Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Според мен има смисъл по отношение на по-лесната поддръжка на гробовете от близките. И аз имам една леля погребана на другия край на България и ми се иска да оставя едно цвете на гроба, но не мога да бия цял ден път. Ако беше погребана в града в който живея щях да ходя редовно.

Предполагам, че идеята на майка ми е била най-вече по-лесна поддръжка, а и да платиш такса за 1 гробно място "за вечни времена" в провинцията е много по-рентабилно, отколкото 2 в София + 1 в провинцията. Аз нямам възможност да пътувам редовно до София, както и да плащам 570 лева за всеки гроб, затова смятам, че би било по-просто и евтино просто да ги пренеса и да освободя 2 гроба в софийските гробища

При гробищната администрация има записано в книга кой покойник къде е погребан. Добре е да се каже датата, на която е починал, освен имената. От там ще ви кажат нещо като адрес и ще ги намерите. При нас се плаща гроб за вечни времена, ако не желаем след основата година гробът да се смята за свободен. Изискване има да се сложи паметник, ако ще се плаща за вечни времена. По роднинска връзка след 8 години може да се погребва само роднина в него. Не знам как може да освободите гроб, след като сте го взели за вечни времена. Но пък чувам за препродажби, за кражби на гробни места дори... Бях чела в една книга по градоустройство, базирано на психологията, че хората се чувстват по-спокойни, ако гробищните паркове не са някъде на дистанцирано място, а на такова, което биха могли да посещават ежедневно. При нас в градовете сякаш е точно обратното - отдалечено място, което сякаш не искаме да знаем, че съществува. Все едно не искаме да знаем, че има смърт и все едно никога няма да ни се случи. Все едно не искаме да го приемем това. Аз не знам дали бих ходила всеки ден до гробищата, ако имах възможност, но това, че трябва да пътувам до там много време, да преживявам стрес от самотата на едно толкова обширно място с тесни алеи и хиляди гробове ме накара да се чувствам ужасно. Усещането ми докато съм на гробищата е като за място, на което всеки си изхвърля отпадъка. А това не е така, просто е много далече и е много трудно да се стигне до там. И малко хора ходят извън Задушниците. Аз съм единствената, която ходи и се грижи за нашите места вече. Сигурно, ако ставаше дума за малко гробище в някое селце или малък град би било друго. Но това са километри ходене след входа и много ме натоварва психически да преминавам покрай толкова много гробове и нито един жив човек наоколо. Предполагам, че и другите хора не смеят да отиват сами и за това е стигнало до там положението с грижите около реда.

В нашия град т. нар. стари гробища навремето са били в края на града, а сега са почти в центъра. На 15-20 минути пеша от вкъщи са ми и всеки уикенд ходя на гроба на мама. Новите гробища са извън града и градският транспорт до там е много нарядко (за през почивните дни до обяд), та затова максимумът ми е 1-2 пъти годишно да посещавам гробовете на близките ми, които са погребани там. А гробовете на баща ми и дядо ми в София никога не съм ги посещавала, подозирам, че майка по всяка вероятност след като е имала намерение да ги премества в нашия град, не е вложила пари в паметници ѝ със сигурност не са платени за вечни времена. Те тази щуротия май относително скоро я въведоха. На мен посещението на гроба на мама ми действа много успокоително. Говоря ѝ, поплаквам си ако съм сама, защото често съм и с децата. Те не бяха на погребението, но редовно идват с мен да ѝ носим цветя, да поливаме посадените и т. н. Имам усещането, че след като я посетя, ми става по-леко на душата.

Плащането на гробовете не е отскоро, ние имаме документи отпреди 40 години. Ако са минали осем години и не са платени, може да са погребали и други хора в тях.

Според мен това не са глупости. Жената е имала това желание да се пренесат костите. Сигурно гробовете са си още там, но определено не мисля, че нещо такова може дас е разреши по телефона. Трябва да се иде на място. Друг въпрос е, че според мен трябва да се консултира със свещеник дали това е редно как да се извърши, за да не навлече нещо негативно, защото по принцип гробът на един мъртвец е нещо свещено и сигурно има някакъв ритуал как да се извърши. Но най-добре е според мен да си се оставят да почиват там, където са погребани. Това е мое лично мнение, но уважавам желанието на жената да ги премести близо до себе си.

Оххх,днес ми е много тегав ден...
То ме е стиснало от вчера още....
Мама днес трябваше да стане на 73 г! Но завинаги остана на 47!
Почти на тази нейна възраст съм и съм с едни черни мисли в главата си....Много ми е тежко и тегаво тези дни.... А тя ми е все пред очите....
Честит рожден ден, мамо! Усмихни ми се! Прегърни ме!
Прегръщам те силно!
Трудно ми е без теб....
Липсваш ми, много!...
Обичам те!

И моят ден е много труден...на тази дата, моята отлетя преди три години.
Все още се чувствам, като да не се е случило и че е временно положение...
Уви...не е!
Тежко ми е, мъчно ми е, липсваш мамо, много!

Karzz, много рано си останала без майчица, съжалявам
При нас мина една година. Сякаш беше вчера, още ми е трудно да повярвам. За пръв път след това влязох в бащиния дом, взех си няколко дрешки, дори последния й крем за лице. Трудно ми е , но опитвам да намирам утеха някак си. Е, не винаги се получава и понякога сълзите сами се стичат.
Прочетох нещо, което много ми хареса: Те не си отиват. Просто живеят на друго място-в теб.

Прегръдки силни на вас и всички тук. karzz няма да забравя никога каква подкрепа ми оказахте, когато мама беше в кома и когато почина.

Много ми е тежко. Днес се събудих с желание да направя нещо за себе си… някак нотка на егоизъм… и от там се почна главоболие, гадене, кръвно… Все ми мисля, Божичко защо? Тъга,тъга… докога…
Сърцето , че няма да се събере отново няма, че нищо няма да е както преди- няма, но не заслужава ли човек капка на спокойствие в океана от бури?

Трудно и тежко е ...спор няма!
Винаги ще ги носим в сърцата си!

Прегръдки на всички в темата. Приемете моята съпричастност в мъката.
По отношение за местенето на останки- съмнявам се за толкова години всъщност да е останало нещо, което да се премести/разбира се зависи от почвата- влага, киселинност и т.н./ Казвам го, защото миналата година когато почина вуйчо ми го погребахме в гроба на неговата майка/ баба ми почина през 1984г. т.е. 40г. преди вуйчо ми/. В гробното място не бяха открити абсолютно никакви останки. Процедурата е изключително сложна чисто административно/ не съм сигурна дали не се изисква дори съдебно решение за да се разрови гроб и да се местят останки/ и съответно е скъпо като извършена услуга. Та по този повод мисля, че е удачно да си остане така, а пък нека да си има паметна плоча с името където е била волята на съпругата/ така или иначе може да не се намери какво да се мести/. Ако това ще успокои нечия душа може просто да откриете гробното място и да вземете малко пръст от там и да я занесете където е паметната плоча.
По отношение на поддържането на гробищните паркове и видът им като цяло- ми наистина всяват ужас, а не покой- треви, бурени, килнати кръстове и паметници и тесни пътеки. Поне където е погребана мама има много пресни гробове и е почти невъзможно да лавираш между тях.
Две години минаха от смъртта на мама и ми липсва ужасно много. Болезнената мъка премина в тъга. Честичко ме връхлитат спомени и си плача. Толкова ми се иска да може да види малкият ми син колко е пораснал- тя обожаваше децата ми. Липсва ми да си говорим. Липсва ми...

И след 40 години си стоят черепа и кокалите, не са копали достатъчно дълбоко.

Наш близък беше погребан в гроба на баща си 16 години след неговата смърт - имаше останали кости завити в торба, но това което ме потресе е, че "пълнежа" на ковчега почти не беше променен - възглавница, драперии, одеало - подмятаха се примесени с пръстта, нищо не беше разградено.