  bouquet

От целия изживян стрес, на мен пък ми побеля косата ...
Виж целия пост
# 421
Всеки реагира на стреса различно. Аз от стреса от загубата на мама свалих 15 кг без да разбера как от 65 станах 50 за няколко месеца, покрих се със трии цялата от рязкото отслабване  Tired
Виж целия пост
# 422
Online благодаря ти мила Hug. Kokona20 и аз се спасявам по някакъв начин когато си пиша с вас, благодаря ви момичета
Виж целия пост
# 423
Не. И никога няма да го преодолея. Минаха 2 години и половина, а както някой по- горе беше казал- бих дала половината от оставащия ми живот само за още един ден с нея... Всяко нещо, което е свързано с майката ми докарва сълзи. Никога, никога, никога няма да спре да ми липсва, напротив- ще ми липсва все повече и повече...
Виж целия пост
# 424
Не. И никога няма да го преодолея. Минаха 2 години и половина, а както някой по- горе беше казал- бих дала половината от оставащия ми живот само за още един ден с нея... Всяко нещо, което е свързано с майката ми докарва сълзи. Никога, никога, никога няма да спре да ми липсва, напротив- ще ми липсва все повече и повече...

Написаното, все едно излиза от моята душа ... Мама беше, не просто моята майчица, тя беше, моята най-добра приятелка ... Бих дала всичко само и само да я върна ...
Виж целия пост
# 425
бих дала половината от оставащия ми живот само за още един ден с нея... В
а ако майката чете от горе дали би била съгласна с такава сделка?
Много би ми било мъчно, ако дъщеря ми не си живее живота, а страда за нещо непоправимо.
Виж целия пост
# 426
бих дала половината от оставащия ми живот само за още един ден с нея... В
а ако майката чете от горе дали би била съгласна с такава сделка?
Много би ми било мъчно, ако дъщеря ми не си живее живота, а страда за нещо непоправимо.


Не съм вярваща и аз лично не вярвам, че има горе ... Живота е тук, на земята с близките и обични хора ...
Виж целия пост
# 427
Здравейте на всички! Съболезнования за всички загубени майки! Видях, че не съм сама с болката си и искам да ви разкажа моята история. Мама почина преди една година и половина от рак. За три месеца си отиде, аз се грижех за нея ден и нощ...Когато издъхна в ръцете ми си обещах да бъда добър човек. Сега работя с деца болни от рак(учител съм) и всеки ден като виждам радостта в очите им от нашите арт занимания и аз започнах да се усмихвам. Тези дечица ми върнаха радостта и удовлетворението в живота и всеки ден им благодаря!
Пожелавам на всички да намерят своята утеха!
Виж целия пост
# 428
ttedii
добре дошла  bouquet

Много е хубаво, че си намерила своя път в живота, аз утехата я имам със своите деца, но те, не могат да заместят починалата ми майчица ...  и празнината която се отвори в сърцето ми
Cry
Виж целия пост
# 429
Здравей Кокона, и на останалите момичета, привет! Благодаря за топлото посрещане Аз също много страдам и много плача, но дечицата, с които работя...в нейна памет е. Аз нямам още семейство и си останах съвсем самичка, затова съм се вкопчила в работата си, но понякога направо потъвам в скръбта си!
Виж целия пост
# 430
Трябва ти време за да се съвземеш и приемеш това че нея вече я няма. Обаче живота си продължава искаш или не. В един момент се изправяш и продължаваш напред с липсата в сърцето горда че си точно нейна дъщеря. Ще я запомниш здрава и усмихната а не болна. Ако не бяха няколко снимки нямаше и да помня как изглеждаше мама след химийте с които я лекуваха месец преди да си отиде от този свят, това не беше моята мама Sad Последните години си дадох сметка и какви добри съвети ми е давала, неща които само влизаха през едното ухо и излизаха през другото. Тогава на 20 г. ги взимах за празни дрънканици а сега ги оценявам, съжалявам че я няма до мен да споделим заедно и хубавото и лошото  Cry
Виж целия пост
# 431
Момичета много ми е болно. След няколко дни стават 2 години от смъртта на моята майка. Толкова много ми липсва. Имам чувството ,че е минала цяла вечност. Вярно е ,че с Алцхаймера , който я мъчи 6 -7 години и бавно я унищожаваше , годините от които я няма душевно са повече, но все пак.....Болката не намалява, ужасно е ....Искам си моята майка.. Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 432
И аз си искам майчицата ... при нас, всичко се разви толкова бързо и толкова неочаквано. На 22 декември родих прекрасните си и дългочакани дечица, на 03  януари на мама и отккриха рака, на 30-ти започна 1-вата химотерапия и на 03.02 си отиде ... Не мога да я прежаля, много ми липсва! искам си я!!! Сега след малко се оправям и отивам при нея ... на гроба и Cry
Не мога да си и представя как ще изгледам тези дечица сама ... как ще растат, а тя, няма да ги види дори, как ще минат години ...
Виж целия пост
# 433
Коконче години ще минат, ще се справиш а имаш и малките си слънчица те ще са твоя опора и подкрепа. Един ден ще им разкажеш за нея и те ще я обичат по свой си начин. Обичта е различна, децата приемат малко по-различно нещата. На мен ми беше най-тежко първия път като ме разпитваха за мама, по детски стигнаха до извода че един човек липсва в картинката на семейството и попитаха. Tired
Виж целия пост
# 434
Кокона, дечицата на аватара твоите ли са?

Моята майка я няма вече много години. Понякога се чувствам
все едно никога съм нямала майка. Благодарна съм, че през
най-важните детски и юношески години, съм я имала. Често
си спомням как ми е казвала, че като стана майка ще я
разбера за всичко. Да, станах майка, разбрах я, ама я няма да
й го кажа. Tired
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия