Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 414 366
  • 5 516
# 450
Съжалявам. Дано почива в мир. Така е в началото,  шокът е силен, цял живот е била до теб. Плачи, викай, излей емоциите, когато ти дотежи. Кураж!
Виж целия пост
# 451
Съболезнования  Flowers Rose Flowers Rose
 Поплачи си, не оставяй емоциите вътре в теб излей ги.  Hug
Виж целия пост
# 452
Магнитче,
мила, ужасно съжалявам... Не знам какво да ти кажа, знам как се чувстваш и думите са безсилни и безсмислени. Съчувствам ти от сърце, нека Бог закриля душата на майка ти и да и даде покой.
Виж целия пост
# 453
Магнитче, моите най-искрени съболезнования. Думите са излишни, болката е чудовищна. Много е страшно, кураж. Вече седем месеца съм без мама разлика в болката и мъката няма напротив още по страшно е, но някак си трябва да продължим
Виж целия пост
# 454
Магнитче, съжалявам.
Плачи, не задържай, моля те.
Иначе, аз съм авторката на темата - когато се случи на мен, мислех, че няма как да продължа и няма да го преодолея. Но, ето, повече от 2 години и половина след това аз съм тук и животът ми е много различен от преди, но всъщност не е по-лош. Да, има и тежки моменти - като онзи обяд в Тетевен преди няколко дни, когато на съседната маса празнуваха 90тия рожден ден на майката на фамилията. Много плаках - това са цели 26 години по-малко за мен...
Ще го преодолееш, макар че сега изобщо не ти се вярва. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 455
Благодаря ви, днес изпратихме мама... Не приемам, че я няма, знам че винаги ще ни обича и закриля, сякаш я усещам, сякаш ей сега мога да й се обадя и да чуя младежкия й весел глас.
 Сега кърмя дъщеря си и тя и моят син са целия ми свят, дано ги отгледаме.... дано, Господи, те са ми опората да не рухна, още ми е странно как преживях днес да видя милата си майчица в ковчег.
Виж целия пост
# 456
Моите съболезнования. Светла памет на майка ти и нека Бог да закриля душата и.

Разбирам как се чувстваш. Дръж се и споделяй. Не задържай мъката вътре в теб само. Времето ще те научи да се справяш.


Виж целия пост
# 457
Да попитам, понеже стават 4 години, откакто моята майка си отиде...некролог прави ли се на четвъртата година? Виждала съм за 1, за 2 и 3....но за 4 май не.
Виж целия пост
# 458
Виждала съм и за повече години ... от сорта 15-16...  Сигурно е кой както го чувства..
Виж целия пост
# 459
magnet_for_happiness моите съболезнования за майка ти.Здраве и сили ти желая за да преодолееш загубата.А аз имам чувството че животът е изпълнен все с загуби на близки хора и изпадам в дупки.Добре че имам близки които като ме видят в дупка ме издърпват и се връщам отново към живота и красотата му!
Виж целия пост
# 460
Ние всяка година правим некролог за мама, скоро ще станат 13 години откакто я няма до нас.
Виж целия пост
# 461


magnet_for_happiness , съболезнования за майка ти.

Ние всяка година правим некролог за мама, скоро ще станат 13 години откакто я няма до нас.

и ние всяка година правим. Тате 13 години мама -3 години. Вече правим един двоен за двамата. Мисля, че е както го усеща човек. То ние и на гробището не се държим като нормални хора - разказваме си кой какво направил, постигнал, пооплачем се на мама и тате, децата ни от малки ги водим на гробището, та на последната задушница племенницата изпя песен на баба и дядо. Децата ни не си ги спомнят, за тях са просто снимка, паметник, некролог.
Момичета, мислех, че вече съм преодоляла голямата болка по загубата на мама и тате... но май не е така. Вчера със сестра ми ходихме да чистим старата къща на нашите, почистихме малко, повъртяхме се, пък като се загледахме в стари снимки... Нашите са били почти деца, когато са се запознали и оженили, били са на 20 и 17 години. Толкова са хубави, млади, усмихнати! А на една снимка от кръщението ми от около 15 човека, се оказва, че освен децата само баба ми, стринка и една от лелите е жива.
Направо съм съкрушена
Виж целия пост
# 462
magnet_for_happiness, искрените ми съболезнования.

Тази беше моята тема-кошмар, която дори не исках да отварям да чета, за да не ми донесе лош късмет.

Некролог се прави за всяка една година от смъртта, няма значение дали трета или пета, четвърта или осма- както си го чувства човек. Същото е и с ходенето на гроба на починалия или камерата, или там, както се нарича това, в което полагат урната.

Вчера бяха 40 дни от смъртта на мама. Още на погребението се зарекох, че повече никого няма да каня и да събирам на гроба й или в църквата, където правихме опелото и ще правим панихидите.
Децата си вече водя на гроба, където е положена урната на баба им. И двете са наясно къде се намират, какво се случва. Говорят с баба си, разказват й какво правят без нея, че им е мъчно ...

Снежинка, и мен ме налягат спомени. Вадя една огромна кутия с албуми и започвам да гледам баба и дядо млади, младоженци, на море, на планина, баба бременна, мама бебе, мама прохожда, мама в детската градина .... и спомените стават още по-тежки.
Виж целия пост
# 463
Касита,
искрени съболезнования Sad Flowers Rose
Нека Господ бди над душата на майчето ти.
Виж целия пост
# 464
Благодаря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия