Преди два дни към 20.00 часа видях до душ отделението на стената, която е гранитогрес и е сива, мокро очертание на жена. Беше изсъхнала цялата стена и само това очертание по средата на стената беше се появило. Стоеше си мокро. Като сянка приличаше сякаш. Приличаше на майка ми като се вгледах. Точно там беше припаднала. Първоначално ме побиха тръпки, а после осъзнах, че това очертание даваше някакъв знак. Майка ми искаше да ни покаже нещо. Може би искаше да каже, чя тя е във вкъщи все още. Извиках брат ми да го види. Е той каза, че не го оприличавал на човек и съм се въобразявала. А после отиде в банята и беше малко открехната вратата на банята и гледаше втрещено. И си говореше с очертанието и пита мама дали е тук вкъщи все още. Е също така да му прости, че не можел да я спаси.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2026, 03:37 ч.
# 4 801
28 май 2025, 21:40 ч.
Изкуствени материи,не се разграждат, кокалите са си в тях, няма нужда да се рови много.
Виж целия пост
Наш близък беше погребан в гроба на баща си 16 години след неговата смърт - имаше останали кости завити в торба, но това което ме потресе е, че "пълнежа" на ковчега почти не беше променен - възглавница, драперии, одеало - подмятаха се примесени с пръстта, нищо не беше разградено.
# 4 802
30 май 2025, 01:00 ч.
Мама е погребана в гроба на своя дядо, който е починал през 1971 г. 53 години по-късно вълненото сако, с което е погребан не се беше разградило. Жената от погребалната агенция беше силно учудена от този факт. Иначе всичките ми близки са погребани в стари гробове и не е бил такъв случай костите да са се разградили, независимо колко време е минало от смъртта.
Виж целия пост
Наш близък беше погребан в гроба на баща си 16 години след неговата смърт - имаше останали кости завити в торба, но това което ме потресе е, че "пълнежа" на ковчега почти не беше променен - възглавница, драперии, одеало - подмятаха се примесени с пръстта, нищо не беше разградено.
Мама е погребана в гроба на своя дядо, който е починал през 1971 г. 53 години по-късно вълненото сако, с което е погребан не се беше разградило. Жената от погребалната агенция беше силно учудена от този факт. Иначе всичките ми близки са погребани в стари гробове и не е бил такъв случай костите да са се разградили, независимо колко време е минало от смъртта.
# 4 803
30 май 2025, 09:29 ч.
Костите не се разлагат, а сакото не е било вълнено, а изкуствена материя, наподобяваща вълна.
Виж целия пост
# 4 804
31 май 2025, 06:30 ч.
И моето желание е да бъда кремирана някой ден, говорили сме с мъжа ми, но просто по темата. Не сме го заявявали. А ако съм в мозъчна смърт да стана донор, това съм го заявявала.
За местене на костите моята майка искаше да местим на нейният баща, който е починал два месеца преди аз да се родя и е в едно гробище между къщите и новопостроеният след това през осемдесетте жилищен квартал. Той не се поддържа и мислеха на цяло да го ликвидират, но това не се случи и си е там още. Но не мисля, че е хубаво да се пипат. Свещ и в църква може да се запали, не е казано, че трябва да е на гроба. Мое мнение.
При мен мина абитуриентският бал на голямото ми момиче. Такъв студ и дъжд никога не е било. Но е доволна като цяло. На мен ми липсваха мама и татко. Дано ни виждат от някъде и ни се радват и те.
Малко по-малко започвам да разбирам майка си като стоеше до нощите да ме чака да се върна от дискотека. А сега като замине да учи съвсем. Но важното е да е жива и здрава и да среша добри хора по пътя си и да си остане,тя. Ще я обрули живота, но това да я направи по-силна, да не успее да я смачка.[
Виж целия пост
За местене на костите моята майка искаше да местим на нейният баща, който е починал два месеца преди аз да се родя и е в едно гробище между къщите и новопостроеният след това през осемдесетте жилищен квартал. Той не се поддържа и мислеха на цяло да го ликвидират, но това не се случи и си е там още. Но не мисля, че е хубаво да се пипат. Свещ и в църква може да се запали, не е казано, че трябва да е на гроба. Мое мнение.
При мен мина абитуриентският бал на голямото ми момиче. Такъв студ и дъжд никога не е било. Но е доволна като цяло. На мен ми липсваха мама и татко. Дано ни виждат от някъде и ни се радват и те.
Малко по-малко започвам да разбирам майка си като стоеше до нощите да ме чака да се върна от дискотека. А сега като замине да учи съвсем. Но важното е да е жива и здрава и да среша добри хора по пътя си и да си остане,тя. Ще я обрули живота, но това да я направи по-силна, да не успее да я смачка.[
# 4 805
4 юни 2025, 18:57 ч.
От сърце и пожелавам попътен вятър! Нека бъде здрава и късметът да е с нея. Сигурна съм, че нашите родители ни гледат. Аз всеки ден си мисля за тати и колко много ми липсва… На 12 ще станат 5 месеца, но болката не минава… Виждам, че мама също се старае да поддържа вид, че трябва да свикне, но много боли. Незнам , казват че времето лекува, но тази болка е в душата, не е физическа! Добре, че ги има децата ни!❤
Виж целия пост
И моето желание е да бъда кремирана някой ден, говорили сме с мъжа ми, но просто по темата. Не сме го заявявали. А ако съм в мозъчна смърт да стана донор, това съм го заявявала.
За местене на костите моята майка искаше да местим на нейният баща, който е починал два месеца преди аз да се родя и е в едно гробище между къщите и новопостроеният след това през осемдесетте жилищен квартал. Той не се поддържа и мислеха на цяло да го ликвидират, но това не се случи и си е там още. Но не мисля, че е хубаво да се пипат. Свещ и в църква може да се запали, не е казано, че трябва да е на гроба. Мое мнение.
При мен мина абитуриентският бал на голямото ми момиче. Такъв студ и дъжд никога не е било. Но е доволна като цяло. На мен ми липсваха мама и татко. Дано ни виждат от някъде и ни се радват и те.
Малко по-малко започвам да разбирам майка си като стоеше до нощите да ме чака да се върна от дискотека. А сега като замине да учи съвсем. Но важното е да е жива и здрава и да среша добри хора по пътя си и да си остане,тя. Ще я обрули живота, но това да я направи по-силна, да не успее да я смачка.[
За местене на костите моята майка искаше да местим на нейният баща, който е починал два месеца преди аз да се родя и е в едно гробище между къщите и новопостроеният след това през осемдесетте жилищен квартал. Той не се поддържа и мислеха на цяло да го ликвидират, но това не се случи и си е там още. Но не мисля, че е хубаво да се пипат. Свещ и в църква може да се запали, не е казано, че трябва да е на гроба. Мое мнение.
При мен мина абитуриентският бал на голямото ми момиче. Такъв студ и дъжд никога не е било. Но е доволна като цяло. На мен ми липсваха мама и татко. Дано ни виждат от някъде и ни се радват и те.
Малко по-малко започвам да разбирам майка си като стоеше до нощите да ме чака да се върна от дискотека. А сега като замине да учи съвсем. Но важното е да е жива и здрава и да среша добри хора по пътя си и да си остане,тя. Ще я обрули живота, но това да я направи по-силна, да не успее да я смачка.[
От сърце и пожелавам попътен вятър! Нека бъде здрава и късметът да е с нея. Сигурна съм, че нашите родители ни гледат. Аз всеки ден си мисля за тати и колко много ми липсва… На 12 ще станат 5 месеца, но болката не минава… Виждам, че мама също се старае да поддържа вид, че трябва да свикне, но много боли. Незнам , казват че времето лекува, но тази болка е в душата, не е физическа! Добре, че ги има децата ни!❤
# 4 806
4 юни 2025, 22:28 ч.
Днес стават 4 години, откакто мама почина. Знам, че където и да е, е здрава и щастлива. Спря да идва в сънищата ми.
Виж целия пост
# 4 807
5 юни 2025, 00:00 ч.
Аз искам да споделя отново нещо. Миналата седмица през деня пак ме налегнаха спомени за татко. Бях сама с малкият ми син и се помолих гласно на тати да ми се яви на сън, че много ми липсва. И като никога, на обяд, докато приспивам сина ми, заспах дълбоко. И да, сънувах го.. Бяхме в автобус, а аз в съня си неосъзнавам, че е починал, но някак все търся да го погледна, да запомня чертите на лицето му, усмивката му. Винаги са емоционални някак и бързи сънищата ми с него.
Минават месеците и ще стане на 10.06 1г и 8м. Болката си е все там, просто си е за мен и така.
По повод за кремацията, и татко кремирахме и мама иска същото един ден.
Не съм много набожна, но само да знаете, че православната църква отрича кремирането, защото уважава човешкото тяло и го смята за храм на Светия Дух.
Виж целия пост
Минават месеците и ще стане на 10.06 1г и 8м. Болката си е все там, просто си е за мен и така.
По повод за кремацията, и татко кремирахме и мама иска същото един ден.
Не съм много набожна, но само да знаете, че православната църква отрича кремирането, защото уважава човешкото тяло и го смята за храм на Светия Дух.
# 4 808
5 юни 2025, 22:16 ч.
