Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 477
  • 5 655
# 4 545
С майка ми сме един размер и цял живот си разменяме дрехи. Никакво намерение нямам нито да ги давам на някого, нито да ги изхвърлям. Нито пък бързам да се заровя в тях. Хората сватбени рокли, бижута и прочее, търкалят по няколко века в аристократичните семейства, тук от суеверие вече какво ли не се измисля. Това са ни били най-скъпите хора, как трябва вещите им да ни носят нещастие? То нещастието вече е дошло, не е от дрехите.
Разбира се, всеки си постъпва както чувства, че е редно, но суеверията могат само да ни допобъркат, както и без това страдаме от загубата, мое мнение.
Виж целия пост
# 4 546
И аз не изхвърлих дрехи. Един размер сме и ние и сме разменяли.Подарих повечето,останалите си нося. Мислих,че не мога, но опитах и ми стана добре. Точно усещането,че е с мен! И вярвам, че е така!
Това са лични вещи и не би ми било ок, непознати да ги подхвърлят. Дали носят енергия- да! Майчината! И в момента нейно яке ме прегръща- ами...по- силна се чувствам с него. И шаловете и да ме галят ..и така, като друго не ми остана Sad в това поне се гуша.
Виж целия пост
# 4 547
И аз не изхвърлих дрехи. Един размер сме и ние и сме разменяли.Подарих повечето,останалите си нося. Мислих,че не мога, но опитах и ми стана добре. Точно усещането,че е с мен! И вярвам, че е така!
Това са лични вещи и не би ми било ок, непознати да ги подхвърлят. Дали носят енергия- да! Майчината! И в момента нейно яке ме прегръща- ами...по- силна се чувствам с него. И шаловете и да ме галят ..и така, като друго не ми остана Sad в това поне се гуша.

И аз така се чувствам и не бих искала да ги изхвърлям и непознати да ги подхвърлят. Просто са прекалено много и няма на кой да ги подаря. Питах приятелките й, но никой не покзава интерес. И се чудех дали е поради това суеверие и дали има такова нещо някъде в обичаите ни или е суеверие и т.н.
Виж целия пост
# 4 548
И се чудех дали е поради това суеверие и дали има такова нещо някъде в обичаите ни или е суеверие и т.н.
Суеверието май се ограничава до това дрехите да се раздадат, което е логично, за да може човек да продължи напред. Приятелките може би си имат предостатъчно дрехи или не им се носят тези чисто емоционално, всеки е различен. Ако не ти е спешно не бързай щом са много дрехите. Ще го измислиш. Аз още не съм стигнала до това, но те не пречат на никого и никой не е тръгнал да си нанася вещи в нейните гардероби.
Виж целия пост
# 4 549
Признавам аз изхвърлих на майка сандали няколко преди Коледа тази година, защото кожата вече се лющеше и падаше на пясък. Признавам ако бяха здрави не бих ги хвърлила и няколко други неща, който сама нямаше да държи .
Виж целия пост
# 4 550
Е, да- не говорим за неща, които сами си отиват. Това- улеснява...изхвърляш без скрупули.
Но да...нужно е време, за да усетите, какво да правите. Ако можете да си позволите. Аз си го дадох и мина лека- полека процеса. Определено нямаше да се чувствам добре да опразня бързо от нейни вещи.
Някои хора смятат, че така изтриват мъката, но аз мисля, че това не помага.
Виж целия пост
# 4 551
Е, да- не говорим за неща, които сами си отиват. Това- улеснява...изхвърляш без скрупули.
Но да...нужно е време, за да усетите, какво да правите. Ако можете да си позволите. Аз си го дадох и мина лека- полека процеса. Определено нямаше да се чувствам добре да опразня бързо от нейни вещи.
Някои хора смятат, че така изтриват мъката, но аз мисля, че това не помага.
На всеки му помагат различни неща, затова не мисля, че трябва да се спазват някакви външни правила, които са различни за всяко село и квартал. Всеки има право да си скърби по своята мярка.
Виж целия пост
# 4 552
На всеки му помагат различни неща, затова не мисля, че трябва да се спазват някакви външни правила, които са различни за всяко село и квартал. Всеки има право да си скърби по своята мярка.

И аз мисля така. И не само за дрехи, и за раздаване и за носене или не на черно, за ходене на гробища. Всеки трябва да го направи така както го чувства или както би очаквал, че починалият му близък би искал. Макар, че и последното е малко спорно. Това налагане отвън, на всякакви доброжелатели, какво е правилно и кое не, само натоварва излишно и без това изтормозените близки.
Виж целия пост
# 4 553
И аз съм на мнение, че всеки се бори със скръбта по свой начин и със собствено темпо. Действаш спрямо това, което чувстваш и мислиш. Аз не бих слушала чужди съвети, нито бих робувала на суеверия.
Мисля да даря част от дрехите на някой старчески дом, тъй като сме различен стил и размер. Но всички други вещи, няма да бързам да ги махам, предпочитам да ми напомнят за нея ❤
Виж целия пост
# 4 554
В старческите домове искат нови с етикет, питай в някоя църква, да ги дадат на някой по-беден.
Виж целия пост
# 4 555
В старческите домове искат нови с етикет, питай в някоя църква, да ги дадат на някой по-беден.

В този, където ще ги дам, нямат такова условие. Но благодаря за съвета…
Виж целия пост
# 4 556
И аз имах скрупули за дрехи и вещи. Не исках да изхвърля и неща, които са ми подарили. В един момент обаче си казах, че тези хора са ми дали много по-ценни неща от съдрани чанти и обувки. Ценна ми е тяхната любов, която ми дава сила да продължа, а не някакви вещи, които ми задръстват къщата и ме притесняват.
Виж целия пост
# 4 557
Как я карате, момичета?
Появява ли се по малко светлина в тунела, за тези които сме прясно скърбящи?
Аз чета книгата на Алтаир - Докосване до Рая и мога да кажа, че внася доза мир и спокойствие в мен. Толкова красиво и докосващо е написана…
Но все още много плача. Особено като гледам снимки на мама. Хем имам нужда, хем много се разстройвам.
Горките ми деца просто. Те го отнасят най-много с тъжната си и нервна майка, която съм станала. Въпреки усилията, които полагам, ми е мноооого много тежко и трудно всичко… все още.
Прегръдки за всички!
Виж целия пост
# 4 558
Намери си хоби! Това е, което ме държеше и малкото дете.
Другата седмица ще струваме три години. Разбира се, още ми липсва, но гледам да съм заета. Нека бог направи така, че в живота ни хубави неща да се случват!
Виж целия пост
# 4 559
И аз имах скрупули за дрехи и вещи. Не исках да изхвърля и неща, които са ми подарили. В един момент обаче си казах, че тези хора са ми дали много по-ценни неща от съдрани чанти и обувки. Ценна ми е тяхната любов, която ми дава сила да продължа, а не някакви вещи, които ми задръстват къщата и ме притесняват.
Преди ми беше мило за предметите, но вече не. Които не са нужни, отиват на боклука. Целият апартамент е задръстен с боклуци, събирани, откакто родителите ми са се.нанесли.в апартамента. Мама и тати събираха и трупаха ненужни предмети и считаха за грЯх да ги хвърлят.
И все още ми е трудно без.мама и тати. Не знам дали ще мине тази болка. Прегръдки на Rayana84.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия