Съболезнования! Трудно се свиква с мисълта, че не е до теб. Много близки изгубих и след всеки вече не е същото
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2026, 03:37 ч.
# 4 861
25 юли 2025, 07:43 ч.
Съболезнования и от мен! 🖤
Тъкмо се бях зарадвала, че скоро не е писал никой с прясна мъка. Но за съжаление това е хода на живота. Тепърва ще се разпадаш и събираш доста дълго и дупката винаги ще си е там, но няма да е така кървяща както в началото. Времето притъпява донякъде болката, но е хубаво сега да се отдадеш на мъката си, не да се мъчиш да бъдеш силна за който и да било, дори и за най близките ти. Бъди им опора, но и ти си поплаквай, защото ако го заровиш в себе си не е добре. Не казвам, че е общо валидно правило, казвам го от моя опит. С начина през който минах през смъртта на мама и татко и близък приятел. Трябва да се съхраниш за близките си хора, защото колкото и травиално да звучи живота продължава и те искат да бъдем пълноценно в него. Чети, пиши, ние сме си тук и ще бъдем до теб.
Виж целия пост
Тъкмо се бях зарадвала, че скоро не е писал никой с прясна мъка. Но за съжаление това е хода на живота. Тепърва ще се разпадаш и събираш доста дълго и дупката винаги ще си е там, но няма да е така кървяща както в началото. Времето притъпява донякъде болката, но е хубаво сега да се отдадеш на мъката си, не да се мъчиш да бъдеш силна за който и да било, дори и за най близките ти. Бъди им опора, но и ти си поплаквай, защото ако го заровиш в себе си не е добре. Не казвам, че е общо валидно правило, казвам го от моя опит. С начина през който минах през смъртта на мама и татко и близък приятел. Трябва да се съхраниш за близките си хора, защото колкото и травиално да звучи живота продължава и те искат да бъдем пълноценно в него. Чети, пиши, ние сме си тук и ще бъдем до теб.
# 4 862
25 юли 2025, 10:31 ч.
Лейди, съжалявам и те прегръщам 
Да ѝ е леко на душата
Онзи ден ходихме със сина ми в Кауфланд, в който в последно време ходехме с мама.
Не ми е въобще за пръв път откакто я няма, но някак се чувствах все едно е някъде там, между рафтовете - бави се и оглежда кафетата, пита ме - а децата какво биха искали? А искаш ли да спрем да хапнем в заведението на изхода (дето вече го няма)? Гърлото ми се сви и сърцето ми се стегна, и трябваше да обясня на детето защо плача.
Той разбира, защото и той помни и му липсва грижата, малките неща и голямата обич.
Хората, които обичаме и вече не са сред нас живеят чрез спомените и споменаването ни за тях.
Виж целия пост
Да ѝ е леко на душата
Онзи ден ходихме със сина ми в Кауфланд, в който в последно време ходехме с мама.
Не ми е въобще за пръв път откакто я няма, но някак се чувствах все едно е някъде там, между рафтовете - бави се и оглежда кафетата, пита ме - а децата какво биха искали? А искаш ли да спрем да хапнем в заведението на изхода (дето вече го няма)? Гърлото ми се сви и сърцето ми се стегна, и трябваше да обясня на детето защо плача.
Той разбира, защото и той помни и му липсва грижата, малките неща и голямата обич.
Хората, които обичаме и вече не са сред нас живеят чрез спомените и споменаването ни за тях.
# 4 863
25 юли 2025, 12:00 ч.
Как добре те разбирам. Аз месеци наред "виждах" майка в супермаркета, в който ходеше да пазарува (близо ми е, та и аз ходя там). Дори по улицата се припознавах във възрастни жени с пазарски колички, тръгнали на пазар. Хем добре осъзнавах реалността, че нея вече я няма и пак имах едни такива моменти.
Виж целия пост
Лейди, съжалявам и те прегръщам
Да ѝ е леко на душата
Онзи ден ходихме със сина ми в Кауфланд, в който в последно време ходехме с мама.
Не ми е въобще за пръв път откакто я няма, но някак се чувствах все едно е някъде там, между рафтовете - бави се и оглежда кафетата, пита ме - а децата какво биха искали? А искаш ли да спрем да хапнем в заведението на изхода (дето вече го няма)? Гърлото ми се сви и сърцето ми се стегна, и трябваше да обясня на детето защо плача.
Той разбира, защото и той помни и му липсва грижата, малките неща и голямата обич.
Хората, които обичаме и вече не са сред нас живеят чрез спомените и споменаването ни за тях.
Да ѝ е леко на душата
Онзи ден ходихме със сина ми в Кауфланд, в който в последно време ходехме с мама.
Не ми е въобще за пръв път откакто я няма, но някак се чувствах все едно е някъде там, между рафтовете - бави се и оглежда кафетата, пита ме - а децата какво биха искали? А искаш ли да спрем да хапнем в заведението на изхода (дето вече го няма)? Гърлото ми се сви и сърцето ми се стегна, и трябваше да обясня на детето защо плача.
Той разбира, защото и той помни и му липсва грижата, малките неща и голямата обич.
Хората, които обичаме и вече не са сред нас живеят чрез спомените и споменаването ни за тях.
# 4 864
25 юли 2025, 18:37 ч.
Благодаря за подкрепата, момичета!
Имам усещане, че сърцето ми ще се пръсне от болка…
Виж целия пост
Имам усещане, че сърцето ми ще се пръсне от болка…
# 4 865
25 юли 2025, 19:59 ч.
Лейди, много банално звучи, но знай - тя не би искала, не би искала в никакъв случай! Дишай и я търси в красивите неща около себе си
Най-важното е да вървим по реда си, а иначе няма спор, че никога не ни стигат годините с хората, които обичаме...
Виж целия пост
Най-важното е да вървим по реда си, а иначе няма спор, че никога не ни стигат годините с хората, които обичаме...
# 4 866
26 юли 2025, 01:01 ч.
Колкото и съвети да се дават, за мен истината е, че трябва да си изстрадаш мъката, за да се примириш. Не е лесно, но искаш или не искаш, минаваш през това.
Виж целия пост
# 4 867
26 юли 2025, 08:33 ч.
Lady,
Съболезнования....
Каквото и да се пише, мъката е лична.
Времето не знам дали лекува.
5 месеца без татко... Всеки ден е в мислите ми. Чувствам, че имам нужда говоря за случилото се. Няма с кой. Тая си всичко. Не че може да се върне времето назад....
Виж целия пост
Съболезнования....
Каквото и да се пише, мъката е лична.
Времето не знам дали лекува.
5 месеца без татко... Всеки ден е в мислите ми. Чувствам, че имам нужда говоря за случилото се. Няма с кой. Тая си всичко. Не че може да се върне времето назад....
# 4 868
26 юли 2025, 11:28 ч.
Моите искрени съболезнования. И при тати беше рак… минаха 6 месеца, но боли! На моменти не мога да повярвам, но на моменти на реално усещане знам, че го няма и боли още повече!
Виж целия пост
Здравейте! Да се запиша при вас и аз. Преди 5 дни си отиде мама. Проклетият рак! Ии… такава дупка ми се отвори в душата, че не знам как да се събера…
Моите искрени съболезнования. И при тати беше рак… минаха 6 месеца, но боли! На моменти не мога да повярвам, но на моменти на реално усещане знам, че го няма и боли още повече!
# 4 869
26 юли 2025, 12:57 ч.
The Iron Lady бъди много силна. Удара е много силен и смазващ.
Дано имаш някой до теб в този много тежък момент за да те подкрепя и дава сили.
Аз изгубих много близка приятелка която много ми е помагала и паднах в дупка все едно.
Губим хора от които ще имаме нужда от помощ напред във времето и никой друг не може да ги замести
Виж целия пост
Дано имаш някой до теб в този много тежък момент за да те подкрепя и дава сили.
Аз изгубих много близка приятелка която много ми е помагала и паднах в дупка все едно.
Губим хора от които ще имаме нужда от помощ напред във времето и никой друг не може да ги замести
# 4 871
27 юли 2025, 17:02 ч.
Опитвам се да се държа, но ми е много трудно. А брат ми е сринат напълно и трябва някак си да му помогна.
Тази книга много ми помогна, споделям я с вас, дано и на някой друг да му помогне.
Виж целия пост
Тази книга много ми помогна, споделям я с вас, дано и на някой друг да му помогне.
# 4 872
27 юли 2025, 17:20 ч.
Те всичките на Силвия Браун са хубави, но тази и "До другата страна и обратно " най-много ми харесаха. Препоръчвам Ви и книгите на Линда Уилямсън, "Умирайки, да бъда себе си" от Анита Мурджани ,"Докосване до Рая " от Алтаир и книгите на Джеймс ван Прааг. Също и " Срещи с Отвъдното " от Лиана Антонова.
Виж целия пост
Опитвам се да се държа, но брат ми е сринат напълно. Трябва някак си да му помогна. Тази книга много ми помогна, споделям я с вас, дано и на някой друг да му помогне.
# 4 873
28 юли 2025, 09:21 ч.
Лейди, съболезнования!
Мъката няма как да не е силна сега.
От смъртта на моята мама минаха 4 години и почти 5 месеца и чак сега мога да кажа, че като че ли започвам малко по малко да излизам от кратера на голямата мъка.
Нищо не е същото и никога няма да е. Много често забравям, че я няма, посягам към телефона. После реалността ме връхлита.
На мен книги не ми помагат. Може би, защото съм скептик, че съществува нещо отвъд. Макар да се надявам да е така.
Виж целия пост
Мъката няма как да не е силна сега.
От смъртта на моята мама минаха 4 години и почти 5 месеца и чак сега мога да кажа, че като че ли започвам малко по малко да излизам от кратера на голямата мъка.
Нищо не е същото и никога няма да е. Много често забравям, че я няма, посягам към телефона. После реалността ме връхлита.
На мен книги не ми помагат. Може би, защото съм скептик, че съществува нещо отвъд. Макар да се надявам да е така.
# 4 874
1 авг. 2025, 12:25 ч.
Днес мама има рожден ден!Първия и небесен рожден ден 😔 .Много ми е празно и мъчно.
Виж целия пост
Препоръчани теми