Ох, аз даже не искам да ги сънувам вече, но идват. Наскоро сънувах, с баба стояхме на терасата в стария ни дом, не е наш по неприятни обстоятелства, аз понесох всичко. Казвах й колко много съм разгневена от случилото се, споделих й какво изтърпях и колко безсилна и немощна се чувствам. Тя смрачи поглед и каза, че ще види какво ще направи. Изпари се като дим после.
След няколко дни пък сънувам майка, весела и енергична, говорим си. Аз все се страхувам да я погледна, понеже болестта я беше изменила много приживе. Останало ми е в главата. Мама ми е най-голямата травма. Наскоро си купувах нещо и жената на касата имаше като нейните маниери, направо ми се подкосиха краката.
Някак ми липсва дядо си да сънувам. Той беше най-чистия човек в живота ми, обичах го повече от цялото си семейство. Кръстена на него, все той ме гледаше. Имахме си прякори "маймун" и "прасенце". Него сънувам ли, все хубаво се случва.
Виж целия пост
След няколко дни пък сънувам майка, весела и енергична, говорим си. Аз все се страхувам да я погледна, понеже болестта я беше изменила много приживе. Останало ми е в главата. Мама ми е най-голямата травма. Наскоро си купувах нещо и жената на касата имаше като нейните маниери, направо ми се подкосиха краката.
Някак ми липсва дядо си да сънувам. Той беше най-чистия човек в живота ми, обичах го повече от цялото си семейство. Кръстена на него, все той ме гледаше. Имахме си прякори "маймун" и "прасенце". Него сънувам ли, все хубаво се случва.
# 4 809
6 юни 2025, 08:00 ч.
И аз се оплаквах, че не идват в сънищата ми. Но преди два дни сънувах майка, за шест години вече съм я сънувала, не повече от пет, шест пъти и то по скоро като усещане, че е там, не толкова като образ. Сега си беше много ярък и много тягостен сън, в който знаех и тя знаеше, че е болна и се опитвах да я спася, да намеря лекар, който да е съгласен да я лекува и не успях. Не искам да сънувам повече. 😞
Виж целия пост
# 4 810
7 юни 2025, 08:10 ч.
Днес е Черешова задушница! Бог да прости всички наши починали роднини! Да им даде спокойствие, мир и покой на душите. Четох, че на този ден слизал ангел да прибере душите на починалите, които били “на свобода” след Велики четвъртък.
Много ни липсват, но те ще живеят завинаги в сърцата ни!
Виж целия пост
Много ни липсват, но те ще живеят завинаги в сърцата ни!
# 4 811
7 юни 2025, 08:24 ч.
Светлина на душите им! 🖤
Не че има толкова голямо значение. Доколкото аз зная, душите на покойните се "прибират" на Спасовден, който беше предният четвъртък, на 40-тия ден след Великден. Официално е Възнесение Господне.
Виж целия пост
Не че има толкова голямо значение. Доколкото аз зная, душите на покойните се "прибират" на Спасовден, който беше предният четвъртък, на 40-тия ден след Великден. Официално е Възнесение Господне.
# 4 812
7 юни 2025, 12:53 ч.
Бог да ги прости всички ! Снощи пак сънувах майка и татко, няколко пъти, татко беше в двора с майка , но аз бягах към него и го прегърнах, молех го да не тръгва, беше млад и хубав, оправих му косата ,молех го за прошка , той ми с е усмихна и ме погали през лицето , като вятър, събудих се пак със сълзи . От както ги няма , толкова много проблеми се появиха, че се чувствам ужасно, че не ги оставям да почиват в мир, знам че ме мислят , и са около мен.
Виж целия пост
# 4 813
11 юни 2025, 16:57 ч.
Здравейте, момичета. Утре стават 5 месеца, откакто тати не е до нас. Много липсва, страшно много. Но днес се замислих колко много се промених след загубата му. Станах някак не толкова избухлива, спрях да обръщам внимание на дребните неща. Не знам и с вас ли е така? Дадох си сметка колко по-важни неща има в живота, и за колко дребни нещо се тормозят хората. Огледах се и видях дребнави душици покрай мен, които се оказаха егоисти. Наистина ли сме толкова слепи? Вярна е приказката, че всяка мъка идва в живата ни, за да ни научи на нещо. Но защо трябва да е така? Единственото нещо, на което обръщам внимание вече е здравето на семейството ми и моето. Всичко друго реално се оказа преходно!😞
Виж целия пост
# 4 814
11 юни 2025, 17:27 ч.
7 години без мама днес. И тя, и татко ми липсват, липсата не намалява с годините. 12 години без него. Все едно до скоро бяхме заедно, а едновременно с това съвсем друг живот.
Виж целия пост
Препоръчани теми