Касита съболезнования, дано всички майки са на по-добро място,дано има нещо след живота,дано един ден се видим пак... 
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2026, 00:14 ч.
# 465
17 авг. 2014, 20:42 ч.
# 466
18 авг. 2014, 10:21 ч.
magnet_for_happiness моите съболезнования за майка ти 
Моята я няма сред нас вече 6 месеца и половина 
Не се свиква с тази болка ...
Касита,
искрени съболезнования
Виж целия пост
Моята я няма сред нас вече 6 месеца и половина Не се свиква с тази болка ...Касита,
искрени съболезнования
# 467
20 авг. 2014, 13:04 ч.
Днес моята майка би станала на 61 г. Минаха 5 г. и половина. Не съм го преодоляла, старая се да се залисвам в ежедневие и работа, но много ми липсва и много мисля за нея. Забранила съм си да ходя на гробищата...нося я в мислите си и там я почитам. Както и баща ми.
Виж целия пост
# 468
20 авг. 2014, 17:34 ч.
harmony_broken, прегръщам те силно.
Явно времето не лекувало. При мен само слага още сол в раната.
Благодаря, момичета.
Виж целия пост
Явно времето не лекувало. При мен само слага още сол в раната.
Благодаря, момичета.
# 469
20 авг. 2014, 21:42 ч.
harmony_broken
аз пък обратното, ходя на гробищата всяка събота и само там се чувствам близко до нея ...
Вие вярвате ли, че има дру свят, в който са те, нашите обични майчета?
Аз невярвам, но много ми се иска даже на моменти ми се струва, че мама ме следи сякаш и аз затова се опитвам да съм по-старателна и да бъда, като нея ... но много ми липсва, тя ми беше не само майка, те беше най-добрата ми приятелка, не мога да приема, че я няма вече, всичко стана така бързо и изведнъж
Виж целия пост
аз пък обратното, ходя на гробищата всяка събота
и само там се чувствам близко до нея ...Вие вярвате ли, че има дру свят, в който са те, нашите обични майчета?
Аз невярвам, но много ми се иска
даже на моменти ми се струва, че мама ме следи сякаш и аз затова се опитвам да съм по-старателна и да бъда, като нея ... но много ми липсва, тя ми беше не само майка, те беше най-добрата ми приятелка, не мога да приема, че я няма вече, всичко стана така бързо и изведнъж 
# 470
21 авг. 2014, 00:52 ч.
Вярвам, мила, много необясними неща се случиха около смъртта й, които ме карат да вярвам, че има живот и отвъд. Ние нямахме време да станем приятелки, бях на 18, буен и инатлив тийнейджър, но от време на време се поглеждам отстрани и виждам колко приличам на нея в отношението ми към сина ми. Не обичам да ходя на гробищата, заливат ме емоции, осъзнавам, че я няма.
Виж целия пост
# 471
21 авг. 2014, 13:54 ч.
Аз за съжаление също не бях първа приятелка с майка ми, още не бях се кротнала въпреки е бях на 21 
Според мен живота не свършва със смъртта на човека, мисля е има и нещо отвъд. На гробища рядко ходя, разстоянието ми е проблема на мен.
Виж целия пост
Според мен живота не свършва със смъртта на човека, мисля е има и нещо отвъд. На гробища рядко ходя, разстоянието ми е проблема на мен.
# 472
21 авг. 2014, 14:23 ч.
И аз не ходя на гробищата. Първо, че са далеч и второ - не изпитвам нужда, дори ми е тягостно там, и не вярвам, че майка ми е там! Веднъж дори се скарахме с ММ, при една от кавгите ни ме упрекна, че не съм ходила на гробищата. Избеснях. В крайна сметка всеки знае какво е в главата и сърцето му и никой няма право да го съди.
За приятелки - не знам дали точно това е думата. Бяхме много близки, бях мамината глезанка, чувствах се закриляна и обичана. Дори и на 30+ винаги, когато имах проблем или ми беше мъчно или криво ми идеше да ида и да се гушна в нея като малко дете.
Виж целия пост
За приятелки - не знам дали точно това е думата. Бяхме много близки, бях мамината глезанка, чувствах се закриляна и обичана. Дори и на 30+ винаги, когато имах проблем или ми беше мъчно или криво ми идеше да ида и да се гушна в нея като малко дете.
# 473
22 авг. 2014, 17:16 ч.
Дълбоко и искренно вярвам, че има живот след смъртта,вярвам, че мама ще ме чака някъде там и отново ще я прегърна,вярвам, че е на по-добро място и че ми се усмихва някъде оттам. На гробища ходя само когато го почувствам отвътре,никога по задължение,знам че маминка не е там. Може би всичко е в главата ми за успокоение, но дори и така да е ще чакам....... за да съм с нея отново
Виж целия пост
# 474
23 авг. 2014, 17:27 ч.
И аз вярвам, че ще я видя, защото вярвам, че тук
не е края. Това ми дава голяма надежда.
Днес в главата ми изплува стара песен на Роси
Кирилова..." Ти свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
Разбирам аз какво по щастие голямо,
да кажа с обич, мамо...."
Тежко е...
Виж целия пост
не е края. Това ми дава голяма надежда.
Днес в главата ми изплува стара песен на Роси
Кирилова..." Ти свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
Разбирам аз какво по щастие голямо,
да кажа с обич, мамо...."
Тежко е...
# 476
23 авг. 2014, 20:53 ч.
Днес е 10-ти ден, откакто моята майчица я няма. Отне ми я най-смъртоносния рак, 4 ст. на мозъка. Светът обърнах през последната година, за да намеря лечение, свързах се най-добрите лекари в САЩ, но не би... Изпратих я така, както и казвах всеки път, когато си тръгнех от дома й: Хайде мамо, пак ще се видим. Понасям го сравнително леко засега, учудващо за мен. Просто тя беше много самостоятелен и независим човек, винаги ми е споделяла, че предпочита сама да си върши нещата, вместо да кара някой друг. През последната година обаче беше парализирана в левите крайници и мисля, че това, че беше зависима от нас много я измъчваше, макар, че стискаше със зъби, без да мрънка.
Бях при нея, когато издъхна и ме обзе една изключителна лекота, която не ме напуска и до днес вече 10 дни.
Снощи разказвах на сина си, как следващата събота е рожденният й ден, щеше да навърши 58 години и съм решила да й занеса букет и торта. В този момент и двамата почиствахме хладен повей. Инстинктивно погледнахаме към прозореца. Пердетата бяха абсолютно неподвижни. Знам, че беше тя. Много ми липсваш, мамо
Виж целия пост
Бях при нея, когато издъхна и ме обзе една изключителна лекота, която не ме напуска и до днес вече 10 дни.
Снощи разказвах на сина си, как следващата събота е рожденният й ден, щеше да навърши 58 години и съм решила да й занеса букет и торта. В този момент и двамата почиствахме хладен повей. Инстинктивно погледнахаме към прозореца. Пердетата бяха абсолютно неподвижни. Знам, че беше тя. Много ми липсваш, мамо
Да почива в мир 
# 478
24 авг. 2014, 10:39 ч.
Съболезнования и от мен
Да почива в мир милата ти майчица
Много е тежко майка да загубиш
На теб сили ти желая, за да успееш да превъзмогнеш случилото се
Виж целия пост
Да почива в мир милата ти майчица
Много е тежко майка да загубиш
На теб сили ти желая, за да успееш да превъзмогнеш случилото се
# 479
24 авг. 2014, 14:18 ч.
vald, съболезнования.
Това, което споделяш за хладния повей, аз го почувствах същото като горещ такъв. Зная, че звучи странно и недействително, но ... както и да е.
Първите дни се чувствах и аз като теб учудващо спокойна и уверена. Мъката ме завладя постепенно и сега е като пелена около мен. Не позволявай това да ти се случи. От друга страна, след разговор с психолог се успокоих, че това е нормално и е етап от изживяването и преодоляването на мъката от загубата.
Виж целия пост
Това, което споделяш за хладния повей, аз го почувствах същото като горещ такъв. Зная, че звучи странно и недействително, но ... както и да е.
Първите дни се чувствах и аз като теб учудващо спокойна и уверена. Мъката ме завладя постепенно и сега е като пелена около мен. Не позволявай това да ти се случи. От друга страна, след разговор с психолог се успокоих, че това е нормално и е етап от изживяването и преодоляването на мъката от загубата.
Препоръчани теми